Решение по дело №995/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на Община – Варна, чрез юрк. С. Д., против Решение № 439/20.03.2023г. на ВРС, XXXVI-ти състав, постановено по НАХД № 2305/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 234/26.05.2022г., с което на Д.А.А., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл.15, ал.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.178е ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50,00лв. и на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. на адв. А. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Счита, че АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на лицето за нарушение на чл.15, ал.7 ЗДвП като не може да се очаква от гражданите при паркиране да извършват проверка с какво предназначение според ОУП е конкретното място, ориентир в тази насока са външните признаци на съответния обект, като обособяването на определено място с бордюр и настилането с почва предназначена за развитието на растения, е абсолютно достатъчно обектът да се възприеме като градина, респ. да мотивира въздържането от паркиране върху същото. Касае се за формално нарушение, за което не са налице основания да се приеме за маловажно. Идентични доводи излага и в представените писмени бележки С.д. № 8199/31.05.2023г. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба, чрез адв. А., оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № ***/10.05.2022г., съставен за нарушение на чл.15, ал.7 ЗДвП, за това че на 05.03.2022г., около 16,40 часа, в гр. Варна, бул. ****, зад блок ***, в градинка, е паркирал л.а. Пежо с рег. № В **** ТК, собственост на ОТП Л.. АУАН бил издаден след оспорване на съставен фиш ОВ № ***/05.03.2022г. за наложена глоба от 50,00лв. за паркиране в градина, издаден на М.Р. К. (представляващ Л.одателя), който в подадена декларация възразил, че на посочената дата автомобилът е управляван от Д.А.. От показанията на св. Й. П. ВРС установил, че фишът бил съставен след подаден сигнал за паркирани автомобили в тревни площи, които са извън обхвата на „синята зона“. На място св. П. установил два автомобила, на собствениците на които съставил глоба с фиш в отсъствие на водача. ВРС е кредитирал и показанията на св. А. – съпруга на наказаното лице, според които мястото, на което е бил паркиран автомобила, не е градина, или поне не създава впечатление за такава.

От правна страна ВРС е приел, че съгласно Заповед № 4129/05.11.2018г. и Заповед № 0506/07.02.2020г., АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но НП страда от пороци, налагащи неговата отмяна. Прието е, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.к. не съдържа изискуемото описание на извършеното нарушение и липсва точно описание на мястото на извършване на нарушението. Посоченото място обхваща значително пространство, поради което не може да даде ясна представа за точното място на паркиране на автомобила, а в преписката липсва снимков материал. Още повече по делото било установено, че едно до друго са били паркирани два леки автомобила „Пежо“, единият от които се ползвал за лични цели, а вторият за служебни цели. Изведен е извод, че липсата на конкретика в тази насока обуславя наличие на допуснато съществено процесуално нарушение, т.к. лишава съда от възможността да осъществи надежден контрол относно правилното приложение на материалния закон. Независимо дали мястото е отредено за градинка или не, както и независимо от субективното отношение на водача, който не е санкциониран за първи път, допуснатото от АНО нарушение е прието от ВРС за достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, в който смисъл било Решение на Адм.съд-Варна по КНАХД № 2941/2022г. касаещо санкцията за другия автомобил.

Обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и поради това е неправилно.

Ответникът по касация е санкциониран на основание чл.178е ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.7 ЗДвП, която въвежда забрана за паркиране на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

В АУАН и НП е посочено, че т.а. Пежо с рег. № В **** ТК е бил паркиран в гр. Варна, бул. ****, зад бл.*** извън обозначените за това места – в градина. Неправилно ВРС е приел, че така даденото описание на мястото на нарушението създава неяснота, както и че фактът, че непосредствено до процесния е бил паркиран друг автомобил, е релевантно за спора. Вярно е, че по преписката няма приложен снимков материал, но има картен материал, както и кореспонденция между кмета на р-н П. и н-ка на Сектор „Общинска полиция“, относно статута и предназначението на мястото, на което е установен автомобила – писма от 21.02.2022г. и 16.03.2022г., и извадки от ОУП, РП за 2 м.р. и КП, които не са обсъдени от ВРС.

При даденото в АУАН и НП описание на мястото на извършване на нарушението и представените доказателства, за да се потвърди или отхвърли твърдението на АНО – че в нарушение на чл.15, ал.7 ЗДвП автомобилът е бил паркиран в градина, е достатъчно да се установи попада ли мястото в обхвата на действащ ПУП, с какъв статут/предназначение според този ПУП е цялата територия зад бл.***, отредено ли е то за озеленяване – изцяло или частично, покрито ли е с настилка, обозначено ли е като място за паркиране с хоризонтална или с вертикална маркировка, респ. има ли индикации за ограждането му с бордюр или по друг начин, отделящ зелената площ – обстоятелства, които ВРС е следвало да провери, но са останали неустановени по делото.

Едва след като се установи предназначението на цялата територия зад бл.*** може да се извърши обективна преценка, дали описанието на мястото на нарушението позволява обосноваването на извод за нарушаване на забраната по чл.15, ал.7 ЗДвП и извършено нарушение.

Именно в тази връзка още с жалбата до ВРС жалбоподателят е направил искане за назначаване на СТЕ, но същото е оставено без уважение в проведеното на 19.01.2023г. открито съдебно заседание.

Като не е обсъдил представените доказателства – кореспонденцията между кмета на р-н П. и н-ка на Сектор „Общинска полиция“, извадките от ОУП, РП за 2 м.р. и КП, и като е отхвърлил неаргументирано искането за назначаване на СТЕ, ВРС е обосновал извод за незаконосъобразност на наказателното постановление при неизяснена фактическа обстановка.

Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение.

На основание чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото ВРС следва да се произнесе и по въпроса за разноските пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 439/20.03.2023г. на ВРС, XXXVI-ти състав, постановено по НАХД № 2305/2022г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС съобразно указанията в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно!

	Председател:
	Членове: