Р Е
Ш Е Н
И Е № 1179
21.10.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова въззивно
гражданско дело №1391/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на „Терра кредит“
ООД, със седалище
и адрес на
управление гр. София, бул. „Арсеналски“ №11,
ет.8, ап.12, ЕИК
*********, чрез пълномощника му
по делото адв. Б.
П., против Решение № 1160 от 25.03.2019г., постановено по
гр.д. № 9663/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив, V гр.с., с което е признато за установено в отношенията
между страните Г.И.Ц., ЕГН **********,***
и „Терра кредит” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.”Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, че сключеният помежду им договор
№ *** г. е недействителен, на основание
чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и „Терра кредит” ООД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Г.И.Ц., ЕГН **********, сумата от 249 лева - получена без
основание, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в
съда на 08.06.2018 г. до окончателното погасяване, както и е осъдено да заплати
на адвокат Д.Г.Б., личен номер ***, със служебен адрес: гр. П., ул. ***, сумата
от 331,43 лева - адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ на
Г.И.Ц. и е осъдено да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 106,56 лева –
дължима държавна такса върху уважените искове и сумата от 240.00 лева - разноски
за СТЕ и ССЕ, платени от бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост, с искане за неговата
отмяна и отхвърляне на исковете. Посочва се, че в нарушение на материалния
закон първостепенният съд е формирал извод, че
„Терра кредит” ООД дължи връщане
на кредитополучателя на сумата от 249 лв. Позовава се на приетата по делото
ССчЕ, според която платената от Г.Ц. сума по договора между страните е в общ
размер на 1135 лв., от което намира, че тази сума е недостатъчна да покрие
главницата по договора за потребителски кредит от 1200 лв., оспорва
кредитираното от първостепенния съд плащане на сумата от 314 лв. и намира, че
не дължи връщане на присъдената с решението сума от 249 лв. По отношение на
договора за застраховка посочва, че е сключена групова застраховка „Злополука и
заболяване“ на кредитополучателите на „Терра
кредит” ООД, която е отделна от договора за потребителски кредит и
платените застрохователни премии не подлежат на връщане. Излага и оплаквания за
съществени процесуални нарушения като намира, че не е уточнено основанието за
връщане на сумата от 249 лв. Искането към въззивния съд е за отмяна на
първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявените осъдителни искове.
Претендира разноските в производството.
Ответната страна
по въззивната жалба- Г.И.Ц., ЕГН **********, чрез пълномощника си
по делото адв. Д.Б., оспорва
същата и иска
оставянето й без
уважение. Позовава се на приетата в първоинстанционното
производство СТЕ, според която шрифтът на процесния договор за потребителски
кредит е 11, от което на осн.чл.22, вр.10, ал.1 от ЗПК се обосновава
недействителността на договора. По отношение на установения размер за
възстановяване на сумата от 249 лв. се позовава на неоспорената и приета в
първоинстанционното производство разписка за сумата от 314лв. Относно застрахователните
премии намира, че същите се включват в ГПР, част от договора за потребителски
кредит и при неговата недействителност подлежат на връщане.Искането към
въззивния съд е за оставяне без уважение на жалбата и за присъждането на
възнаграждение на осн.чл.38 от ЗА.
Решение
№ 1160 от 25.03.2019г. по гр.д. № 9663/2018г.
по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с. е допълнено с определение от 13.05.2019 г. по
същото дело като „Терра кредит” ООД
осъдено да заплати на адвокат Д.Г.Б., сумата от още 268, 57 лв - допълнителна
сума за адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. безплатна правна помощ на Г.И.Ц. по два обективно съединени искове, което
определение не е обжалвано.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с иск с правно
основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.
22 от ЗПК във връзка
с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9, т.10
и т.11 от ЗПК, както и с иск с правно основание чл.55 ЗЗД във връзка с
чл.23 ЗПК. С предявените искове ищецът Г.И.Ц. иска
постановяване на решение, с което
да се признае за установено
по отношение на ответника „Терра
кредит“ ООД, че сключения между тях договор за
потребителски кредит № *** г. е изцяло недействителен, поради изготвяне на
текстовата част на шрифта под 12, поради липса на посочена обща дължима сума от
потребителя, поради липса на посочен размер на възнаградителна лихва и поради
липса на посочване в погасителния план на последователността на разпределение
на вноските по договора; както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 663 лв., получена без основание по посочения по-горе недействителен договор,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата
молба- 08.06.2018 г., до окончателното й плащане. Евентуално – при
неоснователност на главно предявените претенции, от съда се иска да обяви
уговорката в посочения по-горе договор за дължимост на възнаградителна лихва за
нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща получена без основание
възнаградителна лихва по посочения договор; както и да обяви уговорката
(предвидена в погасителния план) за застраховка на кредита за нищожна поради липса
на съгласие и противоречие с материалния закон, както и да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 300 лв. – получена без основание като застраховка по
посочения по-горе договор.
Първоинстанционният
съд е допуснал по реда на чл.214 от ГПК изменение на размера на предявения
главен осъдителен иск за заплащане на сумата от 663 на 249 лв. и е прекратил
производството в тази част. РС е допуснал и изменение на размера на предявените
при условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на възнаградителна
лихва от 100 лв. на 139, 65 лв., както и на
застраховка от 300 лв. на 585, 40 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е
подал писмен отговор. С молба, депозираната на 27.11.2018 г. по пощата, по същество
заявява становище за неоснователност на предявените искове.
С обжалваното решение първостепенният
съд е признал договора между страните за недействителен, поради нарушаване на
изискването в чл.10, ал.1 ЗПК, регламентиращо задължението за големина на шрифт
не по-малък от 12. Първостепенният съд се е позовал на приетата в
производството СТЕ, от която се установява, че големината на шрифа на договора
е 11, от което е достигнал до извода за нарушаване на посоченото изискване в
чл.10, ал. ал.1 ЗПК, както и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от
249 лв. като получена при начална липса на основание.
При извършената проверка на валидността
и допустимостта на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за
нищожност или недопустимост на същия, поради което съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността му по
изложените във въззивната жалба
доводи, като въззивната
инстанция се произнесе
правния спор между
страните.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна
на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, към които препраща
на основание чл.272 от ГПК.
Безспорно между страните е
обстоятелството, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит № ***г.,
с който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 1200 лв., като
последният се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва от 41 %, на
девет равни месечни погасителни вноски, с уговорка за дължимост и на лихва за
забавено плащане в размер на 0,5 % на ден просрочие. Посочено е, че ГПР по
договора е 49,65 %. С исковата молба ищецът е представил договора за
потребителски кредит и погасителен план към него, а в хода на производството и техните оригинали.
От заключението на изготвената пред районния
съд съдебно-техническа експертиза се установява, че размерът на шрифта, на
който е изписан договорът е 11, същият е по-малък от 12, с което е нарушено
императивното изискване на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, обосноваващо нищожността на
договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Следователно напълно законосъобразен е
формираният от районния съд извод за нищожност на процесния договор, който не
се оспорва във въззивната жалба. Въззивният съд напълно споделя изложените в
първоинстанционното решение съображения в тази насока и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.
При това положение предявеният иск за
връщане на платеното при липса на основание се явява доказан по основание.
Според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи. Съгласно договора за
потребителски кредит предоставеният заем е в размер на 1 200 лв.
Неразделна част от договора е Приложение 1 - погасителен план, представен с
исковата молба. В погасителния план е записано, че следва да се представя за
подпис при погасителна вноска като в случая в него е отбелязано извършването на
6 погасителни вноски от 06.03.2017 г. до
07.08.2017 г. в общ размер на 1 863 лв. Приетата в
първоинстанционното производство ССчЕ е констатирала от справка в
счетоводството на ответното дружество погашения на 4 вноски от 06.03.2017 г. -
до 09.08.2017 г. в общ размер на 1135
лв. Заключението на ССчЕ е оспорено от ищеца, който своевременно е представил в
оригинал разписка от 17.07.2017 г., удостоверяваща заплащането и на вноска от
314 лв.
За да уважи осъдителния иск за заплащане
на сумата от 249 лв. първостепенният съд е кредитирал извършеното плащане на
сумата от 314 лв. по представеното от ищеца разписка, поради неоспорването й от
ответника. Предвид на това плащане от 314 лв. и констатираното от ССчЕ
заплащане на сумата от 1 135 лв., първостепенният съд е достигнал до извода, че
общият размер на платените по договора суми е 1 449 лв., която е повече от
предоставения заем от 1 200 лв, при което е постановил връщане на сумата
от 249 лв. като получена без основание.
С въззивната жалба несвоевременно се
оспорва представеното от ищеца доказателство за получено плащане на сумата от
314 лв. от „Терра кредит“ ООД, както и погашението със същото на дълга
по договора за потребителски кредит. С оглед концентрационното начало в
гражданския процес и въведената процесуална преклузия оспореното с въззивната
жалба плащане е преклудирано. Ищецът своевременно е представител
доказателството за заплащане на сумата от 314 лв. на 17.07.2017г., предвид констатациите
на вещото лице за осчетоводяване от ответника на суми в общ размер на 1135 лв.,
платени на 14.03.2017 г., 06.04.2017г., 07.06.02017 г. и 09.08.2017 г., сред
които липсва плащането от 17.07.2017 г.
Доказателството е своевременно представено от ищеца, тъй като същият е основал
претенцията си на отразените в погасителния план погашения на шест вноски по
кредита, които не се оспорени от ответника в преклузивния за това срок по
чл.133 ГПК. Едва със ССчЕ е констатирано осчетоводяване на четири вноски от
ответника, поради което ищецът е представил доказателство за заплащане и на
сумата от 314 лв. на 17.07.2017г. Документът, удостоверяващ плащането, не е
оспорен от ответника, не е оспорено погашението по договора за потребителски
кредит с посоченото плащане, възражения за
това не само не са изложени в съдебното заседание, в което е представена
разписката, но такива няма и до приключване на съдебното дирене в
първоинстанционното производство, поради което сега наведените във въззивната
жалба са преклудирани и същите не следва да бъдат обсъждани на осн.чл.266, ал.1 ГПК.
При съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства въззивният съд намира за правилни решаващите изводи на
първостепенния съд, че платената сума по недействителния договор е в размер на
1 449 лв., която е повече от предоставения заем от 1 200 лв. Ето защо
искът по чл.55 ГПК е основателен за връщането на сумата от 249 лв. като платена
при начална липса на основание, и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към правните изводи на районния съд
и по
този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Неоснователни са доводите на ответника,
че ищецът е следвало, но не е конкретизирал основанието за заплащане на сумата
от 249 лв. Доколкото ищецът твърди, че тази сума е недължимо платена по
договора за кредит и няма основание за нейното плащане, той не може да посочи
основание, на което я е платил, нито как е било прихванато изпълнението от
кредитора. В тежест на ищеца е единствено да докаже твърдението си за заплащане
на сумата, което в случа се доказва по делото, а в тежест на ответника е да докаже
на какво основание е получил даденото. /Решение
№ 29 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., ГК/. Ответникът е този, който следва да наведе твърдения по
иска по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и какво е основанието за полученото плащане на
сумата от 249 лв., което същият не е сторил. При липсата на твърдения от
ответника и разграничаване на различни основания за получаването на сумата, както
и на доказване основанието за получаване на сумата, същата се дължи на ищеца
като получена при начална липса на основание.
Неоснователно се възразява за
недължимост на платените застрахователни премии. С договора за потребителски кредит
страните не са уговорили заплащане на суми за застраховка, тъй като от
съдържанието му не се установява регламентацията на подобна клаузва, а е
посочено само, че дългът се формира от главница и надбавка, покриваща
разноските по кредита и представляваща печалба на дружеството, без да е предвидено
начисляване на застрахователни премии. В погасителния план е включена графа
„застраховка“, което е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 11 ал. 1
т. 19 от ЗПК, според която клаузата за застраховка следва да е част от
съдържанието на договора, а не да е отразена в негово приложение, каквото е
погасителният план. При това положение договарянето на застраховка към кредита
се явява недействително, защото няма постигнато съгласие между страните за
сключване на застраховка и получените средства по тази застраховка подлежат на
възстановяване, като недължимо платени на кредитора, който трябва да ги върне.
Възраженията, че е налице отделен договор за застраховка, по който
застрахователните премии са получавани от трето лице - застраховател и има
сключена групова застраховка „Злополука и заболяване“ на кредитополучателите на
„Терра кредит“ООД не се възприемат от съда, тъй като по делото не са
представени доказателства за сключването на отделен застрахователен договор. Ирелевантно
е и дали ответникът е използвал застрахователните суми за сключване на
застраховка в полза на длъжника и какви са правоотношенията на кредитора със
застрахователя. Същественото е, че застрахователните премии са включени в
погасителните вноски по кредита и са получени именно от ответника по договора
за потребителски кредит, поради което
подлежат на връщане с оглед на неговата недействителност.
По така изложените съображения
въззивната жалба ще се остави без уважение, а обжалваното решение ще бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото основателно е
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за производството. Процесуалният представител на въззиваемата
страна адв. Д. Б.
е оказал безплатна
правна помощ на
същата основание чл.38, ал.1
от Закона за
адвокатурата, предвиждаща,
че адвокатът може да
оказва безплатна правна
помощ на материално затруднени лица.
С оглед изхода
на спора и на
основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата
жалбоподателят следва да
бъде осъден да
заплати на адв. Д. Б.
адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.,
определено съгласно Наредба
№1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по двата
обективно съединени искове.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1160 от 25.03.2019г., постановено по гр.д. № 9663/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с.
ОСЪЖДА „Терра кредит“
ООД, със седалище
и адрес на
управление гр. София, бул.
„Арсеналски“ №11, ет.8,
ап.12, ЕИК *********,
да заплати на адв. Д. Г. Б., сумата от 600
лв.- адвокатско възнаграждение за оказаната
във въззивното производство
безплатна правна помощ на Г.И.Ц..
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.