Р Е Ш
Е Н И Е
№ 224 27.05.2022 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VI състав, в
публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ: М. РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева и с участието на прокурор ….. като разгледа докладваното от съдия М. Русев
административно дело №696 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК
във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на М.Н.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Н.М.
против Ревизионен акт №Р-16002421000224-091-001/31.08.2021 год., издаден от Т.В.П.
на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и В.К.К. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Реш. №570/02.11.2021 год. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С
оспорения ревизионен акт по отношение на М.Н.К. са установени данъчни и
осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 31.08.2021
год., както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
2019 год. в размер на 21 738.77 лева и лихва 2 947.05 лева; вноски за
здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2019
год. в размер на 2 521.60 лева и лихва 341.84 лева.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост, както и за
издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен
направения в ревизионния акт и в потвърждаващото го Реш.
на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив извод, че са налице обстоятелства,
сочещи съществуването на основания по смисъла на чл.122, ал.1 от ДОПК за
прилагане реда по чл.122, ал.2 от ДОПК за определяне на основата за облагане,
респ. на осигурителния доход и съответно за допълнително установените
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и
задължения за ЗО за ревизираните периоди. Поддържа, че в хода на проведеното
ревизионно производство, органите на приходната администрация не са доказали
при условията на пълно главно доказване наличието на хипотезите на чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, като необосновано са приели, че декларираните и
получените приходи и доходи не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период. Излага съображения, че неправилно в РА е
определено началното салдо за 2015г. в размер на 5000 лева. Твърди, че по
никакъв начин не е бил изследван въпроса за наличните парични суми преди тази
дата, като изтъква, че необосновано не са били взети предвид от ревизията получените
от него значителни парични средства за периода 2010 год. – 2014 год. В тази
връзка сочи, че при определяне на началното салдо за 2015 год. от ревизиращите
органи не са признати получените от него заеми от трима турски граждани, както
и декларираните в хода на ревизията като спестени средства към 01.01.2015 год.,
за които посочва, че е съхранявал в себе си, в брой. Жалбоподателят оспорва като неправилни констатациите в ревизионния акт и
по отношение на непризнатите, според него, заеми, които той е получил от четири
физически лица през ревизирания период. Счита, че представените във връзка с тези
заеми документи и обема на информация, който се съдържа в тях, изключва
възможността те да са били съставени за целите на ревизионното производство,
поради което неоснователно не са били зачетени от ревизията. Отделно от това,
излага доводи, че в хода на развилото се ревизионно производство не са изследвани
и взети предвид доходите на И. А., жената, с която се намира във фактическо
съпружеско съжителство. По подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане Ревизионен акт №Р-16002421000224-091-001/31.08.2021 год., потвърден с Реш. №570/02.11.2021 год. на Директора на Дирекция ОДОП –
Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски..
Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото
и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по Наредба №1 на ВАС от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002421000224-020-001/14.01.2021
год., издадена от Т.В.П., на длъжност Началник сектор в отдел Ревизии при ТД на
НАП – Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването
на ревизия на М.Н.К. ***, ЕГН **********, като е определено ревизията да
обхване следните видове задължения по периоди: данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи
се и Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2019 год. Ревизията е възложена на екип от
ревизори в състав: В.К.К. – главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и М. Т. Ч. – главен инспектор по приходите /л.79, т.III от делото/. Срокът за извършване на ревизията е
определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено на 20.01.2021 год. по електронен път /л.82, т.III
от делото/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за
изменение на ЗВР №Р-16002421000224-020-002/14.04.2021 год. /л.252, т.I от делото/ и със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002421000224-020-003/17.05.2021
год. /л.430, т.I от делото/, издадени и подписани от Т.В.П.,
Началник сектор, като с последната заповед за изменение на ЗВР срокът за
приключване на ревизията е определен като такъв до 18.06.2021 год. Заповедта за
възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен
вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен
подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно
качество.
В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства,
като са извършени справки и са съставени протоколи за присъединяване на
документи. На основание чл.37, ал.2 и ал.3, чл.53 и чл.56, ал. 1 от ДОПК на
лицето са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които
са изискани данни, сведения, документи и обяснения относно източниците и
размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на
домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани
финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и други за
ревизирания период. Във връзка с декларираните от ревизираното лице данни, на
основание чл.47 от ДОПК, са били изпратени искания за извършване на действия за
установяване на факти и обстоятелства до трети лица: община, отдел „Местни
данъци и такси”; Служба по вписвания; Областна дирекция на МВР и др. На
основание чл.37, ал.5 и чл.57 от ДОПК в хода на ревизията са отправени
запитвания до банки, относно открити и закрити банкови сметки и предоставени
други услуги за периода на ревизията; съставени са протоколи
за извършени насрещни проверки; предприети са действия по налагане на
предварителни обезпечителни мерки. С Протокол КД-73 № Р-16002421000224-П73-001
от 18.06.2021 год. /л.56, т.I от делото/ е
документирана проверка в ИМ на НАП относно наличието на данни от значение за
ревизираното лице, като са приложени съответните справки /л.58-л.146, т.I от делото/. Извършените процесуални действия и
събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в ревизионния
доклад и ревизионния акт.
Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от
определения със ЗВР ревизиращ екип – В.К.К. на длъжност главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и М. Т. Ч. на длъжност главен инспектор по
приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад №Р-16002421000224-092-001/01.07.2021
год. /л.168-190, т.I от делото/. С Ревизионния
доклад, в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени
факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по
отношение на ревизираното лице М.Н.К. да бъдат установени размери на задължения
и лихвите за просрочие към тях за данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ и за вноски за ЗО за 2019 год. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС
„Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от В.К. и М.
Ч., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото като разпечатка и на оптичен носител.
Констатирано е, че ревизираното лице М.Н.К. е местно физическо лице по
смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено лице по
ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени през отделните данъчни години от
източници в страната и чужбина, попадащи в обхвата на ревизията.
От ревизията е установено, че за ревизираните периоди М.К. няма
регистрация като едноличен търговец и такава по ЗДДС, но има участия в следните
местни търговски дружества: „Май хаус“ЕООД; „Мега френд груп“ООД; „Еделвайс чери“ЕООД; „И-М металс“ООД; „Сън гардън груп“ЕООД. Съгласно извършени
справки в ИМ на НАП е установено, че М.Н.К. е пенсионер от 18.06.2013 год. и
няма регистрирани действащи трудови договори, като се е осигурявал като самоосигуряващо се лице чрез „Еделвайс чери“ЕООД
за периода септември 2003 год. до ноември 2020 год. Ревизиращите органи не са
установили декларирани изплатени суми по чл.73 от ЗДДФЛ на лицето за данъчен
период 01.01.2015 год. - 31.12.2019 год., включително и от дружествата, в които
ревизираното лице има участие. В тази връзка в РД е отбелязано, че при извършени
насрещни проверки на тези дружества, от същите са представени само баланси, ОПР
и оборотни ведомости за проверявания период /л.1-л.55, т.II
от делото/, но не и изисканите документи и писмени обяснения относно изплатени
доходи, командировъчни и др. на М.К., както и
доказателства относно получени/предоставени заеми.
Констатирано е още, че за ревизираните периоди 2015 год., 2016 год.,
2017 год. и 2018 год. от лицето няма подадени годишни данъчни декларации по
чл.50 от ЗДДФЛ. Сочи се, че за 2019 год. от К. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №2400И0431578 от 20.07.2020 год., в която са декларирани данни
единствено в Приложение №11, касаещо предоставени/получени заеми. В нея е бил деклариран
предоставен заем, по договор от 06.01.2019 год./л.304, т.I
от делото/, от М.Н.К. в размер на 427 480.00 лв. на „Еделвайс чери“ЕООД, в което същият е едноличен собственик на
капитала. Установено е, че сумата е била внесена по банкова сметка *** „Еделвайс
чери“ЕООД, както следва: 245 030.00 лв. на дата
29.01.2019 год. и 182 450.00 лв. на дата 29.01.2019 год.
Във връзка с така предоставения заем, на М.К. е била извършена проверка
за установяване на факти и обстоятелства/ПУФО/, предхождаща настоящата ревизия,
приключила с протокол №П-16002420092291-073-001 от 18.12.2020 год. /л.267, т.I от делото/. При тази проверка е била извършена
съпоставка на получените приходи с извършените разходи от М.К. по години, при
което е констатирано превишение на направените разходи над получените приходи,
както и че получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното
лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за някои от
годините в ревизирания период. Документите и доказателствата, събрани при
проверката, са присъединени в настоящото ревизионно производство с Протокол №
Р-16002421000224-ППД-001/04.02.2021 год. /л.249, т.II
от делото/ и Протокол №Р-16002421000224-ППД-002 от 20.04.2021 год. /л.265, т.I от делото/.
В представените, в хода на тази проверка, от М.Н.К. писмени обяснения /л.278-281,
т.I от делото/, които са напълно идентични с тези
дадени при ревизията /л.115-л.119, т.III от делото/, са
декларирани получени доходи в проверявания период 01.01.2015 год. - 31.12.2019 год.
от лична пенсия за инвалидност, социални помощи от дирекция „Социално
подпомагане“, както и получени парични средства по договори за заем.
Според писмените обяснения ревизираното лице е имало налични към
01.01.2015 год. парични средства в брой /423 567.00 лева, 88 289 долара
и 1 343 500 000 неденоминирани турски
лири/, които са получени на различни основания в периоди преди ревизирания. Пояснено
е, че посочените суми са от дарения и подаръци – за раждането на дъщеря му
14 000 лева, получени на 16.04.2004 год. и такива по повод сключения
граждански брак на 19.01.2007 год. -20 000 лева, както и от изтеглени и
спестени пари в брой от негови лични сметки, както следва: от „Прокредит Банк“АД, в периода
31.05.2006 год. - 28.05.2012 год. в общ размер на *** лв.; от друга сметка в „Прокредит Банк“ЕАД, в периода от
31.05.2006 год. до 19.05.2009 год. в общ размер на *** лв.; от „Ейч ви банк Биохим“АД в периода 13.12.2006 год. до 19.03.2007 год. в
общ размер на *** лв.; от „Уникредит Булбанк“АД, в
периода 07.05.2007 год. - 30.01.2009 год. в общ размер на *** лв. Освен това се
сочи и възстановен паричен заем от страна на „Еделвайс чери“ЕООД,
към ревизираното лице с РКО (в брой) на суми в размер на *** лв. на 10.10.2006 год.
и 91 203.12 лв. на 27.10.2006 год. или общо *** лв. По отношение на сумата
в размер на *** щатски долара е пояснено, че в периода 1997/1998 год. същата е
била изтеглена от сметката му в Банка „Емлак Банкасъ“ Р. Турция (Emlak Bankasi) и спестена. Отделно от тези парични средства, в
писмените си обяснения ревизираното лице сочи, че е получил по наследство ***
златни стари османски монети — 22 карата, около 7,5 гр. на обща стойност ***
лв., както и пари в брой в размер на ***.00 лв.
В ревизионният доклад е прието, че нито в хода на ревизионното
производство, нито при извършената предходна проверка, М.Н.К. е представил
доказателства относно произхода на тези средства и къде са съхранявани същите. Посочено
е, че за периода 2010 год. – 2014 год. М.Н.К. не е декларирал получени доходи в
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, както и че липсва информация и за изплатени доходи от
други лица в подадени справки по чл.73 от ЗДДФЛ. В тази връзка е прието, че за
предходните периоди, доказани са единствено доходите в общ размер на 3 689.40
лева от получена пенсия за периода от 13.06.2013 год. до 31.12.2014 год.
От друга страна, при анализ на наличните данни в ИМ на НАП, органите по
приходите са констатирали, че ревизираното лице в предходни периоди без да е
реализирало доходи, извън получаваната пенсия, е извършило следните разходи:
придобило е жилище в гр. Стара Загора с данъчна оценка - *** лв. /2014 год./;
придобило е лек автомобил Пежо 206/2014 год./; придобило е дялове в „Еделвайс чери ЕООД на стойност 5 000.00 лв. през 2008 год., „Бул
- тюрк лес“ООД - 3 350.00 лв. през 2005 год., „Чери
гардън груп“ООД - 2 600.00
лв. през 2003 год., „Био-Гардън“ООД - 2 500.00
лв. през 2006 год.; извършило е разходи/покупка на стоки и услуги/ по данни от
регистрирани по ЗДДС лица за периода 2010 год. – 2014 год. в размер на *** лв.;
платени са ЗОВ в размер на *** лв.; предоставени са и заеми в големи размери на
„Еделвайс чери“ЕООД, подробно описани на стр.6 и 7 в доклада,
които не са погасени. Констатирани са общо извършени от лицето разходи за
периода 2010 год. – 2014 год. в размер на *** лева. Предвид така установените
факти, ревизиращите органи са приели, че не са налице годни доказателства за
произхода, притежанието и съхранението на посочените от М.Н.К. налични към
01.01.2015 год. парични средства в брой в размер на *** лв., като е изтъкнато,
че не е установена възможността лицето да разполага с подобна парична сума. С
оглед на това ревизията е приела за начално салдо за 2015 год. сумата от 5 000.00
лв.
Отбелязано е още, че съгласно дадените обяснения от М.Н.К., същият в
периода 01.01.2015 год. - 31.12.2019 год. е притежавал дружествени дялове в
търговско дружество „Мега Маденджилик“ в Р. Турция,
което към настоящия момент е ликвидирано и не съществува, но в периода преди
2015 год. е имало имущество и е реализирало приходи, които и той е получавал. В
РД това твърдение е прието за недоказано, предвид липсата на представени
доказателства в тази насока.
В хода на извършената му проверка, както и при ревизията М.К. е
представил писмени обяснения и копия на договори за заем /л.308 и сл., т.I от делото/ от следните лица: от М.Е.И.в
размер на *** лв.; получен заем от М.М.И. в размер на *** лв.; заем от Р.С.К. в
размер на *** лв.; заем от А. К., турски гражданин в размер на ***лв.; заем от Д.Б.
турски гражданин в размер на *** лв.; заем от И.Б. турски гражданин в размер на
*** лв.; заем от Н.М. К. в размер на *** лв. След извършен анализ на наличните
данни в ИМ на НАП относно доходите и разходите на лицата М.Е.И., Р.С.К., Н.М. К.
и М.М.И. се установява, че през периода на предоставяне на заемите същите са
осигурявани по трудов договор. Не са придобивали недвижими имоти и МПС, и няма
данни за други извършени от лицата разходи, нито информация за предоставени
заеми на други лица. Ревизиращите органи са приели, че посочените лица са имали
финансовата възможност да предоставят горепосочените заеми на М.К. и са ги взели
предвид при извършената съпоставка на имущественото му състояние с получените
приходи. Относно получените заеми на територията на Р. Турция, е установено, че
на датите на сключване на договорите с турските граждани, М.Н.К. е пребивавал
на територията на чуждата държава, което е видно от приложената справка на
Областна дирекция на полицията /л.295, т.II от делото/,
съгласно която ревизираното лице е било в Р. Турция както следва: от 19.03.2017
год. - 21.03.2017 год., 21.04.2017 год. - 24.04.2017 год. и 13.10.2017 год. -
14.10.2017 год. В доклада е посочено, че получените парични средства в брой от
турските граждани са под 10 000.00 евро, поради което лицето не е било
длъжно да ги декларира пред Агенция Митници. Отделно от това е констатирано, че
част от заемите към Д.Б. и А. К. са били върнати по банков път. Въз основа на
така установените факти, органите по приходите, са признали като реално
получени от жалбоподателя, предоставените му заемни средства от посочените
трима турски граждани и са ги взели предвид за покриване на разходи през ревизираните
периоди. Също така от ревизията са взети предвид върнати парични средства по
банков път и в брой в общ размер *** лв. от страна на „Еделвайс Чери“ ЕООД по
заем, предоставен от М. К. на дружеството преди ревизирания период.
По отношение на разходите за издръжка и живот, и във връзка с дадените
обяснения от ревизираното лице, че същите се поемат почти изцяло от жената с
която живее на семейни начала и нейната майка, от ревизиращите органи са извърШ. насрещни проверки на лицата И.М. А./л.246, т.I от делото/ и Р.И. А. /л.249, т.I
от делото/. Въз основа на събраните, в хода на тези проверки, доказателства
относно доходите и разходите на лицата И. и Р.А., в РД е прието, че същите са
имали възможността да покрият твърдените разходи и същите не следва да намерят
отражение при ревизираното лице.
С оглед на така установените от ревизиращите органи данни и след анализ
на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, е извършена
съпоставка на доходите и разходите на М.Н.К., представена в табличен вид на стр.14 – стр. 23 от доклада /съответстващи на л.175-л.179, т.I от делото/, за всяка от годините, включени в обхвата на
ревизията.
Въз основа на тази съпоставка, органите по приходите са намерили, че разходите
на лицето надвишават доходите му за един от данъчните периоди – 2019 год.,
поради което са приели, че са налице предпоставките, визирани в чл.122, ал.1,
т.2 и т.7 от ДОПК, а именно „налице са
данни за укрити приходи или доходи“ и „декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания
период”.
Изложените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчното
облагане и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК и с Уведомление №Р-16002421000224-113-001/20.04.2021
год. по чл.124, ал.1 ДОПК /л.425, т.I от делото/,
ревизираното лице е информирано, че основата му за облагане с данък върху
доходите на физическите лица и осигурителният доход за установяване на задължения
за ЗОВ ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. На жалбоподателя
са определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище,
изпратени са му ИПДПОЗЛ №Р-16002421000224-040-002/20.04.2021 год. /л.418, т.I от делото/ за представяне на декларации по чл.124, ал.3
от ДОПК, както и уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с №Р-16002421000224-139-001/20.04.2021
год. /л.260, т.I от делото/, всички връчени на 26.04.2021
год. /л.428, т.I от делото/. В докалада
е отбелязано, че ревизираното лице не е представило изисканите декларации и не
е изразило становище относно преминаване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК.
В ревизионния доклад, след извършен анализ на всяко от относимите към
ревизирания субект обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК за всяка една от
годините, включени в ревизирания период и съпоставка на доказаните
приходи/доходи с извършените разходи, е констатирано несъответствие между
декларираните и придобити от лицето доходи и неговото имуществено и финансово
състояние и направените разходи за 2019 год. За останалите години, включени в
обхвата на ревизията, ревизиращия екип не е установил превишените на разходите.
Изтъкнато е, че М.К. не е посочил реални данни за източниците на средствата,
послужили за финансиране на несъответствието, установено от ревизията за 2019 год.
в размер на *** лв., произтичащо от предоставен заем от М.К. на „Еделвайс чери“ЕООД в размер на *** лв. Установеното несъответствие е
прието за доход с неустановен приходоизточник и е формирана основа за облагане
след приспадане на законоустановените осигурителни вноски и облекчение по ЗДДФЛ
за степен на неработоспособност.
Въз основа на тези констатации, ревизиращия екип е направил предложение по
отношение на М.К. да бъдат установени размери на задълженията по видове,
периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 01.07.2021 год. както
следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 год. в
размер на *** лева и лихва в размер на *** лева.
Допълнително са установени и задължения за ЗОВ в резултат на установения
осигурителен доход по реда на чл. 122-124 ДОПК, във връзка с чл.124а ДОПК, при
прието упражняване на трудова дейност, предвид непредставянето на доказателства
от страна на ревизираното лице относно характера на дохода и неговия източник. С оглед на обстоятелството, че през ревизирания период М.Н.К. е
пенсионер и предвид разпоредбата на чл.4, ал.6 на КСО, е предложено да бъдат
установени задължения единствено за вноските за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице за 2019 год. в размер на
2 521.60 лева и лихва 299.11 лева.
Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 05.07.2021
год., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 196, т.I от делото/. Срокът за подаване на възражение и
представяне на доказателства е бил удължен по молба на ревизираното лице до
19.08.2021 год., видно от уведомление №Р-16002421000224-РУС-001/28.07.2021 год.
/л.210, т.I от делото/
На основание и в срока по чл.117,
ал.5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх.№14709/17.08.2021 год.
/л.213, т.I от делото/, с което се оспорва наличието
на основания за извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК и направените
от органите на приходната администрация констатации, че извършените от
ревизираното лице разходи превишават приходите на лицето за ревизираните
периоди, обуславящо определянето на сумата по превишението на разходите над
приходите като недекларирани доходи с неустановен произход. По подробно
изложени съображения се възразява срещу предложените за установяване данъчни и
осигурителни задължения..
Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2
от ДОПК, от Т.В.П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В.К.К.
на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден
Ревизионен акт №Р-16002421000224-091-001/31.08.2021 год., с който по отношение
на М.Н.К. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 31.08.2021 год., както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 год. в
размер на 21 738.77 лева и лихва в размер на 2 947.05 лева и вноски
за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2019 год. в
размер на 2 521.60 лева и лихва в размер на 341.84 лева. В ревизионния акт
е обсъдено подаденото от М.К. възражение срещу съставения Ревизионен доклад
№Р-16002421000224-092-001/01.07.2021 год., като същото е прието за
неоснователно. След преценка на извършените при ревизията действия и на
установените факти и обстоятелства и на направените изводи
и основанията за тях, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад,
като са приети направените в ревизионния доклад фактически и правни изводи и
предложенията за установяване на задължения по видове и периоди.
Ревизионният акт е
издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани
електронни подписи от Т.П. и В.К., като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.
Ревизионният акт е
връчен по електронен път на М.К. на 07.09.2021 год., съгласно удостоверение за
извършено връчване по електронен път /л.16, т. I от делото/. В срока по чл.152,
ал.1 от ДОПК, М.К. е обжалвал издадения Ревизионен акт №Р-16001621000224-091-001/31.08.2021
год. по административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП – гр.
Пловдив на 20.09.2021 год. жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис
Стара Загора с вх.№16561/ 20.09.2021 год.
С Реш. №570 от 02.11.2021 год. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание
чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден изцяло Ревизионен акт
№Р-16002421000224-091-001/31.08.2021 год. относно допълнително установените по
отношение на М.К. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за 2019 год. в размер на 21 738.77 лева и лихва в размер на
2 947.05 лева, както и за вноски за ЗО на самоосигуряващо
се лице за 2019 год. в размер на 2 521.60 лева и лихва в размер на 341.84
лева. С Реш. на Директора на Дирекция „ОДОП” –
Пловдив са потвърдени като правилни и обосновани констатациите на ревизиращите
органи и направения въз основа на тях извод, че от събраните доказателства се
явява установено по несъмнен начин наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1,
т.2 и т.7 от ДОПК, като се сочи, че при условията на пълно и насрещно
доказване, ревизираното лице не е опровергало констатациите в ревизионния
доклад досежно съществуването на основание за провеждането на ревизионното
производство по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. Изложените в жалбата
доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт,
са приети като недоказани и неоснователни. Посочено е, че нито при ревизията,
нито в хода на административното обжалване са представени доказателства за
реално получени и обложени доходи, които да покриват направените от
жалбоподателя разходи за предоставения заем през 2019 год. Обсъдени са и
възраженията на ревизираното лице относно размера на приетото в ревизионния акт
началното салдо за 2015 год. В тази връзка е посочено, че възможността жалбоподателя да е получил реално въпросните суми е
изследвана в дълбочина и всеобхватност от органите по приходите, поради което
изводите им за липса на доказателства за наличие на твърдените средства в
посочените размери и периоди в ревизираното лице, са обосновани. Изтъкнато е,
че не са представени доказателства, които да опровергават констатираното при
ревизията и да доказват получаването на по-голям размер парични средства от
приетия в РД/РА. Обоснован е извод, че приложеният от органите по приходите
подход за определяне на основата за облагане по ЗДДФЛ е правилен, поради което
обжалваният ревизионния акт, с който е установен допълнителен данък по чл. 48,
ат. 1 от ЗДДФЛ и лихви за просрочие, е постановен при изяснена фактическа
обстановка, мотивиран е правилно и законосъобразно.
По отношение допълнително установените задължения за здравноосигурителни
вноски на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващото
се лице за 2019 год., в Реш. е посочено, че същите са
следствие на установения с ревизионния акт осигурителен доход по реда на чл.122
- 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от с.з. Изтъкнато
е, че именно в резултат на установеното при ревизията наличие на укрити приходи
от ревизираното лице се реализира и възможността за определяне на осигурителния
доход и дължимите от него задължителни осигурителни вноски по реда чл.124а от ДОПК. Според решаващият административен орган, ревизираното лице с виновното си
поведение, а именно недеклариране на доходи и
избягване на заплащане на данъчни и осигурителни задължения, е дало повод да
бъде обложено по този ред. Изложени са и съображения, че доказателствената
тежест да посочи и докаже произхода и източника на укритите доходи е на
жалбоподателя. Направено е заключение, че след като същият не е представил
доказателства за характера на дохода и неговия източник, върху този доход
следва да се определят задължения за ЗОВ.
С оглед изложеното е прието, че обжалваният ревизионен акт е издаден в
съответствие със закона, поради което с Реш. си Директора
на Дирекция ОДОП Пловдив е потвърдил начисления данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ,
както и определените от органа по приходите задължения за ЗОВ на жалбоподателя
в качеството му на самоосигуряващо се лице за 2019 год.
върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото
лице, определен на база дохода с недоказан произход, на основание чл.124а от ДОПК, във връзка с чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, както и прилежащите лихви, на
основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК.
Реш. № 570/
02.11.2021 год. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на М.К. по
електронен път на 02.11.2021 год. /л.17, т.I от
делото/.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа,
възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество ревизионния
акт, ревизионния доклад, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат
електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с
квалифициран електронен подпис, както и представените и събрани по искане на
жалбоподателя доказателства.
Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетели на лицата Ш.М.Б., Х.И., Д.Д.К., М.Т.Ч., И.М. А. и П.С.К..
Свидетелката Ш.М.Б., дъщеря на жалбоподателя, заявява, че от 2004 год.
не живее в едно домакинство с баща си. По отношение доходите му през последните
10 години изтъква, че са от търговия, от земеделска дейност и от работа извън
страната в пределите на Република Турция, където е имал търговска дейност в
съдружие с други лица. Посочва, че баща й чрез дружеството е придобил много
недвижими имоти в Република Турция с цел продажба и реализиране на печалба.
Основно тези имоти са били ваканционни и са се намирали на крайбрежието на
Средиземноморието близо до гр. Е.. Твърди, че в годините, в които това
дружество е притежавало имотите, баща й ги е отдавал под наем на туристи от
България и от Турция. Дружеството е притежавало тези имоти от 2006-2007 год. до
2012-2013 год., когато всички те са били продадени. Свидетелката изтъква, че
лично е работила в имотите, а нейният бивш съпруг, който е турски гражданин е
бил пълномощник на баща й и му е помагал, като именно той е осъществил част от
продажбите на вилите. Свидетелката не може да каже със сигурност, но смята, че
баща й е спечелил повече от отдаване на вилите под наем, като в тази връзка
сочи, че е печелел около *** лева за вила на сезон. Част от вилите били
отдавани предсрочно под наем, като цената на една вила е била около *** лв. на
ден, а за сезон вилата се е отдавала за около *** лв. Твърди, че продажната
цена на една вила е била около *** лв. Свидетелката заявява, че баща й е имал
вътрешна договореност с дружеството, отдаването под наем да бъде негов личен
доход, като счита, че за това е имало документи. Посочва, че баща й е имал
средства в турски банки – около *** хиляди долара, както и милиони в турски
лири, но тъй като изпитвал недоверие към банковите институции преди години е
изтеглил своите спестявания от турската банка. Свидетелката пояснява, че в
Турция е имало инфлация и след това деноминация. Посочва, че баща й е бил
клиент на „Прокредитбанк“, банка „Биохим“ и „Булбанк“
където е държал средства около *** лв., които също е изтеглил и ги съхранява
физически в негов тайник, който не знае къде се намира. Изтъква, че баща й е
установен и живее в България, макар преди пет-шест години е пътувал доста често
до Турция. Знае, че той притежава едно единствено семейно жилище – апартамент в
Стара Загора и два автомобила, които не са луксозни возила, а по-стари. Освен
това той притежава към момента и е продавал през годините земеделски земи, земи
от горския фонд във Видин, Белоградчик, Лом – около 500 дка земи, като парите
от продажбата ги е съхранявал сам. Като причина за това свидетелката изтъква,
че както баща й, така и тя самата са били потърпевши от доста финансови
сривове, колапси и инфлация, като през 90-те години са загубили свои
спестявания. Посочва, че фирмите, с които баща й оперира в България са
дружествата „Еделвайс-чери“, с което той основно
работи, както и „Мега френд груп“
и „Май хаус“. Заявява, че много пъти баща й със собствени средства е финансирал
дружеството и това е било счетоводно отразено. Това финансиране е било свързано
с проекти още отпреди 10-тина години, когато се е занимавал със земеделие и е
вложил доста лични средства, спестени, които дружеството не е успяло да му
изплати и били погасени по давност. Свидетелката твърди, че баща й е получавал
пари на заем от различни лица през годините. Средствата си е инвестирал в криптовалути и получаване на лихви от инвестицията в криптовалута. Твърди още, че е получавал средства от
порядъка на ***лева от А., от Д.Б. от Одрин, от неговия приятел К., от М.И., от
М.И. и от Р.К.. Друго, което свидетелката заявява, че парите, които баща й е
получавал, ги е инвестирал в злато. В тази връзка, пояснява, че по традиция,
още от неговите родители, в семейството се предават едни златни жълтици, от
които тя също е получила по време на своя брак - от страна на майка й и от
страна баща й. Посочва, че става дума за османски златни монети, които са с
доста голяма стойност, която дори е антикварна. Сочи, че баща и има още от тези
жълтици, около ***, за които е казал, че ще ги остави в наследство. Свидетелят Х.И.,
гражданин на Република Турция, заявява че познава М.К. от 2007г. Посочва, че
през 2008 жалбоподателя е закупил от него три вили за отдих, намиращи се в
община Е. и ги е използвал до 2013 год. Твърди, че доходите от наем са се
получавали от г-н К.. Свидетелят сочи, че в този район е имало общо 26 вилички,
които са били негова собственост/на свидетеля/ и от управлението на комплекса
се е знаело на кого са продадени и кой получава доходите за тях. Доколкото му е
известно всички вилички са се продали. Посочва, че от 10 години няма бизнес
отношения с К.. Заявява, че съдружникът на К. в Турция се казва И.Б. и
доколкото си спомня фирмата им се е казвала „Мегамаденджелик“.
Твърди, че една част от тези вилички са били собственост на дружеството и ако
не са платени данъците за тези доходи, нямало как да закрият дружеството в
Турция. Свидетелят Д.К., син на жалбоподателя заявява, че е бил управител и
съдружник във фирми на баща си в България. Посочва, че баща му е финансирал с
лични средства дейността на тези дружества, според нуждите им с различни суми
от около *** лева. Като пример изтъква, че в периода 2005-2010г. е дал средства
за закупуването на овошки, които са стрували *** евро. Относно произхода на
парите твърди, че една част от тях е била от наследство от баба му и дядо му,
друга част били собствени на баща му, както и такива получени от търговската
дейност на другите дружества. Посочва, че в Република Турция баща му е имал
търговска дейност в съдружие с Х. и други, като са строили вили на морето.
Приходите от наем на тези вили е получавал баща му. Твърди, че вилите за отдих
са стопанисвани до 2012-2013 година, когато са били продадени. Уточнява, че
средствата от продажбата им са постъпвали в турски банки. Свидетелят твърди, че
данъците от тази търговска дейност в Република Турция са били платени. Относно личните
средства на баща си, посочва, че от 10-15 години последния ги държи в брой, в
тайник. Заявява, че доколкото му е известно, само той и баща му знаят къде е
този тайник. Посочва, че баща му живее в апартамент в гр. ***, има и къща в гр.
***, както и много други имоти – гори, ниви. Пояснява, че от 2005-2006 година
баща му не съхранява парите си в банки, тъй като е имало доста фалити и той е
загубил доста парични средства в Турция, както и в България при деноминацията.
Свидетелят М.Т.Ч. заявява, че познава К. от 25-30 години, който тогава е живеел
в с. *** и се е занимавал с дърводобив. Посочва, че в Турция, в гр. Е.,
жалбоподателят се е занимавал със строеж на вили. Твърди, че самият той е ходил
там няколко пъти и е водил семейството си и свои приятели. Известно му е, че
наема от тези вили го е получавал М.К., тъй като е плащал лично на него в брой.
Пояснява, че тъй като българска фирма не може да купува имоти в Турция и да
строи, тази дейност К. е извършвал в съдружие с турска фирма. Вилите били
построени през 2008г. и експлоатирани 4-5 години, след което били продадени.
Посочва, че К. има фирма „Еделвайс-чери“. Твърди, че
в района на с. *** жалбоподателят притежава 300 дка земеделска земя, където е
засадил череши и е направил капково напояване, засял е и арония.
Според свидетеля, К. получава доходи от тази дейност. Изтъква, че
жалбоподателят му е споделял, че не желае да държи собствени средства в банки,
тъй като си е изпатил с някаква турска банка, като нещо подобно се се случило и в България, но не знае подробности. Свидетелят
не може да каже с какви средства е разполагал К., но заявява, че през тези
години, когато се е занимавал с дърводобив и е стопанисвал вилите, е бил
финансово добре, за разлика от сега. Свидетелката И.М. А., посочва, че живее с М.К.
от 20-22 години, във фактическо съпружеско съжителство, но нямат сключен
граждански брак. Заявява, че тя се е грижила за почистването и настаняването на
гостите във вилите в Турция, а доходите от наемите ги е получавал
жалбоподателя. Твърди, че тази дейност е продължила около 5-6 години от 2008 г.
до 2012-13г., но не знае дали за нея са платени данъци в Турция. Изтъква, че не
знае къде К. си държи паричните средства, но уточнява, че не ги съхранява в
банка, тъй като нямал доверие на банковите институции. Свидетелят П.С.К.
заявява, че познава М.К. от 20 години, като посочва че с него имат общи неща и
го е търсил за контакти в Турция. Твърди, че е запознат търговската му дейност
– знае, че жалбоподателя се е занимавал с дърводобив, както и, че в момента има
овощни градини, трайни насаждения – череши, арония и
други. Свидетелят изтъква, че знае и за търговската дейност на К. в Турция, тъй
като е ходил на почивка на неговите вили в гр. Е.. Посочва още, че К. се е
занимавал със селскостопанска продукция – балирал е и е изнасял слама. Запознат
е, че с лични свои средства е финансирал бизнеса си. Твърди, че и на него е
помагал, като му е услужвал със суми, когато се наложи. Уточнява, че дори в
момента също извършват съвместно търговска дейност - бизнес със строителни
материали за Италия – строителни скелета. Отделно от това, посочва, че от
няколко месеца синът му е съдружник във фирмата на К. - „Еделвайс-чери“, тъй като са решили да направят заедно един проект.
Свидетелят заявява, че знае за недоверието на К. към банките, тъй като
последния му е споделял, че на няколко пъти, включително и в Турция е „изгорял“
с пари. По тази причина свидетеля предполага, че по-голямата част от парите на
жалбоподателя не са в банки.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя,
е назначена и изпълнена Съдебно – счетоводна експертиза /на л.306 – л.312 в том
III от делото/. Със заключението, съобразно поставените от жалбоподателя
въпроси, е определено съотношението
между приходите и разходите на М.К. за периода 01.01.2015 год. – 31.12.2019 год.,
представено във вариант в зависимост от начално салдо, съобразно сочените от
ревизираното лице суми като спестени и налични към 01.01.2015 год.
Експертизата, в изпълнение на поставената задача, вземайки предвид твърдените
от жалбоподателя като спестени суми и след приспадане на обичайните годишни
разходи за живот за периода 01.01.2006 год. - 01.01.2015 год. по данни на НСИ, е
определила начално салдо към 01.01.2015 год. в размер на 308 302.12 лева.
В тази връзка, вещото лице е дало заключение в условията на вероятност, т.е.
ако съда приеме, начално салдо в посочения размер, то няма да е налице превишение
на разходите над приходите за никоя от ревизираните години, съответно М.К. е
разполагал с доказани и обложени с данъци доходи, които да покрият направените
от него през ревизирания период разходи.
Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника с доводи,
че същото не се базира на документи по делото. Въпреки направеното оспорване
съдът го възприема изцяло, тъй като вещото лице е отговорило подробно,
компетентно, обективно и обосновано и е дало заключение по всички поставени
въпроси. Дали изготвения вариант се подкрепя от събрания по делото
доказателствен материал и съответно следва да се вземе предвид при преценката
за наличието на установените с РА задължения и техния размер, е въпрос по
съществото на спора и не е свързан с пълнотата, яснотата и правилността на
направените в заключението изчисления.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения
Ревизионен акт №Р-16002421000224-091-001/31.08.2021 год., на основание чл.160,
ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр.
с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА №Р-16002421000224-091-001/31.08.2021
год., потвърден с Реш. №570/02.11.2021 год. на
Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците
на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали /л.37-л.39, т.I от делото/. В случая, Заповед
за възлагане на ревизия №Р-16002421000224-020-001 от 14.01.2021 год., е
издадена от Т.В.П. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като
издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и
ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002421000224-020-001 от
14.01.2021 год. и Заповеди за изменение на ЗВР №Р-16002421000224-020-002 от
14.04.2021 год. и №Р-16002421000224-020-003 от 17.05.2021 год., са издадени от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря
на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към
датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Т.В.П..
Възложената
ревизия на М.К. е извършена от определените със ЗВР №Р-16002421000224-020-001
от 14.01.2021 год. органи по приходите – В.К.К. - главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и М. Т. Ч. – главен инспектор по приходите, които с
оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113,
ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност
за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002421000224-092-001/01.07.2021
год. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно
разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа,
възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната
териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на
ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №Р-16002421000224-091-001/31.08.2021 год. е
издаден от Т.В.П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на М.Н.К.
и от В.К.К. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител
на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на ревизионния
акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Както
посочените по-горе заповеди за възлагане на ревизия, така и съставения
Ревизионен доклад №Р-16002421000224-092-001/01.07.2021 год. и издаденият въз
основа на него ревизионен акт №Р-16002412000224-091-001/31.08.2021 год., са
издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи,
подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184,
ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, като самите
електронни документи са представени по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R/. В случая от представените
доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни
електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА
са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран
електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният
ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за
неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от
него.
Не
се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е
съставен от ревизиращите органи на 01.07.2021 год., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е
извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването
на ревизионния акт.
По съответствието на оспорения
ревизионен акт с материалния закон:
Ревизионното
производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения
ред на чл.122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния
материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да
се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на
ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за укрити
приходи или доходи, респ. когато декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
В
нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване
на ревизионния акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима,
като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в
производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е
да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на
жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в
посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно
разпореждане от 10.12.2021 год.
В
случая, за провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл.122
- 124 от ДОПК, органите по приходите са приели, че са налице нормативно регламентираните
предпоставки по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Съответно жалбоподателя
оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на
данъчната основа за ревизираните периоди следва да бъде осъществено по реда на
чл.122, ал.2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно
производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията
на пълно главно доказване наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на
основание по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основата за облагане
за установяване на задължения за данък по ЗДДФЛ, респ. на осигурителния доход
за установяване на задълженията за вноски за ЗО за ревизирания период.
Съдът
приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства
установяват и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7
от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на
чл.122 - чл.124а от ДОПК.
Констатациите на ревизиращите
органи, съгласно изложеното в обстоятелствената част на ревизионния доклад и в
издадения въз основа на него ревизионен акт, са обосновани с установено
несъответствие на имущественото и финансовото състояние на М.К. от гл. т. на
получени от него доходи и направени през 2019 год. разходи по предоставен заем
на „Еделвайс чери“ЕООД в размер на *** лева, което с
ревизията е определено като получени, но укрити доходи. Конкретно за 2019 год.
направените разходи от лицето превишават декларираните и получени средства в
размер на *** лв. В хода на ревизията е направен подробен анализ на
представените документи, писмени обяснения, декларации, отговори на отправени
запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи и е
констатирано, че жалбоподателят не разполага с доходи, които да покрият размера
на извършените от него разходи. Това само е достатъчно, за да се направи извод
за наличието на основанията по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК и съответно ревизията да
бъде извършена по реда, предвиден в този нормативен текст.
В
конкретния случай, за да оправдае разходното превишение лицето е поддържало още
в ревизионното производство, че е разполагало към 01.01.2015 год. със значителна
по размер сума, представляваща спестени парични средства, получени на различни
основания в периоди преди ревизирания, която сума е била налична в брой.
Следователно, основният спорен
въпрос, който се очертава и който има значение за преценка обосноваността на
изводите на ревизионния акт, а оттам и за приложението на материалния закон, се
отнася до това какво е било началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2015
год. Ревизиращият орган е определил начално салдо в размер на 5000.00 лв., а
жалбоподателят в представените писмени обяснения /л.115 и сл., т.III от делото/ твърди, че към 01.01.2015 год. е
разполагал с парични средства в брой над този размер, както следва: *** лева, ***
долара и *** неденоминирани турски лири.
Съдът намира, че при формирането
на началното салдо към 01.01.2015 год. не следва да се включи сумата от *** лв.,
тъй като не е доказано парични средства в този размер да са налични към
началото на ревизирания период. На първо място, твърди се, че в тази сума се
включват дарения, получени на 16.04.2004 год. за раждането на дъщеря му в
размер на *** лева и такива по повод сключения граждански брак на 19.01.2007 год.
- *** лева. Съдът, споделя принципното разбиране, че простото твърдение, че
ревизираното лице е получило парична сума като дарение, не е достатъчно, за да
се приеме, че въпросната сума следва автоматично да се включи в началното му салдо
и да оправдае направени през периода разходи. Необходимо е доказването на
реалното предаване на парите, възможността на дарителя да осъществи дарението,
а също и наличието на сумата в началото или по време на ревизирания период.
Тази необходимост следва от тежестта на доказване, която е за ревизираното
лице, което чрез пълно и пряко доказване следва да установи фактите, на
основата на които претендира изгодни за себе си правни последици. В случая не
са налице данни, дори кои са дарителите и какви конкретни по размер суми са предоставили
на К.. Още по-малко са ангажирани доказателства, че твърдените като получени
парични средства са съхранени от лицето в непроменен размер за толкова продължителен
период от време – 11 год. съответно 8 год. и не са били изхарчени. Ето защо, обосновано,
в случая, може да се приеме, че доказване, което да е в съответствие с
изискванията на процесуалния закон, не е извършено.
На следващо място, жалбоподателят
сочи, че в претендираното начално салдо в размер на *** лева към 01.01.2015 год.
следва да бъдат включени и спестени пари в брой, изтеглени от негови лични
сметки, както следва: от „Прокредит Банк“АД, в периода 31.05.2006 год. - 28.05.2012 год. в общ размер
на *** лв.; от друга сметка в „Прокредит Банк“ЕАД, в периода от 31.05.2006 год. до 19.05.2009 год. в
общ размер на *** лв.; от „Ейч ви банк Биохим“АД в
периода 13.12.2006 год. до 19.03.2007 год. в общ размер на *** лв.; от „Уникредит
Булбанк“АД, в периода 07.05.2007 год. - 30.01.2009 год.
в общ размер на ***лв. В тази връзка следва да бъде уточнено, че тези суми са
теглени на части през посочените периоди, видно от приложените банкови
извлечения и липсват данни същите да са спестени в непроменен размер до
01.01.2015 год. Отделно от това, жалбоподателят не е установил начина, по който
е съхранявал тези суми до 01.01.2015 год., за да претендира тяхното пълно
включване при изчисляването на началното салдо за 2015 год. Твърдението, че ги
е съхранявал в себе си в брой, не е доказано нито в хода на ревизията, нито в
хода на съдебното производство. Ангажираните в тази насока свидетелски
показания не установяват факта, че К. е имал спестени средства в брой към
началото на ревизирания период в сочения от него размер. Заявлението, че е
държал спестените си пари в тайник, само по себе си, не може да обуслови извод,
че именно претендираните суми са били спестени. В тази връзка показанията на
свидетелите са твърде общи и в тях не се съдържа информация за конкретни суми,
техния произход и размер, още по-малко да са притежавани от жалбоподателя към
определен момент, за да могат да бъдат отнесени и приети за налични към
01.01.2015 год. Липсата на каквато и да било конкретика в показанията на
разпитаните свидетели, прави невъзможно същите да бъдат съпоставени с другите
доказателства по делото. Ето защо, на основание чл.172 от ГПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК при преценката им съдът съобрази, че
те се дават от роднини жалбоподателя, негови приятели и лица, които се намират
в особени отношения с него, и които несъмнено са заинтересовани да го
подпомогнат в спора му с приходната администрация, поради което не следва да
бъдат безрезервно кредитирани.
От друга страна, видно от
приложените по делото справки от ИМ на НАП, присъединени с Протокол
№Р-16002421000224-П73-001/18.06.2021 год. /л.56 и сл., т.I
от делото/ безспорно се установява, че в периодите преди ревизирания от
жалбоподателя са извършени разходи в значителни размери. През 2014 год. е придобил
на жилище в гр. Стара Загора, чиято данъчна оценка е в размер на *** лв. и лек
автомобил „Пежо“. В периода 2003 год. – 2008 год. е придобил дялове в няколко
търговски дружества. За периода 2010 год. – 2014 год. е извършил разходи за
покупка на стоки и услуги от регистрирани по ЗДДС лица в размер на *** лева и
са платени ЗОВ в размер на *** лв. Също така, от тези справки се установява, че
К. е декларирал предоставени на собственото си дружество „Еделвайс чери“ЕООД заеми в големи размери /л.105 и 106л., т.I от делото/. Така например, през 2005 год., 2007 год.,
2008 год. и 2009 год. са предоставени заеми, чийто общ непогасен размер към
2010 год. е *** лева. При преценката относно наличността и съхранението на претендираните
суми в брой към 01.01.2015 год. следва да бъде съобразено и обстоятелството, че
жалбоподателят в периода 2006 год. – 2007 год. е придобивал недвижими имоти,
видно от приложените по делото справки от Службите по вписванията в гр.
Белоградчик и гр. Видин/л.154-л.156, т.I от делото/. Действително, ревизираното
лице не е представило доказателства за цената на придобиване на имотите, но
безспорно е бил използван паричен ресурс за това. Отделно, следва да бъде
отбелязано и установеното от ревизията обстоятелство, че М.К. в периода 2010 год.
– 2014 год. не е декларирал получени доходи в ГДД, не са установени и данни за
изплатени суми от други лица, включително и от дружества, в които той има
участие. Не е получавал доходи и по трудови правоотношения. Единствените
доходи, за които са налице доказателства, че са получени са тези от отпуснатата
му пенсия. С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на доказателствата по
делото съдът намира, че не са налице убедителни данни за това сочените като
спестени суми, изтеглени от личните банкови сметки на жалбоподателя да са
съхранени и разполагаеми в твърдения размер в брой към 01.01.2015 год.
И на последно място, неоснователни
са и възраженията, че в претендираното начално салдо в размер на *** лева към
01.01.2015 год., следва да бъде включена и сума в общ размер на *** лева,
представляваща възстановен паричен заем от страна на „Еделвайс чери“ЕООД към ревизираното лице. Единствените
доказателства, представени в тази връзка са два РКО /л.312, т.I
от делото/ от 10.10.2006 год. за *** лева и съответно от 27.10.2006 год. за ***
лева, съставени и подписани от М.К.. С тях жалбоподателят е удостоверил изгодни
за себе си факти, поради което съдът намира, че същите не могат да установят
факта на предоставяне на паричната сума, тъй като материализират негови
изявления. Не бяха ангажирани каквито и да било други доказателства,
удостоверяващи, че дружеството е разполагало към тези дати с посочените суми и
те са напуснали неговия патримониум. Липсват също
така и данни за наличностите и движението по банковите сметки на „Еделвайс чери“ЕООД към посочените дати. При условие, че от касата на
търговеца са били изплатени средства на физическото лице, то е следвало да
бъдат съставени и съответните счетоводни документи от страна дружеството и да
са налице данни в счетоводството му, които да могат да бъдат проверени. Доказателства
в тази насока не са представени по делото, нито в хода на ревизионното
производство. Отделно от това, липсват каквито и да било данни за
съществуването и размера на паричния заем и кога същият е бил предоставен от К.
на дружеството – договор, разписки, банкови документи и пр. Още повече, че от
цитираните справки от ИМ на НАП /л.106, т.I от делото/, съдържащи декларираните от
самото ревизирано лице данни за предоставени заеми не може да се установи, че е
налице връщане/погасяване на заем през 2006г. Но дори и да се приеме, че такива
средства са възстановени на жалбоподателя, с оглед изложеното по-горе не се
установява, същите да са били спестени и налични у него девет години по-късно.
По отношение на сумата в размер на
*** щатски долара, за която също се претендира да е била налична към 01.01.2015
год., следва да се посочи, че според писмените обяснения на жалбоподателя в
периода 1997/1998 год. същата е била изтеглена от сметката му в Банка „Емлак Банкасъ“ Р. Турция (Emlak Bankasi) и спестена. В тази
връзка, съдът счита, че и по отношение на тези парични средства по делото не е
доказано да са били налични към 01.01.2015 год., тъй като не е доказано нито
спестяването им, нито съхраняването им /за период по-дълъг от 15 години/, нито
пренасянето им през границата на страната от Турция за България. Освен това,
липсват твърдения и данни за превалутирането на тази
сума, за да бъде взета предвид като разполагаема в брой за покриване на разходи
в Р. България. Казаното важи и за претендираната сума в размер *** неденоминирани турски лири, за която освен всичко друго,
липсват и данни за стойността й след деноминацията.
Изцяло недоказани останаха и
твърденията за получена в наследство парична сума в размер на *** лева. Не е
ясно нито кога, нито по какъв начин и от кого е получена тази сума. Що се касае
до заявеното от ревизираното лице в писмените обяснения, че е получил по
наследство и ** златни стари османски монети — 22 карата, около 7,5 гр. на обща
стойност *** лв., следва да се посочи, че в случая не се твърди и не се
установява същите да са остойностени в пари. Напротив,
според показанията на свидетелката Ш.Б., баща й има още от тези жълтици, около ***
бр. Но дори и да се приеме, че тези златни монети са налични, доказателства за
което не са ангажирани, същите не могат да бъдат взети предвид като налични
парични средства в брой в началото на ревизирания период.
По отношение на твърденията на
жалбоподателя за получени значителни доходи, в резултат на извършвана от него
търговска дейност в Р. Турция, следва да бъде отбелязано, че не се сочат конкретни параметри на
сумите, нито на какво основание са получени. Не бяха ангажирани каквито и да
било доказателства за изплатени доходи – възнаграждения, дивиденти,
ликвидационни дялове и пр. от страна на турското дружество в полза на К., който
е бил съдружник в него. Налице са единствено общи твърдения както от страна на
жалбоподателя, така и от разпитаните по делото свидетели. Освен това, ако
действително са получени някакви доходи, на първо място, същите следва да са
декларирани в съответната държава и да са заплатени съответните данъчни
задължения, респективно в Р. Турция и в Р. България. В случая от страна на жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест,
не са представени разписки
или данни за деклариране на доходите пред местните органи по приходите в Р.
Турция - за плащане на дължимите местни или държавни данъци върху получените
доходи, съответно за освобождаване от тяхното плащане в Р. Турция с цел
избягване на двойното данъчно облагане в Р. България.
За пълнота на изложението, следва да се посочи,
че неоснователно в жалбата се претендира в началното салдо към 01.01.2015 год.
да бъдат включени суми по заеми, предоставени от трима турски граждани – А. К.,
Д.Б. и И.Б.. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно представените
договори /л.308-гръб и л.309, т.I от делото/, заемите са предоставени на ревизираното лице през 2017 год., и няма как
да участват при формиране на началното салдо за 2015 год. Тези заеми, видно от
констатациите в ревизионния доклад, правилно са взети предвид от органите по
приходите при извършената от тях съпоставка на доходи и разходи за 2017 год.
Също така, тук е мястото да се посочи, че
противно на твърденията в жалбата, получените от К. заеми от четири физически
лица на територията на Република България, също са признати от ревизията и са
намерили отражение в извършената съпоставка за всяка от годините на
получаването им. Касае се за заемите получени в периода 2015 год. – 2019 год.
от М.Е.И.в общ размер на *** лева, от М.М.И. в размер
на *** лева, от Р.С.К. в размер на *** лева и от Н.М. К. в размер на *** лева.
Въпреки, че противно на житейската логика е едно лице, ако има пари в наличност
/както твърди К./ да взема парични заеми от трети лица. Въпреки това и с оглед
установените в хода на ревизията данни, е приета реалността на тези заеми.
Неоснователно се възразява още, че ревизиращите органи не са изследвали и взели
предвид доходите на И. А., жената, с която К. се намира във фактическо
съпружеско съжителство. Както по отношение на И. А., така и по отношение на
нейната майка – Р. А., от органите по приходите са били извършени насрещни
проверки в хода на ревизията. В резултат на това и след извършен анализ на данните относно доходите
и разходите на тези лица, в ревизионния доклад са направени изрични
констатации, че същите са имали възможността да покрият твърдените разходи и последните
не са взети предвид при направената съпоставка за М.К.. Този подход на
ревизиращите органи е в съответствие и с разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2 ДОПК, която позволява при определяне на данъчната основа по чл.122 ДОПК да се
вземат предвид направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §
1, т. 3, буква „а“ от ДР на ДОПК и декларираните получени средства. Не могат да бъдат споделени и доводите изложени
в жалбата, че при ревизията е следвало да бъда изследван паричния поток и на И.
М. А., с оглед прилагането на чл.21 от СК. Това е така, защото, на първо място,
в случая не е налице граждански брак. Но дори и да бе приложима цитираната
разпоредба, следва да се посочи, че в националната правна уредба не е познат
института на семейното подоходно облагане. Установяването на данъчни задължения
на конкретен субект включва анализ на относими към него приходи и разходи по
пера. Това означава в разглеждания казус определянето на данъчната основа по
критериите, предвидени в чл.122, ал.2 от ДОПК, трябва да бъде конкретно за
ревизирания субект. По този начин е процедирал ревизиращият орган, изготвяйки
парични потоци на ревизираното лице без да включва доходите на жената, с която
жалбоподателят живее на семейни начала. Обосноваване на общност на приходи и
разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от
института на съпружеската имуществена общност по действащия СК - чл. 21, ал. 1,
съгласно който общността се разпростира само върху вещни права. Придобитите от
съпруга доходи, включително парите в брой, освен ако не се трансформират в
права по чл.21, ал.1 СК, не са предмет на СИО и към тях е неотносима
презумпцията за съвместен принос по ал.3. За права вън от обхвата на СИО са
неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира.
Такъв подход не е регламентиран в действащия ЗДДФЛ.
При така направените уточнения и предвид
гореизложеното, съдът намира, че по делото не е доказано твърдените от
жалбоподателя суми в големи размери /*** лева, *** долара и *** неденоминирани турски лири/, да са били налични към
01.01.2015 год., тъй като не е доказано нито спестяването им през годините,
нито тяхното съхраняване. Ако и жалбоподателят да е спестил реално определена сума в себе си в
брой, то по делото не бяха ангажирани, каквито и да било доказателства, както и
достоверни източници на данни за конкретен размер на такава сума към 01.01.2015
год., включително и от събраните свидетелски показания
Като допълнителен аргумент в тази връзка съдът, счита за необходимо да посочи,
че е нелогична и житейски неоправдана тезата, лицето да е разполагало с
посочените суми в началото на 2015 год. и да е вземало на заем суми от трети
лица през същата тази година /както по-горе бе изложено/. Именно през 2015 год.
в периода м. януари – м. октомври, К. е получил заеми от М.М.И. в размер на ***
лева, от М.Е.И.в размер на *** лева и от Р.С.К. в
размер на *** лева. В същото време разходите, установени от ревизията за 2015 год.,
в резултат на извършената съпоставка, са в размер на *** лева. Ето защо, в съответствие с правилата на
процесуалния закон /чл.154 от ГПК във вр. с §2 от ДР
на ДОПК и чл.170 от АПК/, следва да се приеме, че ревизираното лице не е установило
твърденията си относно разполагаеми средства в началото на 2015 год.
Същественото е, че ревизираният субект следва да установи твърдения
благоприятен за него и положителен факт от обективната действителност, че към
посочената дата е разполагал с посочената сума в брой.
В този смисъл, съдът намира, че
формираното от приходния орган начално салдо към 01.01.2015 год. в размер на 5 000.00
лв. е обосновано, съгласно събраните по делото доказателства, поради което счита,
че правилно са разрешени въпросите за правилността при определяне на паричните
потоци на задълженото лице за ревизирания период и наличието на превишение на
паричните разходи над получените приходи за 2019 год. в размер на *** лева.
С оглед на всичко изложено до тук,
крайният извод на съда е, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл.124,
ал.2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната
администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода
на редовно проведено ревизионно производство. Този извод не може да бъде
променен и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което е изготвено във вариант на данъчна основа, която би била налице, ако се
приеме тезата на жалбоподателя за включване на твърдените в жалбата суми като
начално салдо за 2015г., а по изложените по-горе аргументи съдът не ги приема.
С оглед на това, при условията на чл.202 ГПК във вр.
с §2 от ДР ДОПК съдът не кредитира въпросното заключение.
Предвид установеното несъответствие
/превишение на разходите над приходите/ за ревизирания период – 2019 год. в
размер на *** лева, съдът счита, че обосновано в ревизионния акт е прието, че в
случая са налице предпоставките за определяне на задължения на ревизираното
лице за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за 2019 год., при възприемане размера на установената сума по превишението
на разходите над приходите, като подлежащи на облагане недекларирани доходи с
неустановен произход. По съображения, които ще бъдат изложени по-долу в Реш., че установеният по реда на чл.122 и сл. ДОПК по отношение
на М.К. като облагаем доход с неустановен произход за 2019 год., не
представлява осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни
вноски за ЗО, при определяне на общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, не следва да се приспадат задължителните осигурителни вноски за ЗО, определени в ревизионния акт.
За 2019 год. те са в общ размер на 2 521.60 лева. В този случай обаче,
определения размер на данъка ще е по-висок от установения при ревизията данък
за внасяне в размер на 21 738.77 лева. При това положение и с оглед
забраната по чл.160, ал. 6 ДОПК за изменение на ревизионния акт във вреда на
ревизираното лице, съдът приема, че актът в частта на определения данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2019 год. и съответните лихви, е законосъобразен, а
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение установените с обжалвания РА
задължения за ЗОВ:
С оглед на обстоятелството, че през
ревизирания период М.Н.К. е пенсионер и се е възползвал от възможността, която
му дава разпоредбата на чл.4, ал.6 на КСО, са установени задължения единствено
за вноските за здравно осигуряване на самоосигуряващо
се лице за 2019 год. в размер на 2 521.60 лева и лихва 299.11 лева. Въз основа на констатацията, че извършените
от ревизираното лице разходи превишават приходите на лицето за 2019 год.,
обуславящо определянето на сумата по превишението на разходите над приходите
като недекларирани доходи с неизяснен /неустановен/ източник и произход,
ревизиращите органи са приели, че върху тези доходи с неустановен произход се
дължат ЗОВ от М.К. като самоосигуряващо се лице и
които доходи формират осигурителен доход, спрямо който следва да бъде приложен
размера на окончателните осигурителните вноски по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
В случая, за 2019 год. с ревизионния акт е
обложен доход с неустановен произход, определен по реда на чл.122 и сл. ДОПК,
който съгласно чл.123, ал.1 от ДОПК се счита за облагаем доход. В тази връзка
следва да се посочи, че не всеки облагаем доход представлява осигурителен доход
съгласно чл.10, ал.1 от КСО. Само доходът от трудова дейност представлява
осигурителен доход, за който се дължат осигурителни вноски. Приходната
администрация не е доказала, че установеният недостиг на средства за 2019 год.
представлява укрит доход от трудова дейност, който е осигурителен доход. По
отношение на тези парични средства с неустановен произход, които са били
необходими на ревизираното лице да покрие направените от него разходи, не е
налице законова презумпция, че са с източник трудова дейност и представляват
осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ на основание чл.124а от ДОПК.
Това е така, защото презумпцията по чл.123, ал.1 ДОПК е само относно
облагаемият доход като данъчна основа за определяне на данъчни задължения. В
този смисъл е приетото от Общото събрание на съдиите от Върховния административен
съд Тълкувателно Реш. №2 от 02.02.2022 год. по
тълкувателно дело №8/2020 год. С оглед изложеното, жалбата на М.К. против ревизионния
акт в частта за допълнително установените задължения за здравно осигурителни
вноски за 2019 год. се явява основателна, а ревизионния акт като
незаконосъобразен в тази му част следва да бъде отменен.
При
прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъдат уважени съразмерно на уважената,
респ. на отхвърлената част на жалбата. На жалбоподателя М.К. се следва
присъждане на разноски пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 316.90
лева /от общо направените и доказани такива в размер на 3 050.00 лева - за
внесена държавна такса в размер на 10.00 лева /л.198, т.III от делото/;
за внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 1 200.00 лева /л.297 и л.317, т.III от делото/ и
за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 840.00 лева
/л.211, т.III от делото/. На ответника се следва присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1 т.4 от Наредба №1/2004 год.
във вр. с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК,
съразмерно на отхвърлената част на жалбата - в размер на 1 215.49 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Н.К., ЕГН ********** ***, Ревизионен акт
№Р-16002421000224-091-001/31.08.2021 год., издаден от Т.В.П. на длъжност
началник на сектор, възложил ревизията и В.К.К. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Реш.
№570/02.11.2021 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на М.Н.К.
са установени задължения за осигурителни вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2019 год. в размер на
2 521.60 лева и лихва в размер на 341.84 лева, като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.К., ЕГН ********** ***, срещу Ревизионен акт
№Р-16002421000224-091-001/31.08.2021 год., издаден от Т.В.П. на длъжност
началник на сектор, възложил ревизията и В.К.К. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Реш.
№570/02.11.2021 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на М.Н.К.
е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 год. в размер на 21 738.77 лева и лихвите за просрочие към
тях в размер на 2 947.05 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на
Националната агенция за приходите, да заплати на М.Н.К., ЕГН ********** *** сумата
от 316.90 /триста и шестнадесет лева и деветдесет стотинки/ лева,
представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски, съразмерно на
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 1 215.49
/хиляда двеста и петнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: