№ 90
гр. Смолян, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20235400500001 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 284/11.11.2022г., постановено по гр.д.№ 589/2022г. по описа на
Смолянски районен съд е осъдена А. Н. Т., с ЕГН ********** с адрес с. С., общ. Смолян,
ул.“Кап. Златка Кущинарова“ №6 на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на М. С. Е., с
ЕГН ********** с адрес гр. Смолян, ул. „Първи май“ № 65,ет.4, ап.10 сумата от 4 656,00
лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването през периода 11.04.2018г.
до 12.04.2022г. на собствената й 1/2 ид. част от следния недвижим имот: Самостоятелен
обект с идентификатор 69345.102.7.1,със застроена площ от 79 кв.м., с предназначение
“жилищна сграда-еднофамилна”,построена в поземлен имот с идентификатор 69345.102.7
по кадастралната карта на с. С., община Смолян,област Смолян, одобрена със заповед №
РД-18-8/16.02.2006 година на Изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с трайно
предназначение на територията: “урбанизирана” и начин на трайно ползване “ниско
застрояване (до 10 м.)”, с площ на имота по кадастралната карта от 562 кв.м., съгласно скица
№ 7667/09.12.2009 г. на АГКК, СГКК - гр. Смолян, при граници и съседи на имота: имот №
69345.102.64, имот №69345.102.8, имот № 69345.102.9, имот № 69345.13.558 и имот №
69345.102.65, сумата от 1059,37 лв. , представляващи лихва за забава върху всяко отделно
месечно обезщетение,начислена за периода 10.04.2018г. до датата на предявяване на иска -
23.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска- 23.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.Осъдена е А. Н. Т., с адрес
с.С., общ. Смолян, ул.“Кап. Златка Кущинарова“ №6 да заплати на М. С. Е., с ЕГН
1
********** с адрес гр. Смолян, ул. „Първи май“ № 65,ет.4, ап.10 разноски по водене на
делото в размер на 1 180,00лв.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 6463/30.11.2022г. от А. Н. Т.,
чрез пълномощника й адв.Б.М., с оплаквания за неправилност, поради противоречие със
материалния закон и доказателствата по делото.Излагат се доводи, че районният съд е
констатирал, но не е взел предвид обстоятелството, че дори А. Т. да е държала ключ от
къщата това действие е на правно основание въз основа на възложената от ЧСИ по изп.д. №
536/2018 г. функция на пазач на имота. Делото за публична продан на имота е образувано
преди исковия период на 11.04.2018г. и през този период не е осъществявано лично
ползване на имота от страна на А. Т.. Кредиторът по изпълнителното производство няма
никакво основание да владее и ползва описаната вещ, по аргумент от чл.486,ал. 1 ГПК,
доколкото тя се оставя във владение на длъжника. Имотът е изнесен на публична продан и
през исковия период е извършена публична продажба,видно от приложените по делото
писмени доказателства. През исковия период Т. не е живяла в процесното жилище и не е
ползвала половината имот на ищцата, включително и собствената си половина. С никакви
действия не е дала повод да се счита,че има някакви претенции да ползва имота или да
създава пречки за ищцата да ползва своята част. Ищцата нито е имала намерение нито е
предприемала действия да влезне в този имот и да го ползва лично. За да се уважи иска по
чл.31 ал.2 ЗС следва да е налице основната предпоставка за основателността му, а именно
ответникът да ползва изцяло веща и това да е в причинно-следствена връзка с
невъзможността ищецът да ползва своята част. След образуване на изпълнителното дело за
публична продан само съдебния изпълнител може да разпореди на кого предоставя имота за
отговорно пазене. В случая лицето, на което е възложено отговорното пазене на вещта не
само,че не носи отговорност за ползване, но и има право на възнаграждение и разходи
направени във връзка с това му задължение.В Решение № 51/27.04.2015 г. по гр. д. № 4829 /
2014 г. на ІІг.о. на ВКС е прието,че хипотезата на член 31,ал.2 от ЗС е частен случай на
общата забрана по член 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго,
като препятстването от страна на ползващия съсобственик на възможността на друг
съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от
общата вещ нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на
чл.31 от ЗС право на обезщетение.Според това становище на ВКС сред предпоставките за
уважаването на иска по чл.31 ал. 2 ЗС е липсата на основание за личното ползване от
съсобствениците. При наличието на възложена функция на пазач на имота дори ответника
Т. да е осъществявала държане на ключ, да е посещавала имота с цел да се извършва оглед
от страна на кандидат-купувачи, то тя не е осъществявала такова ползване по смисъла на
разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС. Това обстоятелство е било известно и на взискателната по
изп. дело № 536/2018 г. и ищец по настоящото дело М. Е.. Въпреки това в исковата молба се
твърди и това се поддържа по време на делото,че тя ползва на лично основание, което се
опровергава от представения протокол за опис по изп.д. № 536/2018г. и от гласните
доказателства, събрани по делото. От показанията на разпитания свидетел и представените
трудови договори и справка от НАП за сключените от Т. трудови договори е видно, че тя не
2
е осъществява лично ползване на имота,не живее в това жилище и не е преспивала там и не
го е обитавала. След предходното дело с идентичен предмет Е. не е поискала да й бъде
предоставен ключ, нито пък е предприемала действия да ползва имота и с поведението си Т.
да е станала причина тя да не може да ползва имота. В периода на обявената публична
продан съсобствениците са лишени от възможността да ползват лично имота и
правомощията им са ограничени от действията на съдебния изпълнител, който след описа
решава какви мерки по представянето на имота за отговорно пазене и управление ще
предприеме. В случая тази роля и функция на пазач на имота е възложена на Т. и тя е
изпълнявала, но без да живее и ползва в имота за лични нужди. Обстоятелството,че на този
адрес е регистриран постоянния й адрес не е основание и доказателство, че тя лично ползва
и живее постоянно в това жилище.От данните по делото това твърдение се опровергава.
Неправилно съдът е присъдил разноски по делото относно целия предявен иск в размер на 7
000 лева ,а не върху уважената част, като върху отхвърлената съответно не е присъдил
разноски за ответната страна. Моли обжалваното решение да бъде отменено и бъде
отхвърлен предявения иск, като му бъдат присъдени разноски по делото.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
6986/21.12.2022г. от М. С. Е. с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.Е.Р. в който се
оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и във
въззивната жалба се повтарят изложените в първоинстанционното производство доводи,
като се твърди, че изводите на съда са неправилни. Сочи се, че оплакванията са
неосноватени, като в жалбата се съдържат две противоречиви и взаимноизключващи се
твърдения: от една страна се твърди, че кредиторът М. Е. в изпълнителното производство
няма никакво основание да владее и ползва описаната вещ, доколкото тя остава във
владение на длъжника А. Т., а от друга страна се твърди, че в периода на обявената
публична продан съсобствениците са лишени от възможността да ползват лично имота и
правомощията им били ограничени от действията на съдебния изпълнител, като последното
твърдение не намира опора в правото. Несъстоятелни са и твърденията относно трудовите
договори и справки от НАП и изводите, че това доказва липсата на ползване на
имота.Несъстоятелно е и оплакването, че Е. не е търсила ключ и достъп до имота. По
никакъв начин същата няма задължение повторно да търси подобен достъп, след като
веднъж е налице отправена за това покана и същата не е произвела ефект, като достъп не е
предоставен дори след воденото между страните предходно производство със същото
правно основание. Неоснователно е и оплакването в частта на присъдените разноски -
очевидно от страна на жалбоподателя не е съобразено обстоятелството, че в съдебното
заседание на 12.10.2022г.е допуснато изменение на исковата претенция, която със съдебното
решение е изцяло уважена, поради и което няма отхвърлителна част, а присъдените разноски
са съобразно уважения иск в неговата цялост. Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно и моли да бъде потвърдено, като й бъдат присъдени направенитепо делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката чрез пълномощника си адв.М. поддържа
3
въззивната си жалба.
Въззиваемата чрез адв.Р. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства поединично
и в тяхната съвкупност счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните
съображения:
Районният съд е бил сезиран от ищцата М. С. Е. с искова молба, с която е
предявила срещу А. Н. Т. иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС да бъде осъдена
ответницата да й заплати сумата от 5 300 лева главница, представляваща обезщетение за
лишаването на ищцата от правото й да ползва собствената си 1/2 идеална част от
самостоятелен обект с идентификатор 69345.102.7.1, със застроена площ от 79 кв.м., с
предназначение “жилищна сграда-еднофамилна”, построена в ПИ с идентификатор
69345.102.7 по КК на с.С., община Смолян, област Смолян,одобрена със заповед № РД-18-
8/16.02.2006 година на Изпълнителния директор на АГКК гр.София, с трайно
предназначение на територията: “урбанизирана” и начин на трайно ползване “ниско
застрояване (до 10 м.), с площ на имота по КК от 562 кв.м., при описаните граници, както и
сумата от 1700 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяко отделно месечно обезщетение за периода от 11.04.2018-11.04.2022, начислено за
периода считано от първо число на месеца следващ месеца, за който се отнася
обезщетението до датата на подаване на исковата молба-23.06.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 23.06.2022г. до окончателното
изплащане на сумата. Ищцата е поддържала твърдения, че с ответницата са съсобственици
на описания недвижим имот, който с влязло в сила Решение № 26 от 16.02.2009г. по гр.д.№
1413/2007г. по на СмРС за съдебна делба е бил възложен в дял Д.А., като последния е
осъден да заплати парично уравнение на дела на ищцата М. Е.. Д.А.Т. е починал на
20.09.2011г. като е оставил за свои законни наследници-съпруга А. Н. Т. и дъщеря С.Д. Т..
Последната е направила отказ от наследство, видно от удостоверение изх.№ 1990/2011 г.на
РС-Смолян. Тъй като дължимото парично уравнение на дела на ищцата не е изплатено в
определения от закона 6-месечен срок, решението за възлагане на гореописания недвижим
имот е обезсилено по право и имотът е изнесен на публична продан с Решение №
274/27.06.2017г. по гр.д.№ 1413/2007г. По образуваното изп.д.№ 536/2018г.по описа на
ЧСИ Соня Димитрова са проведени няколко неуспешни публични продани и едва с
Постановление за възлагане, влязло в сила на 12.04.2022 година, съсобствеността върху
описания недвижим имот е прекратена. От ищцата се твърди, че е направила опити за
доброволното уреждане на въпроса относно ползването на съсобствения имот, като е
изпратила нотариална покана до ответницата с рег.№ 215,том 1, акт №9 от 23.01.2012г. по
описа на нотариус с рег. № 613 на НК-Ана Шопова с район на действие РС-Смолян, връчена
4
на 09.03.2012 година на ответницата, с която я е поканила да й заплаща по 120,00 лева
месечно обезщетение за лишаването й от ползването на имота или да й предостави
ползването на полагащата й се 1/2 идеална част от съсобственият им имот. Тъй като не се е
стигнало до доброволно уреждане на спора по депозирана от ищцата М. Е. искова молба е
постановено Решение № 171/22.04.2019г. по гр.д. № 399/2018г.по описа на СмРС, изменено
с Решение № 376/19.09.2019г. по в.гр. д. № 261/2019 по описа на СмОС, с които ответницата
А. Т. е осъдена да й заплати сумата 5 273,67 лева, представляваща обезщетение за
лишаването й от ползване на собствената й 1/2 ид. част от описания по-горе имот, за
периода от 10.04.2013г. до 08.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86,
ал 1 ЗЗД да й заплати сумата от 520,35 лева, представляващи обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху всяко отделно месечно обезщетение, начислено за периода,
считано от първо число на месеца следващ месеца, за който се отнася обезщетението до
10.04.2018г. – датата на подаване на исковата молба, като за първата вноска за м.март
лихвата се начислява считано от началната дата на периода на лихвата - 10.04.2015г.; а с
въззивното решение е присъдена допълнително сумата от 186,33 лева,представляваща
обезщетение за лишаване от ползване, в периода от 09.02.2018г. до 10.04.2018г. на
притежавана от ищцата 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесната двуетажна
жилищна сграда, находяща се в село С.. Твърди се от ищцата, че за периода след 10.04.2018
г. до която дата е налице присъдено обезщетение, съгласно посочените по-горе решения, до
12.04.2022 година, към която дата съсобствеността върху имота е прекратена, посочения
съсобствен имот е продължил да се ползва еднолично от ответницата без да заплаща какъвто
и да е наем или да предостави ключове от имота за ползването на същия и от ищцата,
поради което претендира описаното обезщетение на основание чл.31,ал.2 от ЗС за периода
от 10.04.2018г. до 12.04.2022г.
Ответницата в отговора на исковата молба оспорва иска, като сочи, че регистрацията
й като постоянен адрес на адреса на процесния имот не е основание и доказателство, че тя
лично го ползва и живее постоянно в това жилище. След Решение № 134/27.03.2017г. по гр.
д.№1413/2007г. на СмРС не живее в процесното жилище и не ползва половината имот на
ищцата. Твърди, че по време на исковия период 11.04.2018г. до 12.04.2022г. е работила и
живяла в к.к.Пампорово, к.к. Златни Пясъци, гр. Несебър, в жилище на сина си в гр.
Асеновград. След влизане в сила на решението по в.гр.д. № 261/2019 г. на СмОС не е
получавала нова покана по смисъла на чл.30 ал.2 ЗС, както и искане или обаждане от страна
на ищцата, за да може да я уведоми, че жилището е свободно и може по всяко време да го
ползва. Не е създавала никакви пречки на ищцата да ползва жилището. Ищцата като
съсобственик би могла да си постави свой ключ без това да е противоправно действие, но
ищцата не е проявила желание, нито е предприела действие за ползване на жилището.
Ищцата не й е изпращала покана или съобщение, че желае да ползва жилището, освен
нотариалната покана от 2012г., която се е отнасяла за предходното дело. През процесния
период имотът е изнесен на публична продан по изп.д № 536/2018 г. и ответницата не е
живяла в него, нито е създавала пречки на ищцата да го ползва.
5
От представените по делото писмени доказателства се установява, че Решение №
26/16.02.2009 г. по гр.д. № 1413/2007г. за съдебна делба по описа на СмРС в дял на Д.А. Т. е
възложен следният недвижим имот: жилищна сграда, построена в имот УПИ I-173, кв. 19 по
плана на с. С. със ЗРП 224,66 кв.м., който имот е идентичен с поземлен имот 69345.102.7 по
кадастралната карта на с. С., мах.„Кайковска”, одобрен със заповед РД-18-8/16.02.2006 г. на
ИД на АГКК - гр. София, с площ на имота 562 кв.м., при съседи: имот № 13.558, №102.65, №
102.64, №102.8 и № 102.9, за който имот е отстъпено право на строеж със Заповед №
244/11.12.1985 г. и е сключен договор за ОПС от 02.04.1986 г., който е с пазарна стойност
158 183 лв. Със същото решение Д.А. Т. е осъден да заплати на М. С. Т. (Е.) сумата от 79
091,50 лв. за уравнение на дела. Решението е влязло в сила на 27.06.2009 г.
С Решение № 134/27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на СмРС е прогласено на
основание чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./ настъпилото по право обезсилване на възлагателно
Решение № 26 от 16.02.2009 г. по гр.д. № 1413/2007 г. по описа на СмРС, с което в дял на
Д.Н. Т. е поставен недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор
69345.102.7.1 в село С. със застроена площ от 79 кв.м.с предназначение „жилищна сграда-
еднофамилна“, построена в поземлен имот с идентификатор 69345.102.7 по КК на с. С., с
трайно предназначение: „урбанизирана“и начин на трайно ползване „ниско застрояване“, с
площ на имота по КК 562 кв.м., при граници и съседи на имота: имот № 69345.102.64, имот
№ 69345.102.8, имот № 69345.102.9,имот № 69345.13.558 и имот № 69345.102.65, с което
решение е присъдено уравнение на дела в размер на 79 091,50 лв. и имотът е изнесен на
публична продан, при квоти: по 1/2идеална част за А. Н. Т., като наследник на Д.А. Т. и М.
С. Т. /Е./, при стойност на един дял 75 069, 50 лв. Оставена е без уважение претенциите по
чл. 288 ал. 7, изр. трето ГПК /отм./ за възлагане в дял на допуснатия до делба имот на А. Н.
Т..
С Решение № 109/22.03.2018 г. по в.гр.д. № 85/2018 г. на ОС Смолян е отменено
Решение № 134/27.03.2017 г. по гр.д. № 1413/2007 г. на СмРС в частта, с която е оставена
без разглеждане претенцията по сметки за сумата от 13 160,54 лв., предявена от А. Н. Т.
срещу М. С. Т. /Е./ и решението е допълнено, като е осъдена М. С. Т. /Е./ да заплати на А.
Н. Т. сумата от 13 160,54 лв., представляваща заплатената част за уравнение на дела на М. Е.
като платено на отпаднало основание. Решението е влязло в сила на 08.02.2018 г. в частта, с
която имотът е изнесен на публична продан и в частта, с която е оставено без уважение
искането за възлагане на имота на А. Т..
По делото не е спорно, че Д.А. Т. е починал на 20.09.2011 г. и е оставил за свои
наследници – А. Н. Т.-съпруга и С.Д. Т.-дъщеря, видно от удостоверение за наследници
№ГРАО003000/03.10.2011г. С.Д. Т. се е отказала от наследството на баща си Д.А. Т. ,
като отказът й е вписан с № 15/20.12.2011 г. в книгите по чл. 49 ЗН, водени при СмРС, което
се установява от представеното съдебно удостоверение № 1990/2001 г., издадено от СмРС.
С нотариална покана от 23.01.2012г. М. С. Е. е поканила А. Н. Т. да й заплаща по
120 лв. месечно обезщетение за лишаването й от ползването на притежаваната от нея 1/2
ид.част от имота от жилищната сграда в с. С. с идентификатор 69345.102.7.1 и за
6
предоставяне на ползването върху същата. Поканата е връчена на А. Т. на 09.03.2012 г.от
нотариус Ана Шопова.
Тъй като А. Т. не е изпълнила нотариалната покана ,М. Е. е предявила иск срещу
нея, по която е постановено Решение №171/22.04.2019г. по гр.д.№399/2018г. по описа на
СмРС, с което А. Н. Т. е осъдена да заплати на М. С. Е. на основание чл. 31, ал.2 от ЗС
сумата от 5 273,67 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на
собствената й 1/2 ид. част от процесната сграда с идентификатор 69345.102.7.1, за периода
от 10.04.2013г. до 08.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.04.2018 до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
заплати сумата от 520,35 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяко отделно месечно обезщетение, начислено за периода считано от първо
число на месеца следващ месеца, за който се отнася обезщетението до 10.04.2018 г. - датата
на подаване на исковата молба, като за първата вноска за м. март лихвата се начислява
считано от началната дата на периода на лихвата - 10.04.2015 г., като са отхвърлени исковете
съответно в частта за главницата за разликата над уважения размер от 5 273,67 лв. до пълния
предявен размер от 5 460 лв. и за периода 09.02.2018 - 10.04.2018 г. и в частта на лихвата за
разликата над уважения размер от 520,35 лв. до пълния предявен размер от 1664,75 лв. С
Решение №376/19.09.2019г. по В.гр.д.№261/2019г. по описа на СмОС посоченото решение е
отменено в отхвърлителната му част и А. Н. Т. е осъдена на основание чл.31,ал.2 от ЗС да
заплати на М. С. Е., допълнително сумата от 186, 33 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване, в периода от 09.02.2018г. до 10.04.2018г., на притежавана от нея 1/2
ид.ч. от правото на собственост върху описания по-горе имот.
От представения по делото Протокол за опис и оценка на недвижим имот по изп.д.
№536/2018г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова е видно, че описания процесен имот е
оставен за пазене и управление на длъжника А. Н. Т. на основание чл.486 от ГПК. От
представените по делото Обявления за публична продан на недвижим имот по изп.д.
№536/2018г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова е видно, че имотът 7 пъти е изнасян на
публична продан и едва при последната, състояла се от 16.02.2022г. до 16.03.2022г. е
продаден с Постановление за възлагане от 25.03.2022г. на купувача А.Г.Х..
Постановлението за възлагане е влязло в сила на 12.04.2022г.
От представените по делото трудови договори на А. Н. Т. се установява, че по
Трудов договор №00002022/14.07.2021г. , сключен с „Хепи тур“ЕООД същата е работила
като камериерка за срок до 30.09.2021г. в к.к. Златни пясъци, общ.Варна, по Трудов Договор
№1108/23.12.2021г., сключен с „Хотел Финландия“ АД е работила като камериерка в хотел
„Лапландия“-к.к.Пампорово. От представената справка от НАП за регистрирани трудови
догори се установява, че през 2018г. ответницата е имала сключени трудови договори с
„Риор Холидейс“ ЕООД гр.София, а през 2019г. с „Риор Холидейс“ ЕООД гр.София, с
„Интер Съни Холидейс“ ЕООД-гр.Несебър и с „Николов-2010“ЕООД с.С..
Свидетелката М.Д.К.- снаха на ответницата твърди в показанията си, че живее в
гр.Асеновград, бул. „България“ №1. През 2009г.-2010г. свекъра й се разболял и тогава той и
7
свекърва й А. се преместили в гр.Асеновград, за да са по близо до гр.Пловдив, където свекър
й се лекувал заради заболяването си. Свекър й починал през 2011г. и от тогава ответницата
живее при тях в гр.Асеновград, когато не работи на Пампорово или на морето. Сочи, че
свекърва й има имот в с.С., който са обитавали със свекър й преди смъртта му. Не знае дали
тя има ключ от имота. Известно й е, че този имот в с.С. е бил обявен на публична продан.
Свекърва й е посещавала имота, когато са ходили със съдебния изпълнител и е трябвало да
го отключи. Твърди, че съдебният изпълнител се обаждал на свекърва й, че в определен ден
и час ще има оглед на имота и тя отивала. Свидетелката сочи също, че свекърва й е
пенсионер, но продължава да работи. Лятото от 15.05. отива на морето до края на септември
е там, а понякога и до октомври. На Пампорово отива да работи от края ноември до март,
понякога до началото на април. Десет месеца през годината работи, а два месеца, когато не
работи е при тях в гр.Асеновград. Свидетелката сочи, че е посещавала имота в С. и е
влизала вътре в къщата докато свекър й е бил жив. След това са посещавали имота само да
са занесат чували с храна за кучето, което е в двора, но не са влизали вътре в къщата.
Съпругът й-синът на А., няма ключ от имота. Не може да каже дали се е съхранявал някъде
там ключ. Не й е известно свекърва й докато е работела на Пампорово дали е посещавала
имота.
На зададените й по реда на чл.176,ал.1 ГПК въпроси А. Т. е отговорила, че съдебния
изпълнител е имал телефона й и когато се налагало да се правят огледи на имота й се
обаждала. Тя пристигала от гр.Асеновград и отключвала имота. Сочи, че ключът бил в
имота в с. С.- под изтривалката, пред входната врата на къщата и винаги там е оставян. След
смъртта на съпруга й никой не е живял постоянно в къщата. Ищцата никога не е искала да
има контакт с нея и е нямало как да я уведоми, че ключа е там.
От заключението на вещото лице по приетата СИЕ се установява, че пазарният
наем за ползването на процесния имот в периода от 11.04.2018г. до 11.04.2022г. е в размер
на 9 312 лева. Пазарният наем за ползването на ½ идеална част от процесния имот в
периода 11.04.2018г. до 11.04.2022г. е 4 656 лева. Размерът на законната лихва върху
определените месечни вноски за обезщетение в размер на пазарния месечен наем за
ползване на ½ идеална част от процесния имот - 97,00 лева, изчислена за периода от
11.04.2018г. до 11.04.2022г. е в размер на 964,96 лева.
От представена е справка от Калкулатор.бг, с която е изчислена лихвата за забава за периода
от 12.04.2022г. до датата на предявяване на иска-23.06.2022г. е видно, че е в размер на
94,41лв.
По молба на ищцата, с оглед заключението на вещото лице, на основание чл.214 от
ГПК е допуснато изменение на размера на предявените искове, с протоколно определение
от 12.10.2022г., като искът за обезщетение за лишаване на ищцата от правото й да ползва
собствената й идеална част от процесния за периода 11.04.2018г. - 12.04.2022г. се счита
предявен за сумата 4656,00 лв., а искът за лихви върху всяко месечно обезщетение за
периода от 11.04.2018г. до датата на предявяване на иска се счита предявен за сумата от
1059,37 лв.
8
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е
квалифицирал предявения иск по чл.31,ал.2 от ЗС във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД и правилно е
приел, че същият с допуснатото изменение е основателен и доказан.
Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС всеки собственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи другите съсобственици да си
служат с нея според правата им, а съгласно чл.31 ал.2 ЗС, когато общата вещ се ползва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване. Правилно районният съд е приел, че
хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за
облагодетелстване на едно лице за сметка на друго, като препятстването от страна на
ползващия съсобственик на възможността на друг съсобственик да упражни субективното
си материално право да ползва своята част от общата вещ нарушава забраната по ал. 1 да не
се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС-право на обезщетение. Последното е
регламентирано като средство за защита на лишените от възможност пряко да си служат с
общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу
неправомерното ползване на един от съсобствениците, като при невъзможност да получи
реално ползване, съсобственикът има право на парично обезщетение. Задължението за
заплащане на това обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване
на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване представлява едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Същото е равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след
получаването му ползващият съсобственик изпада в забава и дължи обезщетение.
От представените писмени доказателства, посочени по-горе безспорно се
установява, че през процесния период- 11.04.2018г. -12.04.2022г. страните по делото са
били съсобственици на процесния недвижим имот с идентификатор 69345.102.7.1. С
влизане в сила на 08.02.2018г. на Решение №134/27.03.2017г. по гр.д.№1413/2007г. по
описа на СмРС, с което обезсилено възлагателното решение за поставяне в дял на Д.А. Т.
на процесната жилищна сграда и имотът е изнесен на публична продан, е възстановена
съсобствеността върху имота между ищцата М. Е. и ответницата А. Т., като единствен
наследник на Д.А. Т. след отказа от наследство на дъщеря му С. Т..
Правилно районният съд е приел също, че с влизане в сила на Постановлението за
възлагане на 12.04.2022г. по изп.д.№536/2018г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова,
съсобствеността между страните е прекратена. Публичната продан на съсобствен
недвижим имот е само способ за ликвидиране на собствеността при съдебна делба на същия.
При този способ за извършване на делбата на неподеляем недвижим имот съделителите при
публичната продан имат право да получат парична равностойност на дела си от продажната
цена на имота при публичната продан. До извършването на публичната продан съделителите
са съсобственици на имота. Съсобствеността се прекратява с възлагането на имота на
купувача в резултат от осъществената публична продан.
9
Безспорно с представената по делото нотариална покана, получена от ответницата
А. Т. на 09.03.2013г. ищцата установява, че е отправила до ответницата писмена покана от
23.01.2012г., за заплащане на обезщетение за в бъдеще за лишаването й от ползването на
нейната ½ идеална част имота. Неоснователно в тази връзка е оплакването във въззивната
жалба, че след уважаване на иска по чл.31 ал.2 от ЗС с посочените по-горе решения по
гр.д.№ 339/2018г. на СмРС и по В.гр.д.№ 261/2019г. на СмОС за заплащане от ответницата
на обезщетение за ползването на собствената на ищцата 1/2 ид.ч. от имота за периода
14.04.2013г. до 10.04.2018г. ищцата не е отправила до нея нова писмена покана, с която да
поиска заплащане на обезщетение за ползването на имота сн след 10.04.2018г. Съгласно
задължителното за съдилищата ТР №7/02.11.2012г. по тълк.дело № 7/2012г. на ОСГК на
ВКС е прието, че веднъж отправено писменото поискване се разпростира неограничено във
времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. В
този смисъл са и постановените от ВКС по реда на чл.290 от ГПК Решение №
544/23.07.2010г. по гр.д.№ 736/2009г. на ІV г.о.; Решение № 51/27.04.2015г. по гр.д.№
4829/2014г. на ІІг.о.; Решение 78/19.08.2022г. по гр.д.№ 4261/2021г. на Іг.о. и др., съгласно
които след като веднъж ответника е поканен от ищеца да му предаде ключа и да му
предостави достъп до имота, то за ищеца не съществува задължение периодично да отправя
нови покани.Веднъж редовно връчена поканата е възпроизвела своето правно действие и за
да се освободи от отговорността, ответникът следва да докаже, че е осигурил на ищеца
реална възможност да ползва имота според правата му на собственост в него, като не е
необходимо ищецът да доказва, че не е допускан до вещта. От дадените от ответницата
отговори на зададените й по реда на чл.176,ал.1 от ГПК въпроси се установява, че само тя е
ползвала целия имот през процесния период, както и че само тя е разполагала с ключ от
имота, като без значение е къде е съхранявала този ключ - дали го е носила със себе си, или
го е оставила в известно само на нея място в процесния или в друг имот. Съгласно
посоченото ТР №7/02.11.2012г. по тълк.дело №7/2012г. на ОСГК на ВКС понятието „лично
ползване“ по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС включва всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31,
ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното
той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата
на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Правилно районният съд е приел от обясненията на ищцата, от показанията на
свидетелката М.К. и от представените писмените доказателства за безспорно доказано, че
за периода след 10.04.2018г. (до която дата е присъдено обезщетение по предходното дело)
до 12.04.2022г., когато е влязло в сила Постановлението за възлагане на ЧСИ по изп.д.№ .
10
№536/2018г. процесния недвижим имот е продължил да се ползва еднолично от
ответницата, тъй като само тя е разполагала с ключ от имота и е осигурявала достъп до него
при извършване на огледи от потенциални купувачи по изпълнителното дело във връзка с
обявените публични продани. Обстоятелството, че ответницата е била назначена от ЧСИ на
основание чл.486 от ГПК за пазач на имота, не означава, че е била лишена от правото да го
ползва или че ищцата има забрана да ползва имота. Ответницата е отглеждала куче в имота,
на което сина и снаха й са носели храна , а съседи са го хранели, според показанията на
свидетелката М.К., което куче е отглеждано с цел охрана на имота и ограничаване достъпа
до него. След като само ответницата е имала ключ от имота и е ограничавала достъпа до
него неоснователно, като ирелевантно е оплакването в жалбата, че не е живяла постоянно в
имота, а е работела и живяла в други населени места, поради което не дължи
претендираното обезщетение. Както бе посочено по- според даденото в ТР №7/2012г. по
т.д.№7/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение „лично ползване“ по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС
е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове.
Жалбоподателката не ангажира доказателства, че за процесния период, в отговор на
отправената й от ищцата нотариална покана, получена от нея на 09.03.2012г., е предоставила
на ищцата възможност да ползва собствената й 1/2 ид.ч. от имота и ищцата да е отказала да
ползва имота. Само в този случай както е посочено в цитираното ТР , право на обезщетение
на ползването не възниква, защото в този случай не е налице лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва. Такива твърдения не се поддържат от ответницата и не се
установяват по делото, поради което неоснователно е твърдението й, че ищцата след
приключване на предходното дело не се е обаждала и не е предприемала действия относно
ползването на собствената си ½ ид.част от имота.
С оглед изложеното правилно районният съд е приел, че предявеният иск с правно
основание чл.31,ал.2 от ЗС за периода 11.04.2018г. до 12.04.2022г. е основателен и доказан е
и го е уважил в предявения и установен от СИЕ размер от 4 656,00 лева, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска-23.06.2022г. Поради основателността на
главния иск, основателен е и предявения акцесорен иск за мораторна лихва в размер на
1059,37 лева върху обезщетението, изчислени върху всяко отделно месечно обезщетение за
периода от 11.04.2018г. до датата на предявяване на иска -23.06.2022г. Като е достигнал до
тези изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което ще следва да
бъде потвърдено.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че на ответника не са присъдени разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, тъй като такава част не е налице. Искът е уважен
изцяло, съгласно допуснатото по молба на ищцата изменение на размера му по реда на
чл.214от ГПК.
Ще следва с оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да
бъде осъдена жалбоподателката А. Т. да заплати на въззиваемата М. Е. направените от нея
11
разноски за въззивна инстанция в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 284/11.11.2022г., постановено по гр.д.№ 589/2022г. по
описа на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА А. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. Смолян, ул.“Кап. Златка
Кущинарова“ №6 да заплати на М. С. Е., с ЕГН **********, с адрес гр. Смолян, ул.
„Първи май“ № 65,ет.4, ап.10 направените от нея разноски по делото в размер на 700 лева за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12