Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 473/17.07.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на четиринадесети юли
две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар
Димитрова с участието на прокурора Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 423/2023 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производството е по реда
на чл.
208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „С.“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.Е.Л., против решение № 48/06.04.2023 г., постановено по АНД № 20231620200033/2023 г. по описа на Районен съд Лом, с което е изменен размерът на наложената имуществена санкция с НП № 12-2200248/21.12.2022 г. на директора на дирекция“инспекция по труда“ Монтана от 2000 лева на 1500 лева.
Касационна жалба е подадена и от директора на дирекция“Инспекция по труда“ Монтана против определение № 133/18.05.2023 г., постановено по същото АНД № 20231620200033/2023 г. по описа на Районен съд Лом, с което съдът е оставил без уважение молбата от директора на дирекция “Инспекция по труда“ Монтана да измени решението в частта, с която е осъдена дирекция“Инспекция по труда“ Монтана да плати разноски в производството.
По първата касационна жалба касаторът настоява, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на производствените правила. Излагат се доводи, че при постановяване на решението си, съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, игнорирал е събраните гласни доказателства и не е приложил правилно материалния закон. Релевират се доводи, че нарушение не е извършено, всъщност е допусната техническа грешка, която е корегирана и не е налице нарушение, което се подкрепя от събраните в хода на производството свидетелски показания, които съдът не е възприел. От друга страна неясно защо не е прието нито от администартивно наказващия орган, нито от въззивния съд, че тази техническа грешка, която е за първи път и съдът е приел, че „не може да се приложи институтът на“маловажен случай“, уреден в чл.28 от ЗАНН.“ Моли се за отмяна на решението и за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по тази касационната жалба, чрез юрк.Кръстева счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С втората жалба, директорът на дирекция “Инспекция по труда“ Монтана, иска отмяна на определението, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата му, да измени решението в частта за разноските, т.к. твърди, че не се дължат разноски от негова страна, т.к. с решението само е изменен размера на наложената имущественна санкция.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение за неоснователност на касационната жалба от „С*** “ Е*** и основателност на жалбата на директора на дирекция“Инспекция по труда“ Монтана. Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а оспореното определение от 18.05.2023 г. отменено.
Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:
Касационните жалби са подадена от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и са процесуално допустими. Първата касационна жалба разгледана по същество е основателна.
С оспореното наказателно постановление № 12-2200248/21.12.2022 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“, Монтана. на „С.“ ЕООД, е наложена имуществена санкция от 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал.1, за това, че в качеството си на работодател“ не е подсигурило непрекъсната седмична почивка на П*** И*** И*** “ През м.юни 2022 г. същата има 10 работни дни без седмична почивка от 13.06 до 22.06.2022 г. .“ , с което е нарушил чл. 153, ал.2 от КТ във вр.с чл.153, ал.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, приел е, че НП е издадено от компетентен орган. Описал е подробно фактическата обстановка и я е приел за установена, такава каквато е по АУАН и НП. Приел е, че от всички писмени доказателства безспорно се установява, че И*** е работила без седмична почилка в посочения 10-дневен период. Като краен извод е счел, че следва да потвърди наказателното постановление, но изменил размера на наложената имеществена санкция от 2000 на 1500 лева.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за неправилно при следните доводи:
Основателно в жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано. Основателно е и възражението, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани доказателства, включително и твърдението от самата И*** , че не е работила без седмична почивка, че в първоначалния график е имало грешка, но същата била корегирана. В хода на производството като свидетел е разпитана и счетоводителката, която обслужва дружеството, която заявява, че тя е допусна въпросната техническа грешка, но графиците се преглеждат в дружеството и ако има грешки, те се корегират на място. В производството пред административния орган тя е предала първоначалния график с допуснатата грешка, което не отговоря на действителното положение, т.к. в дружеството има корекция на този график.
От всички писмени и гласни доказателства, според настоящия съдебен състав се установява безспорно, че И*** не е работила 10 дни без междуседмична почивка, за този факт не са събрани безспорни доказателства, нито в административно наказателното, нито в съдебното производство. От събраните доказателства се установява само, че има един график в който за 16.06. и 17.06.2022 г. е отбелязано с“ р“ и друг корегиран график и таблица за отчитане за явяване на работа, където за И*** е отбелязано на 16.06 и 17.06.2022 г. с“н.“. Тези факти не са обсъден от въззивния съд. По разбиране на настоящия съдебен състав при липса на безспорни доказателства за твърдяното нарушение, предвид събраните писмени и гласни доказателства в производството, не е безспорно установено твърдяното нарушение, но дори да приемем, че е допуснато такова нарушение, т.к. същото е за първи път и не се причинени вреди, то е следвало съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН “ За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.“
Настоящият състав на съда намира, че не са ангажирани от страна на административнонаказващия орган достаточно доказателства установяващи по безспорен начин, че „ С.“ЕООД, като работодател е извършил твърдяното нарушение. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи с доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение, което в настоящия случай не е сторено. Не са представени доказателства установяващи безспорно, че И*** е работила на 16 и 17.06.2022 г., вкл. наличие на ведомост за изплатено трудово възнаграждение за м.юни 2022 г. При наличието на тези обстоятелства във връзка с констатациите на контралните органи, е следвало да дадат предписание на дружеството и едва тогава, ако не изпълни същите да му бъде наложена санкция. В случая предвид допълнително представените писмени доказателства и свидетелски показания, е видно, че дружеството е корегирало този пропуск. Административнонаказателните разпоредби следва да се прилагат стриктно, което е от значение не само за защитата на наказаното лице, но и с оглед спазването на принципа на законосъобразност. Отделно от горното, обективната съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен и категоричен начин със събраните доказателства, което не е сторено от административнонаказващия орган. Нееднократно в съдебната практика е отбелязвано, че значимостта на обществените интереси в областта на трудовото и осигурително законодателство не следва да бъдат противопоставяни на правата на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което има гарантираната от закона възможност в едно производство да наведе всички свои възражения и да представи доказателства, след което въз основа на съвкупното им разглеждане да се направи преценка дали да бъде издадено НП и с каква правна квалификация. Не се констатира и да е изпълнено изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за законосъобразност на същото.
Доколкото от представените доказателства не се установява безспорна фактическата обстановка, така както е посоченото в АУАН и твърденията на контролните органи, то настоящата инстанция установява, че са допуснати нарушения на производствените правила, не е установено безспорно извършено нарушение, което е довело и до постановяване на неправилно решение.
По жалбата против определението на съда от 18.05.2023 г. в частта за разноските при този изход на спора,същото следва да се отмени.
Доколкото във въззивното производство са заявени искания за разноски от страна на „С.“ ЕООД и е представен договор за правна защита и съдействие с адв.Л.Г*** за изплатено възнаграждение в размер на 450 лева/л.24 от делото на РС/, то същите следва да бъдат присъдени на дружеството.
На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна. Обжалваното решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.
Предвид, което на основание чл. 221 АПК във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 48/06.04.2023 г., постановено по АНД № 20231620200033/2023 г. по описа на Районен съд Лом, вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12 – 2200248/21.12.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ Монтана.
ОТМЕНЯ определение№133/18.05.2023 г., постановено по АНД № 20231620200033/2023 г. по описа на Районен съд Лом.
ОСЪЖДА ГД“Инспекция по труда“, да заплати на„С.“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.Е.Л., сторените във въззивното производство разноски в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: