№ 698
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Хайдукова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000522 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
„Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Д. П. от САК насочена против Решение №
260163/02.03.2022 г., постановено по т.д. № 561/2020 г. по описа на Софийски градски съд,
ТО, с което е отхвърлен предявения от въззивното дружество осъдителен иск за осъждане на
„Краси“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца сумата от 343 968 лв., представляваща
незаплатена покупна цена за доставка на стоки, описани във фактури **********/05.05.2015
г., № **********/07.05.2015 г. и **********/13.05.2015 г.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства, както и за постановяването му в противоречие с материалния закон – ТЗ и
ЗЗД, вкл. за необоснованост.
Поддържа се, че ответникът-въззиваем не е оспорил в производството сключването на
рамков договор между страните по делото за доставка на стоки от 18.03.2015 г., както и
единичната стойност на стоките, описани в пътно-прехвърлителните разписки, които
нееднократно получавал от „Биоферт БГ“ЕООД, въз основа на този договор. Оспорил
единствено единичната цена и доставката на стоки по процесните проформа фактури и
придружаващите ги документи.
Въпреки това първоинстанционният съд не изложил съображения относно
относимостта на коментирания договор за установяване факта на трайни търговски
отношения между страните, нито приобщените по делото писмени доказателства,
установяващи факта на предаване на стоките по процесните фактури с отразяване на тяхната
единична стойност.
Нещо повече – същият съд приел за доказан факта на предаване на стоките, въпреки
1
оспорването от страна на ответника-въззиваем, но липсата на осчетоводяване на процесните
проформа фактури била достатъчна, за да се приеме, че не е налице доставка.
Последният му извод бил необоснован, от една страна, а от друга – формиран при
неправилно приложение на материалния закон – чл.321 ТЗ, т.к. задължението за издаване на
фактура при доставка на стоки между търговци не е безусловно.
Поддържа се също, че ищецът-въззивник ангажирал достатъчно доказателства по
делото, които да установят твърденията му в исковата молба и които сочат на основателност
на предявения иск.
По подробно изложени доводи в подкрепа на изложените оплаквания е поискано от
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново по съществото
на спора, с което предявения иск се уважи в пълен размер.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и
поддържа правилност на решението на СГС.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание съответно чл.79,
ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327, ал. ТЗ от „Биоферт БГ“ЕООД против „Краси“ЕООД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото били
обвързани от договорно правоотношение, основано на договор за търговска покупко-
продажба от 18.03.2015 г.
В изпълнение на задължението си по същия ищцовото дружество предало на
ответното заявените от него стоки, описани в общо 3 броя проформа фактури –
*********/05.05.2015 г., **********/07.05.2015 г. и **********/13.05.2015 г., както и
съответно пътно-прехвърлителни разписки удостоверяващи, че стоките са предадени на
ответното дружество.
Твърдяло се е и че ответното дружество не изпълнило в срок задълженията си по този
договор, като не заплатило стойността на предадените му и приети от него стоки,
независимо от няколкото извънсъдебни покани, отправени до него.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 343 968 лв., дължима като продажна цена на продадени и доставени стоки,
конкретизирани по количество и цена в издадените три броя проформа фактури, посочени
по номера и стойност.
В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявеният иск по
основание и по размер.
Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца за обвързаност на страните по делото
по договор за търговска покупко-продажба така, както се твърди в исковата молба.
Оспорило е твърдението, че именно в изпълнение на същия да са му били доставени
описаните в процесните три проформа фактури стоки, ведно с придружаващите ги
документи.
Поддържало е, че представените от ищцовото дружество документи не установявали
наличието на реални доставки по договора. Такива били осъществявани между страните, но
при съставянето на документите, удостоверяващи доставките, изрично посочени в договора.
Отделно от горното е въвелоправопогасващо възражение за давност.
В разменените допълнителна искова молба и допълнителен отговор страните по
същество не са въвели нови твърдения, а са навели допълнителни доводи в подкрепа на
първоначалните си такива.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
2
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Същото решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в
съответната писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция, съобрази
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, и ангажираните писмени доказателства установяват, че страните по
делото са се обвързали от договорно правоотношение, основано на договор за търговска
покупко-продажба от 18.03.2015 г.
Според клаузите на същия „Биоферт БГ“ЕООД, като продавач, се задължил да продаде
на купувача „Краси“ЕООД стоки, описани по фактура, а последният се задължил да плати
цената за тези стоки така, както е описана във фактурата, по банков път, по сметка на
продавача, в 15-дневен срок от получаване на стоката.
Писмените доказателства установяват още, че въззивното дружество издало три броя
проформа фактури – съответно - № **********/ 05.05.2015 г., № **********/ 07.05.2015 г. и
№ **********/ 13.05.2015 г., в които „Биоферт БГ“ЕООД е посочен като доставчик, а
„Краси“ООД, като получател на конкретно посочените в тях по вид, количество и цена
стоки. Фактурите не носят подпис на нито една от страните по делото и не се спори, че
същите, както и издадени по-късно въз основа на тях данъчни фактури не са били
осчетоводени при въззиваемия.
Всяка една от коментираните фактури е придружена с пътно-прехвърлителна разписка
– съответно - № 116/05.05.2015 г., 117/07.05.2015 г. и 124/13.05.2015 г.
В разписките си съдържат данни за изпращача на стоките – „Биоферт БГ“ЕООД, името
на лицето, на което са предадени – съответно в първите две М. П., а в третата – К. П.,
рег.номер на камиона, на който стоките са натоварени, както и името на получателя на
стоките -„Краси“ЕООД гр.Велико Търново, вкл. вида и количеството на стоките.
Документите са подписани от „изпратил“ и „приел“.
Разпитани в о.с.з. свидетелите П. и П. /К. П. Б./ са заявили, че както към процесния
период от време -м.май 2015 г., така и към момента на депозиране на показанията им, са
работници /шофьори/ при въззиваемото дружество /факт, установен и от приобщените
писмени доказателства – справки за действащи трудови договори/.
Заявили са още, че са карали стока за работодателя им от с.***, без да конкретизират в
кой период от време, като след обаждане от администрацията отивали в склада там и
натоварвали стоката, но не носели документи и не се разписвали на такива. Отрекли са
подписите под обсъдените по-горе разписки да са техни.
Допуснатата и изслушана съдебно-почеркова експертиза, която не се е оспорила от
страните по делото и следва да се кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвена,
е установила безспорно, че подписите за „получил“ в първите две пътно-прехвърлителни
разписки е на М. П., а в третата – на К. П. Б..
Предвид излиженото решаващият въззивен състав счита, че преценени по реда на
чл.172 ГПК показанията на свидетелите П. и Б. следва да се кредитират единствено в частта
им, в която се подкрепят от останалите приобщени по делото доказателства и да не им се
дава вяра в останалата им част, предвид основателното съмнение относно тяхната
предубеденост, респ. – опровергаването им от неоспореното заключение на експертизата и
показанията на свидетелите Б. Г. и К. К..
Същите са заявили от своя страна, че работят в склад в с.***, като склададжии – Г. от
20 г., К. от 14 г., който склад е нает от въззивното дружество. В склада се съхранява само
стока на „Биоферт БГ“ЕООД – биоторове.
3
И двамата свидетели са категорични, че пред 2015 г. въззиваемото дружество е
товаряло много често негови камиони с биоторове от склада – в месеца над 10 пъти
/свидетеля Г./. Практиката била управителя на „Биоферт БГ“ – Г. М. да се обажда и да
съобщава, че ще дойде камион на „Краси“ЕООД за натоварване, като съобщавал и номера
на камиона. При пристигането си шофьорът съобщавал номера на камиона и от склада
товаряли това, което е поръчано. Стоката винаги се проверявала от свидетелите и от
шофьора, след което се пишели пътно-прехвърлителни бележки. Не е имало случаи да се
напише бележка без да е натоварен камион. Двамата свидетели сочат на коя от процесните
разписки фигурират техните подписи.
Решаващият състав приема, че показанията на свидетелите Г. и К. следва да се
кредитират изцяло, предвид че са плод на личните им възприятия, последователни и
безпротиворечиви са, а установеното от тях се подкрепя и от анализа на приобщените по
делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно-почеркова експертиза.
Приема също, че съвкупният анализ на всички приобщени по делото доказателства
установяват по безспорен начин наличието на трайни търговски отношения между страните
по делото, основани на поредица от консенсуални договори за търговска покупко-продажба,
сключени по предложение по реда на чл.292, ал.1 ТЗ, чиято рамка е била определена
писмено с договора от 18.03.2015 година.
Наличието на такива отношения установяват не само гласните доказателства, вкл.
показанията на работниците на въззиваемия търговец, а също и признанието на последния в
хода на процеса за наличието на други осъществени между страните по делото доставки на
стоки, основани на договори за търговска покупко-продажба в процесния период от време,
както и писмените – приобщените фактури и приемо-предавателни протоколи,
установяващи че в същия период от време, в който се включват и процесните три сделки,
между страните по делото са били реализирани и други сделки за покупко-продажба на
идентични стоки.
В отговор на възраженията на ответника-въззиваем следва да се посочи, че независимо
да нямат същото наименование, обсъдените пътно-прехвърлителни разписки в случая
категорично установяват, че при трайно развиващите се търговски отношения между
страните по делото чрез тях се е удостоверявало предаването на стоките, предмет на всяка
една конкретна доставка /договор за покупко-продажба/ между търговците, поради което и
следва да бъдат преценявани именно като приемо-предавателни протоколи.
Така анализът на всички обсъдени доказателства по делото установяват еднозначно, че
трайно установените търговски отношения между страните са се основавали на следните
правила и последователност на осъществяване: 1/ заявка от въззиваемия към въззивника,
включваща посочването на необходимите като вид и количество стоки, както и дата на
предаването й, вкл. посочване на индивидуализиращите белези на превозното средство, с
което ще бъде превозена; 2/ възлагане от управителя на въззивника на складовите
отговорници в склада им в с.*** организацията на подготвяне и предаване на стоките; 3/
предаване на стоките от продавача на купувача, чрез техните служители, вкл. съставяне при
извършването на предаването на удостоверяващи го документи – пътно-прехвърлителни
разписки или приемо-предавателни протоколи; 4/ издаване на проформа фактура от
въззивника за предадените стоки; 5/ издаване на данъчна фактура от продавача-въззивник
със съдържание, идентично с това на проформа фактурите.
В този смисъл и доколкото настоящата инстанция изцяло споделя изводът на
първоинстанционния съд, че договора от 18.03.2015 г. има рамков характер, поради което и
установяване съществуването на конкретни договори за покупко-продажба с предмета,
описан в исковата молба, следва да бъде доказано от ищеца /който твърди възникването и
съществуването им/ с всички допустими доказателствени средства, в отлика от СГС и при
приетия за установен факт относно наличието на трайни отношения между страните-
търговци намира, че в хода на производството се установи пълно и главно от страна на
въззивника-ищец, валидното възникване на процесните три сделки за покупко-продажба,
като поредица от продължителни доставки, както и изпълнение на задължението на
продавача по тях да предаде стоката и документите за нея.
4
По отношение цената на предаваната стока и предвид установеното относно характера
на търговските отношения между страните в казуса е приложимо правилото на чл.292, ал.1
ТЗ, според което предложението за цената на конкретната стока следва да се счита прието от
купувача-въззиваем , предвид че се установи последният не само да не се е противопоставил,
а и че изрично е приел доставките, обективирани в процесните проформа фактури, като
съобразно трайно установените отношения между страните в случая доставките са
осъществени чрез фактическото предаване на стоките на служители/работници на купувача-
въззиваем. По делото не само не е установено, но и изобщо не се е твърдяло от страна на
ответника-въззивник при приемането последния да е възразил срещу количеството,
качеството или цената на предадената стока, нито същата след получаването й да е била
запазена от купувача за сметка на продавача.
По въпроса относно трайните търговски отношения е налице последователна съдебна
практика, установена с Решение № 523/20.10.2008 г. на ВКС по т.д. № 274/2008 г., I т.о.,
която изляло се споделя от решаващия състав.
Според възприетото с нея разбиране нормата на чл. 292, ал. 1 ТЗ е предназначена да
уреди взаимоотношения между търговци, които са в трайни търговски отношения помежду
си и между тях не съществува спор относно съществените елементи на сделката, поради
което не е необходимо изрично приемане на офертата при всяка една от поредните
продължителни доставки.
В тази хипотеза е налице разместване на значението на мълчанието на адресата на
офертата, което в търговското право, за разлика от гражданското, е предназначено за
облекчаване на търговския оборот. Мълчанието може да се приеме за съгласие на
търговците за сключване на отделната търговска сделка, само ако от трайно установените
между тях търговски отношения е видно, че по между им няма спор по съществените
елементи на сделката, какъвто елемент е и цената, поради което не е нужно изричното
приемане на направената оферта.
Като приема от правна страна, че настоящият казус изпълва изцяло горепосочената
хипотеза въззивната инстанция счита, че в случая се установи сключването на три
консенсуални договори за покупко-продажба на стоки между страните по делото, по
предложение по реда на чл.292, ал.1 ТЗ, по всяка една от процесните проформа фактури,
съобразно постигнатото съглашение между страните по тях по отношение на вида,
количеството, качеството на стоката и дължимата цена за същата, посочена в про-форма
фактурите, както и изпълнение на задължението на продавача по тези договори да предаде
стоките на купувача и да издаде необходимите за това документи.
Несъстоятелно е възражението на въззиваемия, че издадените про-форма фактури не
установяват осъществяването на процесните сделки.
В търговската практика се приема, че проформа фактурата в повечето има значението
на предложение, в смисъл на отправяне на оферта за извършване на доставка, която съдържа
всички основни елементи на тази доставка.
Процесните такива съдържат тези основни елементи, вкл. е отразен и дължимия ДДС, а
въз основа на тях и реално извършената доставка след липсата на възражение у
съкотрахента по сделката са издадени и данъчни фактури.
При наличието на обсъдените по-горе доказателства фактът, че същите не са отразени
в счетоводството на купувача-въззиваем, не може да опровергае по никакъв начин
формирания от решаващия състав извод, че процесните сделки са възникнали валидно и
продавачът по тях е изпълнил задължението си за предаване на стоката и документите за
нея.
Не се твърди, а и не се установи купувачът по тези договори да е изпълнил
задължението си за плащане на цената, съобразно уговореното между страните в чл.2 и чл.3
от рамковия договор.
Ето защо и предявеният иск се явява основателен и доказан по размер до
претендираната сума от 343 968 лв., представляваща сбор от дължимата цена по всяка една
от трите процесни продажби, съобразно отразеното в издадените по повод на тях фактури, и
следва да бъде уважен в пълен размер.
5
Несъстоятелно е възражението на ответника-въззиваем за погасяване на
претендираното парично вземане по давност, защото в случая спрямо претендираното с
иска вземане е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД.
Последното, т.к. осъществените доставки не са периодични, респ. породеното с тях
задължение за цена не е "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Както вече нееднократно се посочи, уговорените между страните престации по
съглашението за търговска покупко-продажба, обективирано в рамковия договор от
18.03.2015 г. имат траен, но не и периодичен характер по смисъла на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В договора страните са се съгласили
за извършването на множество еднотипни доставки /продажби/, като правоотношението по
всяка отделна заявка има относително самостоятелен характер.
Ето защо и предвид правилото на чл. 114 ЗЗД, че давността започва да тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо, вкл. при съобразяване на чл.3 от договора, че
купувачът дължи плащане в 15 дневен срок от получаване на стоката следва, че общият пет
годишен давностен срок не е изтекъл по отношения на всяко едно от предявените вземания,
за които проформа фактурите са издадени в деня на получаване на стоката от купувача –
съответно 05.05.2015 г., 07.05.2015 г. и 13.05.2015 г. и предвид факта, че процесната
претенция е предявена на 01.04.2020 г.
По изложените съображения и поради несъвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция и на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се отмени изцяло
и се постанови ново, с което искът се уважи в пълния претендиран размер.
По разноските.
С оглед изходът на спора пред настояща инстанция на въззивника се дължат сторените
от него разноски и пред двете инстанции.
Доколкото същият не представя списък по чл.80 ГПК и други доказателства за
извършването на такива разноски решаващият състав приема, че установимите такива в хода
на производството са за заплащане на следващите се държавни такси пред двете инстанции
– съответно в размер на 13 758,72 лв. за производството пред СГС и 6 879,36 лв. за
производството пред САС, както и 480 лв. за разноски за възнаграждение на вещото лице по
изслушаната съдебно-почеркова експертиза.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2600163/02.03.2022 г., постановено по т.д. № 561/2020 г. по
описа на Софийски окръжен съд, ТО с което е отхвърлен предявения от „Биоферт БГ“ЕООД,
ЕИК ********* против „Краси груп“ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327 ТЗ и чл.292 ТЗ за заплащане на сумата от 343 968
лв., представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – доставени на ответника в
изпълнение на договор за покупко-продажба, за доставките на които са съставени 3 бр.
проформа фактури **********/05.05.2015 г., № **********/07.05.2015 г. и
**********/13.05.2015 г., както и в частта, с която Биоферт БГ“ЕООД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „Краси груп“ЕООД, ЕИК ********* сумата от 16 365 лв. като
сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител и
вместо него ПОСТАНОВЯ:
ОСЪЖДА „Краси груп“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Биоферт БГ“ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 343 968 лв. /триста четиридесет и три хиляди девет стотин
шестдесет и осем/ лева, представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – доставени на
ответника в изпълнение на договор за покупко-продажба, за доставките на които са
съставени 3 бр. проформа фактури - **********/05.05.2015 г., № **********/07.05.2015 г. и
**********/13.05.2015 г., както и сумата от общо 21 118,08 лева разноски по делото пред
6
двете инстанции за заплатена държавна такса по производството и депозит за
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7