№ 68
гр. Русе , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С. Й. З., ЕГН: **********, с адрес с.
Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе, ул. „***, чрез адв. К.Х. от АК – Русе, със
съдебен адрес гр. Русе, ул. „***, против Решение № 1205/03.12.2020 г. по гр.д.
№ 3759/2020 г. на РС – Русе, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивника иск против „ЕКО ДЕН“ ЕООД, ЕИК: *********, за заплащане на
дължимо обезщетение за неспазено предизвестие за сумата над 36 лв. до 549
лв., ведно със законната лихва, считано от 01.05.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Жалбоподателят счита решението за неправилно в обжалваната му част.
От фактическа страна счита, че трудовото правоотношение е прекратено от
работодателя със заповед № 002/25.03.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ – поради закриване на част от предприятието, считано от 25.03.2020 г.
Преди прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание,
на 25.02.2020 г. ответният работодател връчил на жалбоподателя писмено
предизвестие, в което било посочено, че прекратявал трудовото
1
правоотношение на друго основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Така отправеното
предизвестие не било относимо и нямало значение за прекратяването на
трудовото правоотношение между страните. Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ
трудовият договор се прекратявал при предизвестие – с изтичането на срока
на предизвестието, и при неспазване на срока на предизвестието – с
изтичането на съответната част от този срок. В чл. 220 КТ е предвидена
възможност за заплащане на обезщетение при неспазване на предизвестието.
На 25.02.2020 г. на жалбоподателката било връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1
КТ поради закриване на предприятието. Същото би имало правно значение и
би довело до прекратяването на трудовия договор между страните на
27.03.2020 г., но същото не се е осъществило, тъй като на 25.03.2020 г. била
издадена друга заповед, с която едностранно било прекратено трудовото
правоотношение, но на друго основание – чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Така
трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя
точно с тази последна заповед. Трудовото правоотношение възникнало и се
прекратявало в писмена форма. Приетото като писмено доказателство
предизвестие от 25.02.2020 г. било без правно значение. Претендира разноски
за съдебното производство.
Въззиваемата страна „ЕКО ДЕН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление с. Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе, ул. „***, чрез адв.
И.Д. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „*** в законоустановения
двуседмичен срок е депозирала отговор на въззивната жалба, с който счита
същата за неоснователна. В отправеното на 25.02.2020 г. предизвестие до
работника било записано, че трудовото му правоотношение ще бъде
прекратено на 25.03.2020 г., поради което към датата на издаване на Заповед
№ 2/25.03.2020 г. трудовото правоотношение е било прекратено с изтичането
на дадения с предизвестието срок. Тази заповед единствено констатирала
настъпилото прекратяване. Счита, че доводите на жалбоподателя биха били
относими само при спор относно законността на уволнението. Въззиваемият
дължал обезщетение за неспазено предизвестие само за два работни дни,
както правилно присъдил районният съд, защото трудовото правоотношение
е прекратено на 25.03.2020 г. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение, както и за присъждането на сторените във въззивното производство
разноски.
2
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка по делото е била установена правилно и
безпротиворечиво от районния съд.
По делото няма спор, че страните са били в трудово правоотношение,
като жалбоподателката и ищца в първата инстанция е била назначена на
длъжност „животновъд“ по силата на трудов договор № 15/15.05.2018 г., с
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 540 лв. и
уговорен срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор 30 дни.
С писмено предизвестие от работодателя ищцата е била известена, че
трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 1 КТ, считано от 25.03.2020 г. Със заповед № 2/25.03.2020 г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ – поради закриване на част от предприятието.
Правилен е изводът на районния съд, че трудовото правоотношение е
прекратено с даденото на 25.02.2020 г. предизвестие на основание чл. 335, ал.
2 КТ, т. 2, а именно на 25.03.2020 г., когато установеният в договора 30-
дневен срок не е бил изтекъл. Документът, който съдържа отправеното
изявление от работодателя за прекратяване на трудовия договор с
предизвестие, е подписан и от двете страни, следователно последните са били
наясно от кой момент трудовото правоотношение ще се счита прекратено и
предвид, че 30-дневният срок би изтекъл на 27.03.2020 г., това означава, че
страните са се съгласили с последиците от неспазване на целия 30-дневен
срок на предизвестието. В този смисъл трудовото правоотношение между тях
е било прекратено не с изтичането на срока на предизвестието, а с
настъпването на посочената от страните дата 25.03.2020 г.
3
Цитираната от районния съд практика на ВКС е относима, като
настоящата инстанция намира, че издадената Заповед № 2/25.03.2020 г. има
само декларативно действие, т. е. трудовото правоотношение се прекратява не
чрез нея, а по силата на отправеното по-рано- на 25.02.2020 г. предизвестие.
Това се подкрепя и от обстоятелството, че тази заповед е издадена точно на
посочената в предизвестието от страните дата – 25.03.2020 г., за която същите
са постигнали съгласие да считат трудовото правоотношение между тях за
прекратено. В този смисъл е неоснователен доводът на жалбоподателя, че
представеният документ, озаглавен „Предизвестие“, е без правно значение.
Самият факт на посочване на датата на прекратяване на трудовото
правоотношение в предизвестието, дори и преди да е изтекъл установеният
по договора 30-дневен срок, не означава, че трудовото правоотношение би
било прекратено едва на 26.03.2020 г., както сочи жалбоподателят, защото
това означава да се игнорира волята на страните, която изрично и
непротиворечиво е сочила за желанието им да прекратят трудовоправната
връзка помежду си на сочената в предизвестието дата 25.03.2020 г. Колкото
до различията в основанията за прекратяване на трудовото правоотношение в
двата документа – предизвестието от 25.02.2020 г. и Заповед № 2/25.03.2020
г., основателно се явява твърдението на въззиваемия, че това обстоятелство
би имало значение само в производството по оспорване законността на
уволнението, с какъвто спор съдът в настоящия случай не е бил сезиран.
Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивникът дължи разноските, сторени от
въззиваемия, като последните възлизат на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1205/03.12.2020 г. по гр.д. № 3759/2020
г. на РС – Русе, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Й. З., ЕГН:
**********, с адрес с. Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе, ул. „***, иск против
„ЕКО ДЕН“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с.
Пиргово, общ. Иваново, обл. Русе, ул. „***, за заплащане на дължимо
обезщетение за неспазено предизвестие за сумата над 36 лв. до 549 лв., ведно
4
със законната лихва, считано от 01.05.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА С. Й. З., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКО ДЕН“
ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 300 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
В частта, с която е бил уважен предявеният иск за сумата от 36 лв.,
РЕШЕНИЕТО не е обжалвано и е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5