Присъда по дело №589/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 1
Дата: 18 януари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Мирослав Милчев Начев
Дело: 20211500200589
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Кюстендил, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав М. Начев
СъдебниЕлизабет Александрова Гиздова

заседатели:Наташа Димитрова Илиева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
и прокурора Б. ЛЮБ.
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Наказателно дело от общ
характер № 20211500200589 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. В. ЗЛ., роден на 09.07.1952г. в с.Дяково,
община Дупница, българин, български гражданин, със средно образование,
пенсионер, неженен, неосъждан, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2020 г. около 19.20 часа на главен
път Е-79, ПП I, 336-ти км., м.100, преди с.Джерман, община Дупница,
Кюстендилска област, при управление на лек автомобил марка „***“ с ДК №
***, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“ и по чл. 20, ал.2 от ЗДП – „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
1
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, като по непредпазливост е причинил смъртта на ***, гражданин
на Република Северна Македония, със статут на временно пребиваваща в
страната, ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343 ал.1, б.“в“,
пр.1, във вр. чл. 342 ал.1 пр.3 във вр.чл.36, 37 и 58а ал.4 във вр.чл.55 ал.1 т.1
НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.
На основание чл.66 ал.1 НК отлага изтърпяването на така наложеното
наказание за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.343г във вр.чл.343 ал.1 във вр.чл.58а ал.4 във вр.чл.55
ал.3 във вр.ал.1 т.1 НК НЕ НАЛАГА на Н. В. ЗЛ. по – лекото наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“, което законът предвижда наред с
наказанието „лишаване от свобода“.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. В. ЗЛ. да заплати направените по делото
разноски, както следва: по сметка на ОД МВР Кюстендил 113.25 лв за
експертиза и по сметка на ОП Кюстендил в полза на бюджета на съдебната
власт 1 537 лв за експертизи.
Вещественото доказателство - лек автомобил марка „***“ с ДК № ***,
собственост на подсъдимия Н.З. и съхранявано в РУ МВР гр.Дупница, да бъде
върнато на собственика след влизане в сила на присъдата.
Присъдата може да се протестира, съответно обжалва, пред Софийски
апелативен съд в 15 - дневен срок, считано от днес.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъдата на ОС Кюстендил по нохд 589/2021г. :


Обвинението срещу подсъдимия Н. В. ЗЛ. от с.Дяково, общ.Дупница, е
за извършване на престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б.в пр.1
вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК, при фактическа и правна обстановка, изложени в
обвинителния акт. Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище,
че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу
него обвинение с налагане по реда на чл.55 НК на наказания „лишаване от
свобода” за срок под 2 години, чието изтърпяване се отложи по реда на чл.66
ал.1 НК за срок от 3 години, както и „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок, определен от съда.
По делото са конституирани в качеството на частни обвинители ***,
*** и ***, тримата от гр.Дупница. Повереникът на частните обвинители -
адв.Ралица Петкова, изразява становище за постановяване на осъдителна
присъда и за налагане на наказания в минимален размер.
Подсъдимият З. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще се ползва от направеното самопризнание, като производството
по делото е протекло по реда на чл.373 ал.2 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 НПК.
В последната си дума подсъдимия изразява съжаление за случилото се.
Защитата в лицето на адв.*** пледира за налагане на справедливо по размер
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 месеца с приложение на чл.66
НК, без да бъде налагано по – лекото наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“.
Окръжен съд Кюстендил, след като взе предвид направеното
самопризнание, приема за установено следното:
Подсъдимият Н. В. ЗЛ. е на 69г., неосъждан. Същият е правоспособен
водач на МПС и живее постоянно в с.Дяково, общ.Дупница. З. е пенсионер,
но работи като продавач – консултант в бензиностанция, разположена в
близост до отклонението на път Е-79 за гр.Кочериново.
На 27.12.2020г. подсъдимият бил на работа и след приключване на
смяната около 19.00ч. потеглил от бензиностанцията към дома си в с.Дяково с
лек автомобил м.”***“, рег.№ ***. Пътувал сам. Атмосферните условия по
това време били неблагоприятни – валял силен дъжд, пътната настилка била
мокра и в комбинация с настъпилата тъмна част на денонощието
затруднявало придвижването на моторни превозни средства.
По същото време пострадалата *** вървяла пеша по път Е-79, като се
1
движила в посока към гр.Дупница.
Около 19.20ч. управляваният от подсъдимия З. лек автомобил се
намирал в участък км 336, на 100 м преди началото на с.Джерман и се движил
със скорост от около 60 км/ч. В близост до поставени указателни знаци за
заведние за хранене и за отдих, превозното средство настигнало пострадалата
пешеходка, която се намирала в дясната лента на пътното платно, на 1-2
метра вляво от края на пътното платно. Независимо, че управлявал лекия
автомобил на фарове, подсъдимият З. не забелязал навреме *** и не
предприел действия за намаляване скоростта на движение на превозното
средство. Не променил и посоката на движение с цел избягване на удар с
тялото на пешеходката.
Последвал удар между предна дясна част на автомобила / областта на
дясна част на предния капак и десния фар/ и тялото на ***, който попаднал в
лявата поясна част и левия крак на пострадалата. Последвало възкачване на
тялото на същата върху автомобила с удар на главата в дясна странична
колона и отхвърлянето му на терена. След удара З. предприел маневра за
спиране на превозното средство. Слязъл и се върнал назад, като забелязал на
земята тялото на ***. На място спрял и лек автомобил „Нисан“, в който се
намирали Петьо Иванов, Марио Вълчев и Здравко Прашков. Последният
сигнализирал за случилото се на национален спешен телефон 112, като след
известно време на място пристигнали полицаи и медицински екип. Медиците
се опитали да окажат помощ на пострадалата, но констатирали че същата е
мъртва.
Видно от назначена и изпълнена съдебно медиицинска експертиза на
в.л.Николчев, при огледа и аутопсията на *** са констатирани : множествена
травма – закрита черепно мозъчна травма, фрактура на черепа,
субарахноидален кръвоизлив, мозъчни контузии и оток, гръдна травма,
коремна травма, фрактури на крайници, белодробен оток, остър кръвен застой
във вътрешни органи. Смъртта на *** се дължи на тежката черепно мозъчна
травма, довела до тежко нарушаване на сърдечно съдовата и дихателна
функции с последващото им спиране.
Налице е причинно следствена връзка между получените при удара с
лекия автомобил травматични увреждания и настъпилата смърт. Същата е
настъпила бързо, но не мигновено.
Видно от комплексна експертиза на в.л.*** и *** скоростта на
движение на лекия автомобил непосредствено преди удара в пострадалата е
била около 60 км/ч. Същата не е била съобразена с конкретните пътни
условия, тъй като осветеността пред превозното средство е била 30 – 35 м, а
опасната му зона за спиране – 53 м. За да бъде в състояние З. да спре при
възникнала опасност и при тези условия на движение, скоростта на лекия
автомобил не е трябвало да надвишава 45 км/ч.
Така описаната фактическа обстановка, имплицирана в
2
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява и доказва по
несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства – показанията на свидетели, експертните заключения на в.л.,
съдържащите се в ДП документи – протокол за оглед на местопроизшествие,
свидетелство за съдимост, характеристика и др. Досъдебното производство и
в частност събирането на доказателства е извършено при условията и по реда
на НПК, с оглед на което при изразеното съгласие от страна на подсъдимия
бе проведена процедурата по чл.371 ал.3 НПК – одобряване на изразеното
съгласие.
Деянието на подсъдимия Н. В. ЗЛ. осъществява от обективна и
субективна страна състав на престъпление от общ характер по чл.343 ал. 1 б.в
пр.1 вр. с чл. 342 ал.1 пр.3 НК. От обективна страна е налице нарушение на
правилата за движение при управление на МПС - лек автомобил, а именно
визираните в чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 ЗДвП, с причиняване смъртта на
пострадалата. На първо място, подсъдимият е нарушил задължението си като
водач на МПС да контролира непрекъснато управляваното от него пътно
превозно средство. Нарушил е също така и задълженията си при избиране на
скоростта за движение да се съобразява с атмосферните условия, със
състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре.
От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на
вината непредпазливост под формата на съзнавана небрежност. З. е съзнавал,
че нарушава правилата за движение. Макар да не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици - смъртта на ***, подсъдимият е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, от неговата воля е зависело
предотвратяването на противоправния резултат.
Съобразявайки гореизложеното, Окръжният съд призна подсъдимия Н.
В. ЗЛ. за виновен в извършване на описаното в обвинителния акт
престъпление от общ характер по чл.343 ал. 1 б.в пр.1 вр. с чл. 342 ал.1 пр.3
НК. Причината за настъпилото ПТП и последвалата смърт на пострадалата се
коренят в проявените от него липса на контрол, невнимание и неправилна
оценка – управление на лекия автомобил със скорост на движение,
несъобразена с конкретните пътни условия.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия, съдът
съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността му, както и целите
на наказателната репресия по чл.36 НК. Степента на обществена опасност на
деянието е висока. Засегнати са обществените отношения, свързани със
сигурността и безопасността на движението по пътищата, както и с
опазването живота и здравето на гражданите.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, от друга страна, е
ниска – З. е неосъждан, полага общественополезен труд, има много добри
3
характеристични данни.
Предвид гореизложеното, съдът намери че по отношение на него е
налице хипотезата на чл.55 ал.1 НК – многобройни смекчаващи
обстоятелства, когато и най – лекото, предвидено в закона наказание, се
оказва несъразмерно тежко. Ето защо, при условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55
ал.1 т.1 НК определи наказанието на З. под най - ниския предел, като му
наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година. Същевременно
прецени, че за постигане целите на общата и специалната превенция и преди
всичко за осигуряване поправително - възпитателното въздействие на
наказателната репресия върху дееца, изтърпяването на наказанието следва да
бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години.
Намери също така, че при условията на чл.55 ал.3 НК на З. не следва да
се налага по – лекото наказание, което законът предвижда наред с
наказанието „лишаване от свобода“, а именно - „лишаване от право да се
управлява МПС”.
На основание чл.189 ал.3 НПК осъди подсъдимия да заплати сторените
разноски по делото.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.



Председател :

4
Съобщи за изтекли лични данни