Решение по дело №243/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             17.5.2019 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на четиринадесети май                                        две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

 

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 243 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:     

 

Производството е образувано по искова молба на Ф.С.Е. ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 400.00 лева – неизплатени трудови възнаграждения за периода от 1.4.2018 г. до 18.6.2018 г., както и сумата от 500.00 лева – неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., ведно със законната лихва от образуване на делото.  

Ищецът твърди, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено на 18.6.2018 г. на основание чл. 327, ал. 2 КТ. Заявява, че уговореното между страните трудово възнаграждение е възлизало на 1 050.00 лева, но част от него – за м. април, м. май и м. юни 2018 г., както и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, са останали незаплатени.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.

В открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, като моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, поради наличие на предпоставките за това.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на делото в отсъствието на такъв представител. Не заема становище по предявения иск.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ - по отношение на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение; и по чл. 224, ал. 1 КТ - по отношение на претенцията за заплащане на неизползван платен годишен отпуск.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, респ. не изпрати представител, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането по чл. 131 ГПК.

Съгласно чл. 239 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение по делото, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

От представените доказателства съдът приема, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „монтьор на оптични кабели” при ответното дружество. Не се установява работодателят да е заплатил дължимите на ищеца трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за процесния период, като от представените доказателства може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на исковете.

С оглед установената вероятна основателност на исковете и тъй като ответникът не представи отговор на исковата молба и негов представител не се яви в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците от непредставянето на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.

Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на направените от ищеца разноски - 300.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за производството в размер на 80.00 лева, определена по реда на чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

                                                        Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Е.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, бул. „Б.” № 25, представлявано от ***, да заплати на Ф.С.Е., ЕГН ********** сумата от 2 400.00 (две хиляди и четиристотин) лева – неизплатени трудови възнаграждения за периода от 1.4.2018 г. до 18.6.2018 г., сумата от 500.00 (петстотин) лева – неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба – 21.1.2019 г., както и сумата от 300.00 (триста) лева - направени разноски в производството.

ОСЪЖДА „Е.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, бул. „Б.” № 25, представлявано от ***,   да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата от 80.00 (осемдесет) лева - дължима държавна такса за производството, както и сумата от 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението не подлежи на обжалване.           

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: