Р Е Ш Е Н И Е
гр.Павликени,
18.07.2019г.
Павликенският районен съд в открито съдебно
заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Радка
Цариградска
При секретаря Венка Миланова, като сложи за
разглеждане гр.дело N 209 по описа на съда за 2019 год. докладвано от съдията,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, вр. с чл.240, ал.1 и 2, вр.с чл.79 ЗЗД, съединен
с акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ищецът „А. за к. на п. з.” ЕООД излага чрез пълномощника си в исковата
молба, че на 30.10.2017г. между „И. А. М.“ АД и ответника е сключен договор за паричен
заем, по силата на който първият предоставил на втория кредит в размер на 1000
лв., от които по съгласие на страните с 220.11 лв. бил рефинансиран кредит по
договор № ***. Страните направили в договора изявление за прихващане, в резултат на
което задълженията на ответника по предходното правоотношение били погасени
изцяло, а заемодателят реално предал на заемателя остатъка от заемната сума. Ответникът
е следвало да върне сума в размер на 1102.20 лв., ведно с договорната лихва на равни месечни
вноски по 5 равни месечни вноски по 220.44 лв. всяка, включваща главница и
договорна лихва, като падежът на първата вноска е 29.11.2017г. на последната –
29.03.2018г. Твърди, че било договорено при забава в заплащането на вноска с
повече от 30 календарни дни, ответникът да заплати на заемодателя такса разходи
за събиране на вземането в размер на 9,00 лв. за всеки 30-дневен период, като тя
не може да надхвърля 45,00 лв. В случая се твърди, че ответникът дължи пълния
размер от 45лв. такса разходи. Ищецът твърди, че при подписването на договора,
ответникът се е задължил в
тридневен срок да предостави обезпечение по договора, като при неизпълнение на
това задължение е уговорено
заплащането на неустойка в размер на допълнителна сума по всяка вноска. Тъй
като ответникът не предоставил уговореното обезпечение, твърди, му била начислена
неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 485.09лв. Поради
неплащане на дължимите вноски върху остатъка от главницата била начислена лихва
за забава в размер на 59.58 лв. от падежа на вземането-последната погасителна
вноска /30.03.2018г./ до заявлението по
заповедното производство – 14.11.2018г. Признава, че е заплатена сума в размер
на 342лв., от която кредиторът е отнесъл суми за погасяване на на всяко от вземанията. Останалите суми по
договора претендира като дължими и незаплатени. Твърди, че вземането на
кредитодателя е прехвърлено на ищеца по договор за цесия от 30.01.2017г. Твърди, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми,
но на последния заповедта е връчена по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания към него, както следва: 812.90
лв. главница, 68.86лв. договорна лихва, 59.58лв. неустойка, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира за
направени по делото и по заповедното производство разноски. С влязло в сила
определение от 02.04.2019 г. е прекратено производството, в частта за
претендираните разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45
лв. поради оттегляне на иска и издадената заповед по чл.410 от ГПК е обезсилена
за тази сума.
Ответникът не заема становище по предявените
искове – не е депозиран писмен отговор в срок, не се явява в съдебно заседание.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Заповед
№ *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2018г.,
издадена по ч.гр.д. № ***/2018г. на РС ***, със същата е
разпоредено длъжникът Х.И.П. да заплати на „А. за к. на п. з.“ ООД сумата от 812,90 лв. главница по договор за паричен заем № ***/31.10.2017г. между „И. А. М.”АД и длъжника, 68.86лв. договорна лихва за периода 29.11.2017г.-29.03.2018г.,
485.09лв. неустойка, 59,58лв. лихва за забава за периода 30.03.2018г. - 14.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 20.11.2018г. до изплащане на
вземането и разноски в размер на 79,43лв. Заповедта е връчена на длъжника след
залепване на уведомление при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Видно от предложение
за сключване на договор за заем, отправено до „И. А. М.“АД /л.11от делото/, ответникът Х.И.П. е поискал да му се предостави заем в
размер на 1000,00 лв., който той да върне на 5 месечни вноски. В заявлението е
посочено, че желаният продукт е „***” и самият заемател е земеделски производител. В
заявлението е посочено и лице за контакт/партньор на ответника, за когото са
отбелязани адрес, телефон, месторабота. Последвало е сключване на писмен
договор между „И. А. М.“АД и ответника, по силата на който първият се е съгласил да предостави на
втория заем в размер на 1000,00 лв., който да върне за срок от 5 месеца на договорени
дати /в периода 29.11.2017г. до 29.03.2018г./ на 5 вноски, всяка в размер на 220,44лв.
Ответникът се е задължил да върне сума в размер на 1102,20 лв. при ГПР от 49,03
% и фиксиран годишен процент по заема от 40%. Ответникът се е задължил в чл.4
от договора в 3-дневен срок от сключването му да предостави на „И. А. М.“ АД едно от следните обезпечения-две физически лица-поръчители, всяка от
които да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да не е
заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „И. А. М.“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му
история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по лош от
„Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по
заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора.
Непредставянето на обезпечението е скрепено със санкция за длъжника-неустойка в
размер на 606,65 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска в размер по
121,33 лв. В чл.8 от договора е договорено задължение за плащане на такса
разходи при забава над 30 дни в максимален размер от 45лв. Договорът е подписан
от ответника и представител на заемодателя, като подпис е положен и върху всяка
страница от договора. Заявлението и договорът не са оспорени от ответната
страна.
По делото е
представен договор между „И. А. М.“ АД и „А. за к. на п. з.“ ООД, по силата на който първото дружество прехвърля на второто ликвидни и
изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени в физически лица, които не са изпълнили
задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна част от
договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за
прехвърляне на нови вземания, като те ще се индивидуализират в приложение,
неразделна част от договора, което ще има силата и значението на допълнително
споразумение. Процесните вземания срещу ответника са предмет на Приложение №1
от 03.07.2018г./л.17-18 от делото/, като цесията обхваща общия дължим остатък
по кредита от 1442,20лв., от които 812,90лв. главница, 68,86лв. договорна
лихва, 530,09лв. неустойка и 30,35лв. лихва за забава. По делото се представени
и не са оспорени две потвърждения на рамковия договор за цесия, както и
упълномощаването на ищеца да уведомява от името на „И. А. М.“ длъжниците за прехвърлените вземания. Доколкото тези документи
кореспондират с уведомително писмо за цесията до ответника, изходящо от ищеца,
в което подробно са описани отношенията на последния с „И. А. М.“ АД, съдът намира, че няма съмнение в относимостта на оспореното
приложение към процесния рамков договор и договора за заем и в автентичността
на волята на страните да прехвърлят вземането.
Ищецът твърди,
че е уведомил длъжника за цесията като пълномощник на заемодателя с процесното
писмо и отправената в него покана за плащане, но няма данни за датата на
съставяне на това писмо, нито доказателства за достигането му до ответника.
При така
установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Съдът е сезиран
с искове за установяване на вземания за главница, договорна лихва, неустойка,
лихва за забава, предмет на заповед за изпълнение, с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Между ответника
и „И. А. М.“ АД е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1000лв., като
получаването на сумата се установява от текста на самия договор, който в тази
си част има характер на разписка. Длъжникът се е задължил да върне заема на пет
месечни вноски в периода, ведно с възнаграждение за ползването - договорна лихва от 102,20лв. Длъжникът е предложил
изпълнение за сумата от 342 лв., с която кредиторът е погасил 187,10лв. от
главницата, 33,34лв. от възнаградителната лихва, 121,56 от неустойката. Безспорно
е, че след падежа на последната вноска ответникът е изпаднал в забава по
отношение на неизвършените плащания, поради което основателно му е начислена
лихва за забава.
По отношение на
начислената неустойка, съдът приема клаузата за договарянето й за нищожна. Уговорката
в чл.4 на договора предвижда задължение за заемателя да предостави на кредитора
обезпечение - поръчителство или банкова гаранция, а следващият текст предвижда
при неизпълнение на това задължение, да възникне такова за неустойка в размер
на 606,65лв. По делото няма спор, че ответникът не е изпълнил задължението да представи
обезпечение, но договорената санкция за това противоречи на добрите нрави и на
правната същност на неустойката по чл.92 от ЗЗД. Съгласно т.3 ТР № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС клаузата за неустойка е нищожна, когато условията, при които е
договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В настоящия случай уговорената
неустойка за непредставяне на обезпечение излиза извън присъщата ѝ обезщетителна
функция. Целта на неустойката, като вид договорна отговорност, е да обезщетени
кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед количеството
и качеството/ или от забавата. При договор за потребителски кредит вредите за
кредитора са свързани единствено със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране, т.е. възможно е договаряне на
мораторна неустойка, която да гарантира на кредитора обезщетяване на вредите
без нужда от доказване на техния размер. Обезпечението от друга страна, има цел
различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението,
то обезпечението защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото
изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не
настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в
клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане
на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването ѝ кредитора ще се
удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с
оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Изложеното дава основание на съда да приеме, че
уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва
заложените ѝ функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
предвид даденото задължително тълкуване в цитираното ТР. При този извод съдът не
зачита правните последици на уговорката /да приеме, че тя е породила задължение
за заплащане на неустойка и приема за основателно наведеното възражение в тази
насока.
По изложените
съображения съдът приема, че с предложеното от длъжника изпълнение част от
сумата, а именно 342 лв., от които 121,56 са отнесени от кредитора за
погасяване на неустойка, всъщност погасяват другите му задължения по реда,
установен от ЗЗД, а именно: пълния размер на натрупаната лихва за забава и 61,98
лв. от договорната лихва, от която остават непогасени 6,88лв. Главницата е
непогасена в претендирания размер от
812,90 лв., при което искът за неизплатената главница се явява основателен и
доказан в пълен размер.
При тези изводи
исковете за установяване на вземания по неустойка, договорна лихва и част от обезщетението
за забава следва да се отхвърлят /първият поради нищожност на клаузата за
неустойка, вторият и третият поради погасяване на задължението чрез плащане –
пълно за лихвата за забава и частично за договорната лихва за размер над
6,88лв.
При този изход
на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноските от заповедното
производство, които са в минимален размер и не подлежат на редукция /75лв./, а
по настоящото дело да му заплати разноските за ДТ върху уважените искове, както
и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл.25, ал.1 от НЗПП,
който се дължи за процесуално
представителство.
По изложените съображения Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Х.И.П., ЕГН ********** ***, че срещу него в полза
на „А. ЗА К. НА П. З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** със законен представител Т.
Я. К. – Управител,
съществува вземане за сумата от 812.90
лв. - главница по договор за паричен заем № ***
от 31.10.2017 г. между длъжника и „И. А. М.” АД, 6.88 лв. - договорна лихва за периода
от 29.11.2017 г. до 29.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 68,86 лв. договорна лихва и изцяло
исковете за признаване вземане за 59,58лв. лихва за забава и 485,09лв. неустойка,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, за които вземания е
издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2018г. по ч.гр.д.
№***/2018г. на РС ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х.И.П., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на „А. ЗА К. НА П. З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** със законен представител Т.
Я. К. – Управител, разноски по заповедното производство в размер на 75лв. и разноски по
настоящото дело в размер на 170,57лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
Й.П.