Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Свилен Станчев
При участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 16714 по описа за 2019 година, прецени:
Делото
е образувано по предявени от А.Б.М. срещу Агенцията по вписванията и М.НА П.осъдителни
искове с правно основание чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в общ размер 360 000 лева
след увеличение на исковете с молба вх. № 281612 от 02.11.2019 г. (том I л. 256) за действия на съдия по
вписванията и служители на Агенцията по вписванията.
Ищцата
А.Б.М. излага, че с постановление за възлагане от 01.12.2017 г. по изп. дело №
20158490400711 на ЧСИ А. П., била възложена собствеността на ½ „дял” от
апартамент № 21 ул. „*******. Ищцата твърди, че възлагането било на
несеквестируем имот и в полза на привиден кредитор, при липса на основание за
провеждане на принудително изпълнение, а актът не подлежал на вписване. Твърди,
че отнемането на съсобствеността станало със съучастието на съдията по
вписванията, който чрез бездействие спомогнал за отнемане на владението на
ищцата върху имота. Действията на съдията по вписване се изразявало и в
следното: след първоначално постановен отказ на съдията по вписванията ot
вписване на постановлението
за възлагане от 01.12.2017 г., без постановен нов акт за вписване, в Агенцията по вписване
било отбелязано вписване от 14.01.2019 г. Същевременно, върху постановлението
за възлагане от 01.12.2017 г. била отбелязана дата 02.11.2018 г., когато нямало
вписване. Вследствие повторното вписване, съдебният изпълнител довършил
изпълнителното действие въвод във владение на 08.02.2019 г. Ищцата твърди, че
длъжностното лице по вписването извършило незаконосъобразно вписване при липса
на реквизити – данъчна оценка, влязъл в сила акт постановление за възлагане,
липсвала надлежна индивидуализация на имота, имотът не бил в реални граници, а
в идеални части и бил неделим по ЗУТ, бил постановен съдебен акт за отмяна на
обезпечение. Липсвало основание за извършеното вписване, поради нередовен
според ищцата акт на съдебния изпълнител.
Ищцата твърди, че вследствие
извършеното вписване ѝ били причинени имуществени и неимуществени вреди.
Като се основава на изложените твърдения, ищцата А.Б.М. прави
искане до съда да осъди ответниците Агенция по вписванията и Министерство на
правосъдието солидарно да ѝ заплатят обезщетение в общ размер
360 000 лева, от които 330 000 лева за имуществени вреди и
30 000 лева за неимуществени вреди ведно със законната лихва от 14.01.2019
г. до 20.12.2019 г. и до окончателното плащане.
Ответникът Агенция по вписванията оспорва допустимостта на и
при условията на евентуалност основателността на исковете. Излага доводи за
липса на противоправно поведение от страна на длъжностните лица по вписванията.
Ответникът М.НА П.оспорва исковете с възражение за липса на
противоправно поведение на служители на този ответник, недоказаност на
твърденията за имуществени вреди. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на претендираните вземания.
Третото лице помагач Р.С.В.,
конституиран по искане на ответника М.НА П., в молба от 23.02.2021 г. оспорва
основанията за своето конституиране. Излага и доводи за законосъобразност на
своите действия като съдия по вписванията.
Съдът
след като се запозна със събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Ищцата
А.Б.М. е била съсобственик на следния недвижим имот: апартамент № 21 в жилищна
сграда в гр. София ул. *********, на пети етаж, със застроена площ 183,41 кв.
м, състоящ се от четири стаи, дневна с кухня – трапезария, баня – тоалетна, две
тераси, при съседи: улица, вътрешен двор, ап. 22, коридор и стълбище, заедно с
мазе№ 3 с площ 5,90 кв. м, при съседи: рампа, мазе № 4, коридор и вътрешен
двор, заедно с 3,79 идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху дворното място в гр. София местност „Гео Милев“ с площ 953 кв. м,
при съседи на парцела по скица: ул. „*********парцел № 1 за ОЖС, имот пл. № 217
(том II л. 485).
Ищцата
е била длъжник по изп. дело № 2158490400711 на ЧСИ А. П.. По изпълнителното
дело е била насрочена публична продан на имота. С постановление за възлагане на
недвижим имот от 01.12.2017 г. по изп. дело № 20158490400711 на ЧСИ А. П.,
съдебният изпълнител, след проведена публична продан, е възложил на обявения
купувач В.А.В.описания недвижим имот. Постановлението е потвърдено с решение от
21.03.2018 г. по гр. дело № 1548/2018 г. на СГС и влязло в сила на 04.10.2018
г. с недопускане до касационното обжалване на въззивното решение, с определение
№ 457 от 04.10.2018 г. по ч. гр. дело № 3376/2018 г. на ВКС IV г.о. Купувачът е подал заявление на
02.11.2018 г. за вписване на постановлението за възлагане (л. 103). Съдията по
вписванията е отказал да извърши вписване с определение от 02.11.2018 г.,
поради неописване на имота съгласно изискванията на чл. 6 ал. 3 от ПВп. Отказът
е бил отменен с определение № 29438 от 18.12.2018 г. по г. дело № 15458/2018 г.
на СГС, влязло в сила на същата дата (необжалваемо) и преписката е била върната
за извършване на вписване на постановлението за възлагане. Постановлението за
възлагане е било вписано на 14.01.2019 г.
(л. 109) с № на вх. рег. № 72789 акт № 115 том I дело № 323/2018 г., партида № 2495. След
вписването на постановлението за възлагане, ищцата е подала на 24.01.2019 г.
искане за заличаване на вписването на постановлението за възлагане. С
определение № 60 от 24.01.2019 г. съдията по вписванията – третото лице помагач
по настоящото дело Р.В., е отказал да извърши вписването на исканото заличаване
на. Отказът е бил потвърден с определение № 9271 от 12.04.2019 г. по ч.гр.дело
№ 1942/2018 г. на СГС (л. 388).
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния
съд:
Според
чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, основание за възникване на отговорност на юридическо
лице за непозволено увреждане, е вредите да са причинени от неправомерни
действия на лица при или по повод изпълнението на възложена им от юридическото
лице работа. Когато лицата, за които се твърди, че са причинили вреди, са
служители в държавно учреждение, вредите, чието репариране се претендира,
следва да са причинени от техни
неправомерни действия или бездействия при или по повод упражняване на
служебните им функции. Когато се претендират вреди, причинени от съдия по
вписванията, следва неговите действия или бездействия при или по повод упражняване на правомощията
му по чл. 280 ал. 1 от Закона за съдебната власт, да са били неправомерни.
По
делото не се установяват неправомерни действия на съдии по вписванията или
други длъжностни лице – служители при ответните учреждения, които да са
неправомерни. В Службата по вписванията е заявено за вписване постановление за
възлагане на недвижим имот след проведена публична продан, което постановление
е влязло в сила. Съдията по вписванията не е оправомощен да извършва проверка
за твърдени от ищцата пороци в гражданско производство или по изпълнителното
дело, конкретно във връзка с проведената публична продан, която при това е
приключила с влязъл в сила акт на съдебния изпълнител. Още повече, че в конкретния
случай съдията по вписванията е извършил вписването на постановлението за
възлагане на недвижим имот в изпълнение на определение на съда, с което е
отменен предходен отказ за вписване. Последващият отказ на съдията по
вписванията – третото лице помагач, да заличи вписването по искане на ищцата, е
правомерно действие, потвърдено с влязъл в сила съдебен акт.
Предвид
обстоятелството, че действията, с които ищцата обосновава претенцията си за
вреди, нямат характер на противоправни действия, не е налице непозволено
увреждане и не е възникнала отговорност на ответниците за вреди.
Поради
изложените съображения, следва предявените от А.Б.М. срещу Агенцията по
вписванията и М.НА П.искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД
да се отхвърлят.
Съдът
определя за всеки от ответниците юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева, което на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 ал. 1 от Закона
за правната помощ и чл. 25 ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
увеличава на 450 лева за всеки от ответниците.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявените от А.Б.М. ЕГН **********, адрес: ***
срещу Агенцията по вписванията и М.НА П.осъдителни искове с правно основание
чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане солидарно на обезщетения в общ
размер 360 000 лева, от които 330 000 лева за имуществени вреди и
30 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
14.01.2019 г. до 20.12.2019 г. и до окончателното плащане.
Осъжда
А.Б.М. да заплати на М.НА П.и Агенцията по вписванията юрисконсултски
възнаграждения в размери по 450 лева за всеки ответник.
Делото
е разгледано с участието на Р. С.В. като трето лице помагач на страната на
ответника Министерство на правосъдието.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: