№ 449 / 15.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 15.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….....трети наказателен състав в публично
заседание на 16 октомври.…..………….…..........…………………………….
през две хиляди и деветнадесета година......….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова................………...………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………....…..........АН дело 1 435 по описа
за 2019г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-002642/ 02.08.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Н.Р.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Н.Р.И., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Делото е разгледано при условията на чл.61 ал.2 от ЗАНН, тъй като жалбоподателя не е установен на посочения от него адрес.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че на 09.07.2019г. в 20.43 часа в гр.Монтана на кръстовището на бул.”Трети март” и ул.”Опълченска” жалбоподателя като водач на лек автомобил „Сеат Толедо” с peг № ЕН 54 30 ВН задейства ръчна спирачка на автомобил с цел поднасяне на МПС и навлиза във насрещна пътна лента при суха настилка, губи контрол на МПС с цел дрифтиране и създава предпоставка за ПТП. Водачът-жалбоподател е спрян на ул.”Опълческа” срещу номер 21 в град Монтана.
Актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението съставили АУАН от същата дата за това, че при управление на мпс извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение, като нарушава правилата за използване на пътното платно и създава непосредствена опасност за движението – нарушение на чл.5 ал. 2 т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е направил възражения по констатациите. В срока по чл.44 от ЗАНН представил писмени възражения – арг.л.9 от делото, с които оспорил констатациите.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените, гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
Свидетелските показания на В.В. и А.Д. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна::
Спорното по делото дали жалбоподателят е извършил деянието, правилно ли е определен размера на наложено наказание, както и дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство.
От разпитаните по делото свидетели В. и Д. по несъмнен начин се доказа описаното в АУАН и НП нарушение извършено от жалбоподателя.
Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”. В конкретният случай жалбоподателят по никакъв начин не доказа твърденията си изложени в жалбата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения по чл.5 ал. 2 т.4 от ЗДвП., за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че И. е извършил посоченото административно нарушение.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието обаче съдът намира, че административнонаказващият е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителката, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказания е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че не е наказван административно до сега /доколкото няма доказателства за обратното/. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е частично основателна и следва наложеното наказание глоба в размер на 150.00лв. на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП да бъде намалено на глоба в размер на 50.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0996-002642/ 02.08.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Н.Р.И. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП., като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 50.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: