РЕШЕНИЕ

№

 

гр.Ч.б., 19.04.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов AНД № 70 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от Р.П.К., с ЕГН ********** *** подадена по реда на чл. 59 ЗАНН, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство с-я К № nnnна ОДМВР – Плевен за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал.2, т. 4 от с.з. й е наложена глоба в размер на 100 лв., за това, че на 02.02.2018 г. в 09:16 часа в *** управлявала л.а. “Ш.О.“ с рег. ***със скорост 75 км/ч, при разрешена 50 км/ч или с 25 км. превишена скорост, което е установено с техн. средство TFR- 1М № 0585.

В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, регламентиращ задължителните му реквизити, а именно не е издаден на собственика на процесното МПС. Моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Позовава се на представените писмени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована се явява лично и с адв. Ц.А. от ПлАК, който от името на доверителката си поддържа изцяло заявените с жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалвания фиш.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предмета на делото. Изпраща цялата административнонаказателна преписка.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство с-я К № nnnна ОДМВР – Плевен, в законоустановения срок. По делото има данни за връчен електронен фиш на 11.07.2018 г., а жалбата е подадена на 13.07.2018 г.

По основателността на жалбата:

С електронен фиш серия К № ххх, издаден от ОД на МВР-Плевен, е наложена на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 100 лева на Р.П.К., с ЕГН ********** *** за това, че на 09:16 часа в *** л.а. “Ш.О.“ с рег. № хххсе е движил със скорост - 75 km/h при разрешена - 50 km/h (превишаване на разрешената скорост от 25 km/h). Превишението е установено и заснето с автоматично техническо средство TFR- 1М № 0585, което представлява нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че системата за контрол TFR- 1М с идентификационен номер № 0585 е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията за привилата за движение.

От приложения към преписката рег. талон на процесното МПС се установява, че собственик на автомобила е юридическо лице, а именно: “ххх със седалище и адрес на управление: гр. Ч.б., обл. Плевен, комплекс “Б.”, представлявано от Управителя А.Ю.Щ., гражданин на Р. А., а атакувания Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство с-я К № nnnна ОДМВР – Плевен е издаден на името на физическо лице – жалбоподателката Р.П.К..

При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в ел.фиш, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилен" и "незаконосъобразен" ел. фиш. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на електронния фиш, то той следва да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 изр. второ ЗДвП електронният фиш трябва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В настоящия случай в обжалвания електронен фиш е издаден на лице, което не е собственик и при липсата на хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Видно е, че от снимковия материал би могло да се стигне до изводите направени от АНО, което доказва по несъмнен начин извръшването на административното нарушение от жалбоподателя.

Въпреки гореизложеното при така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна Съдът констатира, че са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административно-наказателното производство. Споделят се доводите в жалбата, а именно, че атакуваният електронен фиш не съдържа нужните реквизити – липсва описание на нарушението от фактическа и правна страна и в този смисъл в него са налице пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Ето защо процедурата по установяване на нарушението на ЗДвП с автоматизирано техническо средство, съставляваща основание за издаване на обжалвания електронен фиш серия К № ххх, е опорочена.       

Следва да се отбележи и обстоятелството, че съгласно текста на чл.13 от Закона за административните нарушения и наказания за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания:

а) обществено порицание;

б) глоба;

в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Предвидените в чл.13 от Закона за административните нарушения и наказания административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от  Закона за административните нарушения и наказания, а вина могат да формират само физически лица – чл.24 и 26 от Закона за административните нарушения и наказания.

Имуществената санкция  е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от  Закона за административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Съгласно текста на чл.83, ал.1 от  Закона за административните нарушения и наказания в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта “Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава втора  “Административни нарушения и наказания”.

Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. 

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от  Закона за административните нарушения и наказания, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци.

По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.

Разликата между наказанието “глоба” за физическите лица и “имуществената санкция” за юридическите лица  и едноличните търговци се  свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл.83 от  Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.

Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административно-наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на обжалваният електронен фиш и същия следва да бъде отменен само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Поради изложените съображения съдът намира, че незаконосъобразно е бил издаден обжалваният електронен фиш, поради което същия следва да бъде отменен. 

С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН вр.чл.189, ал.8 от ЗДвП, съдът

Р Е Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство с-я К № nnnна ОДМВР – Плевен, с който на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал.2, т. 4 от ЗДвП на Р.П.К., с ЕГН ********** *** е било наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100,00 /сто/ лева, като незаконосъобразен.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                   

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: