РЕШЕНИЕ

        

                                 Гр.София, 17.05.2023 г.

 

                                  В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в закрито заседание на седемнадесети май

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                   Мл.с-я   ГЕОРГИ СТОЕВ

 

Като разгледа в.гр.д.№ 261 по описа за 2021 г.

Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по молба, вх.№ 266000 от 19.02.2023 г., подадена /по пощата/ от Р.Ж.Б., съдържаща следните искания:

1-    В диспозитива на решението от 17.01.2023 г.  в частта в която се обезсилва първоинстанционното решение за сумата в размер на 1000 лв. поради оттеглянето на възражението, да се допълни по реда на чл.250 ГПК, че заповедта за изпълнение се счита за влязла в сила на 10.10.2013 г.

Това било така, защото оттеглянето на възражението имало обратна сила. Правният си интерес формулира с началния момент за погасяване на вземането с 5-годишен давностен срок, както и за възможността да предяви иск по чл.439 ГПК като се излагат доводи във връзка с основателността на този бъдещ иск. Твърди, че от страна на „А.кредит“ ЕАД било налице злоупотреба с право като поддържа висящност на производството повече от 10 години. Молителят щял да има процесуална възможност да оттегли възражението си в останалата част пред ВКС и така правото на вземане на ищеца щяло да се погаси изцяло по давност или

2-    Ако съдът не приеме, че е налице хипотезата на чл.250 ГПК, то да приеме, че е налице чл.247 ГПК като сочи, че били налице предпоставките за отстраняване на такава очевидна грешка или

3-    Да се проведе процедура по чл.251 ГПК за тълкуване на решението в горепосочената част като се приеме, че в тази част решението не подлежи на обжалване, тъй като било постановено по искане на въззивника; оттеглянето на възражението по чл.414 ГПК било неоттегляемо. След като решението в тази му част било влязло в сила, то подлежало на тълкуване.

Според молителя волята на съда в решението била ясна, недвусмислена, не била и вътрешнопротиворечива, но изпълнението на решението можело да породи различни тълкувания при упражняване на правата и интересите на двете страни поради което били налице предпоставките за тълкуване.

         По молбата е постъпил отговор от „А.к.“ ЕАД, въззиваем /ищец пред СРС/, в който се излага становище, че исканията на молителя са недопустими, неясни и неоснователни. Счита, че не е необходимо съдът да посочва в диспозитива кога влиза в сила заповедта за изпълнение, след като това е уредено в закона. Освен това в случая заповедта за изпълнение не била влязла в сила на 10.10.2013 г., както твърди молителя, а на 02.11.2022 г. Счита, че оттеглянето има действие занапред като се позовава на приетото в решение № 90 от 27.05.2011 г. по т.д.№ 674 по описа за 2010 г. на ВКС. В случая това оттегляне било извършено 9 години и половина след подаване на възражението през 2013 г. и то при новото въззивно разглеждане. Излагат се доводи за това кога се прекъсва давността при предявен иск по чл.422 ГПК, т.е. от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Не били налице основания за тълкуване на така постановеното решение. Без значение била възможността да бъде предявен иск по чл.439 ГПК. Предявяването на такъв не зависело от това дали в диспозитива на решението е посочено кога влиза в сила заповедта за изпълнение. Твърди, че бил добросъвестен; в този смисъл доводите на молителя за обратното били голословни. С решението от 17.01.2023 г. съдът се бил произнесъл по съществото на спора като счита, че решението няма нужда да бъде допълвано, тълкувано, нито да бъдат отстранявани очевидни фактически грешки. Неоснователен бил и довода, че в процесната част решението не подлежи на обжалване.

По основателността на молбата:

По искането по чл.250 ГПК:

         Непълен е съдебният акт, който не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет.

         В случая решението от 17.01.2023 г. обхваща целия спорен предмет и няма част по която съдът да не се е произнесъл. Още в определението си № 265626 от 09.08.2022 г., четено в закрито съдебно заседание на същата дата, въззивната инстанция е указала на страните какъв е предмета на новото въззивно разглеждане, виж с.5 от същото определение и с.3 и с.9 от решението от 17.01.2023 г.

         При това положение не са налице предпоставките на чл.250 ГПК поради което молбата, вх.№ 266000,  в тази й част се явява неоснователна и като такава ще следва да бъде оставена без уважение.

         По искането по чл.247 ГПК:

В решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, ІV г.о. е застъпено разбирането, че съдебното решение представлява единство от диспозитив и мотиви; че диспозитивът трябва да е логически извод от мотивите; и че несъответствието между формираната воля в мотивите и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка, щом не се касае за грешка в правните изводи.

В конкретния случай съдът намира, че такова несъответствие не е налице.

Следва да посочим и, че когато определението за прекратяване на исковото производство е влязло в сила, както е в случая, е недопустимо в производството по чл. 247 ГПК въззивният съд да извърши контрол относно основанието за прекратяване на исковото производство, респективно доколко правилно е прекратено исковото производство.

При това положение не са налице предпоставките на чл.247 ГПК поради което молбата, вх.№ 266000  в тази й част се явява неоснователна и като такава ще следва да бъде оставена без уважение.

По искането по чл.251 ГПК:

Тълкуване се извършва само на влязло в сила решение, виж ал.1 на чл.251 ГПК. В случая в частта в която се иска тълкуване на въззивното решение, същото следва да се счита за влязло в сила, тъй като определението за частично прекратяване на производството по иска по чл.422, ал.1 ГПК като необжалвано е влязло в сила на 27.02.2023 г.   

Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 769 ОТ 17.01.2011 Г. ПО ГР. Д. № 236/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.

В конкретния случай, както и самият молител сочи в молбата си с която сме сезирани, решението от 17.01.2023 г. е ясно и недвусмислено.

В производството по чл.251 ГПК съдът не може да дава разяснения на страните във връзка с изпълнението на така постановеното решение. Нито да дава указания по какъв процесуален ред могат да защитят правата си във връзка с изпълнението на това решение.

Преценката за допустимост и основателност на бъдещ иск по чл.439 ГПК, ако такъв бъде предявен, ще се извърши от съда, който е сезиран с него.

При това положение не са налице предпоставките на чл.251 ГПК поради което молбата, вх.№ 266000  в тази й част се явява неоснователна и като такава ще следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

В настоящето производство въпросът за разноските не подлежи на обсъждане.

 

          Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД   

 

                                                Р Е ШИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, вх. .№ 266000  от 19.02.2023 г., подадена /по пощата/ от Р.Ж.Б., като неоснователна.

 

         Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: