Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 09.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през
2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
мл.съдия ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
секретар
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 2809 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 496569 от 27.09.2018 г.,
постановено по гр.д. № 36481/2018 г. на СРС, 71 състав, са уважени предявените
от Ж.А.П. против „О.б.“ АД, обективно съединени иска по чл. 344, ал. 1, т.1 ,
т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, като е отменено като незаконно уволнението й от
длъжността „Ръководител сектор“ в О.б. АД, Централно управление, Дирекция
„Управление на риска“, сектор „Рискотчетност“, извършено на основание чл. 328,
ал. 2 от КТ със Заповед № 060/02.04.2018г., възстановена е ищцата
на заеманата преди уволнението длъжност при ответника, и е осъден ответника да
й заплати сумата 18864 лв. в обезщетение на вредите от оставане без работа
поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от 03.04.2018г. както
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата 300лв. съдебни разноски. Отделно,
с решението е осъден ответника да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавна такса и разноски в общ размер от 994,56 лв.
С последващо определение по реда на
чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд е изменил решението в частта за разноските,
като вместо 300 лв. е определил дължимите от ответника разноски в полза на
ищцата по чл.78, ал.1 от ГПК на 1440 лв. вместо 300 лв. Определението не е било
обжалвано и е влязло в сила на 31.01.2019 г. Решението по същество на спора от
27.09.2018 г. е обжалвано в срок от ответната стана „О.б.“ АД чрез пълномощник
юрк.Светла Бъчварова, с оплакване за неговата неправилност поради приетото от
съда, не в съответстиве със събраните по делото писмени доказателства, че в
договорите за управление липсвала конкретна бизнес задача и разработена въз
основа на нея бизнес програма, при което е приел, че не е налице една от
предпоставките на посоченото уволнително основание по чл.328, ал.2 от ГПК и е
уважил главния иск за отмяна на уволнението и обусловените от него други два
съединени иска за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение. Сочи се с
жалбата и противоречие на мотивите поради позоваване от съда на съдебна
практика, допускаща наличието на бизнес програма да се доказва и с други
документи извън договора за управление, стига да има връзка между тях, и
несъобразяване на представените от ответника «Бюджет за 2018 г. и стратегия за
развитие на банката в периода 2018 -2020 г.», даващи право да се подбере нов
екип за зипълнение на тази програма. Така счита въззивникът-ответник, че е
доказал наличие на правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ по икономически
съображения, без да се излагат мотиви, което право има управителя при сключен
договор за управление на дружеството именно с оглед постигане на определени
икономически резултати с нов управленски екип. И предвид приетото от
първоинстанционния съд, че длъжността на ищцата «ръководител сектор» е
ръководна, че има валиден договор за управление, които изводи се споделят от
въззивника, счита, че са били налице законовоизискуеумите предпоставки за
прекратяаване на трудовия договор с ищцата на посоченото основание по чл.328,
ал.2 от КТ, и исковете подлежали на отхвърляне. Моли да се отмени изцяло обжалваното
решение, и да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира иразноските за
двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждеуние.
Въззиваемата страна-ищец Ж.А.П.
чрез пълномощник адв.Н.В., оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че
решението не страда от сочения в жалбата пороци. Възразява, че събраните по
делото доказателства не сочели на конкретна бизнес програма при работодателя, а
само бизнес стратегия, която била много обща и не съдържала конкретика по
отношение на постигане на нови цели и резултати, които да са различни от целите
и резултатите на предходното управление, и счита това енидствено оплакване по
жалбата за неоснователно. Наред с това сочи, че за законосъобразното
упражняване правото на уволнение на ищцата липсва и друга предпоствака, а
именно длъжността, заемана от нея, да е „ръководна“, по която предпоставка
първоинстанционният съд не се е произнесъл, тъй като е отменил уволнението
поради липсата на друга предпоставка, и иска въззивният съд, ако приеме
оплакването по жалбата, да се произнесе, в изпълнение на правомощията си, по
всички наведени от ищцата оплаквания за незаконност на уволнението й. Възразява
още, че в случая не бил налице и договор за управление, сключен преди датата на
уволнението на ищцата, в който смисъл оспорва извода в тази насока на
първоинстанционния съд. Моли решението да се потвърди, прави искане за присъждане
на разноските за въззивната инстанция по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира,
че първоинстанционното решение е валидно, и допустимо,
тъй като има съдържанието по чл.236 ГПК и съдът се е произнесъл съобразно
предявените с исковата молба претенции.
За да уважи предавените обективно съединени
искове, първоинстанционният съд е приел, че страните в производството са били
обвързани от трудов договор за неопределено време, като ищеца е заемал длъжността
„Ръководител сектор“ в О.б. АД, Централно управление. Дирекция „Управление на
риска“, сектор „Риск отчетност“, от която бил освободен със Заповед №
060/02.04.2018г. на изпълнителните директори на „О.б.“ АД, на основание чл.
328, ал. 2 КТ. Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на 03.04.2018г. По
тези факти не се спори пред въззивния съд. Първоинстанционният съд е приел още,
че работодателят е упражнил потестативното си право едностранно да прекрати
трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ - поради
сключване на нов договор за управление, с атакуваната заповед от 02.04.2018 г.,
тъй като са били сключени два договора за управление с двама от членовете на Съвета
на директорите/СД/, чието изпълнение е започнало от датата на вписване на
двамата като изп.директори в Търговския регистър/ТРегистър/ - 06.03.2018 г., както
е уговорено с договорите, а не от датата на самите договори за управление от
16.04.2018 г., но въпреки това е приел, че в тези договори не се съдържат
конкретна бизнес задача и разработена и предложена от управляващия във вр. с
нея бизнес програма, че такива конкретни икономически параметри не могат да
бъдат извлечени от съдържанието на договора и конкретно от разпоредбите във
връзка със задълженията на изпълнителния директор, които били бланкетни, а за
приложения „Бюджет и стратегия за развитие на О.б. АД за 2018-2020“ е посочено,
че не представлява бизнес-програма и задачи, възложени от възложителя на
изпълнителя по договора за управление, което водело до липсата на
законосъобразност на упражненото право на уволнение на ищцата по чл.328, ал.2
от КТ, според и цитираната съдебна практика по сходни случаи. Така предявеният
иск за незаконност на увлонението е приел за основателен, респ. за такива и
акцесорните искове за възстановяване на работа и за заплащане от ответника на
ищцата на обезщетение за оставане без работа за 6 месеца от уволнението в
размер на претендираната сума от 18864 лв.
Налице е
последователно застъпвана теза в решения на ВКС, според която непосредствена
цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния
спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и
преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под
приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците
на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при
което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само
косвен резултат от тази дейност, като същата преценка е ограничена от
посочените във въззивната жалба и отговора й, доводи на страните. Изложените във
въззивната жалба на „О.б.“ АД оплаквания се отнасят до необоснованост на първоинстанционния акт
относно преценката на наличие на една от предпоставките за законосъобразностг
на увлонението- договор за управление с бизнес програма, които, заедно с
доводите по отговора на въззивната жалба на ищцата, налагат въззивната
инстанция да обсъди всички въведени от ищцата с исковата молба оплаквания за
незаконност на уволнението й, дори и да не са обсъдени от първоинстанционния
съд, както и да прецени дали събраните по делото доказателства.
Въззивният
съд намира следното по предмета на спора: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Ищцата Ж.А.П. твърди, че
е работила по трудов договор с ответника от 16.08.1996 г., като заемала различни длъжности,
последно длъжността „Ръководител сектор“ в О.б. АД, Централно управление,
Дирекция „Управление на риска“, сектор „Риск отчетност“, по силата на
допълнително споразумение № 713/19.05.2018 г. Едновременно с тази длъжност, на
ищцата било възложено от работодателя и тя се съгласила, съгласно
доп.споразумение № 714/19.05.2018 г. да изпълнява едновременно с трудовата си
функция на „Ръководител сектор“ и тази на „директор на Дирекция Управление на
риска“ до завръщане на титуляра на тази друга длъжност. Твърди, че заеманата от
нея длъжност„Ръководител сектор“ не е ръководна по смисъла на пар.1,т.3 от ДР
на КТ, вр.чл.328, ал.2 от КТ и незаконосъобразно работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с нея за заеманата длъжност „Ръководител сектор“ със
заповед № 060/02.04.2018г. на изпълнителните директори на „О.б.“ АД, на
основание чл. 328, ал. 2 КТ от датата на връчването й - 03.04.2018г. Отделно от това твърди ищцата,
че към дата 03.04.2018 г. не е имало сключени договори за управление с двамата
изп.директори съгласно чл.241, ал.6 от ТЗ, макар на 06.03.2018 г. да е бил
вписан нов управителен съвет/УС/, и че новият УС нямал различна бизнес програма
и цел от тези на предищшния УС. Счита, че заповедта за уволнението й е
незаконосъобразна, поради което моли същата да бъде отменена, както и да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител сектор“ в О.б. АД, Централно управление,
Дирекция „Управление на риска“, сектор „Риск отчетност“, както и ответната банка да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 18864 лв. за 6 месеца от 03.04.2018 г., който размер е
съоразен и със започването от нея на друга, по-ниско платена работа в същия
този 6-месечен период.
Ответната страна „О.б.“
АД оспорва
исковете с възраженията, че заповедта е законосъобразна, заеманата от
ищцата длъжност е ръководна такава, при което новите управители набанката
законосъобразно са прекратили трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 от КТ в
9-месечния срок от действието на договорите за управление-06.03.2018 г., на
която дата изпълнителните директори, на които е и възложено управлението, били
вписани в ТРегистър като представители на банката. В писмения отговор по чл.131
от ГПК ответната страна излагат доводи, че договорите за управление са сключени
за изпълнение на приета бизнес програма на банката а именно „Бюджет и стратегия
за развитие на Общинса банка АД за 2018-2020“.„ налице бизнес програма, както и че и двете
длъжности, които ищцата е изпълнявала към уволнението й: ръководител сектор и
директор на Дирекция, били ръководни според длъжностните характеристики. Моли исковете да се отхвърлят, и ищцата да
заплати на ответника разноските по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
Не се спори, че между страните, и се
подкрепя и от събраните писмени доказателства, че между тях е съществувало
трудово правоотношение, като ищцата е заемала различни длъжности в банката-ответник, последно длъжността „Ръководител сектор“ в О.б. АД,
Централно управление, Дирекция „Управление на риска“, сектор „Риск отчетност“, от която длъжност е и била освободена на
основание чл.328, ал.2 от КТ със заповед № 060/02.04.2018г. на изпълнителните
директори на „О.б.“ АД, от датата на връчване на заповедта на ищцата-
03.04.2018 г. Въззивният съд приема, че към 03.04.2018 г. ищцата е работела при
ответната банка на длъжност „Ръководител сектор“ в О.б. АД, Централно
управление, Дирекция „Управление на риска“, сектор „Риск отчетност“, считано от
18.05.2017 г. съгласно уговореното, което е било нейна основна трудова функция.
Наред с това, по реда на чл.259, ал.3 от КТ, страните по трудовотоправооношение
писмено са се съгласили ищцата-заемаща длъжността „ръководител сектор“, да изпълнява
и друга длъжност наред със своята - тази на директор на Дирекция „Управление на
риска“, пак от 18.05.2017 г. до завръщане на титуляра /друг служител, назначен
на длъжността директор/, изводът за което се основава на уговореното заплащане
на допълнително възнаграждение съгласно чл.259, ал.1, изр.второ от КТ и уговорката в това второ ДС № 714/19.05.2017
г. че то е неразделна част от трудовия
договор и всички други уговорки остават в сила.
Изпълняването обаче на други,
допълнителни трудови функции, не може да обоснове прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата от заеманата от нея длъжност-основна такава, като „Ръководител
сектор“ на основание чл.328, ал.2 от КТ, защото тази длъжност не е ръководна по
смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ. Съдебната практика непротиворечиво приема,
че по чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството
на предприятието по смисъла на пар.1, т. 3 от ДР на КТ, от служители, от които
зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието. При
съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали
заеманата от него длъжност е ръководна, следва да бъдат съобразени задълженията
по длъжностна характеристика, както и мястото на длъжността в общата структура на
длъжностите в предприятието / така напр. решение № 250 от 13.02.2014 г. на ВКС,
III г.о. по гр. д. № 2682/2013 г./. Преценката е конкретна за всеки отделен
случай. Анализът на събраните по делото писмени доказателства- длъжностната
характеристика за длъжността „Ръководител сектор“, за длъжността „директор“
Дирекция „Управление на риска“, функционална характеристика на структурна
единица „Дирекция Управление на риска“ в „О.б.“ АД сочи, че сектор „Риск
отчетност“ като част от „Дирекция „Управление на риска“, има спомагателна
функция спрямо дейността на дирекцията, тъй като получава и обработва информацията,
предоставяна от други отдели на същата дирекция, за целите на отчетност
/изготвяне на периодични доклади до УС по управление на рисковете. Макар
ръководителя на сектора, т.е. ищцата в случая, да има ръководни функции спрямо
другите служители в сектора и да докладва на ресорен член на УС/изп.директор
във връзка с управлението на рисковете в банката, то дейността на сектора не е
пряко ангажирана в управлението и осъществяването на политиката/стратегията на
банката по отношение на риска / която дейност по управление на риска е от
важните за дейността на всяка кредитна институция /, а извършва подготвителна и
аналитична дейност на база събрана информация, за да подпомогне вземането на
управленските решения по управление на риска, на разработването на методики и
др., които са във функции н адругите единици-отдели, в струкурата на
дирекцията. В компетенциите на директора
на дирекцията, а не на ръководителя на сектор „Риск отчетност“, е възложено да
оценява стратегията на риска и да консултира ръководството на банката и да
следи дали банката не поема прекомерен риск. Следователно заеманата от ищцата
длъжност „Ръководител сектор „Риск отчетност“ не е ръководна. Целта на
основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да
улесни управителя за постигане на предвидените в „бизнес плана“ стопански
резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи
за постигането на тези цели, и това основание се прилага само по отношение на
онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, на които зависят
стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които
ръководят звена, от работата, на които постигането на тези резултати не
зависят. В случая дейността на сектора, ръководен от ищцата, не изпълнява дейностите
на банката съгласно чл.2 от Закона за кредитните институции, а има подпомагащи
функции по вземане на управленски решения от директора на дирекцията и УС и др.
ръководни длъжности, по управление на риска. Ето защо въззиният съд приема, че
не е налице една от комулативните предпоставките за законосъобразно
прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.2 от КТ- заеманата от ищцата
длъжност, от която е била освободена с атакуваната заповед – „ръководител
сектор „Риск отчетност“, не е ръководна.
Изпълняването от ищцата по вътрешно съвместителство и на друга длъжност, наред
с основната й, която друга длъжност дори и да е ръководна по смисъла на чл.328,
ал.2 от КТ, не дава право на работодателя да прекрати основното трудово
правоотношение на това основание, тъй като тя не е основна трудова функция на
ищцата, а и другата длъжност- директор на дирекция, се заема от друг служител
на банката.
Въззивният съд намира, че е
налице валидно сключен договор за управление с двамата изпълнителни директори
на банката, подписали прекратителната заповед от 02.04.2018 г. Такива са били сключени
на 16.04.2018г. между ответника „О.б.“ АД - чрез председателя на Надзорния
съвет на банката, и лицата А.К.Г.и Б.Я.Ч.-
членове на УС на банката и изпълнителни директори, с които на последните е
възложено управлението на дружеството. Двамата са били вписани като
представители на банката в Търговския регистър на 06.03.2018г. като новите
членове на УС и изпълнителни директори, и представителната им власт спрямо
банката възниква от тази дата. Макар договорите за управление с всеки един от
двамата да са били сключени по-късно, на 16.04.2018 г., то с тях е уговорено,
че същите имат действие от по-ранна дата, а именно 06.03.2018 г., съвпадаща с
вписването им като представители и членове на УС в ТРегистър. Допустимо е придаване
обратно действие на такъв договор, стига специалното изискване на Търговския
закон за писмена форма да е спазена. Както е посочено в решение № 135 от 18.11.2015 г. по т.д. № 2634/14 г. на
ВКС, ТК, Второ отделение / по спор за изплащане на възнаграждение по договор за
управление/, принципът на свободата на договарянето по чл.9 от ЗЗД допуска
страните сами да определят съдържанието на своите правни волеизявления като
имат за ограничителни критерии единствено повелителните норми на закона и
добрите нрави, и няма пречка същите да придават действие на уговорките в един
договор и за предшестващ на подписването му период, тъй като подобна уговорка
не противоречи, нито на повелителните норми на закона, нито на добрите нрави..достатъчно
е изискването на форма за действителност да е налице към момента на изявяване
на самата воля на страните, който момент е единствено от значение за пораждане
на целените правни последици. Аналогично, с друго решение на ВКС № 150 от
29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г., Г. К., Четвърто г. о. , се приема, че
когато лицето продължава да изпълнява задълженията на изпълнителен директор
след изтичането на мандата на съвета на директорите и след избора на нов съвет
на директорите, без да е избран нов изпълнителен директор, действието на сключения
договор за управление с изтекъл срок е продължено по общо съгласие на страните
докато трае фактическото изпълнение на задълженията, като дружеството е
обвързано от решенията на общото събрание за определяне на размера на дължимото
възнаграждение. Като е приемал изпълнението от ищеца след изтичането на срока
на договора за управление ответникът не може да позове на липсата форма на
изразеното с конклудентни действия съгласие за отпадане на срока на договора за
управление съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ, а нов срок не е уговорен“. Ето защо към
датата на връчване на ищцата на прекратителната заповед - 03.04.2018 г. е
налице започване на изпълнението по договора за управление съгласно изискването
на чл.328, ал.2, изр.второ от КТ, започнало още от 06.03.2018 г., и връчването
на заповедта е станало в 9-месечния срок от започване на това изпълнение.
Въззивният съд намира оплакването
по въззивната жалба за необоснованост на извода на първоинстанционния съд,
че в договорите за управление липсвала
конкретна бизнес задача и разработена въз основа на нея бизнес програма, са
основателно. Неточно се сочи в жалбата, че първоинстанционният съд не бил
обсъдил представения документ „Бюджет за 2018 г. и стратегия за развитие на
банката в периода 2018 -2020 г.“. Това доказателство е съобразено в мотивите на
обжалваното решение/стр.4, последен абзац/, но е прието, че той не представлява
бизнес-програма и задачи, възложени от възложителя на изпълнителя по договора
за управление. Въззивният съд не споделя извода за липсата на конкретна бизнес
задача и разработена въз основа на нея бизнес програма която да е възложена на
двамата изпълнителни директори. При преценка на същите събрани писмени
доказателства: двата договора за възлагане на управлението на банката от
16.04.2018 г. с всеки от двамата изп.директори, двата договора за участие в
управлението на банката от същата дата и със същите двама изп.директори Б.Ч.и
А.Г., „Бюджет за 2018 г. и стратегия за развитие на банката в периода 2018
-2020 г.“, се извежда наличието на конкретни икономически показатели, които представляващият
предприятието трябва да постигне, и носенето от него на отговорност за
постигане на този резултат, като няма значение дали задачите и бизнес
програмата са нови и кога са били възложени - преди или след възлагане на
управлението, доколкото съществуването им е от значение за самото сформиране на
управленски екип от управляващия предприятието в законовия деветмесечен срок и
това следва от съдържанието на сключения договор за управление/ така напр. решение
№ 261 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 593/2017 г., Г. К., Четвърто г. о. на ВКС/.
В случая от сключените с всеки от двамата изп.директори договори, им е
възложено да извършват оперативното упрадвление на банката в съотвествие със
законите, устава на банката и др. решения на УС и НС. Приетият по делото „Бюджет
за 2018 г. и стратегия за развитие на банката в периода 2018 -2020 г.“, приет
от НС на банката на 21.12.2017 г. има съдържание на поставени конкретни
икономически задачи и цели, които да се постигнат от банката в периода
2018-2020 г. –посочени с него са финаснсови, търговски, управленсик цели и
задачи с конкретни параметри, залоежн е и ръст на кредитирането за новия
период. Постигането на тези цели и
задачи е и възложено на двамата изп.директори с горепосочените договори. Наред
с това с договорите за участие в управлението, двамата изп.директори се
задължават да предоставят и гаранция за управлението си под формата на паричен
депозит в банката.Ето защо не е задължително на новите изп.директори, на които
е било възложено управлението на банката, да се възлагат нови задачи, за да
възникне правото им да схормират свой екип и да упражнят за това правомощието
си да прекратят трудовите договори със заварени служители на ръководна
длъжност.
Независимо от последните два
извода, обаче, след като въззивният съд установи, че длъжността на ищцата не е
била ръководна, то липсва една от комулативните предпоставки за законосъобразно
упражняване на правото на работодателя по чл.328, ал.2 от КТ , и същото се
явява в случая незаконосъображно упражнено. Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е
основателен и подлежи на уважаване, респ. и
обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата преди това длъжност на
ищцата по чл.3434, ал.1, т.2 от КТ, и за заплащане на обезщетение за оставане
без работа в претендирания размер. По отношение основателността на втория и
третия иск- по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, с въззивната жалба не са
направени оплаквания, освен тези, свързани с обуславящия ги иск за незаконност
на уволнението, при извършената служебна проверка въззивнитя съд не установи да
са допуснати нарушения на императивни правни норми от първоинстанционния съд
при уважаването им, събраните по делото доказателства сочат и на тяхната
основателност, вкл. и относно размера на иска за обезщетение, при който е
съобразено и започването на работа на ищцата при друг работодател, на по-ниско
платена длъжност.
Поради съвпадане крайните решаващи изводи на двете
съдебни инстанции по основателността на исковете, макар и по разбични мотиви
основно главния обуславящ иск за незаконност на уворлението, решението следва
да се потвърди, вкл. и в частта за разноските по чл.78, ал.1, ал.3 и ал.6 от ГПК, определени съобразно изхода на спора, и доказаните такива.
По
разноските пред въззивната инстанция: Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, направените от жалбоподателя-ответник разноски остават в
негова тежест. Ищцата е ангажирала доказателства за разноски за адвокат за
въззивната инсатнция . в размер на 1200 лв., платени в брой, които следва да й
бъдат възстановени изцяло от ответника. Направеното от ответника възражение
запрекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като минималният
размер на адвокатското възнаграждение,
определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. на ВАдС върху
имуществения интерес по оценяемия иск за обезщетение /по аргумент от чл.7,
ал.1, 1, предл.последно от същата Наредба/
е 1095,92 лв., с ДДС 1315,10 лв., а уговореното и платено от ищцата на
ад.В., е под този минимум-уговорено и релано платено 1000 лв. без ДДС или
1200лв. с ДДС.
Воден от горното
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 496569 от 27.09.2018 г., изменено
в частта за разноските по чл.78, ал.1 от ГПК с определение № 7197 от 10.01.2019
г. по чл.248 от ГПК, двата съдебни акта постановени по гр.д. № 36481/2018 г. на
СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА „О.б.“
АД, ***, да заплати на Ж.А.П. с ЕГН **********, съдебен адрес *** Б - адв. В.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 1200 лв. разноски за въззивната
инстнация.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок днес 09.10.2019 г. съгласно чл.315, ал.2 от ГПК. На
страните да се връчи препис от решението съгласно чл.7, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.