Мотиви към присъда № 260008 от
24.02.2021 г. по нохд № 00957/2020 г. на Районен съд Перник:
С обвинителен акт
на Районна прокуратура Перник на Н.Н.Т. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на
21.04.2020 г. в гр. Перник, кв. Изток, по ул. Младен С., с посока на движение
към ул. Рашо Димитров, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Мазда”, модел 626 с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда, а именно 2,53 на хиляда, установено по надлежния ред, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК (със споразумение № 463/24.07.2018 г., влязло в сила на 24.07.2018 г., по
нохд № 1295/2018 г. по описа на Районен съд Перник).
Съдебното
производство е разгледано по общия ред.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Пледира на
подсъдимия да бъдат наложени кумулативно предвидените наказания лишаване от
свобода и глоба, както и да бъде лишен от право да управлява моторно превозно
средство, предвид разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Предлага наказанието лишаване от свобода да бъде индивидуализирано на една
година и три месеца и да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
при първоначален общ режим. Счита, че следва да намери приложение чл. 68 от НК
и наложеното по нохд № 1295/2018 г. по описа на Районен съд Перник наказание на
подсъдимия лишаване от свобода за срок от четири месеца да бъде приведено в
изпълнение, тъй като престъплението за което деецът е предаден на съд по
настоящето дело е извършено в изпитателния срок, определен в хипотезата на чл.
66 от НК по отношение на посоченото осъждане.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият Н.Н.Т. дава обяснения
чрез които не оспорва консумацията на алкохол. Твърди, че е консумирал такъв в
автомобила, след като е паркирал превозното средство на ул. Младен С. в гр.
Перник.
Защитниците
на подсъдимия - адв.П.В. и адв.
К.Н. от САК, считат, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен
начин, поради което пледират за оправдаване на Н.Т.. Излагайки съображения в
тази насока, те изцяло оспорват достоверността на показанията на полицейските служители,
че са възприели движение на управляван от подзащитния им лек автомобил, като
считат, че следва да бъдат отчетени обясненията на подсъдимия, че към момента
на извършване на проверката с техническото средство превозното средство е било
паркирано, а не е било управлявано от Т.. Акцентират на разликата в часа, който е посочен в
съставения на подсъдимия акт за установяване на административно наррушение,
където е визирано, че е извършена проверка с техническото средство „Алкотест
Дрегер 7410” с фабр. № ARSM-0021 в 19:07 часа на 21.04.2020 г., и този, който
се съдържа в приетата по делото разпечатка от паметта на устройството, която
сочи, че проверката е била в 20:06 часа на 21.04.2020 г., което ги мотивира да
твърдят, че не е налице идентичност. При условията на алтернативност предлагат,
при признаване за виновен на подсъдимия, наказанието да бъде определено в
хипотезата на чл. 55 от НК.
Пернишкият районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият Н.Н.Т. е роден на *** ***. Има средно образование. Работи като *******в „***” ЕООД. Правоспособен
водач на моторно превозно средство е и като такъв има налагани административни
наказания за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата.
Със споразумение №
463 от 24.07.2018 г., постановено по нохд № 1295/2018 г. по описа на Районен
съд Перник, влязло в сила на 24.07.2018 г. подсъдимият Н.Т. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за което му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
изпълнението на което е било отложено за срок от три години на основание чл. 66
от НК. Именно в рамките на така определения изпитателен срок лицето е извършило
долуописаното деяние.
През деня на
21.04.2020 г. Н.Т. бил на работа. След
като приключил работния му ден, той
употребил алкохол – водка, след което привел в движение лек автомобил
„Мазда”, модел 626 с рег. № *** в посока към дома си, намиращ се на ул. Младен С.
в гр. Перник.
По това време
полицейските служители от „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник М.В.Л. и И.П.И.
изпълнявали служебните си задължения, като автопатрул 340. Около 19:00 часа полицейският автомобил
извършвал обход в района на кв. Изток в гр. Перник, като се движел по
ненаименована улица, намираща се в междублоково пространсто, която е успоредна
на ул. Младен С.. Полицейските служители възприели, че водачът на срещуположно
идващия на тяхното движение лек автомобил марка „Мазда”, модел 626 с рег. № ***
предприел десен завой и продължил движението си по друга ненаименована улица.
Автопатрулът непосредствено последвал процесната кола, която криволичела по
пътното платно. Свидетелите Л. и И. възприели, че шофьорът на „Маздата”
предприел десен завой, включвайки се в движението по ул. Младен С., с посока
към ул. Рашо Димитров. Следвайки този автомобил полицейските служители
възприели, че водачът изхвърлил през прозореца цигара. В района на жилищни
блокове с номера 4,6 и 8, намиращи се на ул. Младен С. подали светлинен и
звуков сигнал за спиране на пътното превозно средство. След около 30-40 метра
шофьорът на „Маздата” спрял в уширение, оформено за автобусна спирка, в близост
до което се намирал „нон-стоп” магазин. Свидетелите Л. и И. се отправили към
спрелия автомобил и поискали документите за проверка от неговия водач.
Установили, че колата се управлява от подсъдимия Н.Н.Т..
Полицейските служители усетили силен мирис на алкохол от водача и го попитали
дали е употребил такъв. Подсъдимият признал, че е пил водка и се прибира към
дома си, намиращ се в близост до мястото на проверката. Свидетелите Л. и И.
видяли, че от джоба на водача се подавала бутилка с концентрат от 200 мл.
Подсъдимият обяснил на полицейските служители, че има наложено условно
наказание за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол.
Разговорът на Т. и полицейските служители бил визуално възприет от св. Е.А.И. и
св.А.И. С., които изпълнявали трудовите си задължения като продавачки в
„нон-стоп” магазина. Т. оказал съдействие на св. М.Л. и св. И.И., които му извършили проверка с техническото средство „Алкотест
Дрегер 7410” с фабр. № ARSM-0021, което отчело
положителен резултат от 2,53 промила. За констатираното нарушение бил съставен
акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 167196 от 21.04.2020 г.
и издаден талон за изследване бл. № 075827. Т. ***, където след му било
извършено медицинско изследване отказал да даде кръвна проба.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствените средства, които настоящият състав
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:
Съдът
счита, че авторството на описаното по-горе деяние е несъмнено доказано чрез
преки доказателствени източници каквито са свидетелските показания на М.В.Л. и И.П.И.,
като намира същите за логични, последователни и взаимосвързани. В тези гласни
доказателствени средства отсъстват противоречия или несигурност, които да
поставят въпроси за истинността им. И двамата свидетели с категоричност
заявяват, че лично са възприели движещият се лек автомобил марка „Мазда”, модел
626 с рег. № *** по улица, намираща се в междублоково пространсто, която е
успоредна на ул. Младен С.. Автопатрулът непосредствено е последвал процесната
кола. Свидетелите Л. и И. възприели, че шофьорът на „Маздата” предприел десен
завой, включвайки се в движението по ул. Младен С., с посока към ул. Рашо
Димитров, където са подали звуков и светлинен сигнал за спиране на следвания
автомобил. Съдът кредитира показанията на двамата полицейски служители, тъй
като същите са последователни и хронологично издържани. Именно Л. и И. са имали
реалната възможност да възприемат движението на управлявания от подсъдимия
автомобил, тъй като през цялото време са следвали „Маздата” до момента в който
са подали сигнал за спирането й на ул. Младен С., като и двамата свидетели са
категорични, че не са губили визуална връзка с пътното превозно средство и са
имали добра видимост към него. Настоящият състав не намира причина да се
съмнява в изложеното от М.Л. и И.И., като не открива
признаци на пристрастност или заинтересованост. И двамата свидетели са
категорични, че след като са подали
светлинен и звуков сигнал за спиране на автомобила, са наблюдавали същия до
преустановяване на движението му, след което са установили, че именно
подсъдимият е седял на шофьорското място, като същевременно в колата не е имало
други лица. При това положение показанията им следва да се третират по своя
характер като преки, като чрез тях се установяват обстоятелства относно основен
въпрос, който е предмет на установяване в процеса, а именно, че Т. е управлявал моторно превозно средство
непосредствено преди същото да бъде спряно за проверка от полицейските
служители. Нещо повече: в показанията си
св. М.Л. и св. И.И. еднопосочно изясняват, че пред
тях Н.Т. не е направил каквото и да е възражение, че той не е управлявал
автомобила, а е споделил, че има наложено условно наказание за управление на
моторно превозно средство след употреба на алкохол. Настоящият състав няма основание да се съмнява в достоверността
на техните показания, тъй като тези свидетели са незаинтересовани от изхода на
делото, както с оглед служебното им положение, така и предвид липсата на
доказателства за влошени междуличностни отношения с подсъдимия.
Оценявайки като достоверни
доказателствени източници показанията на св. Л. и св. И., съдът отчете и факта,
че същите не са изолирани, а
кореспондират с показанията на св. А.С. и св.Е.И., които логично и
непротиворечиво свидетелстват, че на 21.04.2020 г. около 19:00 часа са били в
„нон-стоп” магазина, в който работят, като и двете са категорични, че именно в
района на уширение на ул. Младен С. в гр. Перник, оформено като спирка за
автобуси, намиращо се в близост до посочения търговски обект, са видяли, че
подсъдимият, който познават визуално като клиент, разговаря с полицейски
служители до автомобила, който са виждали лицето да управлява. Именно и с оглед
непротиворечивите показания на св. Л., св. И., св. С. и св. И. съдът прие, че
по категоричен начин е доказано мястото на което е била извършена проверката от
полицейските органи, което е и вписано в приетия като писмено доказателство акт
за установяване на административно нарушение GA № 167196 от 21.04.2020 г.
При посочените доказателствени източници настоящият състав счита, че защитата
на подсъдимия некоректно акцентира, че не е установено мястото на нарушението,
още повече, че в хода на съдебното следствие чрез показанията на свидетелите Л.
и И. и приобщената като писмено доказателство схема за организацията на
движението в района на блокове с номера 4,6 и 8 на ул. Младен С. в гр. Перник, депозирана по делото с писмо с
изх. № 20/слу-7690-1 от 05.11.2020 г. на Община Перник се установи по
категоричен начин началната точка от която е било възприето от полицейските
служители движението на управлявания от подсъдимия автомобил, непосредственото
му проследяване от автопатрула до завиването му по ул. Мл.С., където му е бил
подаден звуков и светлинен сигнал за спиране и на която именно улица е била
извършена проверката за употреба на алкохол. Аргументът, че в близост до
мястото на проверката се намира дома на
подсъдимия, е ирелевантен към процесното нарушение. Самите свидетели са
пояснили, че подсъдимият е управлявал своя автомобил, който те непосредствено
са следвали с полицейската кола, като не са губили визуална връзка с „Маздата”
от момента на възприемането й на неименованата улица в междублоковото
пространсто до принудителното й спиране
на ул. Младен С..
Съдът
намира, че посочения доказателствен материал убедително опровергава обясненията
на подсъдимия и в частта, в която твърди, че е спрял управляваната от него
„Мазда” с рег. № *** пред магазина на ул. Младен С., от където закупил алкохол
(водка), който консумирал в паркирания автомобил. Същите са нелогични както с
оглед цялостното поведение на подсъдимия по време на полицейската проверка,
когато се е съгласил да бъде изпробван за употреба на алкохол, като не е
възразил и срещу отражените констатации в съставения му акт за установяване на
административно нарушение, така и с оглед заявеното от него, че има условно
осъждане за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол,
осъзнавайки последиците, че отново управлява автомобил след като преди това е
употребил алкохол. Обясненията на подсъдимия, в частта в която твърди, че е
закупил алкохол от „нон-стоп” магазина, който консумирал в паркирания автомобил
са в явно противоречие с показанията на св. Е.И., която последователно и
добросъвестно изяснява, че на инкриминираната дата около 19:00 часа е
приключвала дневната й смяна в процесния търговски обект, като е категорична,
че в този ден „…преди разговора с полицаите подсъдимият не е идвал в магазина и
не е купувал алкохол”. Съдът възприе
безкритично и изцяло нейните показания в тази им част, тъй като не са
налице каквито и да са обстоятелства, които да навеждат на съмнение за
пристрастност при възпроизвеждане на
ситуацията. По делото не се установиха данни за междуличностни отношения между св. И. и подсъдимия, които да поставят
под съмнение нейната обективност, поради което и съдът изключи възможността
същата да е заинтересована от изхода на
делото, което да я мотивира да даде пристрастни показания. Напротив,
последователно и еднопосочно тя свидетелства какво е било поведението на
подсъдимия на следващия (след проверката) ден, когато именно с оглед изграждане
на защитната си теза, че е закупил алкохол от магазина, който е консумирал,
след като е паркирал управлявания от него автомобил, е потърсил И. на работното
й място, заявявайки й, че ще я посочи като свидетел във връзка с извършената му
от полицейските органи проверка.
Предвид
изложеното съдът прие обясненията на Н.Т. в частта, в която твърди, че е
консумирал закупен от магазина алкохол, след като е паркирал автомобила, като
форма на реализиране на защитната му теза, която отхвърли като недостоверна не
само защото е изолирана, но и че е в явно притоворечие с показанията на двамата
полицейски служители, които са възприели движението на управлявания от него
автомобил, както и с тези на св. И., която
е категорична, че не е продавала алкохол на подсъдимия по време на
дневната й смяна в търговския обект.
Като
извършител на престъпното деяние на 21.04.2020 г. и с правен статус на осъждан
за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол,
предпоставящо поемането на по-голяма отговорност, предвид постановеното условно
осъждане, Т. е заинтересован и тенденциозно ориентиран, което се отразява на
истинността на депозираните негови обяснения. Съдът констатира и липса на
житейска логика в поведението на подсъдимия по време на извършената му
проверка, който от една страна твърди, че не е управлявал автомобила, а от
друга не е възразил на извършената му проверка за управление след употреба на
алкохол, което би било логично, ако не е шофирал и което неминуемо би отразил
като възражения пред контролните органи, подписвайки съставения му акт за установяване
на административно нарушение серия GA, № 167196 от 21.04.2020 г.
Съдът
констатира противоречия и между обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното производство, че е употребил алкохол след като е паркирал автомобила
на ул. Младен С., с неговото изявление, закрепено в подписания от дееца
протокол за медицинско изследване, в който медицинският специалист е отразил,
че по данни на освидетелствания той е употребил 350 гр водка в 18:30 часа на
21.04.2020 г. За последното обстоятелство – времето на употреба на алкохол от
подсъдимия са изложени данни и в показанията на св.М.Л. („Водачът каза, че е
пил в някаква лавка…”) и св. И.И.(„Заяви, че е пил
след работа и се прибира към блока, в който живее, който се намира близо до
мястото, където го спряхме”), на които съдът даде вяра в тази им част, тъй като
са в единство, последователност и взаимосвързаност. Посоченият доказателствен материал налага логичния
извод, че след като алкохола е бил изпит от подсъдимия преди да се качи да
управлява автомобила, деянието му е съставомерно по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Съдът прие, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния
ред-с техническото средство „Алкотест
Дрегер 7410” с фабр. № ARSM-0021. Спазено
е и изскването на чл. 6, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като в съставения акт за установяване на
административно нарушение е вписан часа
и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и
показанията на техническото средство и номера на талона за изследване, в който
отново изрично е вписана отчетената стойност на алкохол в дъха на подсъдимия –
2,53 на хиляда. Именно посочената Наредба
предвижда в чл. 3, ал.1, че употребата на алкохол при извършване на
проверка на място от контролните органи се установява с техническо средство.
Налице е надлежен отказ на подсъдимия, че не желае да му бъде взета кръвна
проба за изследване, който е обективирал в кредитирания по делото протокол за
медицинско изследване, като не са налице каквито и да са данни, сочещи, че този
му отказ е постановен поради обективна невъзможност – физическото му състояние
да не позволява или да е била налице пречка от медицински характер за това.
Обстоятелството, че Н.Т. не е използвал възможността да оспори по надлежния ред
отчетения с техническото средство резултат от 2,53 промила, като собственоръчно
е вписал своя отказ в протокола за медицинско изследванеда за даване на кръвна
проба не прави деянието му несъставомерно, тъй като при фактическият отказ да
се подложи на такова изследване, е налице хипотезата по чл.6, ал.9 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., поради което и отчетеното алкохолното съдържание с
посоченото техническо средство следва да се приеме за достоверно отчитане.
Именно в тази хипотеза показанията на техническото средство попадат в обхвата
надлежен ред по смисъла на чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Не се спори, че
стойността от 2,53 промила е констатирана чрез измерване на алкохолните пари,
като процесния „Дрегер” е отговарял на техническите изисквания, тъй като като
анализатор за алкохол в дъха, е преминал последваща проверка съгласно чл. 777
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, което се доказва от приетия като писмено доказателство по делото
списък рег. № 3286р-9177 от 24.02.2020 г., удостоверавящ, че „Алкотест
Дрегер 7410” с фабр. № ARSM-0021 е преминал лабораторна
проверка на 17.02.2020 г. със срок на вилидност от 6 месеца, т.е. до 17.08.2020
г. След като техническото средство е било изправно,
предвид факта, че успешно е преминало последваща проверка, то редът за
установяване употребата на алкохол от подсъдимия е спазен и концентрацията от
2,53 на хиляда, като обективен признак от състава на нарушението е установена
точно.
Същевременно
подсъдимият не оспорва обстоятелството, че е бил тестван с „Дрегер” за употреба
на алкохол и не отрича, че е подписал предявения му в хода на съдебното производство
акт за установяване на административно нарушение GA, № 167196 от 21.04.2020 г.,
поради което се налага категоричния извод, че същият е възприел отчетения от
техническото средсто резултата от 2,53 промила, който ясно е вписан в
съдържанието на този документ.
По делото е прието
като писмено доказателство писмо рег. № 115800-1348 от 29.01.2021 г. на
началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, към което е приложена
разпечатка от паметта на „Алкотест Дрегер 7410” с
фабр. № ARSM-0021, с която се потвърждават показанията
на свидетелите Л. и И., че стойността на измереното количество алкохол на
подсъдимия от процесното техническо средство е било над 0,5 нахилада, а именно
2,53 промила. Именно тази концентрация не е била оспорена от Т., нито в
издадения АУАН, нито в в талона за
изследване, както и в съставения
протокол при проведеното медицинско такова, който съдържа изричния
подпис на дееца. От съдържанието на предоставената резпечатка категорично се
установява, че същата съдържа информация за извършените с техническото средство тестове за
периода от 23:00 часа на 20.04.2020 г. до 01:00 часа на 22.04.2020 г., през който интервал от време са били
извършени четири проби, като единствено отчетената в 20:06 часа на 21.04.2020
г. е положителна и с концентрация от 2,53 промила, които са напълно идентични с
предявените на подсъдимия по настоящето обвинение, т.е. потвърждават се
показанията на св. Л. и св. И., че в издишания от подсъдимия въздух техническото средство е отчело 2,53 на
хиляда алкохол, каквато концентрация е отбелязана и във визираните по-горе акт
за установяване на административно нарушение, талон за изследване и протокол за
медицинско такова.
Защитата акцентира на
посочения в разпечатката от паметта на техническото средство час, че процесната
концентрация е била измерена в 20:06 часа, а не в 19:07 часа, който е вписан в
акта за установяване на административно нарушение, като твърди че при това
часово разминаване не е доказано, че същата е релевантна именно към часа на
извършената проверка на Т.. Настоящият съдебен състав категорично не може да се
солидаризира с тази защитна теза поради факта, че не се спори по делото, че
процесното тестването се е случило на ул. Младен С., в близост до „нон-стоп”
магазин, и е било извършено именно от полицейските служители Л. и И., като в
хода на съдебното следствие се събраха
достатъчно категорични доказателства, за да се приеме, че часът, който е
посочен в разпечатката е погрешен. Категорично
по делото се установи от показанията на св.Л. и св. И., че в 19:07 часа именно
подсъдимият е бил тестван с „Алкотест Дрегер”, чиято проба е била над 0,5 на
хиляда, а именно 2,53 промила, който факт е възприет от двамата полицейски
служители, които са категорични, че са извършили проверката именно спрямо
подсъдимия, което са обективирали в съставения акт за установяване на
административно нарушение, удостоверяващ отчетена положителна проба за алкохол.
Поради
автоматизирания характер на проведеното изследване с техническото средство, с
което е установена употребата на алкохол в издишания въздух и ненамесата в този
процес на човешки фактор, както и безспорния факт, че положителна проба извън
инкриминираните 2,53 промила не се съдържат в паметта на „Алкотест
Дрегер 7410” с фабр. № ARSM-0021, съобразно изготвената
разпечатка означава, че не може да се
постави под съмнение заявеното от полицейските служители, че същата е
установена в 19:07 ч. по време на извършената проверка на Т. ***. Разминаването
между времето на изпробване за алкохол, посочено в съставения АУАН, който е
идентичен с този в талона за изследване и в протокола на медицинско такова, и времето на пробата инкорпорирано в
паметта на техническото средство може да се дължи на различни технически
причини. Същевременно липсата на други отчетени положителни проби в един твърде
дълъг период от време – от 23:00 часа на 20.04.2020 г. до 01:00 часа на
22.04.2020 г., удостоверен с писмо с
рег. № 115800-1348 от 29.01.2021 г. на началника на сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР Перник, изключват всякакво съмнение, че отчетената в 20.06 часа проба
от 2,53 промила от техническото средство е взета именно от подсъдимия. При безспорната доказаност на датата на
управление на автомобила от страна на Н.Т., непротиворечиво установена от
обсъдения по-горе доказателствен материал, допуснатата разлика при отразяване
часа на проверката с техническото средство в съставените писмени документи-акт
за установяване на административно нарушение и
талон за изследване (като в нито един от тях няма разминаване в часа, в
който е била отчетена процесната концентрация от 2,53 промила алкохол в дъха на
подсъдимия), с извлечението от паметта „Дрегера”, не води по никакъв начин до
ограничаване правото на защита на подсъдимия и неразбиране за какво деяние е
привлечен да отговаря, а още по-малко да опровергае датата на инкриминираното
от държавното обвинение деяние. Същото не е довело нито до опорочаване на
проведеното изследване, нито до поставяне под съмнение, че същото е касателно
подсъдимия, предвид безспорния факт, който установява приетата по делото
разпечатка от паметта на процесното техническо средство, а именно, че не само,
че останалите извършени проби са отрицателни, но и същите са времево отдалечени
от часа на извършената на подсъдимия проверка на ул. Младен С., тъй като
предхождащото тестване е с час 12:27 на 21.04.2020 г., т.е. близо седем часа
преди спиране за проверка на автомобила на подсъдимия, а последващата е с час
01:14 часа на 22.04.2020 г. или близо шест часа след това. В случая съдът
приема, че часа посочен в АУАН е действителния такъв, в който е била извършена
проверката с техническото средство, тъй като в тази насока са свидетелските
показания на двамата полицейски служители и тези на А.С. и Е.И., на които съдът
изцяло дава вяра като логични, последователни и непротиворечиви и във
взаимовръзка помежду. Св.С. и св. И. в хода на съдебното следствие са изяснили,
че на инкриминираната дата, около 19:00 часа са се намирали в „нон-стоп”
магазина и са визуално възприели момента на разговора между подсъдимия и
полицейските служители. Съдът кредитира с доверие тези показания, тъй като св. А.С.
добросъвестно е изяснила, че е застъпвала нощна смяна, като това е станало „към
седем без нещо или 19 и нещо”, тъй като това е „времето, в което се застъпваме
с колежката”, в какъвто смисъл свидетелства и Е.И.. Именно такъв период от
време установяват и полицейските служители, които са извършили тестването с
техническото средство, като същите са категорични, че същото е отчело
визираната в акта за установяване на административно нарушение стойност от 2,53
промила.
Показанията на четиримата
свидетели дават основание да се приеме, че часът, посочен в разпечатката от
паметта на техническото средство е погрешен, като това може да се дължи на
различни причини, включително и на неправилно сверяване на часовника на самото
техническо средство, които обаче не са от съществено значение за процесното
деяние, тъй като няма нормативно задължение техническите средства да са сверени
с абсолютна точност към съответното астрономическо време. За същите е налице
задължение единствено да бъдат калибровани по установения ред, а в конкретния
случай това е било спазено, за което съдът изложи своите съображения по-горе в
настоящите мотиви.
Съдът прие за доказано предвид приетата като писмено
доказателства справка на полицията от централна база данни за нарушители/водачи
на МПС, че Т. притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство, води се на отчет в ОД на
МВР-Перник и е правоспособен водач, който има налагани административно
наказания за неспазване на установените правила за движение по пътищата.
Съдът кредитира приетата
като писмено доказателство справка за съдимост на подсъдимия, доказваща, че със
споразумение № 463/24.07.2018 г. по нохд № 1295/2018 г. по описа на Районен съд
Перник той е осъждан за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
От правна страна:
При така приетата
за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че подсъдимият
Н.Н.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на
21.04.2020 г. в гр. Перник, кв. Изток, по ул. Младен С., с посока на движение
към ул. Рашо Димитров, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Мазда”, модел 626 с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда, а именно 2,53 на хиляда, установено по надлежния ред, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК (със споразумение № 463/24.07.2018 г., влязло в сила на 24.07.2018 г., по
нохд № 1295/2018 г. по описа на Районен съд Перник).
От обективна страна
деянието е осъществено чрез действие – управление на лек автомобил марка „Мазда”,
модел 626 с рег. № *** от страна на подсъдимия с концентрация на алкохол в
кръвта си над допустимата граница от 0,5 на хиляда, а именно 2,53 на хиляда,
установена по надлежния ред, който е този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични
вещества или техни аналози. В процесния случай специалните правила на посочения
нормативен акт са съобразени, като меродавната стойност на концентрацията на
алкохол в кръвта на Т. е тази, която е определена с техническото средство
„Алкотест Дрегер 7410” с фабр. № ARSM-0021 и която възлиза на 2,53 на хиляда.
Деянието е
осъществено от подсъдимият след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт
за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, а именно с влязло в сила на 24.07.2018
г. споразумение № 463/24.07.2018 г. по нохд № 1295/2018 г. по описа на Районен
съд Перник, за което осъждане му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. За това престъпление подсъдимият не е реабилитиран и
настоящето деяние е извършено в изпитателния срок по това осъждане.
От субективна
страна деянието е осъществено при пряк умисъл като форма на вината, което се
установява от обективираните от подсъдимия действия. Същият е съзнавал, че вече е бил осъждан за управление
на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, имал е ясно съзнание досежно обществения характер на този вид деяние,
предвиждал е общественоопасните последици от него и въпреки това е целял именно
тях, като е осъществил последващо такова деяние, управлявайки лек автомобил
марка „Мазда”, модел 626 с рег. № *** с концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда. Т. е съзнавал всички елементи от обективния състав на престъплението,
бил е с ясно съзнание, че е употребил алкохол преди до приведе в движение
автомобила, както и че е осъждан вече за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
Причини за извършване на
деянието са заниженото правно съзнание на подсъдимия и пренебрежителното му
отношение към установените правила за движение.
По вида и размера на
наказанието:
Предвид гореизложените
правни изводи, съдът призна Н.Н.Т. за виновен в това,
че е извършил престъплението по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Съдът намира, че е налице
завишената степен на обществена опасност на деянието, която произтича от
високия размер на стойността на алкохолната концентрация – 2,53 промила
съпоставена с въведената от законодателя граница над 0,5 на хиляда за
криминализиране на деянието, както и от факта, че управлението на лекия
автомобил е било извършено в светлата част от денонощието и на оживено място,
което безспорно е застрашавало
безопасността на движението и на други участници в него. Същевременно
настоящият състав отчита и високата степен на обществена опасност на самия
деец, за който се установи, че е недисциплиниран водач, тъй като е допуснал и
други нарушения на правилата за движение, за които е бил санкциониран по
административен ред. Предвид тези съображения съдът счита, че наказанията
следва да се съобразят с релевантните за наказателната отговорност
обстоятелства по чл. 54 НК и с целите по чл. 36 НК.
При определяне на
кумулативно предвидените в закона наказания съдебният състав отчете наличието
на посочените по-горе отекчаващи отговорността обстоятелства, като същевременно
прие като смекчаващи такива – недоброто здравословно състояние на дееца, трудовата му
ангажираност, която го определя като личност с добри характеристични данни, при
наличието на които определи техния размер към минималния такъв, а именно
лишаване от свобода за срок от една година и два месеца и глоба в размер на 550
лв.
В конкретния случай по
отношение на наложеното наказание лишаване от свобода е налице абсолютна пречка
за приложение на института на чл.66 от НК, предвид наличието на предходно
осъждане на наказание лишаване от свобода по нохд № 1295/2018 г. по описа на
Районен съд Перник, за което Т. не е реабилитиран. Ето защо и на основание чл.
57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим, тъй като макар да е умишлено и да е извършено в изпитателния срок на условно
осъждане, което е постановено по нохд № 1295/2018 г. на Районен съд Перник,
поради което и отложеното по него наказание следва да се изтърпи отделно,
сборът от двете наказания не надвишава две години.
Съдът счита, че размерът на
определените по-горе наказания ще въздействат в необходимата степен
поправително, възпитателно и предупредително спрямо личността на подсъдимия и
спрямо останалите членове на обществото, като дава възможност на Т. да се
поправи и превъзпита без да бъде демотивиран от едно по-тежко наказание.
Неоснователна е лансираната
теза от защитата на подсъдимия за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК,
тъй като нито едно от визираните смекчаващи отговорността обстоятелства не е
изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по
смисъла на чл. 55 от НК, които да мотивират, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание, е несъразмерно тежко, поради което настоящият състав не
индивидуализира наказанията в посочената хипотеза.
В съответствие с
императивната разпоредба на чл.343г, вр. чл.343б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.37,
ал.1, т.7 от НК съдът лиши Т. от право да управлява моторно превозно средство
за срок от една година и шест месеца. При определяне размера на това наказание,
настоящият състав взе предвид високата концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия, който факт недвусмислено го обрисува като безотговорен водач,
представляващ интензивна опасност за движението, като не игнорира и факта,че
деецът преди инкриминираното управление на моторно превозно средство е бил санкциониран
по административен ред за други
нарушения на правилата на движение. Данните в приетата като писмено
доказателство справка за нарушител сочат, че действителната тежест на същите не
е особено голяма, тъй като на подсъдимия не е било налагано административно
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, поради
което и съдът намери, че така определеното по вид и размер наказание ще
гарантира и обезпечи целите на закона, визирани в чл. 36 от НК, ще окаже
възпитателно, възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за
неговото поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото.
На основание чл. 59, ал.4 от НК настоящият състав приспадна от наложеното наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство времето, през което Н.Т. е бил лишен от
възможността да упражнява това право по административен ред, считано от
21.04.2020 г., т.е. от момента когато свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е било отнето с акта за установяване на
административно нарушение серия GA № 167196 ог 21.04.2020 г.
Налице е предходно осъждане
на подсъдимия, по което наложеното наказание лишаване от свобода е било
отложено за изтърпяване в хипотезата на чл. 66 от НК, а именно по нохд №
1295/2018 г. на Районен съд Перник. Настоящето деяние е за умишлено
престъпление от общ характер, за което е наложено наказание лишаване от
свобода, като същото е извършено в изпитателния срок на горепосоченото
осъждане, за което е наложено наказание лишаване от свобода, поради което и на
основание чл. 68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение наложеното на Н.Т. със
споразумение № 463/24.07.2018 г., влязло в сила на 24.07.2018 г. по нохд №
1295/2018 г. по описа на Районен съд Перник наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.
66 от НК за срок от три години
Съдът определи на основание
чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ режим за изтърпяване на приведеното
в реално изпълнение наказание, тъй като подсъдимият за първи път е бил осъден
на наказание лишаване от свобода, като наложеното наказание е за умишлено
престъпление, което е под пет години.
Така мотивиран и в същия
смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ