№ 32998
гр. София, 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110143569 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. П. К. , с ЕГН : **********
чрез адв. А. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД, с оято са предявени искове с
посочено правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и
цена на иска – 738.99 лева, която отговаря на изискванията за нейната редовност и
допустимимост.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
както и насрещен иск, който съдът намира за допустим и редовен.
С исковата молба ищецът е релевирал доказателствено искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът счита за допустимо и относимо, поради
което следва да бъде уважено. Към поставените в исковата молба въпроси следва да
бъдат добавени и допълнителни, а именно: извършвал ли е кредитополучателят
плащания по процесния договор за кредит, в какъв размер и кога, както и кои негови
задължения е погасил с тях.
Исканията на ищеца по чл.190 ГПК за изискване на погасителния план към
договора за гаранция /поръчителство е основателно и следва да бъде уважено .
Без уважение като ненужно следва да бъде оставено искането на ищеца за
назначаване на съдебно-компютърна експертиза.
Налице са предпоставките за насрочване на делото и за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.10.2025г. от 14.30 часа, за когато
да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на
ищеца - препис от отговора на исковата молба.
1
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата
молба, както и в настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗН АЧ АВА за вещо лице Юлия Нитова , Специалност: Счетоводство и
контрол.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателство за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1
и ал.2 ГПК:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 вр.
чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски
кредит №1275156 от 21.07.2023г. е нищожен, както и насрещен осъдителен иск от
„Фератум България“ ЕООД срещу Е. П. К. , с ЕГН : ********** с правно основание
чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за плащане на сума в размер на
495.99лева/главница и лихва по заема , който се допуска за съвместно разглеждане в
настоящото производство.
Ищецът Е. П. К. твърди, че на 21.07.2023г. сключил с ответното дружество
„Фератум България“ ЕООД Договор за потребителски кредит №1275156 за отпускане
на заем в размер на 450 лв. срещу задължение да върне сума в общ размер от 495.99
лв. Сочи, че съгласно чл.4 от договора годишният процент на разходите по кредита
/“ГПР“/ бил в размер на 49,03 %, но тъй като в договора не било посочено от какви
разходи същият се формира, за длъжника оставало неизвестно точното оскъпяване по
кредита. Отбелязва, че в чл.5 от договора било уговорено кредитът да бъде обезпечен
с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответника, като твърди,
че без осигуряване на поръчителство нямало как да бъде сключен договор за кредит с
ответното дружество. Поддържа, че подписването на договора за гаранция на практика
се явява част от сключването на договора за кредит, поради което същите следва да
бъдат разглеждани като едно цяло. Сочи, че обвързаността между двата договора,
отнемаща правото на избор на потребителя, както и високият размер на
възнаграждението за поръчителство се намират в противоречие с принципите за
добросъвестност, справедливост и еквивалентност на насрещните престации. Твърди,
че щом поръчителството е задължително условие за получаване на кредита, то
компонентът „вноска гарант“ представлява общ разход по смисъла на дадената в §1,
т.1 от ДР от ЗПК легална дефиниця и като такъв следва да бъде отчетен при
формиране на ГПР. Счита, че при включването му в ГПР последният би надвишил
допустимия от закона максимум. Излага съображения относно нищожността на
договора за поръчителство. Поддържа, че сключването на такъв договор от длъжника
и трето лице-поръчител е лишено от правно основание, а уговорката, че
кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора
противоречи на добрите нрави и прави кредитното правоотношение неравноправно по
смисъла на чл.143, т.1 ЗПК. Сочи, че задължението на кредитора да извърши
предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да
предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, като
поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение
за осигуряване на лично обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на това
задължение върху длъжника. Твърди, че доколкото т.нар. „бързи кредити“ предполагат
2
спешна нужда от финасови средства, поставянето на изискване за осигуряване на
обезпечение превръща сключването на договора за поръчителство в задължително
условие за получаване на кредита. Счита, че поставянето на подобно условие, както и
уговарянето на възнаграждение на поръчителя в по-висок размер от този на
отпуснатата в заем сума говори за недобросъвестност на кредитополучателя и води до
неравноправност в отношенията между страните. Посочва, че двата договора- за
кредит и за гаранция, са не само свързани, но и възнаграждението по единия /за
предоставената гаранция/ е предвидено да се заплаща с вноските по другия /кредита/.
Поддържа, че този извод не се опровергава от обстоятелството, че по всеки от
договорите има изготвени отделни погасителни планове, тъй като вноските по тях се
дължат на едни и същи падежни дати и от едно и също лице- кредитополучателя.
Твърди, че дори и да се приеме, че договорът за поръчителство е самостоятелен,
съответно действителен на собствено основание, то нищожността на кредитната
сделка води до невъзможност същия да породи правни последици, тъй като липсва
дълг, който да бъде обезпечен. Въз основа на всичко изложено счита, че целият
договор за кредит е недействиетелен на основание чл.22 ЗПК, поради което отправя
искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва основателността на иска. Ответникът поддържа, че поръчителството от
Мултитюд Банк /Малта/ не е задължително условие за сключване на договора за
кредит. Счита исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция за
недопустими, тъй като са насочени срещу ненадлежна страна. Твърди, че Мултитюд
Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта,
която предоставя услуги съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт и е вписана под №178 в нарочния регистър на БНБ. Поддържа, че договорът
за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което дружуеството не е
страна. Поддържа, че ищецът сам е избрал Мултитюд Банк като поръчител в
електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси подал
заявление за кредит. Сочи, че същият получил преддоговорната информация по имейл,
както и документи от Мултитюд Банк, вкл. договор за гаранция, като чрез SMS
потвърдил желанието си да сключи договора. Поддържа, че ищецът не е бил въведен в
заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. Излага съображения,
че разходът за обезпечение не се включва в ГПР по кредита, тъй като касае услуга с
незадължителен характер, предоставена от трето лице. Поддържа, че посоченият в
договора ГПР е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че потребителят е имал
достатъчно време да избере обезпечение, както и право да се откаже от договора.
Отправя искане към съда за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В насрещната искова молба дружеството твърди, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № 1275156 от 21.07.2023г. Поддържа, че ищецът е
към момента на предявяване на иска не е заплатил нито една вноска . Поради
сериозно неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя и на основание
чл.6 от договора във вр. с чл.13, ал.1 от ОУ счита всички вземания по кредита за
предсрочно изискуеми, поради което отправя покана към длъжника за изпълнение на
поетите от него задължения. Въз основа на изложеното претендира незаплатения
остатък в размер 495.99 лева, ведно със законната лихва от предявяване на насрещната
искова молба до окончателното плащане.
Макар и да не са разменени книжата по НИМ , по делото ответникът по
насрещния иск Е. П. К. е депозирал отговор, с който оспорва основателността на
предявения иск. Поддържа, че процесният договор е недействителен на основание
чл.22 ЗПК, с оглед на което дължи само чистата стойност на кредита – 450 лева, но не
и други разходи и лихви.
С уточнителна молба от 23.04.2024г. , представя платежен документ за платена
сума в размер на 450 лева , заплащане на главница по договора за потребителки заем.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствена
тежест между страните, както следва:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1
вр. чл.22 ЗПК е да докаже сключването на договор за потребителски кредит със
соченото в исковата молба съдържание и неговото противоречие със закона, добрите
3
нрави и на всички посочени от него основания за недействителност на договора ,
съответно в тежест на ответника е да докаже, че посочените клаузи са индивидуално
уговорени и не противоречат на императивни разпоредби.
По насрещния осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи сключването на договор за потребителски кредит със
соченото в исковата молба съдържание, усвояване на сумата по кредита от ответника,
настъпване на изискуемостта на претендираното от него вземане в размер на
495.99лева, съответно в тежест на ответника е да докаже, че е погасил същото.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
между страните следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 1275156 от 21.07.2023г , по силата на който на ищеца е
предоставена главница в размер на 450 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4