РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Добрич, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деница Б. П.
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Б. П. Гражданско дело №
20223230103138 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството e образувано по предявени от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД /с предишно наименование „Теленор България”ЕАД / със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, ЕИК *********, кумулативно обективно съединени
установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу О.
О. Ш. с ЕГН ********** от гр.Д. , ж.к.“***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет
на издадената по ч.гр.д. №2130 по описа за 2022 г. на ДРС заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК №935 от 25.07.2022г., а именно:
- 398.83 лв. (триста деветдесет и осем лв. и 0,83ст.), представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор от дата 11.02.2016 г., за ползване на мобилен
номер ***, за което вземане са издадени Фактура №**********/15.07.2020 г.
за отчетния период на потребление от 15.06.2020г. -14.07.2020г. с дължима
стойност за плащане в размер на 114,88 лв., за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги; фактура
№**********/15.08.2020г. за отчетния период на потребление от 15.07.2020г.
-14.08.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 122.65 лв. за
месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги;
фактура №**********/15.09.2020г. за отчетния период на потребление от
15.08.2020г. -14.09.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 113.98
лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора
1
услуги и фактура №**********/15.10.2020г. за отчетния период на
потребление от 15.09.2020г. -14.10.2020г. с дължима стойност за плащане в
размер на 47.32 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договора услуги;
- 831.87 лв. (осемстотин тридесет и един лв. и 0,87 ст.), представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 25.11.2019г. във
връзка с мобилен номер *** за покупка на мобилно устройство SAMSUNG
модел Galaxy Note 10 Plus 256GB Black;
- 416.63лв. (четиристотин и шестнадесет лв. и 0,63 ст.), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор от дата 11.02.2016г.,
уговорена в т.11 от договора (т. IV – 2 от Допълнителното споразумение).
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства:
Между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 11.02.2016 г.,
с предпочетен мобилен номер *** Правоотношението е новирано
посредством подписано между страните Допълнително споразумение от дата
25.11.2019г., съгласно което абонатът е избрал да ползва абонаментен план
Тотал+, като е уговорен краен срок на действие до 25.11.2021г. Абонатьт е
сключил и Договор за лизинг от същата дата 25.11.2019г., по силата на който
на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy Note 10 Plus 256GB Black за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 63,99 лв., съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 63,99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1,
ал.2 от договора за лизинг/. Станадартната цена на мобилното устройство (в
брой, без абонамент) е 2149,90 лв., а общата лизингова цена с избраната от
абоната програма Тотал+ е 1535,76 лв. Отстьпката, която ответникьт е
получил възлиза на сума в размер на 614,14 лв./Раздел II, т. 1 от
Допълнителното споразумение/.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № *********. За потребените от абоната -
ответник услуги за периода от 15.06.2020 г. до 14.10.2020 г. Теленор България
ЕАД е издал следните фактури:
- фактура No**********/15.07.2020 г . за отчетния период на
потребление от 15.06.2020г. - 14.07.2020г. с дължима стойност за плащане в
размер на 114.88 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договора услуги.
Дьлжимата сума е платима в срок 30.07.2020г. Ком фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура No**********/15.08.2020г.за отчетния период на потребление
от 15.07.2020г. - 14.08.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на
122.65 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по
договора услуги.
2
Дьлжимата сума е платима в срок 30.08.2020г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура No7309652315/15.09.2020г. за отчетния период на
потребление от 15.08.2020г. - 14.09.2020г. с дължима стойност за плащане в
размер на 113.98 л в . за месечни абонаментни такси за потребените от
абоната по договора услуги.
Дьлжимата сума е платима в срок 30.09.2020г. Кьм фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура No7311029655/15.10.2020г. за отчетния период на
потребление от 15.09.2020г. - 14.10.2020г. с дьлжима стойност за плащане в
размер на 47.32 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договора услуги.
Дьлжимата сума е платима в срок 30.10.2020г. Кьм фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
398,83 лв., фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец
06/2020г., за месец 07/2020г., за месец 08/2020г. и за месец 09/2020г.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 398,83 лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесните договори за
услуги, като във врьзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника О.
О. Ш. за ползваните абонаменти и е издадал крайна фактура
No**********/15.11.2020г.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 05.10.2020г., като
сьщата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и събразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така,
абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента Тотал+ за мобилен номер +359********* до
25.11.2021г., съласно Допълнителного споразумение от дата 25.11.2019г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се в т.IV-2 от Дольлнителного споразумение,
като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент.
Предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дължимата неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите е в размер, както следва:
- Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща
3
на оставащия срок на договора.
- В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия
срок на договора.
С оглед изложеното, ищецът претендира неустойка съгласно
уговорените правила с Комисията за защита на потребителите и съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от договора за мобилни услуги (т.IV-
2 от Допълнителното споразумение), а именно:
- За абонаментен план Тотал+ се дължи неустойка в размер на 124.98
лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, кодето
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 41.66 лв. х 3 = 124.98
лв.
- Кьм Абонаментен план Тотал+ начислена и неустойка за ползване на
устройство в размер на 291.65 лв., представляваща такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата кым момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
В конкретният случай ответникьт О. О. Ш. е подписал договор за
услуги с мобилния оператор, ползвал е процесните мобилни номера и не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава.
По изложените съображения се настоява за уважаване в цялост на
предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, ответникът, чрез
назначен от съда особен представител е депозирал писмен отговор, с които
оспорва предявените искове и настоява за тяхното отхвърляне в цялост.
Оспорва исковете, като на първо място твърди, че договорите съдържат
нищожни клаузи, поради което процесните договори за мобилни услуги са
нищожни. Наред с това твърди, че процесните договори, ведно с
допълнителното споразумение, са изготвени на шрифт по-малък от 12, което
представлява нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради което процесните
договори са недеиствителни. Поради тази причина ответната страна счита, че
на основание чл. 22 от ЗПК ищцовото дружество може да търси само
връщане на вещта, предмет на договора за лизинг.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК е образувано ч.гр.д. №2130 по описа за 2022г. на Добричкия районен
съд. С разпореждане от 25.07.2022г. е издадена заповед от същата дата, с
4
която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът О. О. Ш.,
с ЕГН **********, адрес гр. Д., ж.к. ***, бл. ***, вх.***, ет.***, ап.*** да
заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предходно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция
по вписванията, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район Младост, жк „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6,
следните суми: - 398.83 лв. (триста деветдесет и осем лв. и 0,83ст.),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор от дата 11.02.2016 г., за ползване
на мобилен номер ***, за което вземане са издадени фактура
№**********/15.07.2020 г. за отчетния период на потребление от 15.06.2020г.
-14.07.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 114,88 лв., за
месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги;
фактура №**********/15.08.2020г. за отчетния период на потребление от
15.07.2020г. -14.08.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 122.65
лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора
услуги; фактура №**********/15.09.2020г. за отчетния период на
потребление от 15.08.2020г. -14.09.2020г. с дължима стойност за плащане в
размер на 113.98 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договора услуги и фактура №**********/15.10.2020г. за отчетния период
на потребление от 15.09.2020г. -14.10.2020г. с дължима стойност за плащане в
размер на 47.32 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договора услуги; - 831.87 лв. (осемстотин тридесет и един лв. и 0,87 ст.),
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата
25.11.2019г. във връзка с мобилен номер +359********* за покупка на
мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy Note 10 Plus 256GB Black; -
416.63лв. (четиристотин и шестнадесет лв. и 0,63 ст.), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор от дата 11.02.2016г.,
уговорена в т.11 от договора (т. IV – 2 от Допълнителното споразумение),
както и сторените по делото разноски - 32, 95 лв. - държавна такса и 207, 19
лв. - адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С разпореждане от 13.09.2022г. заповедният съд е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 28.09.2022г. Исковата
молба е подадена чрез куриер на дата 27.10.2022г., поради което като
допустима, подлежи на преценка по основателност.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД. Исковете са предявени като установителни в срока по чл. 415,
ал. 4 от ГПК.
Основателността на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно
възникнали между страните облигационни правоотношения по сключен
между тях договор за мобилни услуги, с който е избран тарифен план на
5
посочения мобилен номер, и договор за лизинг на посоченото устройство; 2.)
точното изпълнение на задълженията на ищеца по договорите; 3.)
предсрочното прекратяване на договорите от страна на ищеца; 4.) наличието
на уговорени между страните валидни клаузи за неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги и за отстъпки от цената на
закупените мобилни устройства, 5.) настъпила изискуемост на задълженията
по договорите в претендирания размер, както и 6.) неизпълнение на същите от
страна на ответника. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точно изпълнение.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
страните са сключили договор за мобилни услуги от 11.02.2016г. за мобилен
номер +***. Правоотношението е новирано посредство подписано между
страните Допълнително споразумение от дата 25.11.2019г. Срокът на
договора е две години /24 месеца/ и изтича на 25.11.2021г. /заявлението по чл.
410 от ГПК е подадено на 21.07.2022г./. Абонатьт е сключил и Договор за
лизинг от същата дата 25.11.2019г., по силата на който на абоната е
предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy Note 10 Plus
256GB Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова
вноска в размер на 63,99 лв., съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-
месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 63,99
лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора
за лизинг/. Станадартната цена на мобилното устройство (в брой, без
абонамент) е 2149,90 лв., а общата лизингова цена с избраната от абоната
програма Тотал+ е 1535,76 лв. Отстьпката, която ответникьт е получил
възлиза на сума в размер на 614,14 лв./Раздел II, т. 1 от Допълнителното
споразумение/.
В т.11 от Договора за мобилни услги (т.IV-2 от Допълнителното
споразумение) е въведено, че при прекратяването му по вина потребителя -
ответникът, същият дължи, както следва: „а“ - неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти; „б“ -
такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой,
без абонамент/ по действащата към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг /, съответстваща на оставащия срок на
договора.
От приетата по делото техническа експертиза, неоспорена от страните,
се установява, че текстът на Документ „Договор за мобилни услуги“ от
6
11.02.2016г. е изготвен с шрифт Microsoft Sans Serif - размер 9; текстът на
Документ „Допълнително споразумение“ от 25.11.2019г. към договора е
изготвено с шрифт Microsoft Sans Serif - размер 8, с изключение на раздел IV,
който е изготвен с размер 12; текстът на Документ „Договор за лизинг“ от
25.11.2019г. е изготвен с шрифт Microsoft Sans Serif - размер 7 и текстът на
Документ „Общи условия на договор за лизинг“ е изготвен с шриф Mcirosoft
Sans Serif - размер 6.
Според настоящия съдебен състав е неоснователно възражението за
недействителност на сключените между страните процесни договори, поради
нарушаване на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския
кредит - тъй като договорите са написани на шрифт по-малък от 12 pt.
Изискванията на Закона за потребителския кредит, регламентиращи размера
на шрифта, касаят единствено случаите, в които се отпуска кредит на
потребителя, какъвто не е настоящият случай, отнасящ се до сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги.
От събраните по делото фактури, извлечения по партида /клиентски
номер *********, обективиращи данни за потребление на мобилни услуги за
процесния период, също и от съдебно-техническа експертиза се установи по
категоричен начин, че ищецът е доставял, а ответникът е потребявал мобилни
услуги през процесния период /от 15.06.2020 г. до 14.10.2020 г./, във връзка с
което са издадени 4 бр. фактури с № **********/15.07.2020г.,
**********/15.08.2020г.,**********/15.09.2020г. и **********/15.10.2020г.
на обща стойност 398,83 лв., които в срок не са били платени от ответника.
Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги“,
приложими към процесния договор за мобилни услуги, потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т. 27 от ОУ. В т. 27 от ОУ ясно е посочено, че
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в указания в
счетоводния документ срок, но не по-късно от 18 дни от издаването й.
Съобразно разпределената тежест на доказване, ответникът трябва да
установи плащането на сумите по процесните фактури. Ответникът обаче не
ангажира доказателства за установяване плащането на задълженията по
издадените фактури. Поради тази причина, с оглед неблагоприятните
последици от разпределение на доказателствената тежест, съдът счита, че
такова плащане не е извършвано, по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК. Поради
това установителният иск за сумата от 398,83 лв., /триста деветдесет и осем
лева и 0, 83ст./ - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от
11.02.2016г., следва да бъде уважен в цялост, като в полза на ищеца се дължи
и законната лихва върху главното задължение от датата на подаване на
исковата молба – 27.10.2022г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното
плащане. Неоснователно е искането на ищеца за прусъждане на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК, тъй като в процесната заповед липсва произнасяне в този смисъл.
Безспорно се установиха по делото и релевираните в исковата молба
7
облигационни обвързаности между страните по делото, по силата на които
ищецът като доставчик на мобилни услуги е предоставил на ответника –
абонат на мобилните услуги, движима вещ на лизинг както следва - мобилно
устройство марка SAMSUNG Galaxy Note 10 Plus 256GB Black. Безспорно се
установи, че вещта е предадена от лизингодателя-ищеца на
лизингополучателя-ответника, както и че последният не е заплатил съгласно
постигнатите договорености сумата от 831,87 лв. (осемстотин тридесет и един
лв. и 0,87ст.), представляваща сбор от 12 бр. незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от 25.11.2019г. за мобилно устройство марка
SAMSUNG Galaxy Note 10 Plus 256GB Black, дьлжими за периода от месец
11/2020 г. до месец 10/2021г., сыгласно уговорения погасителен план и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството, в общ размер на 63,99
лв.
Ето защо, съдът намира за доказан и основателен искът за сумата от
831,87 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на от датата на
подаване на исковата молба – 27.10.2022г. /дата на пощенското клеймо/ до
окончателното плащане. Неоснователно е искането на ищеца за прусъждане
на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като в процесната заповед липсва
произнасяне в този смисъл.
Относно претендираната неустойка:
Клаузата на чл.92 от ЗЗД е за неустойка за вреди, причинени на ищеца
от предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
ответника. Клаузата не е индивидуално уговорена, но това не означава, че тя е
неравноправна. Неравноправни са клаузите, които притежават някоя от
характеристиките по чл.143 от ЗЗП, а онези неравноправни клаузи, които не
са и индивидуално уговорени, са нищожни, съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП. В
настоящия спор, клаузата за неустойка не е неравноправна. Размерът на
договорената неустойка е определяем, а договорът съдържа достатъчно точни
и ясни данни за компонентите, които участват в нейното формиране и за
механизма на формирането й. Конкретният дължим от потребителя размер на
неустойката е предвидим спрямо всеки един предполагаем момент, в който
договорът би могъл да бъде прекратен, като при намаляване
продължителността на срока, за който облигационната връзка предсрочно
отпада, намалява и размерът на дължимата от потребителя неустойка. Така
уговореното не е във вреда на потребителя - ответник и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на двете страни. Договорената
неустойка е съизмерима с вредите, които ищецът - доставчик на мобилни
услуги понася от предсрочното прекратяване на облигационната връзка и е в
синхрон с типичното обезпечително, обезщетително и санкционно
предназначение на неустойката. Клаузата за неустойка в случая не притежава
характеристиките по чл.143 ал.1 и ал.2 т.5 от ЗЗП, следователно не е
неравноправна и поради това, макар и да не е индивидуално уговорена, не е
нищожна.
Установи се по делото, че ответникът не е изпълнил задължения общо в
8
размер на 398,83 лв.
Съдът приема, че на 05.10.2020г. ищецът е деактивирал абонамента на
ответника, с което едностранно прекратил договора за мобилни услуги -
отвеникът не ангажира доказателства относно твърденията си, че това не е
датата на деактивацията.
Неплащането в срок от потребителя на което и да било задължение е
предвидено в т.19б б.“в“ от Общите условия основание за едностранно
прекратяване от оператора на индивидуалния договор за мобилни услуги. В
случая това основание е осъществено и правото на ищеца да прекрати
договора е упражнено при спазване на т.31а от Общите условия.
В настоящия спор ответникът не е изпълнил задълженията си за
плащане по четири фактури, ищецът е разполагал с предвидено в договора
основание за неговото едностранно прекратяване и ответникът носи
отговорността за това. Така, в съответствие с т.11 от Договора за мобилни
услуги той дължи на ищеца неустойка за предсрочното прекратяване на
договора по негова вина, чийто общ размер възлиза на 416,63 лв.,
сформирана, както следва: 124.98 лв. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без
ДДС, или 41.66 лв. х 3 = 124.98 лв.; 291,65 лв. - разликата между стандартната
цена на устройство SAMSUNG Galaxy Note 10 Plus 256GB Black и
заплатената за него при предоставянето му по договор за лизинг от 25.11.2019
г., съответстваща на оставащия срок на договора.
С оглед гореизложеното, искът за установяване дължимостта на сумата
от 416,63 лева, представляваща неустойка, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на от датата на подаване на исковата молба –
27.10.2022г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане.
Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
тъй като в процесната заповед липсва произнасяне в този смисъл.
Относно отговорността за разноски:
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 240,14 лева -
разноски в заповедното производство; и сумата от 1024,24 лева - разноски в
исковото производство, от която: 117,05 лева - държавна такса; 207,19 лева -
адвокатско възнаграждение ; 400 лева - депозит за особен представител и 300
лева – депозит за съдебно-техническа експертиза.
Така мотивиран, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във
връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България”ЕАД / със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.”Младост
4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, и ответникът О. О. Ш. с
ЕГН ********** от гр.Д., ж.к.“***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, че
9
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр. д. №2130
по описа за 2022 г. на ДРС заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №935 от
25.07.2022г. , а именно:
- 398.83 лв. (триста деветдесет и осем лв. и 0,83ст.), представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор от дата 11.02.2016 г., за ползване на мобилен
номер ***, за което вземане са издадени Фактура №**********/15.07.2020 г.
за отчетния период на потребление от 15.06.2020г. -14.07.2020г. с дължима
стойност за плащане в размер на 114,88 лв., за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги; фактура
№**********/15.08.2020г. за отчетния период на потребление от 15.07.2020г.
-14.08.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 122.65 лв. за
месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги;
фактура №**********/15.09.2020г. за отчетния период на потребление от
15.08.2020г. -14.09.2020г. с дължима стойност за плащане в размер на 113.98
лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора
услуги и фактура №**********/15.10.2020г. за отчетния период на
потребление от 15.09.2020г. -14.10.2020г. с дължима стойност за плащане в
размер на 47.32 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната
по договора услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба /27.10.2022г./ до окончателното плащане;
- 831.87 лв. (осемстотин тридесет и един лв. и 0,87 ст.), представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 25.11.2019г. във
връзка с мобилен номер ***за покупка на мобилно устройство SAMSUNG
модел Galaxy Note 10 Plus 256GB Black, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба /27.10.2022г./ до окончателното
плащане;
- 416.63лв. (четиристотин и шестнадесет лв. и 0,63 ст.), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор от дата 11.02.2016г.,
уговорена в т.11 от договора (т. IV – 2 от Допълнителното споразумение),
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/27.10.2022г./ до окончателното плащане;
ОСЪЖДА О. О. Ш. с ЕГН ********** от гр.Д. , ж.к.“***“, бл. ***, вх.
***, ет. ****, ап. **** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България”ЕАД / със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по
ч.гр. дело № 2130/2022г. на ДРС в размер на 240,14 лева и разноски по
настоящото установително производство в размер на 1024,24 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10