Р
Е Ш Е Н И Е
№40/25.2.2020г.
г. Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно
отделение
На
тринадесети февруари Две хиляди и
двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
Секретар Теодора
Иванова
Прокурор
Антония Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Даскалова
ВНОХД № 100 по
описа на съда за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е
присъда № 296, постановена на 102.12.2019 г. по НОХД № 5280/2019 год. по описа
на ВРС – ХХХVI-ти наказателен състав, с която подс.К.Р.К. е признат за виновен в това, че 07.11.2019 год. в град Белослав, обл. Варна, като
затворник в затворническо общежитие от открит тип „Разделна“ към Затвора –
Варна, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, постановено с протоколно
определение от 10.10.2018 год. по ЧНД №2531/2018 год. по описа на РС, гр.Шумен,
влязло в сила на 26.10.2018 год., избягал от ЗООТ „Разделна“ към Затвора Варна,
като се отклонил от външен работен обект „Основен ремонт на открит отводнителен
канал“, находящ се в гр. Белослав, обл. Варна, като на основание чл.297, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2 б. б от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален строг режим.
Срещу присъдата на Районен съд,
гр.Варна е постъпила въззивна жалба от адв.К., защитник на подс.К.. Във
въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата, т.к. деянието не съставлява престъпление, а дисциплинарно нарушение,
за което подс.К. е бил наказан. Прави се искане, ако съдът не се съгласи с тези
доводи, да приложи чл.9, ал.2 от НК. Твърди се също, че неправилно съдът не е
приложил разпоредбата на чл.58а от НК, предвид реда по който е протекло
съд.следствие. Алтернативно се прави искане за приложението на чл.55 от НК с
налагане на наказание „пробация“.
По съществото на делото в съдебно
заседание пред въззивната инстанция прокурорът заема становище, че при
постановяване на присъдата от първоинстанционния съд е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като наказанието не е определено при
условията на чл.58а от НК, като счита, че същата следва да бъде отменена.
В с.з. адв.К. поддържа жалбата, като
развива подробно съображенията си.
Подс.К., в последната си дума изразява съжаление за постъпката си и моли
наказанието му да бъде пробация.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата срещу постановената присъда от
ВРС е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество обаче се явява неоснователна.
От фактическа страна първостепенния
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
Подсъдимият
К.К. изтърпявал групирано наказание от две години и три месеца „лишаване от
свобода“, постановено с протоколно определение от 10.10.2018 г. по ЧНД №
2531/2018 г. по описа на Районен съд, гр. Шумен, влязло в сила на 26.10.2018
г. Подс.К. започнал фактическото изтърпяване на наложеното му наказание
на 21.05.2018 г. в Затвора в гр. Варна, при първоначален строг режим. Със Заповед
№ 7/11.01.2019 г. на началника на Затвора в гр. Варна строгият режим на
изтърпяване на наказанието на К. *** г. на началника на Затвора - гр. Варна
обв. К. бил преместен за доизтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затворническо общежитие от открит тип „Разделна“, обл. Варна.
За
периода на пенитенциарно третиране в МЛС Затвора гр. Варна, ЗОЗТ
„Разделна" и ЗООТ „Разделна" от 21.05.2018 г. до 02.12.2019 г. К.К. е
бил награждаван седем пъти и наказван веднъж със заповед № 635/12.11.2019
г. на Началника на 30 „Разделна" - чл.101, т.4 от ЗИНЗС.
Със
Заповед № 126/22.06.2018 г. на началника на ЗО „Разделна“ на подс.К. било
възложено полагането на доброволен неплатен труд, считано от 22.06.2018 г., в
района на ЗО „Разделна“ и извън него на външен работен обект. В случаите когато
община Белослав извършвала ремонти, реконструкция и строителство на общински
обекти, на тези обекти често работели лишени от свобода лица, изтърпяващи наказанието
си в ЗО „Разделна“, с право да работят на външни обекти без охрана. За целта,
когато били необходими работници за общински обекти, директорът на дирекция
„Общинска собственост и териториално селищно устройство“ /ОСТСУ/ при община
Белослав се обаждал на началника на ЗО „Разделна" и го уведомявал колко
хора са му необходими.
За
лишените от свобода бил осигуряван общински превоз, който вземал лицата от ЗО
„Разделна“ и ги извозвал директно до обекта, а след приключване на работния ден
ги връщал обратно. С Разрешение за строеж № 40/17.09.2019 г., влязло в
сила на 14.10.2019 г., на община Белослав било разрешено да извърши
строителство на строеж „Основен ремонт на открит отводнителен канал“, находящ
се в ПИ с идентификатор 03719.503.3344 по КККР на гр. Белослав / наричан чешма
„Чучурките“/.
За
работа на обекта били изпратени лишени от свобода лица, изтърпяващи наказанието
си в ЗО „Разделна“, между които и подс. К.Р.К.. Преди да започнат работа на
този обект, на 16.10.2019 г. лицата били инструктирани за естеството и
задълженията на поставената от администрацията на ЗО „Разделна“ работа,
включително и за спазване на Инструкцията за задълженията на лишените от
свобода, работещи на външни обекти.
Заедно
с подсъдимия К. на обекта „Основен ремонт на открит отводнителен канал"
били изпратени други двама лишени от свобода свидетелите И.Г.Д. и Х.М.Т., като К.Р.К.
бил отговорник на групата.
На
07.11.2019 г. около 08.00 ч. тримата отново отишли да работят на обекта
на който пристигнал и директорът на дирекция ОСТСУ при община Белослав, който
обяснил на отговорника на групата - К., каква работа трябва да свършат за деня,
след което си заминал. Лишените от свобода К., Д. и Т. останали сами и без
надзор, тъй като имали право да работят на външен обект без охрана.
Около
09.00 ч. на 07.11.2019 г. К.К. се качил в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК
№ В0643НН, тъмносин на цвят, който бил паркиран под едно дърво срещу чешмата. К.
привел описания автомобил в движение и се насочил с него в посока центъра на
гр. Белослав, обл. Варна, без да каже къде отива. Тези негови действия били
възприети от свид. И.Г.Д. и свид. Х.М.Т..
На
07.11.2019 г. свидетелите Д.В.Н. - командир на отделение при 04 РУ-ОДМВР-Варна
и К.Н.К. -мл.инспектор при 04 РУ-ОДМВР-Варна, били на работа за времето от
07.00 ч. до 19.00 ч. По разпореждане на ОДЧ при 04 РУ свидетелите били изпратени
на КПП на ГП-9004 до хидробаза в посока гр. Белослав, обл. Варна, като им било
разпоредено при установяване на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № В0643НН
да извършат проверка на автомобила и на водача му.
Около
12.50 ч. на 07.11.2019 г. посоченият лек автомобил, управляван от К.Р.К., минал
покрай свидетелите Н. и К.. Последните спрели автомобила в местност „Орехчето“
в посока гр. Белослав, обл. Варна. След извършената проверка свидетелите Н. и К.
установили самоличността на водача, а именно К.Р.К., и докладвали на ОДЧ. Било
им съобщено, че К. е лишен от свобода в ЗО „Разделна“, обл. Варна и е напуснал
външния обект, на който е работел. Подсъдимият К. бил задържан в сградата на 04
РУ-ОДМВР-Варна.
От
свидетелските показания на И.Г.Д. и Х.М.Т., работещи заедно с К. на „Основен
ремонт на открит отводнителен канал", се установило, че всеки ден в
продължение на приблизително един месец К. е напускал обекта с описания по-горе
лек автомобил около 09.00 ч. и се връщал около 13.00 ч., без да споделя къде
ходи.
Видно
от Заповед № Л-806/13.02.2019 г. на главния директор на ГДИН, на лишените от
свобода, получили разрешение да положат доброволен неплатен труд на територията
на община Белослав, не се разрешава нощуване извън територията на затвора или
затворническото общежитие.
Според
раздел II, т. 2, б. „а" от Инструкцията за задълженията на лишените от
свобода, работещи на външни обекти на лишените от свобода се забранява да
напускат самоволно района на работния обект и да се отклоняват от него. От
приложената по делото тетрадка за инструктаж на лишените от свобода е видно, че
на 16.10.2019 г. бил извършен инструктаж на лишения от свобода К.Р.К. като
лице, работещо на външен работен обект без охрана.
Според
приложения списък за полагане на доброволен труд на лишените от свобода при ЗО
„Разделна" за м.ноември 2019 г. подс. К.Р.К. е полагал доброволен труд в
община Белослав за периода 01. - 07. Ноември 2019 г., с почивка на 03.11.2019
г.
Тази фактическа обстановка
е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се установява от всички събрани по делото доказателства –
признанието на фактите от страна на подс. К.Р.К., реализирани по реда на чл.
371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от всички налични по делото гласни
доказателства - показанията на свидетелите К., Н., Х., Д., Т. и Г., както и от
приобщените писмени доказателства - справка за съдимост, разрешение за строеж №
40/17.09.2019 г., протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа, Заповед № Л-806/13.02.2019 г., Заповед №
126/22.06.2018 г., Инструкция за задълженията на лишените от свобода, работещи
на външни обекти, списък за полагане на доброволен труд на лишените от свобода
при ЗО „Разделна“ за м.ноември 2019 г., тетрадка за инструктаж на лишените от
свобода на ВРО, базов доклад и писмо рег. № 178/2018 от 03.12.2019г. на ГД
„Изпълнение на наказанията“ Затвора - Варна.
Първоинстанционният съд след
внимателен анализ на събраните доказателства е постановил присъдата си, като е
признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, тъй като на 07.11.2019г. в гр. Белослав, обл.
Варна, като затворник в Затворническо общежитие от открит тип „Разделна“ към
Затвора - Варна, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, постановено с
протоколно определение от 10.10.2018 г. по ЧНД № 2531/2018 г. по описа на PC,
гр.Шумен, влязло в сила на 26.10.2018 г., избягал от ЗООТ „Разделна“ към
Затвора - Варна, като е извършил това като се отклонил от външен работен обект
- „Основен ремонт на открит отводнителен канал“, находящ се в гр. Белослав,
обл. Варна.
Безспорно
е, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е имал качеството
„затворник“ по смисъла на чл. 297, ал. 3 от НК, доколкото същият е бил лице,
настанено в място за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по
надлежния ред - от 21.05.2018 г. в Затвора в гр. Варна, а поради добро
поведение от 30.05.2019 г. е преместен в ЗО „Разделна".
Със
своите действия К., самоволно се отклонил от територията на външния работен
обект, където е следвало да работи (макар и без охрана) и на територията на
които е следвало да пребивава неотклонно и по този начин осъществил бягство по
косвен път и от мястото за лишаване от свобода.
Както
правилно е приел първоинстанционният съд, деянието е извършено чрез действие,
при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал както качеството си на
затворник, така и обстоятелството, че не следва самоволно да напуска обекта, на
територията на който е следвало да полага труд (за което обстоятелство той е
бил и надлежно инструктиран), респ. осъзнавал е напълно общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и пряко е
целял тяхното настъпване.
Постановеното от първоинстанционния
съд решение е в резултат на задълбочен анализ на всички релевантни към делото
доказателства, като направените изводи са достатъчно обосновани и аргументирани
и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Фактическите
констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по
делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събрани по
делото доказателствени средства. Тези изводи са правилни, обосновани,
кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящият съдебен
състав.
Във
въззивната жалба се твърди, че деянието
не съставлява престъпление, а дисциплинарно нарушение, за което подс.К. е бил
наказан.
Действително,
с приложената на л.18 от ВНОХД № 100/2020 г. Заповед № 635/12.11.2019 г. на
подс.К. е наложено дисциплинарно наказание „Забрана за участие в мероприятия в
и извън МЛС за срок от три месеца“ за отклонението от външен обект, на който е
работел на 07.11.2019 г. В конкретния случай деянието на подсъдимия изпълва
всички характеристики на престъпление по чл.297, ал.1 от НК.
Не може да
се приеме, че подс.К. е бил предаден на съд повторно за деяние, за което вече
е бил наказан в друго наказателно по своята природа производство
/дисциплинарното, приключило със издаването на . Заповед № 635/12.11.2019 г./. Протеклото по реда на ЗИНЗС
производство не отговаря на критериите, необходими за квалифицирането му като
"наказателно", поради което образуването и воденето на наказателното
производство срещу подс.К., след приключването на производството по ЗИНЗС и
налагането на дисциплинарно наказание „Забрана за участие в
мероприятия в и извън МЛС за срок от три месеца“, не е нарушение на принципа nе bis in
idem.
Неоснователни
са доводите на защитата, че деянието на подсъдимия К. формално осъществява
престъпния състав на чл.297, ал.1 НК и не следва да бъде квалифицирано като
престъпление по смисъла на чл. 9, ал.2, тъй като извършеното деяние само по
себе си се характеризира с достатъчен интензитет на обществена опасност, пряко
засяга установения режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ и да се приеме, че същото е малозначително или такова чиято обществена
опасност е явно незначителна би означавало, както е посочил ВРС, ако затворник
реши самоволно да се отклони от изтърпяване на наложеното му наказание, дори и
в процесната хипотеза, това поведение да бъде толерирано посредством липсата на
санкциониране. Настоящият състав на съда се солидаризира с тези изводи на
първоинстанционния съд.
По отношение
твърдението, че незаконосъобразно първоинстанционният съд не е приложил
разпоредбата на чл.58а от НК, съдът съобрази следното:
Производството
пред първоинстанционният съд се е развило по реда на диференцираната процедура
на чл.371, ал.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия и неговия защитник
искане за това.
Първоинстанционният
съд е приел, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
и е определил наказанието на основание чл.54 от НК в минимален размер от три
месеца. С оглед разпоредбата на чл.39, ал.1 от НК наказанието лишаване от
свобода не може да бъде в размер по-малък от три месеца, поради което макар и
да не е изложил мотиви за това, ВРС правилно не е намалил с 1/3 определеното
наказание.
По отношение
последното възражение на защитата - относно несправедливостта на наложеното
наказание, съдът съобрази следното:
Въззивната инстанция счита, че
първоинстанционния съд не е оценил в достатъчна степен поведението на подс.К. след извършване на престъплението
– обстоятелството, че е бил заловен в момент, в който се е връщал към обекта,
изразеното съжаление за стореното, както и добрите характеристични данни, изведени
от многобройните му награди в МЛС, водят настоящия състав на съда до извода за
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, спрямо които
дори най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко,
поради което и на основание чл.55,
ал.1, т.2, б.б от НК следва да замени
наказанието лишаване от свобода с пробация изразяваща се в двете задължителни
пробационни мерки за минимално предвидения в закона срок.
Настоящият
съдебен състав намира, че с така определеното наказание ще бъдат изпълнени
целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
По
изложените съображения съставът на Окръжния съд, като въззивна инстанция
приема, че са налице основания за изменение на присъдата в посочения смисъл.
Водим
от горното и на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 от
НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда № №
296, постановена на 102.12.2019 г. по НОХД № 5280/2019 год. по описа на ВРС –
ХХХVI-ти наказателен състав по отношение наказанието,
наложено на подс. К.Р.К., като му НАЛАГА на основание чл.297, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2,
б.б от НК наказание пробация
чрез пробационните мерки:
- по
чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца и
- по
чл.42, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца.
Решението
е окончателно.
На основание чл.340, ал.2 от НПК да се
съобщи на страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.