№ 480
гр. Враца, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200524 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от С.
Б. В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.Сочи, че иска да помага на
своята майка, тъй като има нужда от помощта му.
Представителят на Затвора – Враца, инспектор "РД" С. М., посочва, че
осъденото лице търпи едно общо наказание от 1 година "лишаване от свобода" при
първоначален "строг" режим. Сочи, че в случая л.св. е изтърпял законно определения
минимум-1/2 от наказанието, но оценката на риска от вреди е ниска, от рецидив-
средна. Л.св.В. работи на основание чл.80 ЗИНЗС от 26.09.2022г. като чистач в средно
училище "Мито Орозов". Завършил е успешно корекционна програма "живот на
свобода". Според представителя на затворническата администрация, осъденият
въпреки това, все още не е дал достатъчни и убедителни доказателства за промяна на
криминалните нагласи и употребата на наркотични вещества. Увеличена е
вероятността след освобождаване да продължи престъпната си дейност. Поддържа, че е
1
препоръчително процеса на ресоциализация да продължи в условията на затвора за
изпълнение на плана на присъдата в пълен обем. Предвид изложеното счита, че л.св.В.
не отговаря на чл.439а НПК, поради което предлага съда да постанови определение, с
което да оставите молбата му за УПО без уважение.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че съобразно с доказателствата по делото и най-вече с компетентното
становище на затворническата администрация към Затвора - Враца не може да се
направи категоричен извод, че осъдения демонстрира достатъчно критично поведение
към проявите си до този момент, поради което счита, че същия не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Наказанието, което осъденият търпи е сравнително
кратко като период и за това кратко време е очевидно, че лицето е започнало
корекционна работа, осъществена е такава с него, но има необходимост от
продължаване на същата, за да може да се счете, че са налице достатъчно доказателства
за негово поправяне и критично отношение към извършеното от него престъпление.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С определение от 21.04.2022 по ЧНД№ 127/2022г. по описа на Районен съд –
Козлодуй на осъдения С. Б. В., на основание чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК е
извършено групиране на наказанията му по НОХД №191/2021г. по описа на РС
Козлодуй и по НОХД №51/2022г. по описа на Районен съд - Козлодуй, като е
определено едно общо наказание "лишаване от свобода", в размер на 1 година, което да
изтърпи при първоначален "строг" режим.
Осъденият е започнал да търпи така определеното му наказание от
11.01.2022г., и до момента фактически е изтърпял 9 месеца и 3 дни, от работа 13 дни
или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 9 месеца и 16 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 2 месец и 14 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че първоначалната
оценка на риска от рецидив е била с високи стойности 78 точки.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени
зоните: "Отношение към правонарушението" – формално признава вината си, но
неосъзнава вредните последици от престъпната си дейност; "Начин на живот и
2
обкръжение" от ранна детска възраст е вграден сред лица с криминогенни нагласи;
"Жилищно устройване" - като в тази зона е посочено, че жилището в което обичайно
пребивава осъдения В. няма необходимите битови условия, разположено е и в квартал
с достъп до криминални контакти; "Взаимоотношения"- израснал е в неблагоприятна
среда, баща му е алкохолик и полаганите спрямо грижи са формални, настаняван е и в
ВУИ; "Управление на финанси и доходи" – има финансови затруднения, няма
постоянни и сигурни доходи; "Злоупотреба с наркотици" – съобщава за употреба на
наркотични вещества от 15 годишна възраст/амфетамини, марихуана, кокаин/;
"Умения за мислене" не разпознава проблемите си и не отчита собствения си принос в
тях, не създава достатъчно алтернативи за разрешаването им по правилен и
законосъобразен начин.
Като цели в плана на присъдата са били заложни ангажиране с трудова дейност
и затвърждаване на трудовите навици, ограничаване на въздействието на
затворническата субкултура и формиране на критично отношение към криминалното
поведение и превенция на бъдещи правонарушения.
Рискът от вреди е определен като нисък за служителите на затворническата
администрация. За останалите лишените от свобода по време на изтърпяване на
наказанието рискът от вреди е също в ниски стойности. Към момента показва дължимо
поведение към служителите и общува толерантно с лишените от свобода. С нагласи за
безпроблемен престой. Не проявява дискриминационни нагласи към малцинствените
групи в затвора. Рискът от суицид и само увреждане е определен като нисък.
Нисък е рискът от вреди за обществото след освобождаване, с оглед
обстоятелството, че извършеното от осъдения престъпление не носи риск от вреди за
обществото.
Актуално изготвената оценка на риска потвърждава първоначалните стойности
от 78т.
За престоя си в затвора е отчетено, че лишения от свобода В. няма наложени
дисциплинарни наказания. Спазва реда и дисциплината. В местата за лишаване от
свобода осъдения външно демонстрира добро поведение. Не е награждаван, поради
липса на констатирана устойчива тенденция на цялостно позитивно поведение и
наличие на системни положителни прояви. Завършил е успешно корекционна
програма "Живот на свобода".Устроен е на работа в хранителен склад при
необходимост и е работил като чистач в СУ "Мито Орозов".
Същият омаловажава извършеното престъпно деяние, оправдава се, че е
дължал пари и не е осъзнал последиците от действията си. Въпреки демонстрираното
примерно поведение в МЛС към настоящия етап от изтърпяване на присъдата
лишеният от свобода В. не предоставя безспорни и убедителни доказателства за
постигнат поправителен ефект на наказанието.
3
Според ИСДВР, у осъдения липсва критично отношение към действията му,
липсва яснота и конкретика за осъществяване и поддържане на взетото решение. Не е
отчетена трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен
начин на живот след освобождаването му, в следствие ограниченията в
пенитенциарното заведение.
В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото
лице, в частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС
може да се заключи, че осъдения не се е поправил. Приложените мерки за корекция не
са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. С. В. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към
спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към
извършеното престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си
начин на живот. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който
осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има
съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира,
както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
4
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение
на л.св. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото
напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на
живот.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. Б. В., роден на *** в гр.
Козлодуй, с адрес гр.***, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък
2/два/ месеца и 14/четиринадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5