Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.08.2020г.
В
И М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
седми юли година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар:
Е. Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8384 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правно основание
чл.135, ал.1 ЗЗД, вр. чл.135 ал.2 ЗЗД .
Производството по делото има за предмет
предявени от „Б.Д.“ ЕАД против П.С.М., С.Ц.М. и И.П.М., обективно съединени искове
с правно основание чл. 135 ЗЗД, за прогласяване за недействителен по отношение
на ищеца на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален
акт за покупко-продажба №39, т. II, рег.№ 28240, д.№239/2013г. на нотариус Ал. Ч.с
рег.№ 310 на НК и вписан в АВ, СВ - София с акт № 101, том CXXXI, за следния
имот, както следва: Самостоятелен обект в осеметажна сграда с идентификатор
68134.4360.279.19.2, с адрес: гр. София, Район Люлин, ул. «Петър Горанов» ,
блок *******, с предназначение: жилище, апартамен, брой нива на обекта: 1,
посочена в документа площ 65,66 кв.м., ведно с прилежащите части: Избено
помещение 2 от 3,63 кв.м. и 3.715 % идеални части от общите части на сградата, както
и иск с пр. основание чл. 135 ЗЗД, за прогласяване за недействителен по
отношение на ищеца на договор за покупко продажба обективиран в нотариален акт №52, т. II, рег.№21232,
д.№251/2015г. на нотариус А.Ч., с рег.№ 310 на НК и вписан в Агенция по
вписванията, Служба по вписвания - София с акт № 133, том CXXIV., за следните
недвижими имоти, както следва:
1.
Таванско складово помещение Т1 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 4,01
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
2.
Таванско складово помещение Т2 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 4,01
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
3.
Таванско складово помещение ТЗ в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 6,83
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
4.
Таванско складово помещение Т4 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 43,68
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
5.
Таванско складово помещение Т5 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в поземлен
имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София, район Витоша,
ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „*******с разгъната площ от 18,15 кв.м.,
принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
6.
Таванско складово помещение Т6 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. „*******с разгъната площ от 14,60
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
7.
Таванско складово помещение Т7 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 15,35
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
8.
Таванско складово помещение Т8 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 23,57
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
9.
Таванско складово помещение T9 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 25,40
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
10.
Таванско складово помещение Т10 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 43,71
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
11. Таванско
складово помещение T11 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в поземлен
имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София, район Витоша,
ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 18,37 кв.м.,
принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
12.
Таванско складово помещение Т12 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 26,17
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
Твърди се, че ищцовата «Б.Д. ЕАД е отпуснала
кредит в размер на 200 000 лв. по Договор за кредит №131 от 13.08.2004г. на «П.***»
ЕООД и «П.***» ЕАД, като кредитът е усвоен изцяло. Като обезпечение по кредита
е приет Запис на заповед, издаден от кредитополучателя «П.***» ЕООД на
23.11.2011 г. Авалист по записа на заповед е П.С.М.. Поради допуснати нарушения
на Договора за кредит Банката е присъдила вземането си по него срещу
дружеството- кредитополучател. Записът на заповед е надлежно предявен на
издателя и авалиста П.М.. Предявяването спрямо
последния е извършено чрез нотариална покана, връчена му на 20.08.2013 г. След
получената покана П.М. се е разпоредил със собствените си недвижими имоти,
описани по-горе, чрез правни сделки. На 07.09.2016г. «Б.Д. ЕАД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК и на
12.09.2016г. СРС по ч.гр.д.№ 50855/2016г. е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист, с който авалистът е осъден да заплати
на Б.Д. ЕАД сумата от 150 000 лева - главница, законна лихва до окончателното
изплащане на главницата, присъдени са и разноските по делото. Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 3132 от
27.09.2016г. при ЧСИ Стоян Якимов с рег.№ 844.
Твърди се, че на
02.03.2005 г. „Б.Д.“ ЕАД е отпуснала кредит в размер на 185 600 лв. по Договор
за покупка на недвижим имот на С.М., като същият е усвоен изцяло и срокът му за
издължаване е 240 месеца. Като обезпечение по кредита е учредена законна
ипотека е дв.вх.рег. № 1142/02.03.2005г., т.1, акт 4 върху Масивен склад за
зърно 3-6 в е. Мокреш, община Вълчедръм, която е подновена с Молба от
28.01.2015 г., per. № 512, акт. 6, т. 1. На 29.07.2013г. е издаден изпълнителен
лист от CPC, II ГО, 52 с-в по ч.гр.д. № 29119/2013 за вземането на Банката в
общ размер на 253 126,61 лв., от които: 173828,9 лв. главница, ведно със законна лихва от 21.05.2013 г., 50
333,31 лв. договорна лихва за забава, санкционираща в размер на 21 102,49 лв.,
60 лв. заемни такси и 7802,72 лв.
съдебни разноски. На 31.01.2014 г. е подадена молба за образуване на
изпълнително производство срещу С.М. и е образувано изп. дело № 201474804000106
по описа на ЧСИ М.И., което е преобразувано в последствие под нов № 21/2017 по
описа на ЧСИ А.Я., per. № 747 от КЧСИ. Твърди се, че прехвърлителителите са
извършили атакуваните сделки с цел увреждане интересите на кредитора - Б.Д.
ЕАД, а приобретателят по договора също е знаел за
увреждането. Иска се обявяване недействителността на договорите по отношение на
ищеца. Твърди се, че банката е кредитор на длъжниците П.М. и С.М. за парично
вземане, произтичащо от сключен Договор за кредит от 13.08.2004 г. обезпечен със
Запис на заповед от 23.11.2011г., както и Договор за покупка на недвижим имот
от 02.03.2005г. и ако искът бъде уважен прехвърленото имущество ще може да
послужи за удовлетворяване вземанията на банката.
В срока по реда на
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответникът П.С.М.,
чрез адв. Н.С., в
който предявения иск е оспорен, като неоснователен. Ответникът П.М. заявява, че не се установява връзката между представения
запис на заповед и договор за кредит № 131 от 13.08.2004г. Посочва, че от
представения нотариален акт за покупко – продажба на 12 бр. тавански помещения,
се установява, че същите са изградени в таванския етаж на пет етажна сграда,
изградена в груб строеж. Изрично било записано, че всяко едно от тези тавански
помещения е принадлежащо към друг обект на собственост, т.е. нито едно от тях
не е обособено като самостоятелен обект на собственост, нито съществува
архитектурно – техническа и правна възможност за обособяването им. Оспорва и
предявения иск за обявяване на относителната недействителност на сделката,
обективирана в нотариален акт № 39, т. ІІ, рег. № 28240, дело № 239/2013г. на
Нотариус с рег. № 310 от НК, като заявява, че с посочената сделка ищецът –
кредитор не е увреден, сделката е възмездна и срещу отчуждения апартамент – СИО
на ответника П.М. и неговата съпруга е получена неговата парична равностойност,
по отношение на която кредиторът не е ограничен да насочи изпълнение. Оспорва
по основание и размер вземанията на кредитора спрямо него и съпругата му, тъй
като липсват каквито и да било доказателства за размера на вземането на
кредитора, като заявява, че издадените заповеди за изпълнение не установяват
със сила на пресъдено нещо размера на вземанията на банката - кредитор.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
С.М. и И.М., чрез назначения по реда на чл.47 ГПК особен представител адв. Д.Б.,
в който е изложено становище за недопустимост на исковата претенция. Заявява,
че обективираният в НА № 52 от 2015г. договор за покупко – продажба следва да
се третира като нищожен на основание чл. 26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД, поради
правно невъзможен предмет. Посочва, че от представените по делото
доказателства, ищецът не се легитимира като кредитор, тъй като претендираното
вземане е погасено по давност.
В о.с.з. банката ищец чрез пълномощника юрк. П.
поддържа предявения иск. Представя списък на разноските. Навежда възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника – П.М..
В о.с.з ответникът П.М., чрез адв. С., оспорва
предявения иск. Заявява, че поддържа наведеното от другите ответници възражение
за настъпила погасителна давност на вземането по записа на заповед. Представя
списък на разноските.
Ответниците С.М. и И.М.,
чрез назначения особен представител адв. Б., оспорват предявения иск, с правно
основание чл.135 от ЗЗД.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав,
като взе предвид доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Приет е неоспорен Договор за кредит
№ 131 от 13.08.2004г. сключен между „Б.Д.“ ЕАД , като кредитор и „П.***“ ЕООД,
представлявано от ответника П.М., и „П.***“ ЕАД представлявано от ответника П.М.,
в качеството им на кредитополучатели за сума в размер на 200 000 лева, предоставен
като револвираща кредитна линия, с уговорен срок за ползване на кредитната
линия – 12 месеца. /лист 12-15
от делото/
Представени
са и Анекс № 1 от 11.08.2005г., Анекс № 2 от 14.08.2006г., Анекс № 3 от
30.07.2007г. и Анекс № 4 от 30.06.2008г. към договора за кредит. /лист 16-21 от делото/
Прието
е и извънсъдебно споразумение към договор за кредит от 01.06.2007г., договор за
кредит № 131 от 13.08.2004г., договор за кредит № 197 от 28.05.2005г. и договор
за кредит № 121 от 25.06.2004г., обективиращо признание за непогасен остатък на
ответниците към „Б.Д.“ ЕАД по получени кредите в размер на 1 245
725,19лв. и план за разсрочване. /лист 23 –
26 от делото/
Приет е
неоспорен запис на заповед, съгласно който издадетеля
„П.***“ ЕООД се е задължил да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 150 000 лева,
платима на предявяване, като е посочено, че записът трябва да се предяви за
плащане в срок до 23.11.2013г. Задължението е авалирано при условията, при
които е поето от ответника П.С.М.. /л.27
от делото/
Представени
са и нотариални покани, с които П.М. е поканен да заплати сумата по записа на
заповед, както и констативни протоколи, в които е констатирано, че същият на
посочената дата не се е явил. / лист 28-39
от делото/
Приета е Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
от 12.09.2016г. и изпълнен лист издадени по ч.гр.д.№50855/2016г. на СРС, ГО, 32
с-в, с които ответникът П.С.М. е осъден
да заплати на кредитора „Б.Д.“ ЕАД сумата от 150 000 лева, представляваща
главница по запис на заповед от 23.11.2011г., ведно със законната лихва за
периода от 08.09.2016г. до изплащане на вземането. Ищецът „Б.Д.” ЕАД се снабдила въз основа на
документ по чл.417, т.9 от ГПК със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 50855/2016г. на СРС, ГО, 32 с-в. /лист
40-43 от делото/
От приетия Договор за кредит за покупка на недвижим имот от
02.03.2005г., съгласно който „Б.Д.“ ЕАД в качеството на кредитополучател е
отпуснала на ответницата С.Ц.М. в качеството й на кредитополучател кредит в
размер на 185 600 лева, със срок за издължаване – 240 месеца./л.48-л.49/ Поради изпадане в забава на ответницата М. като кредитополучател относно
задължениетоза погасяване на вноски по кредита по ч.гр.д. № 29119/2013г. по описа
на СРС, ГО, 52-състав, е издаден изпълнителе лист, съгласно който С.М. е
осъдена да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 173 828.09 лева, ведно със
законната лихва от 21.05.2013г., сумата от 50 333.31 лева – договорна
лихва за периода от 13.03.2012г. до 20.05.2013г., сумата от 21 102.49 лева
– санкционираща лихва за забава за периода от 13.03.2012г. – 20.05.2013г.,
сумата от 60 лева – заемни такси, както и съдебни разноски в размер на
7 802.72 лева.
Приет
е неоспорен Нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 39, том
ІІ, рег. № 28240, дело № 239/2013г. на нотариус А. Ч. с рег. № 310 на НК, съгласно
който на 13.11.2013г. ответниците П.М. и
С. М.продали на И.М. свой недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
осеметажна сграда, с идентификатор 68134.4360.279.19.2 в гр. София, район
Люлин, ул. „Петър Горанов“, *****, обект жилище, апартамент за сумата от
32 127.50 лева. /лист 7-8 от
делото/
Представен
е и нотариален акт № 52, том ІІ, рег. № 21232, дело № 251/2015г. на нотариус А.Ч.,
с рег. № 310 на НК, съгласно който П.М., действащ лично и като пълномощник на
съпругата си – С.М. продават на И.П.М. 12 свои тавански складови помещения в
сграда в пететажна сграда изградена в груб строеж, в поземлен имот с
идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ж.к.
„Манастирски ливади“ , ул. ,*****, за сумата от 275 000 лева, като е посочено,
че сумата от 10 000 лева ще бъде изплатена по банков път при сключване на
настоящия договор, а останалата сума ще бъде изплатена в срок от 25 години,
най-късно до 04.09.2040г. по банков път, като е уговорен лихва в размер на 3%
при неспазване на крайния срок за плащане. /лист
8- л.11 от делото/
Между страните не е спорно, а и от
представеното на лист 176 от делото удостоверение за родствени връзки изх. №
11-68 от 06.11.2019г. на общ. Плевен, се установява, че И.П.М. /преобретател по процесните
сделки/ е син на ответниците П.М. и С.М. /прехвърлители по процесните
сделки /.
По
искане на ищцовата банка пред настоящата съдебна инстанция е допуснато
изслушването на съдебно – счетоводна експертиза изготвена от вещо лице Е.Б.С., неоспорена
от страните, чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и
пълно. От приетото заключение се установява, че главницата по Договор за кредит
№ 131/13.08.2004 г. с креидтополучател П.***ЕООД е
първоначално усвоена на 16.08.2004 г. в размер на 200 000 лв., след което
съгласно договореното с договора и анексите главницата (части от главницата) се
погасява и усвоява отново. Вещото лице посочва, че последното револвиране по
главницата е от 30.06.2008г. в размер на 60 000 лв., като с това револвиране
общо усвоената сума отново е 200 000 лв. Експертизата сочи, че главницата по
Договор за покупка на недвижим имот с кредитополучател С.М. е отчетен като
усвоен на 14.03.2005 г. по разплащателна сметка № (02) 0000000009076742 с
титуляр П.С.М.. Основанието на превода е „С.Ц.М.; 0000000009075978; усвояване
на жил. кредит“. Вещото лице посочва, че кредитът се погасява чрез директен дебит
от разплащателната сметка на кредитополучателите и не е необходимо внасяне на
суми на всяка падежна дата с основание за погасяване на кредита. От
разплащателната сметка по кредита на П.***ЕООД са прехвърлени суми за
погасяване на кредита в общ размер на 590 162,19 лв., включително 310 000 лв.
револвирана главница. Посочено е, че разплащателната сметка на П.*** ЕАД не е
обслужвала никой от кредитите. От разплащателната сметка на С.М. за погасяване
на кредита й са прехвърлени 110 088,91 лв. По кредита на П.***ЕООД експертизата
изчислява просрочие към 04.06.2010 г. от 587 дни (по
частично непогасено лихвено задължение с падеж 25.10.2008 г.) и 556 дни (по
първото цяло непогасено месечно лихвено задължение). По намаляване на лимита
(вноски за главници) са отчетени просрочил с по един ден през м.07.2006 г.,
м.07.2007 г. и м.06.2008 г. Съгласно Анекс № 4, последните плащания по
главницата е следвало да са на 25.05.2009 г. и 25.06.2009 г. или просрочието по
главницата, считано от 25.05.2009 г. до 04.06.2010 г. е 375 дни. Вещото лице
обосновава, че в системата на банката месечните погасителни вноски са отчетени
като погасени (не само чрез плащания, а и чрез капитализации и при
предоговаряне при сключените анекси) с конкретни дни в просрочие към датата на
осчетоводяване на предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост по кредита
е осчетоводена на 18.07.2012 г., след като по вноската с падеж 13.04.2012 г. са
отчетени 95 дни просрочие. Вещото лице обосновава извод, че непогасената сума по кредита на П.***ЕООД към
30.06.2017 г. е 121 125,70 лв. главница,
68 451,53 лв. законна лихва, а общо непогасените суми по кредита на С.М.
са 245 323.89 лева, от които: 173 828.09 лева главница,
50 333.31 лева лихви, 21 102.49 лева наказателна лихва и 60 лева,
представляваща заемни такси.
Така установената фактическа
обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
С оглед подържаните от ищеца в исковата молба твърдения за съществуващо в
негова полза вземане срещу ответниците извършена в негова увреда разпоредителни
сделки, съдът намира предявените конститутивни искове за допустими, като
правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Искът по чл. 135 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на
длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си,
предназначено, съгл. чл. 133 ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и
по този начин създава опасност за реализиране вземането на кредитора.
Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на всички
елементи от фактическия състав на чл. 135, ал.1 ЗЗД, а именно: 1. ищецът да е
кредитор на ответника-длъжник, т. е. ищецът да е титуляр на друго субективно
материално гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник; 2.
извършеното от последния действие/сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор,
т. е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му
спрямо ответника-длъжник; 3. длъжникът да е знаел за увреждането към момента на
извършването на атакуваната сделка/действие. Когато тя е възмездна - и
договарящото с него лице трябва да е знаело за увреждането; когато увреждащата
сделка/действие е извършена преди възникване на вземането на ищеца-кредитор, е
необходимо намерение (а не само знание) у ответниците за увреждането.
Презумпция за знание е установена само по отношение на ограничен кръг трети
лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника - чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Качеството кредитор е
обусловено от наличието на действително вземане, което по правило трябва да е
възникнало преди извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува
при извършването му. Ирелевантно за спора по чл. 135 ЗЗД е дали вземането е
ликвидно и изискуемо към момента на осъществяване на разпоредителната сделка –
достатъчно е да е възникнало, да е действително, и да не е погасено чрез някой
от предвидените в закона правни способи.
По първата предпоставка /кредитор/:
Кредитор по
смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично /какъвто е
настоящият случай/ или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го
актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което
може да не е изискуемо или ликвидно /Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 551/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Страната,
поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството
си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес /Решение № 328 от
23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/. В процесния спор, павловият иск не е обективно съединен с иска
за вземането. С оглед на горното, правоотношенията, от които произтича
вземането не стават предмет на делото и съдът не може да преценява дали същите
съществуват, а изхожда от положението, че вземането е налице, ако то произтича
от твърдените факти.
В случая от неоспорените писмени доказателства се установи, че ищецът „Б.Д.” ЕАД е придобил качеството на кредитор по
отношение на ответниците П.М. и С.М. преди
предявяване на иска и то на две различни правни основания, които нямат връзка едно
с друго, а именно - на основание Записа на заповед от 23.11.2011г. и на
основание Договора за кредит от 02.03.2005г.
Установява
се, че със запис на заповед от 23.11.2011г. „П.***“ ЕООД, чрез управителя П.С.М. - първият ответник,
безусловно и неотменимо се задължава да заплати на предявяване на 23.112011г.
сумата от 150 000 лева на ищеца във връзка със задължения по договор за кредит
№ 131 от 13.08.2004г. Записът на заповед е авалиран
от „П.***“ ЕАД, също представлявано от П.С.М.. Посоченото обстоятелство не е
спорно по делото. Издаденият запис на заповед съдържа всички необходими
реквизити по чл. 535 ТЗ, поради което, съдът намира че е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение действително парично вземане.
Установи
се, че ищецът „Б.Д.” ЕАД е придобил качеството кредитор спрямо ответника П.С.М.
при издаване на процесния запис на заповед през 2011г., преди завеждането на иска.
Установи
се, че с договор за кредит от 02.03.2005г. банката е отпуснала кредит и на
втория ответник С.М., който кредит не е погасен.
С
оглед направеното от ответниците възражение
за погасяване по давност на вземането на ищеца по записа на заповед, следва
да бъде отбелязано, че в производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД
не може да се разрешава спор относно съществуването на правоотношението, което
легитимира ищеца като кредитор, тъй като то не е предмет на предявения Павлов
иск - в случая като погасено по давност. Тези отношения могат да бъдат предмет
на преценка в производството по иск за съществуване на вземането по записа на
заповед, но не и в производството по иска по чл. 135 ЗЗД, с решението по което
увреждащата сделка се смята за несъществуваща единствено по отношение на
увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Това качество може
да отпадне или да бъде отречено само със сила на присъдено нещо, каквато
решението по предявения Павлов иск няма спрямо правоотношението, от което
произтича качеството на кредитор. При евентуално уважаване на иск относно
правоотношението, на което ищецът основава вземанията си отпада правния интерес
от непротивопоставимостта на увреждащата сделка. Следователно и погасяването на
вземанията по давност могат да бъдат взети предвид по делото по предявения
Павлов иск единствено при представяне на влязло в сила решение по този въпрос,
каквото не е налице, както и при обективно съединяване на иска по чл. 135 ЗЗД с
иска за вземането. В последния случай предмет на делото наред с потестативното
право ще бъдат и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В
производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с
възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като
кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да
осъществи само по иска за вземането. В този смисъл са и решение № 552/15.07.2010
по дело № 171/2009 на ВКС, ГК, IV г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, Определение № 1700 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 1420/2009 г. по описа на
ВКС, IV г. о.; решение № 122/2011 г. на ІV г.о. на ВКС на РБ по гр. д. №
1028/2010 г.; решение № 1128/ 2008 г. на І г.о. на ВКС на РБ по гр. д. №
3867/2007 г.
За пълнота на изложението съдът счита, че във връзка с направеното от
ответниците възражение за погасяване по давност на вземането следва да посочи,
че постановена по чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 162/ 02.11.2012 г.
по т.д. № 1126/ 2011 г. на ІІ т.о. застъпва, че запис на заповед с падеж на
предявяване, трябва да бъде предявен на издателя, като това е необходимо
условие за определяне падежа на задължението и настъпване на изискуемостта на
задължението за плащане. Задължението по записа на заповед с падеж на
предявяване възниква със самото му подписване, но това не го прави изискуемо от
този момент. Издателят отлага изпълнението на задължението си до момента, в
който записът на заповед не му бъде предявен за плащане. Предявяването на запис
на заповед "на предявяване" има за цел да установи падежа на
задължението и е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки
от солидарните длъжници - издател и авалист.
С
оглед това, съдът намира, че по делото е установено качеството кредитор на
ищеца по предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. По смисъла на
цитираната разпоредба кредитор е този, който поначало има вземане – дори без да
е установено с влязло в сила решение. В настоящия случай се установи, че
паричното вземане на ищеца към първия ответник е възникнало преди сключване на
договора за покупко - продажба на недвижимите имоти. При разглеждане на
предявения иск, съдът не може да проверява, съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в
сила решение. Ответниците П.М. и С.М. не установиха, съобразно правилата
на чл. 154, ал.1 ГПК, че са погасили поетите парични задължения.
По втората предпоставка /увреждаща кредитора
сделка/:
В относимата съдебната практиката безспорно се
приема, че след като извършените разпоредителни сделки осуетяват или
затрудняват осъществяването на правата на кредитора, то тези сделки са и
увреждащи кредитора. В допълнение на това разбиране, следва да се посочи, че
прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, който намалява
длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора /така Решение
№ 55 от 24.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4525/2015 г., IV г. о., ГК и Решение №
639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 754/2009 г., ІV г. .о., ГК, постановени
по реда на чл. 290 от ГПК/.
В настоящия
случай е налице увреждащо разпореждане, представляващо извършение на 13.11.2013г.
и на 04.09.2015г. възмездни разпоредителни
действия – две покупко-продажби на първите двама ответници с техни собствени
недвижими имоти, като са продадени на третия ответник –син им И.М..
Доколкото се
касае за възмездна сделка – покупко - продажба, когато тя е осъществена по
действителната цена не намалява имуществото на длъжника, тъй като срещу дялове
се получава цена, но получената парична сума може да не е налице, поради което
кредиторът не може да се удовлетвори от същата. Според чл. 133 от ЗЗД цялото имущество
на длъжника служи за удовлетворение на неговите кредитори и той посочва върху
какво иска да се насочи изпълнението.
Що се отнася до
твърденията за нищожност на атакуваната сделка с нотариален акт от
04.09.2015г., тъй като са продадени обекти, които нямат самостоятелно съществуване, следва да се
посочи, че подобни възражения също не могат да бъдат противопоставени
инцидентно на кредитора по предявения от него иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Възражението за нищожност на разпоредителната сделка, от която произтичат
имуществените права на длъжника, практически се свежда до твърдение, че липсва
увреждане за кредитора, поради обективната липса на намаление на имуществото на
длъжника. Противопоставянето на факти и права на страните с оглед на нищожност
на сделката, засягащо действителните права на собственост върху отчужденото
имущество, може да бъде осъществено спрямо кредиторите само с решение
постановено в производство по предявен иск за това, от което съдът би бил
обвързан съгласно чл. 298 ГПК, но не и чрез въвеждането им с възражения срещу
предявения Павлов иск. Кредиторът не е страна по тези правоотношения, а
насрещната страна в материалното правоотношението, не е насрещна страна в
процесуалното по предявения Павлов иск.
По същество възражението за
нищожност поради невъзможния предмет /чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД/ на покупко-продажба
обективирана в нотариален акт № 52, том ІІ, рег. № 21232, дело № 251/2015г.
на нотариус А.Ч., с рег. № 310 на НК, е неоснователно, доколкото не се
констатира първоначално състояние на фактическа или правна обективна
невъзможност.
По третата предпоставка /знание (съзнаване) на
увреждането от страна на прехвърлителя и от втория ответник–приобретател на
имуществото/:
Съгласно оборимата презумпция,
субсумирана в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника.
В случая сделката е възмездна, поради което в производството следваше да
бъде установено от страна на ищеца, че лицето, с което длъжника е договарял е
знаело за увреждането. В случая намира приложение разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД - оборимата презумпция за
знание за увреждането. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът
или сестрата на длъжника, които са договаряли с него, знаят, че тази сделка
уврежда кредитора. Счита се, че и длъжникът знае за увреждането.
Както се посочи по-горе - страни по увреждащата сделка-продажба са родители
и дете, с оглед и на това се прилага презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за увреждане от
всеки от ответниците. Тази презумпция за знание не е оборена, като тежестта на
доказване е за ответниците - последните следва да докажат незнание, което в
случая не е сторено. С
оглед и на това се прилага презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за
увреждане от всеки от ответниците.
По
изложените съображения, съдът намира че по делото се доказа кумулативното
наличие на всички предпоставки на иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД, поради което
същият следва да бъде уважен и да бъде обявени за недействителни по отношение
на ищеца възмездната разпоредителна сделка между ответниците,
обективирана в договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.11.2013г.,
както и в договор за покупко-продажба на
недвижими имоти от 04.09.2015г. Като взема
предвид изложеното съдът намира, че в настоящият случай са установени всички
елементи от фактическия състав на чл.
135, ал. 1 ЗЗД, предявените обективно съединени искове са основателни и следва
да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на
разноски има ищецът. На банката ищец следва да се заплатят направените от нея
разноски в общ размер на 3 451.34 лв.,
от които 1 082.52 лева държавна такса, 18.82 лева, платена такса – Имотен
регистър, 1 850 лева, представляваща разноски за особен представител, 400
лева – депозит вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд,
ГО, I-7 състав
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.
135, ал.1 ЗЗД
спрямо „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„*******, по иск предявен срещу П.С.М., ЕГН
**********, С.Ц.М., ЕГН ********** и И.П.М., ЕГН **********, всички с адрес: гр. София, ж.к. *******договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт за покупко-продажба
№39, т. II, рег.№ 28240, д.№239/2013г. на нотариус Александър Ч.с рег.№ 310 на
НК и вписан в АВ, СВ - София с акт № 101, том CXXXV, за следния имот: Самостоятелен
обект в осеметажна сграда с идентификатор 68134.4360.279.19.2, с адрес: гр.
София, Район Люлин, ул. «Петър Горанов» , блок *******, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 65,66
кв.м., ведно с прилежащите части: Избено помещение 2 от 3,63 кв.м. и 3.715 %
идеални части от общите части на сградата.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД спрямо „Б.Д.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „*******, по иск предявен срещу П.С.М.,
ЕГН **********, С.Ц.М., ЕГН **********
и И.П.М., ЕГН **********, всички с
адрес: гр. София, ж.к. *******договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 52, т. II, рег. № 21232, д. № 251/2015г. на нотариус А.Ч., с
рег. № 310 на НК и вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписвания - София
с акт № 133, том CXXIV, за следните недвижими имоти, както следва:
1.
Таванско складово помещение Т1 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 4,01
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
2.
Таванско складово помещение Т2 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 4,01
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
3.
Таванско складово помещение Т3 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 6,83
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
4.
Таванско складово помещение Т4 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 43,68
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
5.
Таванско складово помещение Т5 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. „*******с разгъната площ от 18,15
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
6.
Таванско складово помещение Т6 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. „*******с разгъната площ от 14,60
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
7.
Таванско складово помещение Т7 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 15,35
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
8.
Таванско складово помещение Т8 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 23,57
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
9.
Таванско складово помещение T9 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 25,40
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
10.
Таванско складово помещение Т10 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 43,71
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
11.
Таванско складово помещение T11 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 18,37
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11;
12.
Таванско складово помещение Т12 в пететажна сграда изградена в груб строеж, в
поземлен имот с идентификатор 68134.1933.621, с адрес на имота: гр. София,
район Витоша, ж.к. „Манастирски ливади“ , ул. ,*******с разгъната площ от 26,17
кв.м., принадлежащо към Апартамент №11 с идентификатор 68134.1933.621.1.11.
ОСЪЖДА П.С.М., ЕГН **********, С.Ц.М., ЕГН ********** и И.П.М., ЕГН **********,
всички с адрес: гр. София, ж.к. *******да заплатят на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3 451.34 лв., представляваща
сторени разноски, в производството пред СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: