Решение по дело №432/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 21/01.04.2024 г., постановено по АНД № 187/2023 г. по описа на Районен съд Кнежа е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 15-2300196/08.08.2023 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен, против „Мусала Иншурънс Брокерс“ ООД ЕИК148120658, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, [улица], ет.6, представлявано от В. Л. Д..

С НП на основание чл. 416, ал. 5 във р. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение, изразяващо се в това, че на 01.06.2023 г. в качеството си на работодател, не е извършило задължителните периодични измервания на импенданса Zs на контура „фаза-защитен проводник“ и не е определил ефективността на зануляването на електрическите уредби и съоръжения в офис, находящ се в гр. Кнежа, [улица], квалифицирано като нарушение на чл. 200, ал.1, т.2 от наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни усовия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във р. с чл. 267, ал.1 и ал.2 от наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енегообзавеждането.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от надлежно легитимирано „Мусала Иншурънс Брокерс“ ООД ЕИК148120658.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.

Сочат се обстоятелствата, довели до незаконосъобразност на съдебното решение – неправилно съдът е приел, че нарушението е доказано. Според касатора, не е изяснено с каква периодичност следва да се извършват измерванията и на проверката не е присъствал представител на дружеството. Навеждат се доводи, че служителите на Д“ИТ“ Плевен и директор на Д“ИТ“ Плевен не са компетентни да налагат административни наказания за нарушения по Наредба №16-116/2008 за техническата експлоатация на енергообзавеждането В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството твърди, че са били налице предпоставки за прилагане на чл. 415в от КТ, тъй като нарушението е било отстранено в предоставения с предписание срок. Моли да бъде отменено решението и да бъде отменено НП или да се приложи чл. 451в от КТ.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Б..

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ч.. Оспорва касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първоинстанционния съд. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба по същество за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

С чл. 200, ал. 1, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване се задължават работодателите при експлоатацията на електрически уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е необходимо, да се спазват изискванията за експлоатацията на енергопотребителите.

Такива изисквания, свързани с осигуряването на безопасност при експлоатация на енергопотребителите, се съдържат в Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Т.е. Наредба № 7 от 23.09.1999 г. препраща към други подзаконови нормативни актове, които в детайли регламентират изисквания за безопасност в различни сфери на дейност.

Съгласно чл. 267, ал. 1 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. в електрически уредби с директно заземен звезден център за напрежение до 1000 V, в които се прилага зануляване, ефективността на зануляването периодично се проверява съобразно критериите и показателите, определени в Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. А съгласно ал.2 за стационарните електрически уредби импедансът на защитния контур "фаза - защитен проводник" или "фаза - проводник PEN" се измерва и оценява с периодичност, определена в проекта за електрическата уредба или за съответната част от нея; във вътрешни инструкции, които отразяват специфичните особености на отделни приемници на електрическа енергия, както и след основен ремонт на уредбите; от енергетик - но най-малко веднъж на пет години.

С обжалваното решение Районен съд – Кнежа е установил, че е налице нарушението, описано в НП, с което е наложена на дружеството имуществена санкция в размер към минимума 1500 лв. за това, че в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е изпълнило задължението да извърши периодично измерване на импедансът на защитния контур "фаза - защитен проводник" и не е определил ефективността на зануляването на електрическите уредби и съоръжения в офис, находящ се в гр. Кнежа. Представените протокол и сертификат за контрол за извършено измерване са от 12.07.2023 г.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения ред относимите към спора писмени и гласни доказателства.

Няма данни по делото измервания за контрол да са направени преди 12.07.2023 г. – нито годишни, нито на пет години, нито с каквато и да е периодичност.

Т.е. налице е пълно бездействие от страна на дружеството да изпълни задължението си по чл. 200, ал. 1, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. да спазва изискванията за експлоатацията на енергопотребителите при експлоатацията на електрически уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване. Част от тези изисквания е регламентираното в чл. 267, ал. 1 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. задължение за периодичен контрол и проверка на ефективността на зануляването, и за измерване и оценяване на защитния контур "фаза - защитен проводник".

Касационният състав счита, че не е налице липса на материална компетентност на актосъставителя и на административно-наказващия орган. В случая наложената санкция е за нарушение на Кодекса на труда и свързаните с него нормативни актове, уреждащи правилата за здравословни и безопасни условия на труд, които от своя страна препращат към други нормативни актове, уреждащи детайлно правила в различни сфери на дейност. А актосъставителят и административно – наказващият орган са овластени съгласно разпоредбите на КТ да установяват нарушения по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и разполагат с материална компетентност.

Нарушението е установено при проверка на 01.06.2023 г., не е отстранено при проверката, нито при съставянето на АУАН. Това, че е отстранено в дадения с предписание срок, не означава, че са налице предпоставките по чл. 415в от КТ. За да са налице предпоставки за прилагане на чл. 415в от КТ, е следвало нарушението да бъде отстранено веднага след установяването му - най-късно в деня, следващ съставянето на АУАН. А от представените писмени доказателства се установява, че измерването е направено на 12.07.2023 г., много време след проверката от 01.06.2023 г., и след съставянето на АУАН на 03.07.2023 г.

Касационният състав споделя фактическите и правните изводи на решаващият съд, въз основа на които е потвърдил оспореното НП, като на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.2, изр. последно от АПК не следва да ги излага повторно.

По изложените съображения, Плевенски административен съд, втори касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 АПК счита, че обжалваното решение на РС – Кнежа е постановено в съответствие с материалния закон, същото е правилно и законосъобразно. Следва да бъде оставено в сила.

При този изход от делото се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно и законосъобразно Решение № 21/01.04.2024 г. постановено по АНД № 187/2023 г. по описа на Районен съд Кнежа.

ОСЪЖДА „Мусала Иншурънс Брокерс“ ООД ЕИК148120658, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Одесос, [улица], ет.6, представлявано от В. Л. Д., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.