НОХД № 74/2010 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимия Н.К.Г. ***  с ЕГН ********** за престъпление по чл. 343, ал. І, б. „а”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5, ал. І, т. 1 ; чл. 20, ал. 1 и ал.2  и чл.21 ал.1 от ЗДвП, именно за това, че на 15.08.2009 г., на главен път І-8, с. Момина Клисура - гр. Белово, при управление на МПС л. а. ”Ф Е” с ДК № РА 81 70 ВА, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

– чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: “Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”

– чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”; Водачите на ППС са длъжни при избиране  на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пьтя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства,които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”.

- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: ”При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 90 км/ч в извън населено място за пътно превозно средство от категория “В”;

и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди в размер на 4 732 лв. по лек автомобил “А Р” модел 156, с ДК № ******, собственост и управляван от М.И.Т. ***.

            Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с приложението на чл.78А от НК.

          Подсъдимият се явява лично и със защитник в съдебно заседание. Признава се за виновен по повдигнатото  обвинение, признава фактите по обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези факти.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

На 15.08.2009 г., около 18.15 ч., св. Г., св. Г., св. К. и подс. Г. ***, по работа, с лек автомобил “Ф Е” с ДК № ****, който управляван от подсъдимия. Излизайки от селото в посока гр. Белово, подсъдимият управлявал автомобила със скорост от около 100-130 км/ч., на пета предавка. По пътя той изпреварил няколко  автомобила и около 18.30 ч. непосредствено след автомивката, преди указателната табела на гр. Белово, движейки със скорост 100 км/ч изпреварил лек автомобил „Ф Г”с ДК № ****, управляван от св. Х., в който се возела и св. С..

Автомобилът, управляван от св. Х. се движел със скорост около 60 км/ч., като пред него на разстояние 20-30 метра се движел друг автомобил “А Р 156” с ДК № РА, управляван от пострадалата св.Т.-М..

След маневрата по изпреварването на л.а. ”Ф Г”, подсъдимият  се прибрал в  дясната лента за движение  в посока гр. Белово, като автомобилът му се движел след л. а. “****” на разстояние 5-10 метра.

Веднага след като се прибрал в дясната лента, поради по-високата си скорост на движение от л.а. “А Р”, подс. Г. предприел маневра по изпреварването му. Той подал ляв пътепоказател и навлязъл в лявата пътна лента. В този момент, по неустановени причини, подс. Г. се отказал от предприетата маневра и рязко се опитал да се върне в своята - дясна лента за движение. Поради увеличената си скорост и рязкото връщане, подс. Г. застигнал л. а. “А Р 156” и го ударил отзад в лявата част на бронята с предна лява част на автомобила си.  Контакта между двете МПС, поради високата скорост на движение, подс.Г. изгубил напълно контрола над управлявания от него автомобил и той излязъл вдясно от пътя, превъртял се 4-5 пъти странично  по таван и се установил на колелата си, с предна част, сочеща в посока югозапад, на разстояние 43.90 м от мястото, откъдето навлязъл в тревната крайпътна площ.

От претърпяното ПТП л. а. “А Р 156” се завъртял на пътното платно наляво и започнал да се движи странично с дясната си страна, излязъл в банкета и се ударил странично в крайпътно дърво, след което поради денивелацията от 1.2 м. на ж. п. линията, лекият автомобил се превъртял 2 пъти странично по таван и се установил в това положение на ж. п. линията в посока гр. Пловдив - гр. София, с предна част, сочеща в посока запад.

Св. Х., който се движел с лекия си автомобил зад двата автомобила, претърпели ПТП-то, веднага спрял и помогнал на пострадалата св. Т. да излезе от автомобила, след което я откарал във ФСМП гр. Белово за оказване на медицинска помощ. Там св. Т. съобщила, че имало и друг автомобил участвал в ПТП-то и екип на Спешна помощ гр. Белово тръгнал към местопроизшествието.

Св. Х. сигнализирал в полицията за ПТП, а също така и че единият от автомобилите се намирал на ж.п. линията.

След станалото ПТП св. Г., Г., К. и подсъдимия също излезли от лекия автомобил.

След пристигането на медицински екип се установило, че бил пострадал и св. К., който бил откаран в ЦСМП гр. Пазарджик за оказване на медицинска помощ, а по-късно настанен за лечение във ІІ-ра хирургия, откъдето бил изписан на 19.08.2009 г. В резултат на ПТП този свидетел претърпял лека телесна повреда.

Мястото на инцидента било посетено и от оперативно-следствена група, като бил извършен основен и допълнителен оглед на местопроизшествие.

С оглед на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на назначената в досъдебното производство авто-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, основната причина за настъпилото ПТП е колебливото поведение на водача Г., а стойността на причинената щета на л. а. ”А Р” възлиза на сума  в размер на 4 732 лв.

В хода на разследването на пострадалата Т. - М. било изплатено обезщетение от застрахователна компания по застраховка „ГО” на виновния водач, за повредения лек автомобил в размер от 4 550 лв., като по този начин имуществените вреди са били частично възстановени, с остатък от непогасени 182 лв. В съдебната фаза на процеса сумата от 182 лв., представляваща невъзстановената част от материалните щети беше изплатена от подсъдимия на пострадалата.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите по обвинителния акт и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят направеното самопризнание, а именно показанията на свидетелите Т.-М., Г., Г., Х., С. и К., заключението на приетата съдебна-автотехническа оценъчна експертиза, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения, материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Н.Г. е осъществил признаците на престъпния състав на  343, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5, ал. І, т. 1 ; чл. 20, ал. 1 и ал.2  и чл.21 ал.1 от ЗДвП, като на на 15.08.2009г. на главен път І-8, с.Момина Клисура – гр.Белово, при  управление на МПС – лек автомобил „Ф Е” с ДК ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20 от ЗДвП и  чл.21, ал.1 от ЗДвП, като  по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди  в размер на 4 732 лв. на лек автомобил „А Р” модел 156, с ДК № ****, собственост на М.И.Т. ***, ЕГН-**********.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен начин. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е били длъжен и е могъл да ги предвиди, доколкото е правоспособен водач на МПС от 09.12.2008 година с познания на правилата, обезпечаващи безопасността при движение по пътищата, при което следва да се приеме, че е извършили престъплението по несъзнавана  непредпазливост – небрежност по смисъла на чл.11 ал.3, предл. първо от НК.

Категорично се установи по делото, че подсъдимият е извършил нарушение на правилата за движение и по-конкретно на разпоредбата на чл.5 ал.1,т.1 от ЗДП, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДП и на чл.21 ал.1 от ЗДП, които правни норми задължават водачите на МПС да с поведението си да не създават опасност и пречки за движението, да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, както и да контролират непрекъснато МПС-ва, които управляват, да се движат със съобразена скорост, както и да се движат с разрешена такава, който в случая за движение извън населено място е 90 км/ч.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на  подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и чл.57 ал.1 от НК - за неговата индивидуализация.

          За да определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деяния, предвид обстоятелството, че в резултат на рисковото шофиране в нарушение на правилата по ЗДП е било предизвикано ПТП с материални щети по два автомобила и леки телесни повреди.

Подсъдимият Г. е личност с ниска степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан, не е криминално проявен и е положително охарактеризиран по местоживеене, а настоящото деяние е инцидентно в неговия живот.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия, в недисциплинираността му като водач на МПС, макар, че е млад шофьор, със стаж по-малко от две години и е следвало с още по-голяма стирктност да спазва правилата за движение по ЗДП.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия, съдът прецени направеното самопризнание, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изразеното критично отношение и разкаяние за стореното, липсата на други нарушения по ЗДП за минали години. Отегчаващо отговорността обстоятелство – високия размер на причинените щети и фактът , че с ПТП са били причинени и леки телесни повреди на други участници в него.

Като съобрази обстоятелството, че подс.Г. е  пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,раздел IV от общата част на НК,  а от друга страна причинените с престъплението съставомерни материални щети са изцяло възстановени, както и че за извършеното по непредпазливост престъпление по чл.343 ал.1,б.”А” от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година, то е недвусмислено, че спрямо подсъдимия следва да се приложи разпоредбата на чл.78А от НК,т.к. са налице материално-правните предпоставки за това.

          С оглед на изложеното и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност подс.Н.Г. за извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание „глоба” в размер от 700 лева, платима в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. При определяне размера на глобата, съдът съобрази семейното, материалното и имотно състояние на подсъдимия. Отчете и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест.

На основание чл.78а ал.4 от НК, във връзка с чл.343г от НК съдът прие, че подс.Г. следва да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от  десет месеца. За да наложи и това административно наказание, съдът отчете относително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, с оглед на множеството нарушения по ЗДП, макар че подсъдимият е млад шофьор и като такъв е бил задължен да бъде изключително стриктен при управление на МПС. Отчете се и обстоятелството, че от ПТП са причинени, макар и несъставомерни, леки телесни повреди.  При определяне размера и на това наказание съдът отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия за виновен в престъплението и на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка ***кспертизи общо в размер на 220 лева.

По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата си.

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: