Определение по дело №73047/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1826
Дата: 12 януари 2024 г.
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20211110173047
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1826
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110173047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по искане на ответника „Пауърмашин“ ЕООД за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, възложени в негова тежест, което
искане се съдържа в депозираната срещу решението въззивна жалба.
Ответникът счита, че присъдените с решението разноски са необосновани, вкл. в частта
за адвокатското възнаграждение, чийто размер бил прекомерен и несъответен на
материалния интерес по делото, както и на сложността на същото, като освен това не били
представени доказателства за заплащането му. В решението не била посочена „разбивка“ на
присъдената сума от 1185.00 лева.
В подадения в срок отговор на исковата молба ищецът е изразил становище за
неоснователност на оплакванията от името на ответното дружество срещу постановеното по
делото решение в частта за разноските.
Съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските за
процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на
решението) от лице с правен интерес да иска изменение на решението в съответната част.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Противно на поддържаното във въззивната жалба, по делото са представени
доказателства за заплащане на претендирания адвокатски хонроар, доколкото в приложения
на л. 19 договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното
възнаграждение от 600.00 лева е заплатено в брой, което съгласно трайно установената
практика, вкл. на касационната инстанция по въпроса, има характер на разписка,
удостоверяваща извършеното плащане. Възражението за прекомерност на така уговорения и
реално сторен разход, заявено за първи път с въззивната жалба, е преклудирано, тъй като
ответникът е следвало да изрази становището си по претендираните от насрещната страна
разноски до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, което не е
сторил. Това е така, доколкото претенцията за разноски съставлява искане, свързано със
спорния предмет, което следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с
което приключва делото пред съответната инстанция. След този момент нито с писмена
защита, нито по друг начин могат да се правят процесуално валидни искания за присъждане
на разноски или да се оспорва техният размер поради прекомерност – арг. т. 11 на ТР №
1
6/2012 г. ОСГТК на ВКС.
Независимо от това и за пълнота следва да се изясни, че претендираният адвокатски
хонорар в размер на 600.00 лева не е прекомерен според настоящия съдебен състав,
доколкото надвишава минималния, определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията
й, в сила преди актуланата понастоящем, но действала към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие, с 52.68 лева, което е незначително с оглед предмета на спора
и фактическата и правната му сложност.
За яснота и във връзка с довода на ответника в тази насока следва да се изясни, че
общият размер на доказаните разноски на ищеца възлиза на сумата от 1382.00 лева (182.00
лева- държавна такса за разглеждане на исковете, 600.00 лева- адвокатско възнаграждение,
600.00 лева- депозит за възнагарждение на вещото лице, извършило съдебно- счетоводната
експертиза). Частта от така определената обща сума, която е присъдена в полза на ищеца, е
определена пропорционално на уважената част от исковете, за които производството по
делото не е било прекратено поради оттегляне на исковата молба, т. е. съобразно
прекратената част от претенциите в тежест на ответното дружество не е възлагана
отговорност за разноски.
По изложените съображения искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Пауърмашин“ ЕООД,
съдържащо се във въззивната му жалба с вх. № 243028/30.08.2023г., за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2