Решение по дело №16598/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1352
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20211110216598
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1352
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110216598 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обв. ПЛ. П. Д., роден на ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
01.04.2021 г., около 18:30 ч. в гр. София, к.в. „Триъгълника“, бул. „Ломско шосе“, в тревната
площ, в близост до № 15, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно - мъжко куче,
порода „Американски Питбул“, родено на 01.06.2019 г., с паспорт на домашен любимец № BG
01VP392961, което се намира под негов надзор - не осъществил постоянен и непосредствен
контрол над животното, като пуснал същото свободно без повод и намордник извън обособените и
обозначени за разходка на кучета места, в резултат на което животното причинило средни телесни
повреди на Д.Йв.С., на 4 г., ЕГН **********, изразяващи се в следните травматични увреждания в
тилната област: четири рани от кучешко ухапване в тилната област на главата, които всяка една по
отделно и в съвкупност причиняват разстройство на здравето, временно опасно за живота,
изразяващи се в следното: контузия на мозъка, в областта на счупванията на тилната кост,
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота; импресионна фрактура медиално
ос окципиталис с наличие на импресия по-значително навътре на латералния край на фрагмента с
ширина на фрагмента 3-4 мм, както и импресия 2-3 мм навътре с ангажиране и на табула интерна
на калварията, причинили нараняване, проникващо в черепната кухина; фрактурна линия, която се
вижда латерално вдясно на ос окципиталис зад дясната петромастоидна област екстракраниално
/извън черепната кухина/; въздушни колекции в меките тъкани от травма, вдясно окципитално,
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.
325в, ал. 1, пр. 1 вр. чл 78а, ал. 1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и МУ
НАЛАГА административно наказание „глоба”, в размер на 4 500 лева.
ОПРЕДЕЛЯ веществените доказателствени средства – дискове (л. 45 ДП; л. 126 ДП) да
останат по делото, до унищожаването му.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, а. 3 НПК, обв. ПЛ. П. Д., ЕГН ********** да заплати по
1
сметка на СДВР сумата от 968,83 лева.

Решението подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на глава XXVIII НПК
Образувано е по внесено от СРП срещу ПЛ. П. Д. постановление по чл. 375 НПК, с
твърдения за извършено престъпление по чл. 325в, ал. 1 НК, а именно: че на 01.04.2021 г., около
18:30 ч. в гр. София, к.в. „Триъгълника“, бул. „Ломско шосе“, в тревната площ, в близост до № 15,
не положил достатъчно грижи за гръбначно животно - мъжко куче, порода „Американски
Питбул“, родено на 01.06.2019 г., с паспорт на домашен любимец № BG 01VP392961, което се
намира под негов надзор - не осъществил постоянен и непосредствен контрол над животното, като
пуснал същото свободно без повод и намордник извън обособените и обозначени за разходка на
кучета места, в резултат на което животното причинило средни телесни повреди на Д.Йв.С., на 4
г., ЕГН **********, изразяващи се в следните травматични увреждания в тилната област: четири
рани от кучешко ухапване в тилната област на главата, които всяка една по отделно и в
съвкупност причиняват разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващи се в
следното: контузия на мозъка, в областта на счупванията на тилната кост, причинило разстройство
на здравето, временно опасно за живота; импресионна фрактура медиално ос окципиталис с
наличие на импресия по-значително навътре на латералния край на фрагмента с ширина на
фрагмента 3-4 мм, както и импресия 2-3 мм навътре с ангажиране и на табула интерна на
калварията, причинили нараняване, проникващо в черепната кухина; фрактурна линия, която се
вижда латерално вдясно на ос окципиталис зад дясната петромастоидна област екстракраниално
/извън черепната кухина/; въздушни колекции в меките тъкани от травма, вдясно окципитално,
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота.
В съдебно заседание СРП, редовно уведомена, не изпраща представител.
Защитата не оспорва обвинението. Пледира за минимален размер на санкцията.
Обв. Д., редовно призован, не се явява и не взема отношение.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Обв. ПЛ. П. Д. е роден на 04.07.1972 г. в гр. София, с българско гражданство, неосъждан
/реабилитиран/, без образование, неженен, работи като общ работник към Столична община,
адрес: гр. София, ул. „Никола Петров“ № 3, ЕГН **********.
Св. Г.Б.К и св. И.И.С. имали общо дете - Д.Йв.С., ЕГН **********, която към
инкриминираната дата – 01.04.2021 г. била на 4 години. Двамата били разделени и не живеели в
общо домакинство. Св. Кирилова упражнявала родителските права върху Д., като бащата - И.С.,
също взимал детето, когато имал възможност.
На 01.04.2021 г. св. Кирова завела дъщеря си - Д.С. при нейния баща - св. И.С. в гр. София,
бул. „Ломско шосе“ № 15, вх. А, ет. 3, ап. 7. Св. И. С. живеел сам на горепосочения адрес, като в
жилището под него живеела неговата майка - св. Д.Ш., а във вх. „Б“ на същата кооперация -
неговият брат, св. М.И. С., заедно със семейството си. Св. И. С. и св. М. С. отглеждали в жилищата
си домашни любимци - двамата имали кучета, порода „немска овчарка“.
Около 18:00 часа на 01.04.2021 г. двамата се чули и се разбрали да излязат да разходят
кучетата си. И.С. слязъл, заедно с кучето си - порода „немска овчарка“ и дъщеря си - Д. в тревната
площ до блока, в който живеел - гр. София, кв. „Триъгълника“, бул. „Ломско шосе“ № 15. Там
били и неговата майка - Д.Ш., брат му - св. М. С., заедно със своето куче и дъщеря му – Велислава
С.а, на 3 години. Малко след това към тях се присъединил и обв. Д. - техен общ приятел, който
живеел в къща в близост до техния адрес.
Обв. Д. водел със себе си и своето куче - мъжко куче, порода „американски питбул“,
родено на 01.06.2019 г., с паспорт на домашен любимец № BG 01VP392961. С тях било още едно
съседско дете – Лео, на възраст около 14-15 години, което също било с куче.
Кучетата и децата тичали по поляната и играели, като нито едно от гръбначните животни
не било с поставени поводи и намордник. На мястото, където играели кучетата и децата, не било
1
обособено място за разходка на домашни любимци.
Докато децата и животните играели, св. И. С., заедно с майка си /Д.Ш./, брат си /М. С./ и
обв. Д. си говорели, като се намирали в непосредствена близост, подпрени на паркирани
автомобили. Обв. Д. се намирал на разстояние, около 15-20 метра от децата.
Около 18:30 ч. на 01.04.2021 г., докато си говорели, изведнъж обв. Д. започнал да вика:
„Кучето ухапа детето“. Тогава свидетелите видели, че кучето на Д. - порода „американски
питбул“, е захапало малолетната Д. за тила, като детето се намирало на земята, а кучето го влачело.
Обв. Д. незабавно предприел мерки, за да освободи детето от захапката на кучето си -
хванал животното силно за каишката на врата и го издърпал във въздуха, за да отвори устата му.
Той успял да освободи детето от захапката на кучето си и го взел на ръце. През това време всички
се били събрали около детето, чиято качулката на якето била в кръв.
Св. И. С. взел детето си и с него се затичал към близък магазин за хранителни стоки,
където работела неговата снаха - съпруга на св. М. С.. И. С. се опитал да забърше кръвта на Д. със
сухи салфетки, но видял, че на тила на детето имало дълбока рана. Позвънил на тел. 112, за да
потърси помощ, но решил да не чака пристигането на линейка, а да закара пострадалото дете в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, за оказване на помощ.
Св. И. С. и М. С. качили заедно детето в колата на последния и го закарали в болничното
заведение. Детето било прието в шокова зала в Пирогов, а впоследствие му била извършена
оперативна интервенция по спешност.
В хода на разследването е била назначена и изготвена Съдебномедицинска експертиза на
пострадалото дете Д.Йв.С., видно от заключението на която на Д. С.а били причинени средни
телесни повреди, изразяващи се в следните травматични увреждания в тилната област: четири
рани от кучешко ухапване в тилната област на главата, които всяка една по отделно и в
съвкупност причиняват разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващи се в
следното: контузия на мозъка, в областта на счупванията на тилната кост, причинило разстройство
на здравето, временно опасно за живота; импресионна фрактура медиално ос окципиталис с
наличие на импресия по-значително навътре на латералния край на фрагмента с ширина на
фрагмента 3-4 мм, както и импресия 2-3 мм навътре с ангажиране и на табула интерна на
калварията, причинили нараняване, проникващо в черепната кухина; фрактурна линия, която се
вижда латерално вдясно на ос окципиталис зад дясната петромастоидна област екстракраниално
/извън черепната кухина/; въздушни колекции в меките тъкани от травма, вдясно окципитално,
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Г.К. (л. 36 ДП), М. С. (л. 41 ДП), Д.Ш. (л. 42 ДП), И.С. (л. 43 ДП) и В. С.а (л. 44 ДП);
жалба (л. 14 ДП); паспорт (л. 19 ДП); СМУ (л. 30 ДП); епикриза (л. 38 ДП); меицинска
документация (л. 48-108 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 118 ДП); ВД – дискове (л. 45
ДП; л. 126 ДП); заключения на СМЕ (л. 110 ДП) и ВТЕ (л. 122 ДП); справки за съдимост (л. 141
ДП) и висящи наказателни производства (л. 143 ДП).
Стандартно за тази категория деяния, доказването почива основно на гласни доказателства.
За наличието и хода на инкриминирания инцидент, доказателствената маса бележи нетипична
еднопосочност. Показанията на свидетелите Г.К. и В. С.а имат опосредено значение за изясняване
на обективната истина, доколкото същите не са очевидци на самия инцидент, а свидетелстват за
наличието на инкриминираните наранявания по главата на детето, непосредствено след него (в
каквато насока са както останалите свидетелски показания, така и наличната медицинска
документация). С така направеното уточнение, водеща роля за изясняване механизма на инцидента
имат показанията на свидетелите М. и И.С.и, както и Д.Ш., които са имали непосредствена
възможност да възприемат атаката на кучето върху детето, както и обстоятелството – че
домашният любимец е бил без повод и намордник. Едно съществено обстоятелство се установява
от показанията на св. М. С. – направено пред него изявление, от страна на обвиняемия, че детето
се спънало, паднало и непосредствено след това последвала атаката (в контекста на липса на
2
провокация или други действия, от страна на пострадалата, които да са отключили реакцията на
животното).
Нараняванията на пострадалата са били обект на надлежна експертна оценка, дала
заключение за техните медико-биологични признаци и за вероятната им механогенеза
(кореспондираща с разказите на очевидците).
Макар и не от пряко значение за обективната и субективната страна на изпълнителното
деяние, съществено е да се отбележи едно важно обстоятелство – независимо от родствената си
връзка с пострадалото лице, свидетелите М. С., И. С. и Ш. добросъвестно заявяват незабавните
усилия на обвиняемия да преустанови нападението на кучето над детето и дори с риск за
собственото си здраве – да предотврати последващи наранявания, разтваряйки устата на
животното.
Данни за съдебното минало на обвиняемия и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за висящи наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
обв. Д. е реализирал престъпния състав, за което му е повдигнато обвинение.
Независимо, че в паспорта на домашен любимец, като собственик на животното фигурира
лице, с имена – Д.Й., обосновано законодателят е отдал значение не на собствеността като
юридическо понятие, а на моментното упражняване на фактическа власт и надзор на животното,
доколкото именно това са фактическите обстоятелства, които могат да способстват или попречат –
някой да пострада. В конкретния случай, кучето е било изведено (а и преди инцидента е било
системно извеждано) на разходка именно от обвиняемия, в който смисъл именно нему са били
възложени задълженията за по чл. 5, ал. 1, т. 1 (упражняване на непрекъснат контрол) и т. 3
(недопускане нарушаването на обществения ред) и ал. 3, т. 1 (ползване на повод) и т. 2 (ползване
на намордник) от Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на
територията на Столична община, вкл. и за спазване на забраната на ал. 2, т. 4 от цитираната
Наредба (забрана за разхождане на територията на градските паркове и градини за времето от 9:00
до 18:00 часа, освен на местата, специално определени за целта със заповед от кмета на района). В
резултат на инкриминираното бездействие и при липса на провокация, от страна на пострадалото
лице, е настъпил и съставомерен резултат, по смисъла на закона – претърпени средни телесни
повреди.
От субективна страна, деянието е извършено, при форма на вина – евентуален умисъл. Без
да са необходими специални познания, в областта на кинологията, породата „питбул“ е далеч от
представите за спокойно, неагресивно и безопасно животно (неслучайно е и една от най-често
използваните породи за боеве с кучета), поради което и опасността от агресивна проява при тях
има завишен характер, респективно – налага завишен надзор. В този смисъл и обвиняемият, по
силата на отглеждането на такова животно, се отнесъл безразлично към настъпването на
инциденти с кучето, пускайки го свободно в междублоково пространство, в населена градска част,
извън обозначените места за разходки на домашни любимци, и то - без намордник.
В този смисъл, съдът намира инкриминираната фактология, освен за доказана, и за
съставомерна.

По вида и размера на наказанието
Налице са предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на Д. и за
налагане на административно наказание: същият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност; за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или
3
пробация, както и глоба до 5 000 лева; от престъплението няма причинени имуществени вреди.
Чистото съдебно минало на Д. не следва да бъде отчитано, доколкото то е предпоставка за
провеждане на производството по диференцираната процедура по чл. 78а НК. Налице са
многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства: нарушаване на няколко забрани, в резултат
на които се е стигнало до инцидента (липса на повод, липса на намордник, неспазване на
обозначени места за разходка); многобройни наранявания по главата на пострадалото лице;
изключително крехка възрастта на пострадалата (4 години, към датата на инцидента);
изключително лоши характеристични данни на обвиняемия – осъждан четири пъти за
престъпления от общ характер (реабилитацията заличава последиците от осъждането, в контекста
на приложимост на чл. 78а, ал. 1 НК, но не създава фикция – престъпления никога да не са били
извършвани). В този смисъл, справедлив би бил единствено максималният размер на предвиденото
наказание, който следва да бъде редуциран до 4 500 лева, с оглед намесата на обвиняемия по време
на инцидента и в резултат на която е възможно да са били предотвратени още по-сериозни
наранявания по детето. При липса на данни за размера на доходите на обвиняемия, данните за
отглеждане на породисто животно със средно големи размери (т. е. най-малкото - предполагащо
необходимост от значително повече храна, в сравнение с малките породи) не позволява да бъде
застъпена теза за прекомерност.

По ВД и ВДС
Находящите се в кориците на досъдебното производство дискове са изготвени, за целите на
процеса и по тази причина не следва да бъде връщани.

По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, сторените до момента деловодни разноски следва да бъдат
възложени, в тежест на обв. Д..

Така мотивиран, съдът постанови решението си.
4