П Р
О Т О К
О Л
Гр. София, 08 октомври 2018 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12 състав в публично съдебно заседание
на осми октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
Секретар:
НЕЛИ ДРАНДАРОВА
Прокурор:
ВИКТОР ИВАНОВ
Сложи за разглеждане
докладвано от съдия ТАЛЕВА НЧД № 4074 по
описа за 2018 година
На
именното повикване в 14,30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Я.Т.В.– редовно призован, се
явява лично, доведен от Затвора – гр.София и с адв. С., упълномощен защитник с
пълномощно по делото.
За
началника на СЦЗ редовно призован, се явява инспектор М., с днес
представено пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ като изслуша становищата на страните намери,
че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъденото лице:
Я.Т.В.– роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, с висше образование, осъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ разяснява правата на осъденото
лице в настоящото производство, включително и правото му на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ – Разбрах правата си. Не правя
отвод на състава на съда секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по
реда на съдебното следствие.
АДВ.С. – Представям и моля да приемете,
следните писмени доказателства:
Характеристика от свещеника при СЦЗ,
становището, че са налице условията за „Условно предсрочно освобождаване“,
становище, доклад за подзащитния ми, психологическо заключение за него и още
един доклад, които са представени при предишното разглеждане на делото в
производство по УПО, миналата година пред СГС. Бихме искали да ги ползваме и да
ги обсъждаме по същество, поради което моля да ги приемете. Те са от НЧД,
разгледано през 2017 година от СГС.
СЪДЪТ като съобрази изявленията на
страните намери, че са изпълнени изискванията на чл. 271 до чл. 275 от НПК и на
основание чл. 276 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата
на осъденото лице, с която се иска „ Условно предсрочно освобождаване „ от
остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, което в момента изтърпява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и постъпилите заедно с
молбата писмени доказателства по делото, а именно:
Справка от ГДИН с № 299/18.09.2018
година отразяваща изтърпяната и оставаща
част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“, Становище от Началник
сектор СДВР при СЦЗ, Становище от Главен инспектор – началник сектор
Затворническо общежитие Казичене, План на присъдата, Доклад за лишения от
свобода изготвен от Инспектор СДВР при Затворническо общежитие Казичене, както
и затворническо досие.
ПРОКУРОРЪТ – Не възразявам да бъдат
приети докладваните писмени доказателства. Моля, да се запозная с представените
от защитата писмени доказателства.
ИНСПЕКТОР М. – Представям и моля да
приемете като доказателство, Справка от ГДИН, отразяваща изтърпяното наказание
„Лишаване от свобода“, както и остатъка към днешна дата.
ПРОКУРОРЪТ – По отношение на
представените от защитата писмени доказателства и представените такива от
представителя на администрацията на СЦЗ, считам, че съдът следва да приеме
представената характеристика от свещеника към СЦЗ и актуалната справка към
днешна дата. По отношение писмените доказателства, касаещи предходно
производство със същия предмет пред СГС, считам, че не са относими към
настоящото производство, доколкото по него са представени актуални същите
документи, които отразяват към настоящия момент какво е поведението на осъдения
в затвора и би следвало те да са относими към производството, което е
съобразено с оглед неговото поведение към настоящия момент и остатъка от
наказанието, което следва да търпи.
ИСПЕКТОР М. – Споделям становището на
представителя на прокуратурата, както и по отношение на документите, които би
следвало да приеме съдът, така и тези, които би следвало да не приеме.
АДВ.С. – Защитата би желала да се ползва
от документите и становището от предходния път от затвора, защото не
поведението на осъдения е въпрос за преценка, а доказателствата за поправянето
му. В този смисъл понеже доказателствата са били еднакви към онзи момент и
към този момент, когато защитата би искала
коментира по същество и във връзка с
това, че преценката на затвора дали е налице поправяне, или не, не е
задължителна за съда, а той трябва да направи самостоятелна преценка, моля да
приемете тези доказателства, за да може защитата да се ползва от тях и да бъдат
коментирани по съществото на делото.
СЪДЪТ след като изслуша становището на
страните по доказателствата намери следното:
Според съдебния състав представените
заедно с молбата писмени доказателства, а именно:
Справка от ГДИН с № 299/18.09.2018
година, отразяваща изтърпяната и
оставаща част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“, Становище от
Началник сектор СДВР при СЦЗ, Становище от Главен инспектор – началник сектор
Затворническо общежитие Казичене, План на присъдата, Доклад за лишения от
свобода изготвен от Инспектор СДВР при Затворническо общежитие Казичене и
затворническо досие, са относими към предмета на разглеждане по делото и като
такива следва да бъдат приети.
Така мотивиран
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмени доказателства -
Справка от ГДИН с № 299/18.09.2018 година отразяваща изтърпяната и оставаща част от наложеното наказание
„Лишаване от свобода“, Становище от Началник сектор СДВР при СЦЗ, Становище от
Главен инспектор – началник сектор Затворническо общежитие Казичене, План на
присъдата, Доклад за лишения от свобода изготвен от Инспектор СДВР при
Затворническо общежитие Казичене, както и затворническо досие.
По отношение на днес представените
писмени доказателства от страна на защитата, съдът намира, че представената
характеристика от свещеник при СЦЗ е относима към предмета на доказване по
делото и като такава следва да бъде
приета като писмено доказателство. Същото се отнася и за справката, изходяща от
ГДИН, касаеща изтърпяната и оставаща част от наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ на осъдения В. към днешна дата, която също следва да бъде приета като
доказателство по делото.
По отношение представените писмени
доказателства от страна на защитата, а именно психологическо заключение за
лишения от свобода с дата 25.04.2017 година, Доклад от Инспектор – Пробация,
Справка от ГДИН актуална към 06.06.2017 година, Справка актуална към 30.05.2017
година изходяща от ГДИН, Становище от Началник сектор СДВР, Доклад за лишения
от свобода актуална към 21.04.2017 година, съдът намира, че тези писмени
доказателства са касаели предходното разглеждане на производството, образувано
по молба на осъдения за неговото условно предсрочно освобождаване и са били
актуални един предходен момент. Същите са неотносими към предмета на доказване
в настоящото производство, доколкото същото е образувано година и няколко
месеца след предходното разглеждане на производството за „Условно предсрочно
освобождаване“. Още повече, че тези писмени доказателства са били обсъдени от
предходен съдебен състав. Във връзка със същите има произнасяне на съда, както
и влязъл в сила съдебен акт, поради което съдът намира, че посочените писмени
доказателства не следва да бъдат приети, като писмени такива и обсъждани в
настоящото производство.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени
доказателства – Характеристика от свещеника към СЦЗ и Справка изходяща от ГДИН касаеща
изтърпяната и оставаща част от наказанието „Лишаване от свобода“, актуална към
днешна дата.
СЪДЪТ връща останалите писмени документи
на защитата, които не бяха приети като доказателства в настоящото производство.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други
искания по доказателствата.
СЪДЪТ като съобрази, че страните нямат
други искания за събиране на доказателства намери делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ.С. – Моля, да уважите молбата на моя
подзащитен и да допуснете „Условно предсрочно освобождаване“. Безспорно това не
се спори от страна на СЦЗ, е налице първата предпоставка, а именно е изтърпяно
наказание, което вече допуска прилагане на „Условно предсрочно освобождаване“.
Според днес представената справка са изтърпени единадесет от четиринайсетте
години присъда, наложено на моя подзащитен. По отношение на втората
предпоставка дали са налице достатъчно доказателства за поправяне на лицето,
моля да съобразите следното:
По делото е приложено затворническото
досие на моя подзащитен. От него е видно, че той има множество награди. От 2012
година досега той има девет награди по пет денонощия домашен отпуск, като
последната такава награда е през месец август тази година. Моля, да съобразите,
че в заповедите, с които са давани тези награди, като цитирам последната
заповед № 411/06.08.2108 година, се
сочи, че тази награда се дава за подчертана дисциплинираност, стриктно
изпълнение на поставените трудови задачи в изпълнение на плана на присъдата.
Освен това са давани и множество други награди, които съм посочила в молбата
си, а именно похвали, извънредни хранителни добавки, удължени отпуски,
включително и по дванадесет часа извън затвора. Видно е, че първоначално при
изпълнение на присъдата рискът от рецидив при моя подзащитен е бил оценен на 41
точки. Миналата година този риск за рецидив е бил оценен на 30 точки, като
данни за това има в затворническото досие. Това е и моментът, в който е направено и предишното искане, за
което видно от материалите от затворническото досие, затворът е имал
положително становище и е считал, че това е продиктувано от доказателствата за
поправяне на моя подзащитен. Към днешна дата становището на СЦЗ е, че не са
налице основанията да се счита, че подзащитният ми е поправен. В становището на
Главен инспектор Д.Т.се сочат три мотива, за да се приеме, че лицето не е
поправено. Първи мотив – умения за мислене. Втори мотив – отношение към
правонарушението и трети мотив – емоционални проблеми. Освен тези три мотива за
непоправяне други не са посочени. Моля, да приемете, че уменията за мислене към
този момент не могат да бъдат пречка за прилагане на „Условно предсрочно
освобождаване“ на подзащитния ми, защото това противоречи на първо място на
вписаното му образователна степен, като той е с висше образование. Освен това
противоречи на доклада, приет днес като доказателство, във връзка с точка 10 от
доклада-характеристика. Там е вписано, че подзащитният ми по характер е
социално и емоционално зрял, комуникативен, с много добър самоконтрол в
затворена общност, общува с всички, добронамерен, с лидерски умения, с леко
аристократичен подход по отношение на служителите и затворниците. Посочени са и
наградите. Посочено е в същия доклад, че е редуцирана първоначалната опасност
от 41 на 27 точки, защото ще цитирам – „Налице са промени в отношение към
правонарушението, между личностни проблеми и умения за мислене“. От едните
документи, които СЦЗ е представил се вижда, че уменията за мислене са променени
в положителна насока, а от така декларативно направеното становище от Казичене
се сочи, че уменията за мислене били пречка за прилагане на „Условно предсрочно
освобождаване“. От тази характеристика, която цитирах се вижда, че отношението
към правонарушението е променено и това е видно от т.13 на доклада, в която е
отбелязано, че се наблюдават положителни промени в следните насоки и второто
тире е – „Налице са изградени нагласи за проява на законосъобразно поведение в
условията на затвора, към спазване на реда и дисциплината“. Четвъртото тире е –
„Фиксирана е трайна тенденция към осъществяване на добър самоконтрол, върху проява
на афективни и импулсивни реакции“. В същата т.13 е вписано – „Снижаване на
основните проблеми в профила на нуждите“ и като първо е отбелязано „Отношение
към правонарушението“. Както вече отбелязах, съдът е длъжен да прецени
доказателствата, които се представят от затвора за поведението и поправката на
дееца. Той е длъжен обаче да прецени фактите такива, каквито са посочени в
документацията, но не и да се съобрази със становището на затвора, дали следва
лицето да бъде условно предсрочно освободено, или не. Именно поради това
обстоятелство бяха последните законови промени, които дадоха възможност на
лицата сами да адресират исканията пред съда, без да са зависими от становището
на затвора. Моля, да обърнете внимание, че във всички представени становища в
целия комплект документи, не се сочи нито една отрицателна проява на моя
подзащитен, нито едно дисциплинарно наказание, нито една забележка, никакъв
конфликт с останалите лица в местата за задържане. Към настоящия момент
степента на опасност от рецидив е доста по-малко отколкото предния път.
Подзащитният ми е работил през цялото време, през което е била присъдата в
различни области. Бил е социално активен, като се е включвал в самодейни
дейности и е бил организатор на религиозната общност в затвора. Всички тези
неща, въпреки тежката му присъда, са довели до преместването му в затворническо
общежитие от открит тип през ноември месец миналата година. Предвид тези
съображения и предвид това, че това е първо осъждане за дееца, макар и така
тежко, изразил е критично отношение към извършеното, развива се в границите на
нормата при емоционалното балансиране, което е забелязано в последния доклад,
няма инциденти за конфронтация, награждаван е многократно, прогнозата за
ресоциализация е добра, силната семейна среда, поддръжката от роднините и
намаления риск от рецидив, да приемете като достатъчни доказателства за
постановите „Условно предсрочно освобождаване“ на моя подзащитен.
ОСЪДЕНИЯТ В. – Моля, да уважите молбата,
тъй като смятам, че този дълъг престой в затвора ме промени положително.
Изключително съжалявам за всички злини, които съм направил. Включвал съм се в
множество инициативи на затвора, както и работя, за което имам доста награди.
Отпуските ми са десет, седем от които са по пет дена. Винаги съм се връщал
навреме. Докато изтърпявах присъдата починаха и двамата ми родители, за което
изпитвам угризения на съвестта, защото това се случи преждевременно и е свързано
с проблемите около мен.
ПРОКУРОРЪТ – Действително според
представените по делото доказателства за В. е налице само едно осъждане. Той не
е обременен с криминално минало, но следва да се отчете, че дългият престой в
затвора е бил обусловен от преценката на съда какво по тежест наказание следва да
носи за извършеното от него деяние. Би следвало да се подложи на преценка дали
наложеното наказание е постигнало целите си. В доказателствата се съдържат
данни, че тези цели са постигнати, но преценката на съда би следвало да се
разпространи в каква степен са постигнати целите на наказанието. Дали то е
търпяно достатъчно, или има още какво да се промени в поведението на осъденото
лице. Считам, че преценката, че не е приел изцяло отговорността за собственото
си правонарушение, отразена в доклада, е достатъчна за да се даде, или да се
приеме, че основателно становището като цяло на администрацията на затвора е,
че към настоящия момент той да не бъде условно предсрочно освободен. Към това
становище аз се присъединявам, доколкото считам, че все пак отделните служители
на пенитенциарната институция имат пряко наблюдение над осъдения в затвора и
могат да преценят до каква степен целите на това наказание са изпълнили, за да
има, или не възможност той де бъде условно предсрочно освободен. В тази насока
липсата на психологическа оценка, евентуално предложение за налагане на
пробационни мерки, в случай, че бъде допуснато предсрочното му освобождаване се
подкрепя. Поради това предлагам да оставите молбата без уважение.
ИНСПЕКТОР М. – Споделям становището на
представителя на прокуратурата. Представителят на защитата правилно отбеляза,
че има подобрение във всички проблемни зони, но отбелязвам само подобрение, а
не че са заличени. Тоест има още какво да се работи по тях. Стойността на риска
от вреди за обществото към момента на постъпването е бил среден и към момента
също е такъв и е обоснован от тежкото умишлено престъпление, за което е
наложено наказание. Всичко това комбинирано със значителния остатък, който е
близо три години, предопределя отрицателното становище на началника на затвора
по отношение молбата на молителя за условно предсрочно освобождаване. Стойността
на риска от вреди за обществото се обуславя от проблемните зони, които все още
са валидни. Той не се обуславя само от тежестта на деянието, като това е един
от определящите елементи, но не е единствен.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО
ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ – Моля, да уважите молбата ми
за условно предсрочно освобождаване.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание:
СЪДЪТ след като се запозна с материалите,
приложени по делото, след като изслуша становищата на страните и след съвещание,
намери следното:
Осъденият Я. Т. В. към настоящия момент
изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, общо в размер на 14 години, наложено
му с присъда по НОХД № 1777/2000 година по описа на СГС, Наказателна колегия, 7
състав, влязла в сила на 12.01.2012 година. От така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“, към днешна дата, осъденият е изтърпял фактически 8
години, 8 месеца и 12 дни, със зачетен предварителен арест, от 2 години и 9
дни, като от работа са зачетени 2 години, 3 месеца и 25 дни. Има остатък за
изтърпяване от наложеното наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 2
години, 11 месеца и 23 дни.
От приетите по делото доказателства, а
именно Затворническото досие, Становище от Началник сектор СДВР при СЦЗ,
Становище от Началник сектор Затворническо общежитие Казичене и Доклад от
Инспектор СДВР при Затворническо общежитие Казичене е видно, че процесът по
превъзпитание на осъдения и корекционната работа с него продължават и към
момента. От доказателствата по делото се установява, че осъденият е награждаван
многократно. Не е наказван във време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“. Според доклада и становището на затворническата администрация, рискът
от рецидив е 27 точки, тоест в ниски граници. Рискът от сериозни вреди за
обществото е среден. В посочените доказателства са съдържат заключения, че при
осъдения са налице ясно изразени дефицити в уменията за мислене, отношението
към правонарушението, като лишеният от свобода не приема изцяло отговорността
за собственото правонарушение, както и са налице емоционални проблеми. Сочи се,
че корекционната работа с осъдения не е приключила. Не са понижени в достатъчна
степен оценката на риска от последващо осъждане и оценката от вреди за
обществото. Не са изпълнени целите, заложени в индивидуалния план на присъдата
в цялост, като остават като проблемни зони – емоционалните проблеми и
междуличностните отношения, което според затворническата администрация, налага
осъденият да продължи да бъде обект на наблюдение и корекция. Посочва се още,
че не е изпълнен в цялост принципът на прогресивната система, както и че не са
налични достатъчно доказателства за постигнато поправяне и превъзпитание на
осъдения В..
Действително от приложените по делото
материали се установява, че към момента е налична едната от материално правните
предпоставки, предвидени в чл. 70 ал.1 т.1 от НК, а именно осъденият е изтърпял
фактически повече от ½ от наложеното му общо най-тежко наказание с
присъдата.
Според съда обаче, в съответствие с
изразеното от администрацията на затвора становище, не е налична другата
предпоставка, предвидена в закона. Осъденото лице не е дало достатъчно
доказателства за своето трайно поправяне. Налице са средни стойности на риска
от сериозни вреди за обществото. Продължава да съществува риск от повторно
осъждане. Рискът от рецидив е оценен на 27 точки, което е в ниските стойности,
но е над средния за ниската норма. Тоест продължава да е реален рискът от
последващи престъпни прояви, поради което този съдебен състав намери, че
работата с лишения от свобода, за постигане целите на наказанието следва да
продължи. Не на последно място е нужно да се посочи, че според този съдебен
състав, с изтърпяното от осъдения до момента наказание не е постигната нито
личната, нито генералната превенция, като цели на всяко наказание, предвидени в
чл. 36 от НК. С оглед на изложеното, съдът намери, че изтърпяното до момента
наказание не е довело до трайно поправяне и превъзпитание на осъденото лице, не
са постигнати целите на наказаниет, предвидени в чл. 36 от НК, поради което
молбата на осъдения за „Условно предсрочно освобождаване“, следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид изложеното
СЪДЪТ на основание чл. 440 ал.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я.Т.В. с
ЕГН **********, за „Условно предсрочно освобождаване“ от изтърпяване на
останалата част от 2 /две/ години, 11 /единадесет/ месеца и 23 /двадесет и три/
дни, от наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 14 /четиринадесет/
години, наложено му като общо най-тежко наказание с присъда по НОХД № 1777/2000
година по описа на СГС, Наказателна колегия, 7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест
в 7 срок от днес пред САС по реда на глава 22 от НПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 441 от НПК, нова молба,
или предложение за „Условно предсрочно освобождаване“, не могат да бъдат
правени по-рано от 6 /шест/ месеца, от деня на влизане в сила на настоящото
определение.
Препис от определението да се изпрати на
Софийски централен затвор, след влизането му в сила.
Препис от протокола да се издаде на
адвокат С., след изготвянето му.
Протоколът изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 15.10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: