№ 835
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110134500 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответното „Т.С.“ ЕАД, че ищецът Б. Д. Г. не дължи сумата 103,77 лв. за
главница, представляваща цена за доставка на топлинна енергия за за имот в адрес, за
периода м.10.2011-м.12.2011 г., и сумата 40,25 лв. за мораторна лихва върху главницата за
периода м.10.2011-м.12.2011 г.
Ищецът твърди, че ответното дружество претендирало заплащане на процесната
сума за доставка на топлинна енергия, чиято дължимост ищецът оспорва със съображение,
че паричното вземане е погасено по давност, на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за което се навежда
възражение. Пояснява, че притежава 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота.
Претендира разноски.
Ответникът признава иска. Моли да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че ищцата е собственик на процесния имот на 1/2 ид.ч. от правото на
собственост и през исковия период е начислена стойност на доставка в размер на
отричаните суми по договор за продажба на топлинна енергия с ответника; правото на
парично вземане за сумата 103,77 лв. за главница, представляваща цена за доставка на
топлинна енергия за за имот в адрес, за периода м.10.2011-м.12.2011 г., и сумата 40,25 лв. за
мораторна лихва върху главницата за периода м.10.2011-м.12.2011 г., е изтекъл давностен
срок по чл. 111, б. в от ЗЗД към датата на предявяване на иска.
C оглед твърденията на страните, спорното материално право е обусловено от
1
проявлението в обективната действително на следните юридически факти: 1) изискуемо
вземане, за което е изтекла кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД -
така Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, през
който период 2) давността да не е спирана или прекъсвана; 3) установяване, че ищецът има
качеството потребител на топлинна енергия, както и че за процесния период ответникът е
извършил доставка на стойност претендираното парично вземане. Първата материална
предпоставка е обективна, като при изричното позоваване от страна ищеца, съдът е длъжен
да приложи давността, по арг. от чл. 120 от ЗЗД. Предвид характера на исковата претенция -
отрицателен установителен иск, то в тежест на ответника е да установи наличието на
втората и третата материални предпоставки. Обявени за безспорни и ненуждаещи са всички
правнорелевантни факти по спора, при което искът се явява основателен.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът е
признал иска и не е дал повод за водене на делото.
Кредиторът има право да търси изпълнение от длъжника и на погасени по давност
престации и не е длъжен да отписва вземания покрити с давностен срок. Съгласно
разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в хипотезата на отрицателен
установителен иск с Определение №383/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на ВКС, IV г. о.,
„ отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че
ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и принудителното му
реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба”, освен ако – кредиторът предяви иск или се снабди с
изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника основателно
възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за недължимост
на вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл е Определение
№12366/21.05.2019г. по ч.гр.д. №5144/2019г. по описа на СГС и цитирана в него съдебна
практика.
Ищецът представя Заявление Г-13508/20.06.2017 г. и Писмо с изх. №Г-
27360/08.11.2019 г., от които се изяснява, че третото лице Борислав Стефанов Абаджиев, за
който в искова молба е пояснено, че е съсобственик с ищцата, с оглед на което тя притежава
½ ид.ч. от имота, извънсъдебно се е позовал на изтекла давност за задълженията преди
м.05.2014 г. С писмото ответникът е адресирал до същото трето лице покана за плащане за
задължения за периода 2006-2014 г. Представят се по реда на чл. 184 от ГПК справки за
задължения по абонатен номер от интернет платформата на ответника. Съдът счита, че тези
писмени доказателства са допустими, но неотносими за доказване тезата на ищеца, че
ответното дружество е дало повод за водене на делото. В искова молба са изложени
твърдения, че имотът е съсобствен и ищцата притежава ½ ид.ч. от правото на собственост,
но не се твърди и не се доказва през процесния период съсобствениците да са съпрузи, в
която хипотеза може да се приеме, че от изявлението на третото лице може да се ползва и
ищцата, доколкото съсобствениците са обикновени другари, отговарят разделно за
консумативните разноски (освен ако не е сключен индивидуален договор с ответника, но не
се твърди), тъй като с всеки един възниква продажбено правоотношение за доставка на
топлинна енергия. Ето защо съдът счита, че не се установяват твърденията на ищеца по
спора за отговорността за съдебните разноски - по повод дължимост на процесните парични
вземания не се доказа ищецът да се е позовал на изтеклата в негова полза давност и въпреки
това ответникът да е отправил нова покана за плащане на паричните вземания и отказал да
зачете възражението преди и след предявяване на иска; не се твърди и доказва ответникът
да е предявил иск или сдобил с изпълнителен титул за паричните вземания. Поради това
съдът приема искането на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК за основателно. Сторените от
ищеца разноски следва да останат за негова сметка, а в полза на ответника да се пресъди
възнаграждение на юрисконсулт от 100 лв., определено от съда в минималния размер по чл.
25 от НЗПП и по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. чкл. 37 от ЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Б. Д. Г., с
ЕГН:**********, с адрес: адрес, не дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:************, със
седалище и адрес на управление: адрес, сумата 103,77 лв. за главница, представляваща цена
за доставка на топлинна енергия за имот в адрес, за периода м.10.2011-м.12.2011 г., и сумата
40,25 лв. за мораторна лихва върху главницата за периода м.10.2011-м.12.2011 г., поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Б. Д. Г., с ЕГН:**********, с адрес: адрес, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл.78, ал. 2,
във вр.ал.8 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3