О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./....... 03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Д.
Томова
въззивно частно търговско дело № 130 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с
чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №85513/28.12.2018г.
на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.А., срещу
разпореждане №47106 от 29.11.2018г. на Варненски
районен съд, 46 състав, постановено по ч.гр.д. №15851/2018г. по описа на същия
съд.
Жалбоподателят твърди, че отказът да се издаде заповед
за изпълнение за претендираните вземания за такси за оценка на досие и за
услугата „Кредит у дома” е неправилен и необоснован, тъй като в заповедното
производство по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането
съществува, а се ограничава единствено до проверка на формалната външна
редовност на заявлението по чл. 410 ГПК и изложените от заявителя
твърдения за факти. Съобразно изискванията на закона – чл.410, ал.2 от ГПК,
достатъчно е вземането да е посочено в заявлението по основание и размер без да
е необходимо да се
прилагат доказателства за неговото установяване, което заявителят е сторил в
случая достатъчно прецизно и изчерпателно. Тъй като заповедното производство не
е от състезателен
тип, а е факултативно, едностранно и строго формално, липсва възможност за съда служебно да констатира наличието
на неравноправна договорна клауза. Всички обстоятелства, свързани със
сключването на договора и останалите негови клаузи, следва да бъдат изяснени в
един бъдещ исков състезателен процес, какъвто би възникнал при постъпило
възражение от длъжника.
При тези основни оплаквания и
като твърди, че заповедният
съд е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил по същество
обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в заповедното производство,
жалбоподателят моли за отмяна
на обжалвания отказ и уважаване на подаденото заявление в цялост.
І. По
допустимостта на частната жалба
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд,
с което се отхвърля отчасти заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от търговско
дружество – молител в заповедното производство, чрез надлежно упълномощен
представител, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за
разглеждане.
ІІ. По
същество на частната жалба
За да се издаде заповед за изпълнение по реда на
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, е необходимо от изложените в заявлението твърдения на
молителя да може да се направи положителна преценка, че вземанията, за коио се
иска издаването на заповедта, са определени по размер и с настъпил падеж за
плащане. Тази преценка се извършва единствено по твърденията на кредитора –
заявител като липсва задължение за представянето на писмени доказателства за
тяхното установяване.
В конкретния случай заповедният Варненски районен съд е бил сезиран
със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по образец -
приложение № 1 към НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство. Кредиторът-заявител „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, гр. София,
се е легитимирал като цесионер, придобил, по силата на Приложение
№1/03.07.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017г., вземанията срещу длъжника А.Х.Ч., ЕГН **********, произтичащи
от сключен с първоначалния кредитор „Провидент Файненшъл България” ООД договор
за потребителски кредит №2861881 от 31.08.2016г. Поискано е да бъде издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника - кредитополучател А.Х.Ч., ЕГН **********,***
за всички непогасени задължения по кредитния договор - неплатената
главница в размер на 392,51 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 23.10.2018 г. до окончателното й плащане; законната лихва за забава в
плащането на главницата в общ размер на 43,54 лева, дължима за периода
28.10.2017г. - 17.10.2018г.; договорните лихви за периода 09.09.2016г. до
27.10.2017г. в размер на 65,43 лева; дължими такси
и комисионни за допълнителни услуги в общ размер на 341,16 лева. Допълнително
по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК кредиторът е уточнил, че сумата 341,16 лева включва
дължима такса за оценка на досие в размер на 22,50 лв., и такса за услуга
„Кредит у дома” в размер на 318,66 лв.
Заповедният съд е уважил частично заявлението като е
отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата 341,16 лева - такси и комисионни за
допълнителни услуги, от които 22,50 лв. - такса за оценка на досие и 318,66 лв.
- такса за услуга „Кредит у дома”. Отказът си съдът е
мотивирал с противоречие на уговорките за дължимост на вземания за такси за
оценка на досие и за услуга „Кредит у дома” с разпоредби на Закона
за потребителския кредит и с добрите нрави, възможността за
каквато преценка е обосновал с нормата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Целта
на заповедното производство е кредиторът, чието безспорно, ликвидно и изискуемо
вземане длъжникът не погасява доброволно, да бъде снабден по облекчен ред с
изпълнително основание (заповед за изпълнение) и изпълнителен лист, въз основа
на който да предприеме действия за принудително изпълнение. Именно с оглед на
това още на фаза издаване на исканата заповед за изпълнение сезираният
заповеден съд е длъжен да извърши проверка както за надлежната индивидуализация
на вземанията (по основание и размер), така и за липсата на противоречие със
закона или добрите нрави. Това е от особена важност в случаите, когато
вземанията се основават на договор за потребителски кредит, какъвто е настоящия
случай, тъй като само по този начин се осигурява ефективна защита на потребителя като по-слаба страна в
договорното правоотношение. Принципно е вярно твърдението на жалбоподателя, че
преди да се произнесе по евентуална неравноправност на договорна клауза, съдът следва да уведоми за това
страните и да им даде възможност да обсъдят този въпрос при условията на
състезателност по предвидения в процесуалния закон ред. Същото касае обаче
случаите, когато съдът се произнася по същество на искането и становището му за
неравноправния характер на договорна клауза се ползва със сила на пресъдено
нещо. В рамките на заповедното производство последица от евентуалната
констатацията на заповедния съд, че искането противоречи на закона или
добрите нрави е
постановяването на отказ да се издаде заповед за изпълнение. От една страна, разпореждането,
с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, не се ползва със сила на
пресъдено нещо. От друга страна, правата на кредитора не са нарушени, тъй като
същият разполага с процесуална възможност да продължи с воденето на осъдителен
иск за вземането
си, запазвайки внесената държавна такса по заявлението (чл.415, ал.1 т.3 от ГПК).
Възможността кредиторът да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, е регламентирана в чл.10а от Закона за потребителския кредит ЗПК).
Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Изрично в
чл.10а, ал.2 от ЗПК законодателят забранява да се изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Извършването на предварителна оценка на
кредитоспособността на потребителя е дейност, възложена от закона (чл.16 от ЗПК) на кредитора. Дори да се приеме, че договарянето на такса за тези
предхождащи сключването на договора действия на кредитора, чието заплащане се
дължи от потребителя, е сторено по ясен и недвусмислен начин, в съответствие с
разпоредбите на чл.10а от ЗПК, то не може да се приеме, че претендираното вземане
за „такса за оценка на досие” е надлежно индивидуализирано като
ликвидно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Съобразно
дадените от кредитора по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК пояснения, тази такса
е уговорена във фиксиран размер от 22,50 лева, изначално
определен в б.Б, стр.1 от договора за
потребителски кредит, като с цел улеснение на кредитополучателя страните са
постигнали договореност същата да се заплаща на части, включени в седмичните
погасителни вноски. Това се установява и от приложения към молбата от
20.11.2018г. погасителен план – сума от 0,38 лв., част от всяка една седмична
погасителна вноска, всяка в размер на 15,76 лв., съставлява „такса
за оценка на досие”. С оглед на това и като съобразява твърденията
на самия заявител (т.12 от заявлението), че длъжникът е извършвал плащания по
договора в общ размер на 146 лв., не би могло да се приеме, че към датата на
подаване на заявлението това вземане е ликвидно в пълния договорен размер от 22,50
лева. Въпреки представения погасителен план, при липса на твърдения за
конкретните неплатени седмични погасителни вноски
размера на това вземане е неопределяем, поради което искането следва да бъде
отхвърлено в цялост.
По отношение на другото вземане - такса
за услуга „Кредит у дома”. Твърди се, че тази такса е уговорена
предварително във фиксиран размер от 383,84 лева, изначално
определен в б.Д, стр.1 от договора за
потребителски кредит, като се формира от два компонента – първият, съставляващ
30% от сумата, е дължим за предоставяне на заемната сума по адрес на
местоживеене на клиента, а вторият, съставляващ 70% от сумата, е свързан с
разходите за събиране на седмичните вноски в дома на клиента. С цел улеснение
на кредитополучателя цялата цена е била разпределена на равни части, включени в
седмичните погасителни вноски. Твърди се също така, че услугата „Кредит
у
дома” представлява цялостна допълнителна услуга към договора като
дължимостта на уговорената глобално такса за нея се поражда при подписването на
договора за кредит.
Въз основа на твърденията на самия кредитор (т.12 от
заявлението, поясняващата молба от 20.11.2018г.) обосновано би могло да се
приеме, че уговарянето на тази такса противоречи на разпоредбата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, тъй като касае действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Дори да се приеме противното, т.е. че договарянето на въпросната такса
за услуга „Кредит у дома” е валидно и допустимо от
закона, не би могло да се направи обоснован извод, че това вземане е надлежно
индивидуализирано като ликвидно и изискуемо към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Както сам жалбоподателят сочи
в жалбата си, дължимостта на
таксата е свързана с извършването на плащанията по договора и е обусловена от
това дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността, респ. да
предостави услугата, за която се дължи тя. В конкретния случай кредиторът не е
обосновал каквито и да било твърдения за извършените от него услуги, включени в
пакета „Кредит у дома”. Напротив, в т.12 на
заявлението е посочено, че още при подписването на договора заемната сума е
била преведена по банкова сметка ***. При това положение да се приеме, че
претендираната такса се дължи въпреки липсата на реално предоставена услуга
противоречи на закона. Обосновано в случая би могло да се приеме, че по
същество така уговорената такса поражда значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, съставляващ приблизително 86% от предоставената в заем сума (450
лв.),
без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК). Това е в очевидно противоречие както с изискванията на закона за добросъвестно кредитиране, така и с добрите
нрави.
По тези съображения съставът на въззивния съд приема,
че претендираната от заявителя заповед за изпълнение за тези парични вземания
не може да бъде издадена.
Като е достигнал до същия краен извод, по сходни
мотиви, районният съд е постановил законосъобразно и правилно разпореждане.
Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №85513/28.12.2018г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.А., срещу
разпореждане №47106 от 29.11.2018г. на Варненски
районен съд, 46 състав, постановено по ч.гр.д. №15851/2018г. по описа на същия
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.