РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг, 24.01.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                                                      

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

 

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 750 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл.439 от ГПК

 

В РС – Червен бряг, чрез ***И.В. от ***е постъпила искова молба от К.Н.Н., с ЕГН ********** *** против ***, със седалище и адрес на управление: *** ***Р.И.М.-Т. – *** С нея са предявени отрицателни установителни, обективно съединени иска за установяване недължимост на сумите по издадени заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 369/2009 г. и ч.гр.д. № 350/2010 г. и двете по описа на ЧРС. Ищецът твърди, че като завършек на образувано от ***производство по ч.гр.д. № 369/2009 г. и ч.гр.д. № 350/2010 г., са били издадени 2 бр. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 7471 от 26.10.2009 г. и 2 бр. изпълнителни листа за следните суми, а именно: 7491.84 лв. главница, 449.14 лв. лихва за забава от 10.02.2009 г. до 12.07.2009 г., 172.86 лв. наказателна лихва от 10.02.2009 г. до 12.07.2009 г., законната лихва върху главницата от 13.07.2009 г. до изплащане на вземането, представляващи парично задължение по договор за кредит от 25.04.2008 г., както и направените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 166.28 лв. и юрисконосултско възнаграждение в размер на 381.00 лв. и 500.00 лв. – главница, 113,18 лв. лихва за забава от 20.05.2009 г. до 27.04.2010 г., 23,66 лв. наказателна лихва от 20.05.2009 г. до 27.04.2010 г., 87,44 лв. заемни такси, законната лихва върху главницата от 28.04.2010 г. до изплащане на вземането, представляваща парично задължение по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на *** от 05.06.2006 г., както и държавна такса в размер на 25.00 лв. Въз основа на издадените по реда на заповедното производство по ч.гр.д. № 369/2009 г. и ч.гр.д. № 350/2010 г. по описа на ЧРС изпълнителни листа *** ***. ***, с район на действие - района на ОС – *** против ищеца ***№ 576/2009 г. и № 350/2010 г. за принудителното събиране на сумите по издадените 2 бр. заповеди за изпълнение и 2 бр. изпълнителни листа, посочени по-горе. Ищеца твърди още, че *** е придобило вземанията по изпълнителните листа въз основа на договор за цесия, за който договор не е бил уведомяван, а е разбрал след като му е наложен запор на трудовото възнаграждение. Ищеца счита още, че вземанията по издадените по ч.гр.д. № 369/2009 г. и ч.гр.д. № 350/2010 г. по описа на ЧРС изпълнителни листа са погасени по давност. Счита, че въпреки  погасените  притезания към настоящия  момент изпълнителното производство било висящо, с което обосновава и правния си интерес от предявяване на настоящите отрицателни установителни искове по чл.439 от ГПК. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок за отговор ответника излага подробни доводи за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че били неверни твърденията на ищеца, че в производството по принудително изпълнение са извършвани само справки и имуществено проучване, но „НЕ са предприети каквито и да било действия".  Между кориците на изпълнителни дела № 576/2009 г. и № 350/2010 г. на ***, с район на действие - района на ОС – *** се намирали всички доказателства за това, че в хода на изпълнителното производство, взискателят е предприемал целенасочени действия за принудително изпълнение от датата на образуване на изпълнителното производство до м. юли 2019 г., което е прекъсвало давността. С оглед на горното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените в производството разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

В РС Червен бряг по подадени от *** ***заявления за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК били образувани ч.гр.д. № 369/2009 г. и ч.гр.д. № 350/2010 г., по които са били издадени 2 бр. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и 2 бр. изпълнителни листа за следните суми, а именно: 7491.84 лв. главница, 449.14 лв. лихва за забава от 10.02.2009 г. до 12.07.2009 г., 172.86 лв. наказателна лихва от 10.02.2009 г. до 12.07.2009 г., законната лихва върху главницата от 13.07.2009 г. до изплащане на вземането, представляващи парично задължение по договор за кредит от 25.04.2008 г., както и направените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 166.28 лв. и юрисконосултско възнаграждение в размер на 381.00 лв. и 500.00 лв. – главница, 113,18 лв. лихва за забава от 20.05.2009 г. до 27.04.2010 г., 23,66 лв. наказателна лихва от 20.05.2009 г. до 27.04.2010 г., 87,44 лв. заемни такси, законната лихва върху главницата от 28.04.2010 г. до изплащане на вземането, представляваща парично задължение по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на *** от 05.06.2006 г., както и държавна такса в размер на 25.00 лв. Въз основа на издадените по реда на заповедното производство по ч.гр.д. № 369/2009 г. и ч.гр.д. № 350/2010 г. по описа на ЧРС изпълнителни листа *** ***. ***, с район на действие - района на ОС – *** против ищеца ***№ 576/2009 г. и № 350/2010 г. за принудителното събиране на сумите по издадените 2 бр. заповеди за изпълнение и 2 бр. изпълнителни листа, посочени по-горе. След продажба на вземането на *** ***като взискател по делата са конституирани през 2012 г. ***„******ЕИК ***и през 2017 г. ***, тъй като това дружество е придобило вземанията по изпълнителните листа въз основа на договор за цесия. Видно от представените с отговора на исковата молба 2 бр. обратни разписки, на 04.12.2017 г. ищеца е бил лично уведомен за извършените цесии на задълженията му към *** ***Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

По допустимостта:

Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства/след осъществено заповедно производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на  новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца при ***, с район на действие - района на ОС – *** против ищеца ***№ 576/2009 г. и № 350/2010 г. за принудителното събиране на сумите по издадените 2 бр. заповеди за изпълнение и 2 бр. изпълнителни листа, посочени по-горе, като производството по тези изпълнителни дела продължава да са висящи.

Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.

Ето защо съдът няма да коментира събраните доказателства досежно това каква сума и кога е погасена от длъжника.

По основателността:

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.

Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт.

В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, т.е. в конкретния случай това е 10.07.2019 г., с наложени запорни съобщения върху банкови сметки, вземане за трудово възнаграждение и 2 бр. МПС-та собственост на длъжника.

В конкретния случай, единственият логичен и правилен извод, който следва е, че законово определения срок, нужен за настъпване на погасителната давност по отношение на задължението на ищеца К.Н. НЕ Е изтекъл.

Отделно от това, Съдът счита за неоснователно и възражението на ответника за липса надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредиторът по сключения от него договор за потребителски кредит № SPEL-10746862. Съгласно приетото по делото, като доказателство пълномощно ответникът е бил надлежно упълномощен да подписва и връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата на това пълномощно е изготвено съобщение до ищеца, като същото е приложено към исковата молба и е връчено на ответника с връчването на препис от исковата молба. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Предвид така изложеното и на основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ищеца, поради което следва да се пристъпи към разглеждане на твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност по отношение на  вземанията, предмет на настоящото производство.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника направени по делото разноски. По делото има представени доказателства за направени такива от ответника в размер на 300.00 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

    ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124, ал.1 вр. с чл. 439, ал.1 от ГПК, предявен от К.Н.Н., с ЕГН ********** *** против ***, със седалище и адрес на управление: *** ***Р.И.М.-Т. – *** за установяване недължимост на сумите по издадени заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 369/2009 г. и ч.гр.д. № 350/2010 г. и двете по описа на ЧРС, въз основа на които са образувани изпълнителни дела № 576/2009 г. и № 350/2010 г. при ***, с район на действие - района на ОС – ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК К.Н.Н., с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление: *** ***Р.И.М.-Т. – ***направените в настоящето производство съдебни разноски в размер на 300.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: