Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на четиринадесети октомври 2020г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: М. ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Калинка Ковачева,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1150/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Джи
Ей Си Ейч” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул. „Цар Освободител“ № 37, вх. А, ет.2, ап. 16, представлявано от управителя Г.И.И., подадена чрез
адв. Д.П.,***, против
Ревизионен акт № Р-03000319005367-091-001/21.02.2020г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 103/18.05.2020г. на Директора на
Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени
допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период
2018г. в размер на 16 471.85 лв. и лихви за просрочие 1 491.74 лв.
Жалбоподателят твърди, че ревизионният орган неправилно е приложил
материалния закон, като е приел, че представените фактури и придружаващи ги
документи за извършени услуги от доставчици „Конкурент-2016“ ЕООД, „Вади 72“
ЕООД и „Профи М“ ЕООД не представляват доказателства и не удостоверяват
действително извършени СМР услуги, поради факта, че не са установени данни за
наети лица от тези фирми, като подробно
е изложил съображения в тази насока. Счита, че проверяващите не са
зачели доказателстваната сила на представените първични и вторичини счетоводни
документи, доказващи прякото реализиране на доставките от подизпълнителите на
обекти, на които жалбоподателят е главен изпълнител. Твърди, че ревизиращите са
приели едностранчиво и предубедено, че щом жалбоподателят има назначени
по трудов договор работници и разполага с необходимия кадрови персонал, то
процесните доставки не са извършени от доставчиците, без да отчетат
обстоятелството, че въпреки, че в дружеството на жалбоподателя има назначени
работници, то предвид предвид големия обема на работата и това че повечето от работниците
са на непълен работен ден, че някои от тях са работили за кратък период време,
не биха могли да изпълнят самостоятелно всичките СМР услуги, възложени от
клиентите на дружеството без да използват и подизпълнители. Оспорва преобразуването
на финансовия резултат на дружеството за 2018г. по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО
по фактурите издадени от процесните доставчици като твърди, че разходът по
цитираните фактури е реално извършен и е документално обоснован. В подкрепа на
изложеното цитира константната практика на Европейския съд по
тълкуване на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО, от т. 33 от
Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012г. по дело С - 285/11, приложимо по
аналогия и в конкретния казус, според което по принцип правото на приспадане не
би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното
производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие са били
използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Основавайки се на практиката на Съда на
Европейския съюз обосновава, че отказване право на приспадане на данъчен кредит
може да бъде извършено само ако въз основа на обективни данни се установи, че
това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба с право, какъвто
настоящият случай не е. Счита, че при отчитане
на доставките от страна на „Джи ей си ейч” ЕООД е спазен принципът за
документална обоснованост на сделката, който е основен принцип в отчетността и
произтича от Закона за счетоводството - има сключени договори, има Протокол/тип
Акт Образец 19 за извършени СМР, който е документ, с който се документират
извършените СМР в строителство. Отделно от това твърди незаконосъобразност на ревизионния акт поради
допуснатите съществени процесуални нарушения, поради това, че РА и РД са издадени след изтичане
на срока за извършване на ревизията. На изложените основания претендира отмяна на РА. В съдебно
заседание, по съществото на спора и в депозирани писмени бележки, чрез
пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80
от ГПК.
Ответникът по жалбата – Директор на
дирекция „ОДОП” - Варна, чрез процесуален представител – гл.ю.к. М. К., в с.з. оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна, а РА за законосъобразен по
съображенията, изложени в решението. Сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява
реално осъществяване на доставки от доставчиците посочени във фактурите,
предвид липсата на назначени лица по
трудов договор или по граждански договор от фирмите, които фактически са
извършили актуваните СМР. Поради това, счита, че не е доказано, че такива
дейности са извършени от тези лица, като издадените фактури не отразяват вярно
действителната стопанска операция, поради което и жалбоподателя няма право да
отчита разходи по тези фактури. Моли
жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта:
РА е обжалван по административен ред с
жалба вх. № Ю-103/19.03.20г. С Решение № 103/18.05.20г. Директорът на
Дирекция „ОДОП” - Варна е потвърдил РА. Видно от приложените по делото
доказателства, решението е съобщено на жалбоподателя по електронен път на 20.05.2020г., а жалбата е подадена на 30.05.20г., т.е. в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, поради което
като подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице, пред
надлежния съд и в законоустановения срок, същата се явява допустима за
разглеждане.
По основателността:
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Ревизията е започнала въз основа Заповед за
възлагане на ревизия № Р- 03000319005367-020-001/14.08.2019г., подписана с ел.подпис от В.Г.Х. – началник сектор „Ревизии“, съгласно Заповед № Д-2273/20.12.2018г. на Директора на ТД на НАП-Варна. Срокът за
извършване на ревизията е 3 месеца от връчване на ЗВР – 29.08.19г. Същата е с определен
обхват - установяване на задължения за КД за периода 01.01.2018г.–31.12.2018г., данък върху доходите от трудови
и приравнените на тях правоотношения за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г., ДДС за периода 01.12.2017г.-31.12.2018г., ДОО за осигурители за периода 01.01.2018г.–31.12.2018г., вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.01.2018г.–31.12.2018г. и универсален пенсионен фонд- за осигурители за периода 01.01.2018г.–31.12.2018г. Първоначалната ЗВР е изменена със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-03000319005367-020-002/28.11.2019г.
досежно срокът за извършване на ревизията, който е удължен до 29.01.2020г. Със Заповед за изменение
на ЗВР № Р-03000319005367-020-003/21.01.2020г. от обхвата на проверката са
изключени ДОО за осигурители, вноски за здравно осигуряване – за осигурители и
универсален пенсионен фонд- за осигурители.
За извършената ревизия е изготвен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-**********5367-092-001/07.02.2020г., /л.296-312
от дан.преписка/. С РД е направено предложение за установяване на допълнителни
данъчни задължения на
жалбоподателя за корпоративен данък за д.п. 2018г. в размер на 16471.85 лв. и
лихви в размер на 1432.25 лв. От
дружеството е подадено възражение срещу РД на основание чл.117 ал.5 от ДОПК, с което са представени и
допълнителни доказателства-копия от касовите бонове към фактурите с доставчици
„Конкурент-2016“ ЕООД, „Профи М“ ЕООД и „Вади 72“ ЕООД и копия от книгата за
начален инструктаж /л.313-340/.
При анализ на приобщените доказателства е
установено, че от
ревизираното лице по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, са отчетени разходи
в общ размер на 179450.22 лв. по фактури, издадени от „Конкурент-2016“ ЕООД,
„Вади 72“ ЕООД и „Профи М“ ЕООД. В резултат на извършените насрещни проверки на
процесните доставчици на „Джи ей си ейч" ЕООД, са установени следните
факти:
1.По протокол за извършена
насрещна проверка № П-22221719152165-141- 001/04.12.2019г. на „Профи М“
ЕООД /стр.49-56 от дан. преп./ е получен по имейл отговор от Ф.Р
/назначен за ликвидатор на дружеството/, с който лицето декларира, че не разполага
с документи на „Профи М“ ЕООД. От данните в информационния масив на НАП е
установено, че „Профи М“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 14.12.2016г. и
дерегистрирано при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС, считано от
27.09.2017г.; Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Н.А.Д.,
като лицето е починало на 17.08.2017г.; „Профи М“ ЕООД не е подал ГДД по чл.92
от ЗКПО за 2018г., т.е. за периода на издадените към ревизираното лице фактури;
при извършена проверка в Търговския регистър е установено, че „Профи М“ ЕООД не
е публикувало годишни финансови отчети за дейността си за 2018г.; за периода на
извършване на доставките към „Джи ей си ейч“ ЕООД, „Профи М“ ЕООД е декларирало
сключени трудови договори, като назначените лица са на длъжност „готвач“ и
„барман“; От „Профи М“ ЕООД не са подавани декларации обр.1 и обр.6 за
начислени осигурителни вноски; дружеството има регистриран ЕКАФП за обект-ресторант;
дружеството не е подавало справки за изплатени доходи на физически лица по
чл.73 от ЗДДФЛ по извънтрудови правоотношения.
Във връзка с доставките от
процесния контрагент, от страна на ревизираното лице са представени следните документи
/стр.260-290 от дан. преп./: 15 бр. фактури издадени от „Профи М“ ЕООД, с
приложени към тях протоколи за извършени СМР обр.19, аналитичен регистър на сч.
с-ка 602 „Разходи за външни услуги“ за контрагент „Профи М“ ЕООД. От ревизираното
лице са представени и следните договори за изпълнение на СМР между „Джи ей си ейч“
ЕООД в качеството му на възложител и „Профи М“ ЕООД в качеството му на
изпълнител, както следва: Договор от 21.12.2017г. с предмет извършване на СМР,
описани в приложение 1, неразделна част от договора, за обект „Хотел, находящ
се в УПИ II-140, кв. 23“, к.к.
Св. Св. Константин и Елена, Варна; Договор от 18.01.2018г. с предмет,
извършване на СМР, описани в приложение 1, неразделна част от договора, за
обект „Курортни сгради със СПА комплекс местност „Фиш Фиш“, с. Оброчище, общ.
Балчик; Договор от 27.04.2018г. с предмет, извършване на СМР описани в
приложение 1, неразделна част от договора, за обект „Олимпийски плувен комплекс“,
с. Кранево, общ. Балчик; Договор от 27.04.2018г. с предмет, извършване на СМР,
описани в приложение 1, неразделна част от договора, за обект „Хотелски
комплекс Меджик блу“. гр. Обзор; Договор oт 07.06.2018г. с предмет, извършване на СМР,
описани в приложение 1, неразделна част от договора, за обект „Ремонт и
реконструкция Хотел Еко Терма Вилидж“ с. Кранево, общ. Балчик; Договор от
03.08.2018г. с предмет, извършване на СМР, описани в приложение 1, неразделна
част от договора, за обект „Апартамент Г“, находящ се в гр. Варна, ул. Сандрово
№ 26.
Съгласно чл. 2 от посочените
договори, цената включва само труд, като всички необходими консумативи и
материали се доставят от Възложителя за негова сметка.
2. По Протокол за извършена
насрещна проверка № П-03000319164065-141- 001/12.11.2019г. на „Конкурент – 2016“ ЕООД /стр.37-48 от
дан.преп./ в определения седмодневен
срок, както и до датата на издаване на ПИНП, от страна на дружеството, не са
представени изисканите документи и писмени обяснения.
От данните в информационния
масив на НАП ревизиращите органи са установили, че „Конкурент – 2016“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС, считано от 02.08.2016 г. и дерегистрирано при установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, считано от 28.09.2017 г.; „Конкурент – 2016“
ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018г., т.е. за периода на издадените
към ревизираното лице фактури. При извършена проверка в Търговския регистър е
установено, че „Конкурент – 2016“ ЕООД не е публикувало годишни финансови
отчети за дейността си за 2018г. За периода на извършване на доставките към „Джи
ей си ейч“ ЕООД, „Конкурент – 2016“ ЕООД не е декларирало сключени трудови
договори; дружеството има регистриран ЕКАФП за нестационарен обект; дружеството
не е подавало справки за изплатени доходи на физически лица по чл.73 от ЗДДФЛ
по извънтрудови правоотношения.
Във връзка с доставките от
процесния контрагент, от страна на ревизираното лице са представени следните
документи /стр.236-259 от дан. преп./: 10 бр. фактури издадени от „Конкурент –
2016“ ЕООД с приложени към тях протоколи за извършени СМР обр.19; аналитичен
регистър на сч. сметка 602 „Разходи за външни услуги“ за контрагент ,,Конкурент
– 2016“ ЕООД; аналитичен регистър на сч. сметка 401 „Доставчици“ за контрагент
„Конкурент – 2016“ ЕООД в кореспонденция със сч. сметка 501 „Каса в лева".
От ревизираното лице са представени и следните договори за изпълнение на СМР,
сключени между „Джи ей си ейч“ ЕООД в качеството му на
възложител и „Конкурент – 2016“ ЕООД в качеството му на изпълнител: Договор от
21.12.2017г. с предмет извършване на СМР, описани в приложение 1, неразделна
част от договора, за обект „Хотел, находящ се в УПИ II-140, кв.23“, к.к.“Св. Св.
Константин и Елена“, Варна; Договор от 15.01.2018г. с предмет, извършване на
СМР, описани в приложение 1, неразделна част от договора, за обект „Курортни
сгради със СПА комплекс м-с Фиш Фиш“, с.Оброчище, общ.Балчик; Договор от
27.04.2018г. с предмет, извършване на СМР, описани в приложение 1, неразделна
част от договора, за обект „Олимпийски плувен комплекс“, с. Кранево, общ.
Балчик; Договор от 27.04.2018г.
с предмет,
извършване на СМР, описани в приложение 1, неразделна част от договора, за
обект „Хотелски комплекс Меджик блу“, гр. Обзор; Договор oт 12.11.2018г. с предмет, извършване на СМР, описани в приложение 1,
неразделна част от договора, за обект „Дружба Бей Гардън“, с. Кранево.
Съгласно чл. 2 от посочените
договори, цената включва само труд, като всички необходими консумативи и
материали се доставят oт Възложителя
за негова сметка.
3.По Протокол за извършена
насрещна проверка №П-03000319164063-141 - 001/12.11.2019г. на „Вади 72“ ЕООД
/стр.23-36 от дан. преп./ в определения с искането седмодневен срок, както и до
датата на издаване на ПИНП, от страна на дружеството, не са представени
изисканите документи и писмени обяснения.
От данните в информационния
масив на НАП е установено, че „Вади 72“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от
27.06.2016 г. и дерегистрирано при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.
считано от 19.07.2017г. „Вади 72“ ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за
2018г., т.е. за периода на издадените към ревизираното лице фактури. При
извършена проверка в Търговския регистър е установено, че „Вади 72“ ЕООД не е
публикувало годишни финансови отчети за дейността си за 2018г. За периода на
извършване на доставките към „Джи ей си ейч“ ЕООД „Вади 72“ ЕООД не е
декларирало сключени трудови договори; дружеството има регистриран ЕКАФП за
нестационарен обект; дружеството не е подавало справки за изплатени доходи на
физически лица по чл.73 от ЗДДФЛ, т.е. по извънтрудови правоотношения.
Във връзка с доставките от
процесния контрагент от страна на ревизираното лице са представени следните
документи /стр.209-236 гръб. стр. 187-198 от дан.преп./: 21 бр. фактури
издадени от „Вади 72“ ЕООД с приложени към тях протоколи за извършени СМР обр.
19, аналитичен регистър на сч. сметка 602 „Разходи за външни услуги" за
контрагент „Вади 72“ ЕООД, аналитичен регистър на сч. сметка 401 „Доставчици“
за контрагент „Вади 72“ ЕООД в кореспонденция със сч. сметка 501 „Каса в лева“.
От ревизираното лице са представени
и следните договори за изпълнение на СМР, сключени между „Джи ей си ейч“ ЕООД в
качеството му на възложител и „Вади 72“ ЕООД в качеството му на изпълнител:
Договор от 21.12.2017г. с предмет извършване на СМР, описани в приложение 1,
неразделна част от договора, за обект „Хотел, находящ се в УПИ II-140, кв. 23, к.к.“Св. Св.
Константин и Елена“- Варна“; Договор от 15.01.2018г. с предмет извършване на
СМР, описани в приложение 1, неразделна част от договора за обект „Курортни
сгради със СПА комплекс м-с „Фиш Фиш“, с. Оброчище, общ. Балчик; Договор от
27.04.2018г. с предмет извършване на СМР, описани в приложение 1. неразделна
част от договора, за обект „Олимпийски плувен комплекс“, с.Кранево. общ.
Балчик; Договор от 27.04.2018г. с предмет извършване на СМР, описани в
приложение 1, неразделна част от договора, за обект „Хотелски комплекс Меджик
блу“, гр.Обзор; Договор от 02.08.2018г. с предмет извършване на СМР, описани в
приложение 1, неразделна част от договора, за обект „Апартамент Г“, находящ се
в гр. Варна, ул. Сандрово № 26; Договор от 15.08.2018г. с предмет извършване на СМР, описани в приложение 1, неразделна част
от договора, за обект „Ремонт и реконструкция Хотел Еко Терма Вилидж“, с.
Кранево, общ. Балчик; Договор от 12.11.2018г. с предмет извършване на СМР, описани в приложение 1,
неразделна част от договора, за обект „Ремонт на комплекс Дружба Бей Гардън“,
с. Кранево, общ. Балчик.
Съгласно чл. 2 от посочените
договори, цената включва само труд, като всички необходими консумативи и
материали се доставят от Възложителя за негова
сметка.
Установено е, че ревизираното
дружество разполага с технически и кадрови потенциал за извършване па посочените
услуги, като през 2018г. са назначени по трудов договор за различни периоди от
време 23 лица, описани поименно на стр. 18-19 от РД /стр.303-304 гръб от адм. преписка/,
на длъжност: работник поставяне на подови настилки и облицовки, с
продължителност на работното време 4 часа. Отделно от посоченото, въз основа на
представена от ревизираното лице книга за инструктаж, е установено, че са
вписани четири лица, които не са в трудови правоотношения с „Джи ей си ейч“
ЕООД, за които е посочено, че са работили в цех, участък х-л Одесос. До процесните
лица са отправени ИПДПОЗЛ, като единствено от Исмет Ахмедов е представено
писмено обяснение, в което лицето декларира, че не е бил и не е в трудови,
служебни и облигационни отношения с „Джи ей си ейч“ ЕООД. Приложено е и
експертно решение, съгласно което, лицето е със 100% увреждане /стр.59- 61 от
дан.преп./.
Във връзка с представените
допълнителни доказателства към възражение с вх. № 43832-5/19.02.2020г. срещу РД
от „Джи ей си ейч“ ЕООД, органите по
приходите са констатирали, че книгата за начален инструктаж е представена в
хода на ревизионното производство, и в нея са вписани четири лица които не са в
трудови правоотношения с „Джи ей си ейч“ ЕООД. В тази връзка е извършена
проверка в информационния масив на НАП, при която е установено, че процесните
лица не са в трудови правоотношения и с „Конкурент-2016“ ЕООД, „Вади 72“ ЕООД и
„Профи М“ ЕООД. Констатирано е, че за три от лицата не са подавани уведомления
по чл.62 от КТ за сключени трудови договори към датите на инструктажа, за
четвъртото лице не са намерени регистрационни данни по трите му имена; за едно
от лицата е подадено уведомление за сключен трудов договор от 03.07.2018г. с
дружество, регистрирано в гр. София.
Въз основа на горното ревизиращият екип е
приел, че както от страна на
ревизираното лице, така и от доставчиците, не са представени доказателства за
реално извършване на СМР услуги, т.е. липсват доказателства за действително
извършване на стопанските операции по фактурите, издадени от „Конкурент-2016“
ЕООД, „Вади 72“ ЕООД и „Профи М“ ЕООД. Органите по приходите са приели, че с
процесните фактури, са документирани стопански операции /доставки на услуги/,
каквито не са реално осъществени, с оглед на което е прието, че отразените въз
основа на тях счетоводни разходи не следва да бъдат признати за целите на
данъчното облагане. В тази връзка е изведен извода, че спорните разходи се
явяват отчетени в нарушение на принципа на документална обоснованост съгл. чл.
10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който счетоводен разход се признава за данъчни цели,
когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на
Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая е
прието, че не е налице вярно и точно отразена реално възникнала стопанска
операция, поради което липсват основания за признаване на счетоводния разход
при формиране на данъчния финансов резултат с оглед разпоредбата на чл.26, т.2
от ЗКПО.
Органите по приходите са
приели, че неправомерното отчитане на разходи по такива сделки води до отклонение
от данъчното облагане, поради което са увеличили финансовия резултат на
дружеството със стойностите на осчетоводените разходи по счетоводна сметка 602 „Разходи
за външни услуги“, във връзка с фактурите, издадени от „Конкурент-2016“ ЕООД, „Вади
72“ ЕООД и „Профи М“ ЕООД.
На основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО и чл. 26, т.2 от с.з., във връзка с
чл.10, ал.1 от ЗКПО, ревизията коригира в увеличение финансовия резултат
със сумата в размер на 179 450.22
лв. - разходите за услуги документирани с фактури,
от доставчиците „Конкурент-2016“
ЕООД, „Вади 72“ ЕООД и „Профи М“ ЕООД, в резултат на което декларирания и внесен от ревизираното лице корпоративен данък е коригиран с разлика за довнасяне в размер на
16 471.85лв
В резултат на административно обжалване на
РА по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна при
ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 103/18.05.2020г., с което е потвърдил същия.
С Определение №1162/08.06.2020г.
съдът указа на страните
доказателствената тежест, която носят. В тази връзка, с молби от 16.06.2020г. и 24.06.2020г. и в с.з. от
22.07.2020г. процесуалният
представител на жалбоподателя
представи 31 бр. документи по опис и договор от 01.08.2018 г. с Приложение № 1
към него. В същото с.з. процесуалния представител на ответника представи в
заверен за вярност копия: опис на предоставените документи от „Комфорт“ ООД – 1
лист; писмо до ТД на НАП – Варна от управителя на „Комфорт“ ООД – 2 листа;
справка за всички подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ от „Профи
М“ ЕООД – 1 лист; справка за актуално състояние на всички действащи трудови
договори за период от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. на „Конкурент-2016“ ЕООД – 1 лист; справка за всички
подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ от „Конкурент-2016“ ЕООД – 9
листа; справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори за
период от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
на „Вади 72“ ЕООД – 1 лист; справка за всички подадени уведомления по чл.62 от КТ на „Вади 72“ ЕООД – 4 листа, както и Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. и
Заповед № Д-2273/20.12.18 г. на Директор на ТД на НАП – Варна.
По искане на жалбоподателя е
допусната ССчЕ, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и
след като извърши съпоставка между процесните фактури, в които са посочени
доставки на услуги съгласно Акт обр.19 от доставчиците „Профи М“ ЕООД, „Конкурент 2016“ ЕООД и „Вади 72“ ЕООД и фактурите, издадени от „Джи ей си ейч“ ЕООД на клиенти на
дружеството през 2018 г., обективиращи доставки съгласно Акт обр.19 (по-конкретно
клиентите: „Стройтранс“
ЕООД, „Комфирт“ ООД, „Сити
Билдинг“ ЕООД, „Стройконстракшън“
АД и „Глюкщерн България“ АД), е дало следното
заключение по поставените въпроси:
Във фактурите, обективиращи
доставки на услуги съгласно протоколи тип Протокол обр.19, извършени от „Джи Ей
Си Ейч“ ЕООД към неговите клиенти „Стройтранс 2011“ ЕООД, „Комфорт“ ООД, „Сити
билдинг“ ЕООД „Сройконстракшънс“АД и „Глюкщерн България“ АД за 2018 г. са
налице включените количества и видове СМР по обекти като тези по фактури,
обективиращи извършени доставки съгласно Протокол обр. 19, издадени от процесните
доставчици „Профи М“ ЕООД, „Конкурент 2016“ ЕООД и „Вади 72“ ЕООД. В отделни
случаи подробно представени в Приложение №№ 8-9 са извършени доставки на услуги
през 2018г. за изпълнени видове СМР по издадени протоколи за извършени СМР обр.
19 от подизпълнителите „Профи М“ ЕООД, „Конкурент“ 2016“ ЕООД и „Вади 72“ ЕООД
за обект „Хотелски комплекс Меджик блу гр.Обзор“: монтаж теракот-13м, полагане
промазна хидроизолация-23.6 кв.м., монтаж хидроизолационна лента- 201 м.,
силикон-184.5 м., монтаж первази-13.3 м., за обект Петзвезден хотел, находящ се
в УПИ 11-140, кв.23, к.к. „Св.Св.Константин и Елена“ гр. Варна-шпакловка Итонг
Итонг-44.55 кв.м., каменен праг- 4.96 м., зидария газобетон-44.15 м., полагане
хидроизолация- 1583.4 м., полагане хидролента- 2682.5 м., монтаж ъглова лайсна-
110.36 м., и за обект „Кранево2 Олимпийски комплекс“ - монтаж первази- 0.78 м.
При
извършената съпоставка на общо извършените доставки на услуги по видове и
количества СМР за всички обекти по процесните фактури и извършените в повече
доставки на услуги от процесните доставчици подробно представени по Приложение
8 и Приложение 9, цитирани по горе вещото лице е установило, че: монтаж
теракот, монтаж первази, полагане хидроизолация, /хидроизолация на ъгли и
хидроизолация на фуги/, поставяне на силикон /силикон фуги и силикон вътрешни
ъгли/ са включени по други обекти от процесните фактури. Извършените в повече
доставки на услуги от процесните доставчици подробно представени по Приложение
8 и Приложение 9 за обект Петзвезден хотел, находящ се в УПИ II-140, кв.23, к.к.
„Св.Св.Константин и Елена“ гр. Варна са по следните видове СМР: шпакловка Итонг
Итонг-44.55 кв.м., каменен праг- 4.96 м., зидария газобетон- 44.15 м., полагане
хидроизолация- 1583.4 м, монтаж ъглова лайсна- 110.36 м., монтаж на хидролента-
2682.5 м. и за обект „Хотелски комплекс Меджик блу гр.Обзор“- монтаж на
хидролента -201 м.
По зад. 2
вещото лице е установило, че извършените разходи и плащанията по касов път на
извършените доставки на услуги по процесните фактури за доставчици: „Вади 72“ ЕООД,
„Конкурент 2016“ ЕООД и „Профи М“ ЕООД за 2018г. са осчетоводени като разходи в счетоводството на „Джи Ей Си
Ейч“ ЕООД за 2018г., като процесните фактури са отразени съгласно изискванията
и разпоредбите на Закона за счетоводството и НСС.
В с.з. от 14.10.2020г. вещото
лице уточни, че е работила по документи и изводите са направено въз основа на
документираните СМР по отделни позиции, така както са описани в Протокол 19,
тъй като тя е икономист.
В хода на съдебното производство, са разпитани двама свидетели,
водени от жалбоподателя, с оглед установяване на твърденията му относно
работилите на процесните обекти лица.
Свидетелят Б. Г. Г. дава
обяснения, че е работил на обект в „Св.Св.Константин и Елена“ през м.01.2018г.
Работата е извършвал с фирмата си „Про фаянс“, като подизпълнител на „Джи Ей си Ейч“ ЕООД - фаянс, теракот и баня. На обекта имало руснак,
който работил с неговата фирма и още 2-3 фирми. Свидетелят сочи, че е направил
пет бани с фаянс и теракот, въз основа на подписан договор преди започване на
работата, която в последствие била приета с приемо – предавателен протокол. В
началото първоначалният инструктаж се провеждал от главната фирма - изпълнител, а след това Г. /представляващият дружеството
–жалбоподател/ провеждал инструктажа с неговата фирма. Няма конкретни
наблюдентия за други работещи на обекта фирми и брой работници, но счита, че с
оглед обема на работа и степен на завършеност, е имало такива.
Свидетелят С. Б. Б. заявява, че като приятел на Г.И., в
случаи, в които се е налагало, го е возил до обекти с негов бус. През 2018г. са
ходили до обект на Евксиноград /к.к.“Св.Св.Константин и Елена“/ за да карат
някакви машини. Там е видял работници, като Г. му споделил, че не са негови, а
на подизпълнители, тъй като неговите работници били отишли на друг обект.
Станал е свидетел на предаването на някакви документи на Г. от маж на обекта.
Не знае конкретни имена на фирмите-подизпълнители.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По валидността на РА:
При дължимата пълна служебна проверка на
валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че процесния РА е валиден административен акт,
издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен
административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен
подпис, по смисъла на чл. 13 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на
ЗВР, ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен
документ, подписан с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на
електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.
РА е издаден
в изискуемата от закона писмена форма, като от посочените в него фактически и
правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи упражненото от
органа публично субективно право.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният РА не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност.
По
процесуалната законосъобразност на акта:
В
жалбата е направено възражение за допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в издаване на РД извън срока по ДОПК. Същото е неоснователно предвид
следното: Констатира се, че РД е
издаден 8 дни след
29.01.2020г. – срока за завършване на ревизията, т.е. в 14 – дневния срок след определения за завършване на
ревизията срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Но дори РД да беше издаден след този
срок, това
не би се отразило на правото на защита на
ревизираното лице, доколкото то е оспорило същия по административен ред.
Отделно от това сроковете по ДОПК са инструктивни, а не преклузивни, като
съдебната практика в тази насока е категорична. В хода на ревизията органите по
приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на
които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства, като
са спазени всички срокове по чл. 114 от ДОПК. Жалбоподателят надлежно е упражнил правото си на защита
чрез оспорване на РА, като е разполагал с всички процесуални средства да обори
констатациите в акта какато в хода на административното, така и в хода на съдебното производство.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира
допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушени,
годни да обусловят незаконосъобразност на РА на това основание.
По
материалната законосъобразност на акта:
Предмет на спор в настоящото
производство е извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството-жалбоподател
за 2018г. в посока увеличение, на основание чл.16, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗКПО във
връзка с чл.26, т.2 и чл.10, ал. 1 от ЗКПО със сума в размер на 164718.58 лв. поради
установена нереалност на извършени
услуги-СМР.
Още в разпоредителното заседание
от 08.06.2020г., съдът е указал на жалбоподателя, че носи
доказателствена тежест да установи съществуването на фактите и обстоятелствата,
посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици,
включително реалното осъществяване на процесните СМР услуги, предмета на които е реално
извършен, от посочените във фактурите доставчици, на посочените обекти, срещу
посочената в тях стойност и като отразени в счетоводството на контрагентите, като може да
ангажира всички допустими доказателства. С така указаната му тежест на доказване
жалбоподателят не се справил.
Предметът на доставките /услуги – СМР/, предполага престиране на
труд. Във всички случаи
при преценка на обстоятелството, изпълнена ли е реално доставката на услуга, е
необходимо да се изследва въпроса дали възложената работа/дейност – като
съвкупност от фактически действия и последици от тях, действително е извършена,
т.е. резултатът е възникнал. При преценка на предпоставките за признаване на разходите по процесните фактури, задължително
трябва да се изследва въпросът
от кого е извършена възложената работа, конкретно извършена ли е от лицето,
издало фактурата. Следователно е
необходимо да съществуват доказателства за извършване на услугата конкретно от
изпълнителя по договорното отношение и съответното й прехвърляне на получателя
по доставката.
Възникването на спорното
материално право не се предпоставя само от наличието на фактура, отговаряща на
изискванията на Закона за счетоводство, но и от безспорното удостоверяване на
извършването на доставките. Именно с получаването на фактурираните услуги,
описани във фактурите, от дружествата вписани в тях е обвързано възникването на
правото на жалбоподателя да ползва при формиране на финансовия си резултат
разхода във връзка с тях. Следва да е налице одитна следа във връзка с всяка
извършена стопанска операция - набор от документи, които субектите са създали
във връзка с извършването на доставките на услуги.Издаването на първичен
счетоводен документ /фактура/ и отчитането му в счетоводство на
получателя/клиента и неговия контрагент, както и представянето на документи за
извършени плащания /фискални бонове или преводно нареждане/ по фактурите, не е
достатъчно, за да бъде един разход документално обоснован по смисъла на Закона
за счетоводство, както и по смисъла на ЗКПО. Това че фактурата е надлежно
осчетоводена при получателя, не означава, че действйтедно разходът е извършен и
то на такава стойност, каквато е посочена от издателя на фактурата.
Представените
договори и протоколи акт образец 19 имат характер на частни писмени
свидетелстващи документи, без достоверна дата и без доказателства за
автентичност. Същите са представени от страната, която цели благоприятни за
себе си изводи от представянето им, поради което не могат при отсъствието на
други доказателства, съвместно с които да бъдат преценени, да се приемат за
безспорно доказващи настъпването на посочените в тях обстоятелства.
В хода на ревизионното
производство безспорно е установено, че през ревизирания период „Джи ей си ейч“
ЕООД е извършвало СМР услуги, в т.ч. полагане на облицовки и настилки с
възложители: „Комфорт“ ЕООД, „Сити билдинг“ ООД, „Стройтранс 2011“ ЕООД и „Сити
канстракшън“ АД. В договорите си с тях жалбоподателят е поел
задължения да извърши уговорените СМР в уговорените срокове, като в някои от
договорите е уговорено, че Изпълнителят следва да извърши договорените дейности
със свои средства за труд, доставка на материали и механизация. Съгласно договор от
20.12.2017г. между „Сити билдинг“ ООД възложител и „Джи ей си ейч" ЕООД
изпълнител, жалбоподателят е поел задължение да изпълни СМР по Приложение № 1
към договора, със своя работна ръка, материали, техника, инструменти и опит, за
обект Хотел, находящ се в УПИ II-140, кв. 23, к. к. Св. Св. Константин и Елена-
Варна. Следователно „Джи ей си ейч“ ЕООД е нямал право да ползва
подизпълнители, като изрично е приел да изпълни СМР със своя работна ръка. Съгласно
т. 11.03 от договорите за изпълнение на СМР между „Комфорт“ ЕООД възложител и „Джи
ей си ейч“ ЕООД изпълнител, жалбоподателя отговаря за действията на персонала
си и всички други задължения като работодател. Съгласно т.11.05 „Джи ей си ейч“
ЕООД се задължава да застрахова своите служители, като в т.11.06 - изпълнителят,
следва да представи Справка от НОИ за всички свои работници и служители имащи
достъп до обектите. С оглед посочените договорки между страните се установява,
че жалбоподателят следва да изпълни СМР със свои работници и служители.
В договорите, по които
жалбоподателя е възложител с процесните дружества – „Конкурент-2016“ ЕООД, „Вади
72“ ЕООД и „Профи М“ ЕООД, договорената цена включва само труд, като всички
необходими консумативи и материали се доставят от „Джи ей си ейч“ ЕООД за
негова сметка. Същевременно, при съпоставка на договорените единични цени на
видовете СМР услуги по договорите, по които жалбоподателят е изпълнител и тези,
по които е възложител, се установяват минимални разлики, както следва: за обект
„Курортни сгради със СПА комплект м-с Фиш Фиш“, с. Оброчище, общ. Балчик, между
„Комфорт“ ЕООД и „Джи ей си ейч“ ЕООД /стр.91 гръб/, е договорена ед. цена за
монтаж на фаянс и теракот 17.50 лв. на кв.м.; монтаж первази - 7.00 лв. на кв.
м., полагане на промазана хидроизолация - 3.50 на кв.м.; монтаж на
хидроизолационна лента - 1.50 лв. на л.м.; силикон - 1.50 на л.м. Видно от
договорите между „Джи ей си ейч“ ЕООД и „Конкурент-2016“ ЕООД, „Вади 72“ ЕООД и
„Профи М“ ЕООД /стр.234 гръб. 255 гръб и 288/, касаещи същия обект, е
договорена ед. цена за монтаж на фаянс и теракот 15.00 лв. на кв. м.; монтаж
первази - 4.00 лв. на кв. м.; полагане на промазана хидроизолация - 2.50 на кв.
м.; монтаж на хидроизолационна лента - 1.00 лв. на л. м.; силикон - 1.00 на л.
м. Нещо повече, установява се, че по договори, по които жалбоподателят е
възложител, са договорени дори по-високи цени, като за обект „Олимпийски плувен
комплекс“, с. Кранево, общ. Балчик, между „Комфорт“ ЕООД и „Джи ей си ейч“ ЕООД
/стр.98 гръб/, е договорена ед. цена за монтаж на фаянс и теракот 17.50лв. на
кв.м. Договорите между „Джи ей си ейч“ ЕООД и „Конкурент-2016“ ЕООД, „Вади 72“
ЕООД и „Профи М“ ЕООД /стр.231, 252 и 286 гръб/, касаещи същия обект, е
договорена ед. цена за монтаж на фаянс 15.00 лв. на кв. м., монтаж на теракот-
15.00 лв. на кв.м.
Установяват се несъответствия и
в периодите на извършване на СМР услугите, примерно: акт обр.19 е от
28.03.2018г. /стр.217 гръб/ между „Джи ей си ейч“ ЕООД и подизпълнителя „Вади
72“ ЕООД, същевременно „Джи ей си ейч“ ЕООД е предал на „Комфорт“ ЕООД
възложените СМР на възложителя на 27.03.2018г. /стр.128 гръб/; акт обр.19 е от
18.04.2018г. /стр. 12 гръб/ между „Джи ей си ейч“ ЕООД и „Вади 72“ ЕООД,
същевременно „Джи ей си ейч“ ЕООД е предал на „Сити билдинг“ ЕООД възложените
СМР на възложителя на 17.07.2018г. /стр. 166/.
В тази връзка допуснатата и
приета ССчЕ не се кредитира от съда в частта на допълнителното обяснение
относно установените разлики във фактурираните СМР, тъй като вещото лице не
притежава техническо образование и е работило единствено и само по документите,
представени от жалбоподателя. По делото жалбоподателят не поиска СТЕ, която да
установи не само дали са допуснати разлики във фактурираните СМР, а и да
установи обема работа и необходимия брой работници за извършването й.
От органите по приходите е
установено, че жалбоподателят разполага със съответния трудов, технически
ресурс и механизация за осъществяване на фактурираните към него услуги. Няма данни жалбоподателя да е бил в трайни
търговски отношения с процесните подизпълнители, нито последните да са били предвидени като подизпълнители при
сключването на договорите с основните възложители. Предвид естеството на
работите – СМР услуги в заложените обеми и срокове за изпълнение, предполагащи
високи стандарти за качество и съществено участие на разходите за труд в
себестойността, е нелогично жалбоподателят да ги превъзложи на дружества, за които не разполага с предварителна
информация дали същите разполагат с необходимия брой квалифициран персонал, за да ги извършат
качествено и в срок.
Същевременно в хода на
ревизионното производство, органите по приходите са изискали от процесните
дружества документи и писмени обяснения, с цел установяване на пълния обем
работа извършена от „Джи ей си ейч“ ЕООД. От извършения анализ е видно,
че доставчиците не са разполагали с кадрова обезпеченост. Фактурираните
доставки предполагат наличието на персонал със съответната квалификация за
изпълнение на СМР, какъвто реално не е налице при посочените от РЛ
подизпълнители, докато напротив – при него е бил налице такъв ресурс, съгласно
констатациите на ревизиращите органи, като събраните по делото доказателства по
никакъв начин не установиха твърдението му, че същите са били в невъзможност да
полагат труд на обектите.
От събраните в хода на ревизията
доказателства не може да се установят възможностите на издателите на фактурите
да изпълнят процесните услуги, тъй като не са ангажирани доказателства за
лицата, които са ги извършили /имена, ЕГН, документи за квалификация/, място,
период и обект, от който са извършени услугите и съставените във връзка с тях
документи.
Горните изводи не се разколебават
от показанията на разпитаните свидетели. Последните са твърде общи и са лишени от
конкретика в частта за лицата и фирмите, работили на конкретните обекти.
Следователно в хода на съдебното
обжалване жалбоподателят
не успя да обори констатацията на приходните органи, че във фирмите-доставчици на СМР - „Вади
72“ ЕООД, „Конкурент 2016“ ЕООД и „Профи М“ ЕООД няма назначени лица на трудови договори, както и данни за изплатени
суми на лица по извънтрудови правоотношения.
Представените
договори с подизпълнителите са индиция за облигационна връзка между страните,
но не се установява размяната на насрещните престации по тях, а протоколите за
СМР и процесните фактури не следва да се кредитират по изложените по-горе
съображения. Като доказателства за реалността на доставката от жалбоподателя не
са представени проектна документация, строителни книжа и др. документи, от
които след съпоставяването им да е видно, че доказват реалността на доставката
на съответните услуги.
За да извърши
преценка за реалност на доставките, съдът съобрази и обстоятелството, че
съгласно чл.4 от Правилника за реда
за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя, издаден
от Камарата на строителите в
България, на вписване
подлежат строителите, които изпълняват строежи на територията на Република България от първа до пета категория
съгласно чл.137, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) или отделни
видове строителни и монтажни работи (СМР), посочени в Класификацията на
икономическите дейности (К.-2008), позиция „Строителство“. Следователно за всяко дружество, което осъществява
и довършителни СМР дейности по обект, за който има издадено Разрешение за
строеж, то вписването е задължително. При извършена служебна справка в
Регистъра на Камарата на строителите,
съдът не установи някое от трите дружества- изпълнители на процесните СМР, да е вписано или заличено.
Правилно като
допълнителна индиция за
липса на осъществявана от доставчиците реална стопанска дейност, приходните органи са
съобразили, че „Конкурент-2016“ ЕООД, „Вади 72“ ЕООД и „Профи М“ ЕООД не са подали ГДД
по чл.92 от ЗКПО.
Съдът намира, че
заключението по назначената ССчЕ не обосновава
категоричен извод за реалност на доставките. Това е така, защото счетоводството е производно и
отразява предходно съставени първични документи. При наличие на данни по делото
за съставени документи, които не отразяват реални стопански операции,
заключението на ССчЕ, което е изготвено на база на същите документи, обсъдено
съвкупно с другите обстоятелства по делото, не доказва реалност на доставките
на СМР услуги. Липсват
установявания от вещото лице дали доставчиците са осчетоводили приходи по спорните фактури,
тъй като същото не е имало възможност да извърши справка в техните
счетоводства. Ненамирането на дружествата - доставчици е препятствало извършването на цялостна проверка в
счетоводството им, за да бъде
установено: как са отразени счетоводно процесните фактури, извършени ли са разходи, във връзка с
изпълнението на документираните с фактурите доставки на услуги - СМР,
разполагали ли са доставчиците с финансови
ресурси да извършват плащания. По отношение приложените към
спорните фактури фискални бонове от „Профи М“ ЕООД и „Вади 72“ ЕООД е установено, че дружествата не са подавали
отчети към НАП за ЕКАФП за периода на проверката и този факт не беше опроверган в хода на съдебното производство.
На следващо място всеки един от доставчиците е с прекратена регистрация
по ЗДДС на основание чл.176 от ЗДДС, като две от дружествата са и в
процедура по ликвидация. Всички представени договори, сключени между жалбоподателя и съответния
доставчик, както и всички представени приемо-предавателни протоколи и заявки,
са еднотипни, като в нито един от документите не се съдържа конкретна
информация за фактурираните услуги, нито са конкретизирани вида и обема на
възложените, респ. на изпълнените дейности, което при едни действителни и
реални търговски отношения би било напълно неприемливо за търговските интереси
на договарящите търговци. Жалбоподателят, като получател на доставките на
услуги е заинтересован да обезпечи онези доказателства, които да създадат
сигурно убеждение у органите по приходите, респективно у съда, че доставките от
конкретните доставчици са били действително реализирани, а в случая това не е осъществено.
С оглед на
гореизложеното очевидно необосновано е твърдението на жалбоподателя, че от
представените в хода на проведеното ревизионно производство доказателства по
несъмнен начин се установява както реалността на осъществените доставки, така и
фактическото извършване на услугите - предмет на фактурираните доставки.
Представените от ревизираното лице документи не отразяват надеждна одитна
следа, която да свързва фактурата и доставката. Надеждната одитна следа е
налице, когато връзката между отделните документи и осчетоводени операции е
лесно и бързо установима и осигурява намиране на търсената връзка между
издадена фактура и извършена доставка. С оглед на установените при ревизията
факти и обстоятелства, които не се опровергаха от събрани в хода на съдебното
производство доказателства, съдът приема, че в настоящия случай не е налице
надеждна одитна следа между процесните фактури и сочените доставки.
Настоящият състав
не споделя отнесени към конкретиката по настоящото дело наведените в жалбата
доводи, че протокол
обр.19 е пряко доказателство за реализиране на строителната услуга и е
непротивопоставим на косвените доказателства, обосновано с Решение № 42/04.01.2016г.
адм.д. №14366/2014г. Решението на ВАС е постановено по казус с различна
фактическа обстановка и касае непризнаване на право на данъчен кредит по
доставки, по които е налице субективна симулация, тъй като доставката е извършена
от трето лице и касатора е следвало да проучи търговския опит на доставчика си.
От доставчика са декларирани привидни доставки, като изкуствено формира данъчен
кредит свързан с невнесен по веригата данък, налагащо извод за данъчна измама.
Към процесните фактури са представени двустранно подписан „обр.19“ и сметка 22
относно вида на извършените СМР, с количества и единична цена. Има назначена и
СТЕ. В настоящото дело такива факти не са налице, поради което аналогията е
неуместна.
В случая правото
на признаване на
разхода е отказано поради обстоятелството, че самото ревизирано дружество не
разполага и не представя доказателства, от които да се установи реалното
извършване на
конкретните услуги, а посочените обстоятелства относно ненамирането на доставчиците,
непредставянето на доказателства от тяхна страна и недоказаната им възможност
да извършат фактурираните услуги са само косвени доказателства в подкрепа на
фактическия извод, че процесните фактури не отразяват реални доставки от
посочения в тях издател.
Дори и да се приеме, че ревизираното лице не
носи отговорност за поведението на своя доставчик /в какъвто смисъл са доводите
на жалбоподателя/, всеки получател по доставка има задължението да прояви
минимална добросъвестност, като изисква и съхранява при себе си съпровождащи
доставките документи и връзката им с последващи доставки, с цел удостоверяване
и доказване на правата си пред приходната администрация. От анализа на
доказателствата е видно, че жалбоподателят е договарял с доставчици, които са регистрирани на един и същ адрес
на управление. Дружествата „Вади 72“ ЕООД и „Конкурент 2016“ ЕООД имат адрес на
управление и за кореспонденция – м-ст „Кемер дере“ №26, който съгласно получен
отговор от район „Приморски“ не може да се идентифицира. Нормалният
стопански оборот и предвидимата икономическа логика на отношенията между
добросъвестни търговци предполага сключването и изпълнението на договори с
разпознаваеми и проследими търговци, с които да се поддържат постоянни или
инцидентни търговски контакти, но при взаимно доверие и коректност. В случая по
отношение на нито един от издателите на фактури не е установено подобно
поведение. В този смисъл не може да бъде прието, че „Джи ей си ейч“ ЕООД е
добросъвестен получател по смисъла на решенията на СЕС (т.е. че същият не е
знаел и не е бил длъжен, че участва в привидни сделки), още повече, че след като не е доказано
самото получаване на услуги от страна от жалбоподателя, това само по себе си
изключва и добросъвестността му. Съгласно Решение на СЕС от 13 Февруари 2014 г.
по дело „Макс Пен“ ЕООД, С-18/13 националните
административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на
приспадане на данъка върху добавената стойност, ако въз основа на обективни
данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба.
По отношение на възражението на
жалбоподателя относно цитирана съдебна практика по Решение на СЕС от 06.12.2012г.
по дело С-285/11, съдът счита, че същата би била приложима, но при наличието на
данни за реално извършени СМР услуги от страна на трите процесни дружества по
отношение на жалбоподателя, в която насока по делото доказателства липсват. Условията, при наличието на които правото
на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на
СЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставките са реално
осъществени и предметът им е използван в последствие в извършваната от данъчно задълженото лице облагаема дейност. По
силата на т. 31 и т. 32 от същото решение, преценката за наличие на тези
условия за възникване на правото на данъчен кредит се извършва от националната
юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното
право, въз основа на цялостна преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК,
именно лицето, което черпи права от претендираното право на приспадане на
данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките, което в
случая не е сторено.
Съгласно задължителната съдебна практика на
СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва
материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже
самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят
не успя да докаже. По аргумент от т. 50 от Решение от
06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за
наличието на измама (доказването на които е в тежест на приходния орган), съдът
по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият
издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат
предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. След като
жалбоподателят претендира че в негова полза са престирани услуги от
доставчиците, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна
измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да се изпълнени
услугите. Получателят знае или е трябвало
да знае, когато е направил всичко необходимо, което разумно може да се изисква
от него, за да се увери, че сделките му не са част от измама (т.53 от решение
по обединени дела С-80/11 и С-142/11 и т.42 от решение по дело С-324/11).
Националното законодателство в нормата на чл.302 от Търговския закон също дава ориентир относно
дължимата грижа на добрия търговец, която без да е нормативно дефинирана се
извежда от вида на правоотношението и спецификата на поетите от страната
задължения.
Видно от гореизложеното, позоваването на практиката на СЕС не освобождава
данъчно задълженото лице от изискванията по ЗКПО и ЗСч
да установи наличие на предпоставките за признаване документалната обоснованост на
разходите по процесните фактури. Правото
на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за
осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните
си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по
фактурата, издадена на ревизираното лице.
След като реално
услугите на са били престирани, значи че издадените първични счетоводни
документи – фактури не отразяват вярно извършена стопанска операция. Поради
това, законосъобразно на основание чл.10, ал.1 и чл.26, т.2 от ЗКПО
ревизиращите не са признали за данъчни цели счетоводно отразените по сметка 602
„Разходи за външни
услуги“, тъй като те се
оказват издадени без да отразяват реално извършени доставки, т.е. документално
необосновани. В този смисъл е и преобладаващата до момента практика на
Върховния административен съд по идентични дела.
Предвид изложеното съдът намира, че РА е
законосъобразен. Жалбата против него се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и предвид
разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК, искането
на ответната страна за присъждане на ю.к. възнаграждение се явява основателно.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „ОДОП” -
Варна юрисконсултско възнаграждение върху обжалвания интерес /17 963.59 лв./ в размер на 1 068.91 лв., съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джи Ей Си Ейч” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Цар Освободител“ №
37, вх. А, ет.2,
ап.16, представлявано от управителя Г.И.И., против Ревизионен акт № Р-03000319005367-091-001/21.02.2020г. на орган по
приходите, потвърден с Решение № 103/18.05.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на
НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за
корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2018г.
в размер на 16 471.85 лв. и лихви за просрочие 1 491.74 лв.
ОСЪЖДА „Джи Ей Си Ейч” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул. „Цар Освободител“ №
37, вх.А, ет.2,
ап.16, представлявано от управителя Г.И.И., да заплати в полза на Дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 068.91 лв. /хиляда шестдесет и осем лева и 91 ст./.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: