Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 06.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на пети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мариана
Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№10060 по описа
за 2018
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Етажната собственост на
апартаментен – студиен хотел „С.Б.“, корпус „А“, находяща се в гр. Б., област Варна, ул. Ц.И. №1,
представлявана от Управителя Г.В.С., ЕГН **********, срещу Д.А.К., гражданин
на Руската федерация, роден на ***г. и И.Б.К.,
гражданка на Руската федерация, родена на ***г., и двамата с адрес ***, пасивно
субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.6, т. 10 ЗУЕС да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата
4153,50 евро /четири хиляди сто петдесет и три евро и петдесет
евроцента/,
представляваща такса за
поддръжка и управление на общите части на Апартаментен-студиен хотел „С.Б.“,
определена с Решения на ОС на ЕС, проведени на 28.06.2010 год. и 25.10.2011
год., за периода 2016, 2017 и 2018 години, като собственици на недвижим имот –
апартамент № 111, находящ се в гр. Б., ул. „Ц.И.“ № 1, ет. 4, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№2674/20.04.2018г. по ч.гр.д. №4213 по описа за 2018г. на Варненски районен
съд, 30 състав.
Твърди се в
исковата и уточняващите молби, че ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като
срещу издадената такава било подадено възражение, в тази връзка у ищеца се
породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че ответниците – съпрузи, заедно с трите си непълнолетни дъщери,
са придобили през 2010г. процесния ап. 111 с площ от 108 кв.м. и 30.45 кв.м. от
общите части, като още към момента на придобиването на имота, било постигнато
съгласие, че всички формалности, свързани с отношенията с етажната собственост,
ще бъдат уреждани само с родителите. Излага се, че с решение на ОС на ЕС от
28.06.2010г. таксата за текущо поддържане и управление на общите части е
определена на 10 евро на кв.м. годишно, с включен ДДС на база общата застроена
площ на всеки имот, вкл. и общите му части. На ОС от 25.10.2011г. е решено годишната
такса да не се променя. Собствениците, които не са сключили договор с
управляваща компания, следвало да заплащат сумите на управителя на етажната
собственост. На ОС от 25.10.2011г. е взето решение и за предприемане на
действия по принудително събиране на дължимите суми. Така, съобразно площта на
имота си с общи части, ответниците се поддържа, че дължат 1384.50 евро годишна
такса. Поради липса на доброволно изпълнение, сумите за три години се
претендират в настоящото производство. Моли се за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците, чрез процесуален
представител – адв. К.М., в който се поддържа нередовност на исковата молба и
недопустимост на предявения иск. Оспорва се искът и като неоснователен. В тази
връзка се отправя възражение, че цитираните решения на ОС на ЕС, проведени на
28.06.2010г. и 25.10.2011г., са неприложими. Твърди се, че през 2015г. е
заведено дело за отмяна на решение на ОС на ЕС от 21.08.2015г. за избиране на Г.С.
за управител, като по делата е констатирано, че двете сгради са отделни етажни
собствености и комплекс не е наличен. След като сградата на ул. Ц.И. 1 е
обикновена ЕС, то управлението и поддържането на нейните общи части е от
компетентността на ОС на ЕС съгласно чл.11 ЗУЕС. Възразява се, че начинът на
заплащане, а именно по 10 евро на кв.м. противоречи на чл.50 и чл.51 ЗУЕС,
който се поддържа, че определя други принципи за финансово обезпечаване на
дейностите по поддръжка и управление на общите части. Поради това, се счита, че
взетите решения през 2010 и 2011г. са нищожни като взети от незаконни съвместни
ОС на двете сгради и противоречащи на ЗУЕС. Наред с това се търсят такси, а
чл.50 и чл.51 ЗУЕС определят финансовото участие като вноски и разпределение на
разходи. А липсват в случая отчети, с което се нарушава принципът да се
покриват разходи. Възразява се, че ответниците не дължат изпълнение и поради
това, че има по-нови решения на ОС на ЕС от 30.08.2017г., с които било
определено по чл.50 ЗУЕС всеки обект да плати по 4.60лв. месечно, а по чл.51 ЗУЕС – по 4.20лв. месечно за всеки обитател. С платежно нареждане от
08.09.2017г. ответниците са заплатили за ап.111 за трите процесни години сумите
съобразно решенията от 30.08.2017г., което плащане е редовно преди спиране на
изпълнението на тези решения с обезпечителна заповед по гр.д. 14748/2018г. на
ВРС. Излага се и че през годините в процесната сграда се натрупват проблеми,
като собствениците на половината сграда издържат цялата сграда; 2014г.
възникнало свлачище до сградата; управителят на ЕС събира пари на ръка и не
открива банкова сметка, ***. В открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответниците обръща внимание на наведените в отговора на
исковата молба възражения, че с решенията на ОС на ЕС от 2010г. и 2011г.
таксата е определена за Корпус А и Б на сградата, а с исковата молба се
претендира цялата сума само за Корпус А. Сочи, че ответниците нямат
индивидуален договор с „М.М.” ООД за процесните три години. Излагат, че Дм. К.
и Г.С. са страни по в.гр.д 780/2017г. на ВОС и мотивите за неприложимост на
решенията от 2010г. и 2011г. са задължителни за тях. В хода на устните
състезания процесуалният представител на ответниците навежда и довод за
недопустимост на производството поради отмяна на наредбата, утвърждаваща
образци на заповеди за изпълнение. Поради това, счита че липсва основание за
водене на иск по чл.422 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е нищожна. Моли
се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото
разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч.гр.д.
№4213 по описа за 2018г. на Варненски районен съд, 30
състав, че в
полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК за сумите, предмет на установителния иск, като срещу нея е постъпило
възражение от ответниците и искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК.
Прието е за безспорно с окончателния доклад по делото
между страните, че ответниците като съпрузи са съсобственици на ап.111 в
сградата, находяща се в гр. Б., ул. Ц.И. 1 с площ от 108 кв.м., заедно с
0.8214% ид.ч. от общите части на сградата. Приобщен е и Нотариален акт №72, том
4, рег. №8661, дело №594/05.11.2010г., с който „М.М.“ ООД продава на Д.А.К., И.Б.К.,
Татяна Дмитриевна К., родена на ***г., Галина Дмитриевна К., родена на ***г. и
Елизавета Дмитриевна К., родена на ***г. ап.111 в сградата, находяща се в гр. Б.,
ул. Ц.И. 1 с площ от 108 кв.м., заедно с 0.8214% ид.ч. от общите части на
сградата, при следните квоти за купувачите: 7/10 за Д. и И.К. и по 1/10 за
трите им дъщери /л.5 и 6/. В открито съдебно заседание на 27.06.2019г. страните
заявяват, че между тях е безспорно и че към датата на завеждане на настоящото
производство, управител на Етажната собственост е била Г.С..
С разрешение за ползване от 07.05.2009г. е разрешено
ползването на строеж – Апартаментен (студиен) хотел – корпус А /л.67/.
Видно от регистрационна карта на сградата, на
04.11.2011г. като управител е вписана Г.В.С. /л.8/.
Приобщен е Протокол №2 на Общо събрание на собствениците
на Апартаментен /студиен/ хотел – комплекс „С.Б. Корпус А и Корпус Б“, находящ
се в гр. Б. от 28.06.2010г. По т.5 от протокола, се приема решение, таксата за
охрана и поддръжка на общи части да се запази в размер от 10 евро на кв.м.
върху общата квадратура на имота с включен ДДС и да не се променя /л.9-12/.
Приет е Протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на етажната собственост Апартаментен /студиен/ хотел – комплекс „С.Б.
Корпус А и Корпус Б“, находящ се в гр. Б. от 25.10.2011г. /л.13-18/. По т.3 от
дневния ред е взето решение, услугите, извършвани от „М.М.“ ООД, както и
таксата за поддръжка и управление да останат непроменени и начинът на плащане
да се осъществява както досега – на база на договорите за управление и
поддръжка. За собствениците неподписали договори, да заплащат таксите на
Управителя на сградите.
Видно от писмо от 26.02.2018г. от Община Б. до Мила
Максимова – собственик на апартамент в процесната ЕС, и придружаващата го
документация, е описано свлачище в
близост до процесната етажна собственост, като е посочено, че са необходими
укрепителни мероприятия /л.79-86/.
Видно от операционна бележка от 10.11.2015г. и фактура
№27282/10.11.2015г., издадена от „М.М.“ ООД на получател Д.А.К. /л.35-гръб/,
ответникът е заплатил към дружеството такса за поддръжка за календарната 2015г.
в размер от 2707.85лв., равностойна на 1384.50 евро.
На л.178 от делото е приет документ – Отчет на Управителя
на Апартаментен – студиен хотел „С.Б.“ – гр. Б. – Г.С., за периода 23.08.2013г.
до 21.08.2015г., в заключителната част на който е посочено, че комплексът се
управлява и поддържа от инвеститора „М.М.“ ООД, поради което Управителят няма
задължение да изготвя годишен бюджет за приходите и разходите на етажната
собственост. Посочено е, че таксите за поддръжка и управление на общите части
на комплекса се заплащат по договорите за поддръжка и управление с „М.М. ООД“,
за което се издава фактура.
С решение №4453/28.11.2016г. по гр.д. №10952 по описа за
2015г. на ВРС е отменено решение на ОС на ЕС по протокол от 21.08.2015г., с
което за управител на етажната собственост е избрана Г.С.. Първоинстанционното
решение е потвърдено с окончателно решение
от 01.06.2017г. по в.гр.д. 780/2017г. по описа на ВОС /л.41-50/.
Приет е протокол от ОС на ЕС на сградата, находяща се в
гр. Б., ул. Ц.И. 1, комплекс „С.Б.“, корпус А от 30.08.2017г., при управител Г.С.
/л.51-68/ с участие на ид.ч. на обекти на „М.М.“ ООД. По т.1 е прието
предложение за управител на ЕС да бъде избрано „М.М.“ ООД. По т.10 е направено
предложение съгласно чл.51 ЗУЕС всеки собственик, ползвател и за отглеждане на
животно в сградата, да се плаща месечно по 4.20лв., а всеки собственик със
стопанска дейност да заплаща пет пъти повече, или по 21лв. По т.20 е предложено
дейността по поддръжка и управление на общите части да продължи да се
осъществява от „М.М.“ ООД. По т.22 е предложено вземане на решение да бъде
ограничен достъпът до общите части външната част на парцела, върху който е
изграден корпус „А“ за всички, които нямат договор за поддръжка и управление с
„М.М.“ ООД, или не заплащат дължимите такси по него. Видно от отразените в
протокола резултати от гласуване, предложението по т.10 е отхвърлено, по т.20 и
22 прието. Видно от приобщената на л.69 обезпечителна заповед, издадена по
в.ч.гр.д. 2386/2017г. по иска на Д.К. с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, е
спряно изпълнението на всички решения на ОС на ЕС от 30.08.2017г., взети с
участието на „Миг- Маркет“ ООД. С невлязло в сила решение от 30.11.2018г. по
гр.д. 13682 по описа за 2017г. на ВРС са отменени решенията от това събрание по
т.1,2,20,21,22 /л.195-196/.
Приет е по делото протокол от 30.08.2017г. за проведено
ОС на ЕС без участието на „М.М.“ ООД /л.168-170/. С обезпечителна заповед от
20.11.2017г. по гр.д. 14748/2017г. по описа на ВРС по постъпила молба от М.М.
ООД по чл.40 ЗУЕС е спряно изпълнението на взети решения на ОС на ЕС, с адм.
адрес гр. Б., ул. Ц.И. 1 от 30.08.2017г., представлявана от управителя Д.К.,
включително решенията за избор на управител, както и решението всеки собственик
и ползвател, който отглежда животно в сградата, да заплаща месечно сума в
размер на 4.20лв., но за „М.М.“ сумата да е в петкратен размер; решение да се
събира от всеки обект по 4.60лв. на месец за фонд „Основни ремонти“, да не се
събират пари от тези, които са платили на „М.М.“ ООД по индивидуален договор
/л.190/. С окончателно решение от 04.07.2019г., поправено с решение от
01.08.2019г. по в.гр.д.574/2019г. е отменено първоинстанционното решение по
гр.д. 14748/2017г. по описа на ВРС в частта, с която е отменено решението на ОС
на ЕС по т.10 в частта, с която всеки етажен собственик и ползвател е задължен
да плаща месечно по 4.20лв. и е отхвърлен в тази част искът по чл.40 ЗУЕС на „М.М.“
ООД. Въззвината инстанция, също така, е прогласила за законосъобразен изборът
на управител на това събрание /л.419-427/.
Съобразно операционна бележка, приобщена на л.40, на 08.09.2017г.
Д. К. е внесъл по сметка в Банка ДСК ЕАД посочена като разплащателна сметка ЕС Ц.И.
1, сума в общ размер от 1268.80лв., от която 1058.40 с основание ЕС 2016, 2017
и 110.40 ф.рем. 2017 и 2018г. Съобразно вносна бележка от 04.05.2018г., Д. К. е
внесъл по същата сметка сумата от 178.80лв. Съгласно вносна и операционни
бележки, приети на л.215, на 14.12.2018г. Д. К. е внесъл по същата сметка
сумата от 178.80лв., от която 151.20 ½ такса ЕС и 27.60 ФР. Приобщено е
по искане на ищеца банково удостоверение на л.376, съобразно което описаната
разплащателна сметка е открита на 31.08.2017г. от Д.А.К. ***. Лицето, имащо
право да се разпорежда с разплащателната сметка, е Д.К.. За периода
31.08.2017г. до 15.02.2019г. разпоредителни действия от сметката не са
извършвани.
Приобщен е и протокол от ОС на ЕС на сградата, находяща
се в гр. Б., ул. Ц.И. 1, комплекс „С.Б.“, корпус А от 13.09.2017г. при
управител „Миг – Маркет“ ООД /л.70-77/. По т.1 е прието предложение за вземане
на решение за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“ и определяне на размера
на вноската, която собствениците трябва да заплащат. По т.2 е прието решение за
откриване на банкова сметка ***, по която да бъде заплащана вноската за фонд
„Ремонт и обновяване“. По т.3 е прието решение таксата за поддръжка и
управление на общите части на сградата да се запази в размер на 10 евро на
кв.м. обща площ. С обезпечителна заповед от 30.01.2018г. по гр.д. 15017/2017г.
по описа на ВРС по молба на Д.К. с правно основание чл.40 ЗУЕС е спряно изпълнението
на решенията по т.1,2,3,4 и 5 /л.78/.
Представени са по делото на л.223-348 от ищеца площообразуване
за Апартаментен хотел – Корпус А в ПИ 07598.305.407 по плана на гр. Б., както и
нотариални актове, с които „Миг – Маркет“ ООД е прехвърлило самостоятелни
обекти в сградата.
Ангажирани са по делото и други писмени доказателства,
които съдът не коментира с оглед неотносимостта им към спора.
Приобщено е заключение по
първоначална съдебно-техническа експертиза /л.350-357/, съобразно което по
приложените по делото документи не може да се определи кои са притежаваните
обекти от „М.М.“ и не може да се изчисли процента ид.ч. на притежаваните от
всички собственици ид.ч. от общите части на сградата.
Прието е заключение и по допълнителна съдебно-техническа експертиза
/л.434-445/, съобразно което притежаваните от „М.М.“ ООД ид.ч. от сградата са
47.4329% за 57 самостоятелни обекта.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Неоснователно е направеното в
хода на устните състезания възражение от процесуалния представител на
ответниците за недопустимост на производството поради отмяна на наредбата, с
която са утвърдени образци на заповеди за изпълнение. Съдържанието на заповедта
за изпълнение е императивно и изчерпателно закрепено в разпоредбата на чл.412 ГПК, поради което отмяната на подзаконов нормативен акт не опорочава издадената
заповед за изпълнение, когато съдържанието й съответства на разпоредбата на
Гражданския процесуален кодекс.
Изрично в открито съдебно
заседание страните заявяват, че няма спор между тях, че към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се счита
предявен и установителният иск, управител на процесната етажна собственост е
именно Г.С.. Видно е и от събраните по делото доказателства, че последващи
решения за избор на управители са многократно спирани и отменяни, поради което
следва да се приеме, че към момента на образуване на производството предявилият
иска управител е разполагал с представителната власт по чл.41 ЗУЕС, респективно
с процесуална легитимация и надлежно е упълномощил процесуалният представител
за водене на производството. Г.С. е и регистрираният към завеждане на делото по
реда на чл.44 ЗУЕС управител. За пълнота следва да се посочи и че дълговременните
спорове между етажните собственици не следва да препятства възможността да се
водят съдебни производства за събиране на суми в полза на етажната собственост.
Съобразно чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на
етажна собственост имат задължение да заплащат разходите за поддръжката и управлението на общите части.
На осн. чл.11, ал.1, т.5 и 7 и чл.50 и 51 ЗУЕС, от
компетентността на общото събрание е да определя размера
на паричните вноски във фонд ,,Ремонт и обновяване", както и за разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост.
За успешното провеждане на
предявените искове, в
тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за което е издадена
заповедта, т.е. да докаже, че ответниците са собственици на обект с посочената
площ в сграда в режим на етажна собственост; че по надлежния ред са определени
такси за поддържане и управление за 2016г., 2017г. и 2018г. на Етажната
собственост за процесния период в посочения размер, както и настъпилата
изискуемост на вземанията и наличието на споразумение с етажната собственост
двамата ответници да заплащат в цялост дължимите вноски.
В тежест на ответниците е да докажат направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително твърдението си за
наличие на последващо решение на ОС на ЕС за заплащане на суми в полза на ЕС за
процесните три години в размер, различен от претендирания.
Прието е за безспорно с окончателния доклад по делото
между страните, че ответниците като съпрузи са съсобственици на ап.111 в
сградата, находяща се в гр. Б., ул. Ц.И. 1 с площ от 108 кв.м., заедно с
0.8214% ид.ч. от общите части на сградата. Ответниците не са оспорили и
твърденията на ищеца, че само родителите – ответници са задължени лица към
Етажната собственост, тъй като те двамата обитават и ползват имота. Видно е и
от събраните доказателства, че в предходен момент всички суми са заплащани само
от Д.К..
Спорен е по делото въпросът дължат ли се суми в заявените
размери за процесните три години – 2016г., 2017г. и 2018г. въз основа на
заявените решения на Общо събрание от 2010г. и 2011г.
По така очертания предмет на спора, съдът намира
следното: Общото събрание на етажната собственост се свиква, провежда и взема
решения по определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен
ред поради незаконосъобразност /неспазване на процедурата и императивни правни
норми/ по реда на чл.40 ЗУЕС в едномесечен преклузивен срок от оповестяването
им. Влезлите в сила решения на общото събрание са задължителни за етажните
собственици, включително за тези, които не са присъствали на събранието. Всички
възражения на ответниците досежно липсата на общ затворен комплекс, респективно
възможност двата корпуса да провеждат общи събрания и да вземат общи решения,
както и за неспазване на разпоредбите на чл.50 и 51 ЗУЕС, по същество целят да
оборят законосъобразността и действителността на решенията на Общите събрания
от 2010г. и 2011г., на които ищецът основава вземанията си. Липсват обаче твърдения
и данни тези две решения да са били оспорвани по реда и в сроковете на чл.40 ЗУЕС. Константна е съдебната практика, че извън определения от закона срок в чл.40 ЗУЕС, не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок /така решение №39/19.02.2013г.
по гр.д. 657/2012г. на ВКС, I г.о., определение
№339/18.07.2018г. по ч.гр.д. №2612 по описа за 2018г. н ВКС, IV г.о., определение №108/27.02.2018г.
по гр.д. №2842 по описа за 2017г. на ВКС, II г.о./. В този смисъл и в настоящото производство не могат да бъдат
разгледани и да освободят сами по себе си от отговорност ответниците
възраженията срещу законосъобразността и действителността на решенията на Общите
събрания от 2010г. и 2011г.
Въпреки горното, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът не установи в производството наличие на изискуемите предпоставки за
възникване на вземането му. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че
съгласно горецитираните разпоредби на ЗУЕС, етажните собственици са задължени
за разходи за поддръжка и управление на общите части. От събраните по делото
доказателства обаче по категоричен начин се установява, че управителният орган
на процесната етажна собственост не извършва самостоятелна дейност по поддръжка
на общите части, а тази дейност в процесния период е поета от дружеството „М.М.”
ООД. Изрично в гореописания частен подписан от Г.С. документ от 2015г.,
удостоверяващ неизгодни за нея факти, е закрепено изявлението й, че управителят
не изготвя годишен бюджет за приходите и разходите на етажната собственост, тъй
като таксите за поддръжка и управление на общите части на комплекса се заплащат
по договорите за поддръжка и управление с „М.М. ООД“, за което се издава
фактура. Тази практика е видна и от представената издадена фактура от „М.М.
ООД“ на Д.К. за предхождащата процесния период 2015г., който е заплатил на
дружеството при липса на индивидуален договор с него. А на събранието от
30.08.2017г., проведено с участието на „М.М.” ООД, е предложено дейността по
поддръжка и управление на общите части да продължи да се осъществява от „М.М.“
ООД. Липсват по делото и каквито и да е данни при изпълнение на решението на ОС
за собствениците, които нямат сключени индивидуални договори с „М.М.” ООД
сумите да се заплащат към Управителя на сградите, да е създадена организация впоследствие
тези суми да се престират към дружеството, което фактически извършва дейността
по поддръжка. След като органите на етажната собственост не извършват каквато и
да е дейност по поддръжка и не реализират разходи за такава дейност, то липсва
основание в полза на етажната собственост да се заплащат суми за поддръжка на
общите части. Макар
да е взето решение по чл.11 ЗУЕС от оправомощения орган, то последното не
подлежи на принудително изпълнение при установяване, че дейност по поддръжка и
управление съгласно чл.8 ЗУЕС, не е реално организирана
и извършвана през трите процесни години от органите на
етажната собственост.
Ведно с горното, от изложената
фактическа обстановка е видно, че с решение от
04.07.2019г., поправено с решение от 01.08.2019г. по в.гр.д.574/2019г. е
отменено първоинстанционното решение по гр.д. 14748/2017г. по описа на ВРС в
частта, с която е отменено решението на ОС на ЕС от 30.08.2017г. по т.10 в
частта, с която всеки етажен собственик и ползвател е задължен да плаща месечно
по 4.20лв. и е отхвърлен в тази част искът по чл.40 ЗУЕС на „М.М.“ ООД. Т.е., за 2017г. и 2018г. е съдебно
потвърдено действието на по-ново решение и друг размер на дължимата такса,
поради което за тези години ищецът не може да се ползва от взетите решения и
определените размери през 2010г. и 2011г. А се установява, че сума в новия
размер е внесена от Д.К. по сметка, открита на името на Етажната собственост.
Съдът приема за изпълнено по този начин на задължението въпреки установяването,
че липсва движение по тази сметка след внасяне на сумите, което от една страна
е обяснимо с оглед воденето на множество съдебни производства и наличието в
продължителен период на неяснота относно дължимите суми към ЕС и
представляващото я лице. От друга страна, съобразно чл.75, ал.3 ЗЗД, при
изпълнение по банков път, задължението
се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора.
Така мотивиран, поради липса на
изискуемите положителни предпоставки, съдът намира предявените субективно
съединени искове за неоснователни, поради което същите подлежат на отхвърляне в
цялост.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното
искане и представените доказателства и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът
следва да заплати на ответниците сторените по делото разноски. Претендира се от
ответниците адвокатско възнаграждение в размер от 2500лв. съобразно договор за
правна защита и съдействие на л.34. Своевременно от ищеца е отправено
възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Преценявайки, че
производството се отличава с фактическа сложност, както и че защитата на
двамата ответници изцяло се припокрива, съдът намира, че в полза на ответниците
следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 1500лв., който размер е
близък до двукратния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Етажната собственост на апартаментен
– студиен хотел „С.Б.“, корпус „А“, находяща се в гр. Б., област Варна, ул. Ц.И. №1, срещу Д.А.К., гражданин
на Руската федерация, роден на ***г. и И.Б.К.,
гражданка на Руската федерация, родена на ***г., и двамата с адрес ***, пасивно
субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.6, т. 10 ЗУЕС да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно
на ищеца сумата 4153,50 евро /четири
хиляди сто петдесет и три евро и петдесет евроцента/, представляваща такса за поддръжка и управление на общите части на
Апартаментен-студиен хотел „С.Б.“, определена с Решения на ОС на ЕС, проведени
на 28.06.2010 год. и 25.10.2011 год., за периода 2016, 2017 и 2018 години, като
собственици на недвижим имот – апартамент № 111, находящ се в гр. Б., ул. „Ц.И.“
№ 1, ет. 4, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№2674/20.04.2018г. по ч.гр.д. №4213 по описа за 2018г. на Варненски районен
съд, 30 състав.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на апартаментен – студиен
хотел „С.Б.“, корпус „А“, находяща се в гр.
Б., област Варна, ул. Ц.И. №1 да
заплати на Д.А.К., гражданин на
Руската федерация, роден на ***г. и И.Б.К.,
гражданка на Руската федерация, родена на ***г., и двамата с адрес ***, сумата
от 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща сторени в производството
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: