Р Е
Ш Е Н
И Е
№ . . . .
гр.
Велинград, 19.10.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 584 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск по чл.124, ал.1
от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост и насрещен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост
Производството
е образувано по искова молба на ищците Р.М.А.,
ЕГН **********; Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-********** ***, срещу „О.С.“
– гр.Сърница, представлявана от кмета Н.Б..
Предявен
е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на
установено по отношение на О.С., че ответникът не е собственик на част от
дворно място, намиращо се източно от собствения на ищците имот с пл.№82 по
плана на гр.Сърница, квартал ***, с площ от 263 м2, при граници и съседи: от
север - път, отделен с дървена ограда; от юг-път „тупик”, отделен с дървена
ограда с врата; от запад: собствения им имот №82, без реална граница между
процесния имот и останалата част от дворното им застроено и незастроено място,
попълнена като имот 82-ри; от изток - подпорен зид на имоти №78-ми и №123-ти,
собственост на Н. А., съгласно „кафявия цвят” в геодезическото заснемане от ЕТ
”Б.-91- В.Б.”, заключена между точките 1,2,3,4,5,6,8,1, тъй като не
представлява общински път, а е част от техния имот 82-ри , който целият е с
площ от 1242 m2.
Постъпила
е Насрещна искова молба от „О.С.“ – гр.Сърница, представлявана от кмета Н.Б.,
срущу Р.М.А., ЕГН **********; Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-********** ***.
Предявен
е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на
установено по отношение ответниците Р., Ф. и И. А., че не са собственици на
недвижим имот с площ от 263кв.м., представляваща част от улица тупик с осови
точки 25-108-109-27а по плана на гр.Сърница, кв.***, при граници и съседи:
улица, улица-тупик, им.№82; им.№78 и
им.№123.
В
искова молба се твърди, че ищците са подали молба до Кмета на О.С. за
отстраняване на грешка в кадастралния план - административно производство по
реда на ЗКИР /Закон за кадастъра и имотния регистър/ относно процесният
недвижим имот. Твърди, се че процесната молба е оставена без уважение със
Заповед № 372/14.05.2016 г. на Кмета на О.С.. Ищците считат, че с процесната
заповед Кметът на общината за пръв път е повдигнал спор за материално право на
собственост относно част от процесният недвижим имот, по реда на чл. 54 ЗКИР. В
първоначално подадената искова молба ищците
А., твърдят че към 1992 г., когато бил съставен първият нотариален акт,
за м. *** не е имало действащ кадастрален план, поради което площта на
отразения в нот. акт недвижим имот била по-голяма от действителната. Твърдят че
попълването на имота било извършено по-късно, защото се налагало такова за
издаване на скица по дело заведено пред РС-Велинград, като действителните
граници на имота съществували повече от сто години. Твърдят да не е съществувал
съседен на тях имот от изток - улица, тъй като съседния на ищците имот от изток
имал достъп от други два пътя. Твърдят да са налице висящи имуществени спорове
за имота към 2007г. За пръв път процесният имот бил попълнен със Заповед №
1548/04.10.2007г. на Кмета на Община Велинград, когато бил попълнен само с площ
от 979 кв.м. вместо действителните 1242 кв.м., които граници на имота според
ищците от изток били с гранични имоти с № 78 и № 128. Твърдят за грешка в
кадастралната карта, касаеща площ от 263 кв.м. Твърдят че този път, който бил
нанесен на картата никога не бил съществувал. Поради това през пролетта на 2016г.
подали молба до Кмета на О.С. по административен път да се отстрани
съществуващата грешка в кадастралния план на гр. Сърница. Твърдят че към този
момент не бил съществувал спор между ищците и общината за терена на този път.
Излагат доводи за незаконосъобразността на заповедта на кмета на общината, с
която е отказана промяна на кадастралната карта на града по отправеното от
ищците искане, въпреки, че според тях били налице условията на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Твърдят още, че в официална скица от общината нямало отбелязване, че е
налице влязла в сила улична регулация, като и такава регулация да не е приемана
за процесният недвижими имот. Според ищците процесната заповед на Кмета на О.С.
- Заповед № 372/14.05.2016г., като незаконосъобразна била оспорена пред
Административен съд- Пазарджик. Изрично било подчертано от ищците, че по този
начин от страна на ответника е повдигнат спор за материалното право на
собственост по смисъла на чл. 54, ал.1, т. 2 ЗКИР /нова редакция, стара
редакция на чл. 53, ал. 2, изр. второ ЗКИР/, а спора за собствеността следвало
да се реши в исково производство. Изложили били твърдения за приложимостта на
ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС,т т. 4 и т. 5 относно предвижданията на
кадастралните карти и регистри и споровете за материални права. Считат, че
районният съд следва служебно да изследва дали са налице грешки в кадастралната
карта и кадастралния план съгл. чл. 53, ал. 2 изр. второ ЗКИР-стара редакция /чл.
54, ал. 1, т. 2 ЗКИР настояща редакция/. Твърдят, че преди да постанови отказа
с горепосочената заповед по ЗКИР, кметът е следвало да предяви срещу ищците
установителен иск за собственост, тъй като имотът бил публична общинска
собственост, или да предяви ревандикационен иск за собственост.
С 2 бр.
молба- уточнение ищците са посочили, че
предмет на иска е дворно място с площ от 263 m2, което не е попълнено
със самостоятелен планоснимачен номер, а представлява част от имот без номер с
У-образна форма, който огражда собственият им имот № 82-ри от изток, от север и
от запад, видно от представената скица. Сочат, че в действащата скица няма
попълване на този У-образен имот, но от нея, съпоставени с Геодезическото
заснемане, се виждали безспорно границите на спорната част от този У- образен
имот, които бил част от дворното им място. Поддържат обстоятелствата, че
процесиите 263 m2 дворно място са част от собствения им имот 82-ри и че
отбелязаната в Скицата източна негова граница е неправилно попълнена, тъй като
не съществува на място. В това се състояла и грешката в действащия кадастрален
план за имот 82-ри, тъй като в действителност имот 82-ри на изток граничел с
подпорните зидове и огради на имоти 78-ми и 123-ти. Сочат действителните
граници по Геодезическо заснемане, както и че процесните 263 m2 са част от
собствения им имот 82-ри, който сега е попълнен с площ от 979 m2, а
действителната му площ, заедно със спорните 263 m2 била 1242 m2.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение, с
което да приемете за установено по отношение на ответната община, че не е
собственик на част от дворно място, намиращо се източно от собствения на ищците
имот с пл.№82 по плана на гр.Сърница, квартал ***, с площ от 263 м2, при
граници и съседи: от север - път, отделен с дървена ограда; от юг-път „тупик”,
отделен с дървена ограда с врата; от запад: собствения им имот №82, без реална
граница между процесния имот и останалата част от дворното им застроено и
незастроено място, попълнена като имот 82-ри; от изток - подпорен зид на имоти
№78-ми и №123-ти, собственост на Н. А., съгласно „кафявия цвят” в
геодезическото заснемане от ЕТ”Б.-91- В.Б.”. заключена между точките
1,2,3,4,5,6,8,1, тъй като не представлява общински път, а е част от техния имот
82-ри , който целият е с площ от 1242 m2,
като преюдициално се установи грешка в кадастралната карта.
Правна
квалификация на иска – ОСИ по чл.124 от ГПК–установителен иск за собственост,
вр. чл.54, ал.2 от ЗКРИ
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната О.С., чрез представителя й по
закон – кмета Н.Б.. В него намира, че иска е недопустим и неоснователен като
излага подробни съображения в тази насока. Възражението си за недопустмост на
иска основава на това, че счита искова молба за нередовна, а и не бил налице
правен интерес за ищеца.
На
първо място намира исковата молба за нередовна, тъй като петитума бил неясен.
Ищците твърдели, че притежават право на собственост върху имот обозначен с ПИ №82
м местността ***, като за установяване на собствеността си представят два НА. В
първия от 1992г НА по обстоятелствена проверка било признато право на
собственост на М.С. А. върху 1030 кв.м. – придобито по давност. А във втория НА
от 2010г. бил призната И.Р.А. за собственик на ½ ид. част от поземлен
имот пл.№82 с площ от 979 кв.м., съгласно съдебно решение на ВлРС. Същевременно
се твърдяло, че имота е на техен предшественик М.С. А., но нямало твърдения за
родствена връзка между това лице и И.Р.А..
А не ставало и ясно от въпросните 263
кв. каква е частта на всеки от тези двама ищци. Освен това за ищеца Ф.А. не
ставало ясно въз основа на какво и тя се явявала ищец по делото. И тъй като
това лице не фигурирало в никой от двата НА, нито се сочило от къде произтича
правния му интерес, то намират предявения от Ф.А. за недопустим поради липса на
правен интерес. Излага и съображения, че след като ищците твърдят грешка в
кадастралната карта, и на това основата иска си, то е следвало да предявят
положителен установителен иск за собственост за да получат защита на правата
си, а не отрицателен такъв. Поради което и считат предявения иск за недопустим.
По
същество оспорват иска като неоснователен поради следното: Първите двама ищци
се легитимирали, като собственици на им.пл.№82 от кв.***, по силата на
посочените два НА, в първия на 1030кв.м, а във втория на 979 кв.м. В тази
връзка твърди, че съгласно тези документи не се установява да са собственици на
процесните 263 кв.м. , отредени за улица. Вместо това ответника твърди, че О.С.
е собственик на същата площ, тъй като тя била улица тупик. Излага подробни
съображения в тази насока идентични с тези изложени в НИМ.
По тези
съображения се иска отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.
Предявен
е с НИМ от О.С.“ – гр.Сърница, представлявана от кмета Н.Б., срещу Р.М.А., ЕГН **********;
Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-********** ***- отрицателен установителен
иск за собственост по чл.124 ГПК - да се приемете за установено по отношение
на_Р.М.А., ЕГН **********, Ф.А. Ай ри, ЕГН ********* И.Р.А., ЕГН **********, и
тримата с адрес гр. Сърница, м. *** № 15, че същите не са собственици на
следният недвижим имот - публична общиниска собственост, а именно: част от
улица - публична общинска собственост по плана на град Сърница, с площ от 263
кв.м., разположена между ос.т. 25-108-109-27а, в кв. *** по плана на Сърница, с
граници на улицата: изток ПИ 123 и 79, от север ПИ 78, от запад ПИ 82, и улица
с о.т. 27-27а, съгласно скица № 325/07.12.2016 г. на О.С., който недвижим имот
представлява северната част от гореописаната улица.
В НИМ се твърди следното: О.С. била
собственик на процесното място от 263 кв.м., което представлява част от улица-
публична общинска собственост, а именно: част от следната улица - публична
общинска собственост по плана на гр.Сърница кв. ***: улица с ос.точки
25-108-109-27а, с граници на улицата: изток ПИ 123 и 79, от север ПИ 78, от
запад ПИ 82, и от юг улица с о.т. 2 7-27а, съгласно скица № 325/07.12.2016 г.
на О.С., който недвижим имот представлява северната част от гореописаната улица
с о.т. 25-108-109, малко след о.т. 109. Настоява се на това, че в случая се
касаело за един и същ недвижим имот, за който общината счита, че ответниците
по иска не притежават право на
собственост, тъй като тези 263 кв.м. са част от улица - публична общинска
собственост, а не представлявали част от дворното място на ответниците, което
те да са ползвали през годините. Неоснователни намира твърденията им, че тази
част от земята била собственост на праводателя им С.А. А., още от 30-те години
на миналия век, както и твърденията за границите на имота им ПИ 82 относно
огради, улица тупик, непосредствена граница с ПИ 78 и ПИ 123. Такъв имот, който
ответниците описали в исковата си и уточнителни молби не съществувал с
посочените граници и площ, тъй като процесиите 263 кв. м. били улица - имот
публична общинска собственост и никога не са били част от ПИ 82.
Твърди се също, че ответниците не разполагали
с титул на собственост, тъй като площта и границите на имота им били
индивидуализирани от представените от тях нотариални актове от 1992 и най-вече
от 2010г., като последният н.а. бил издадена в полза на двама от ответниците
въз основа на съдебно решение, и в него като официален удостоверителен документ
били описани площта и границите на имота им.
Освен това О.С., владеела и ползвала имота
предмет на спора по делото от създаването си в началото на 2015г., като
самостоятелна административно- териториална единица и като правоприемник на
Община Велинград, която владеела и ползвала същият този имот от 1991 г. до
настоящият момент. Така О.С. придобила правото на собственост върху спорният
имот - улица, публична общинска собственост по силата на закона, като
правоприемник на Община Велинград, след като от началото на 2015 г. се отделила
от територията на Община Велинград в самостоятелна община - О.С. по силата на
Решение № 285/09.05.2014 г. на Министерски съвет на Република България, на
основание чл. 9, ал. 3 и чл. 28, ал.1, т. 7 от Закона за
административно-териториалното устройство на Република България и Указ на
Президента на Република България № 177/22.07.2014 г. В него на основание ч л,
98, т. 5 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 9, ал.1, т. 7
и чл. 28, ал.1, 7 от ЗАТУРБ били утвърдени границите на О.С., област Пазарджик,
с адм. център гр.Сърница, който Указът влязъл в сила от 01.01.2015 г.
По този начин се създавала не само нова
административно-териториална единица, но възниквало и ново юридическо лице по
смисъла на чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, според което общината е юридическо лице и има право на
собственост и самостоятелен общински бюджет.
С обособяването на О.С. като самостоятелно
юридическо лице и самостоятелна административно-териториална единица, отделяйки
се от Община Велинград, О.С. от 01.01.2015 г. ех юде, по силата на закона
придобила и собствеността върху всички недвижими имоти и вещи находящи се на
територията на новата община, които пред и това са били собственост на Община
Велинград. Това следвало от разпоредбата на чл. 2а от Закона за общинската
собственост. По този начин О.С. е придобила и собствеността върху процесната
улица.
За така очертаната земна площ от 263 кв.м.,
представляваща част от улица - публична общинска собственост, не се съставяли
актове за общинска собственост, съгласно нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗОС,
поради което и за тази земна площ не бил съставен акт за общинска собственост.
Твърди и процесната улица да е имот-публична
общинска собственост, по силата на приета и приложена регулация - ПУП-ПР през
2014 г. А статутът на процесната улица като публична общинска собственост
следвал от разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата според което,
общинските пътища са и публична общинска собственост, тъй като тя е определена
като такава по силата на закона /чл. 2, ал.1, т. 1 ЗОС/, предвид
предназначението на имота съгласно ЗОС - а именно улица.
Съгласно одобреният с т. 1. на Решение №
28/30.01.2014 г. на Общински съвет- Велинград, ПУП-ПР /нова улична регулация/ в
кв. „***“, гр. Сърница, Община Велинград, с одобрена и приложена регулация по
смисъла на чл. 16 ЗУТ, тъй като преди това в тази част на града не е прилагана
регулация по смисъла на ЗУТ. Решението на общинския съвет било обнародвано в
Държавен вестник, и в частта му засягаща предмета на спора по настоящото дело
било влязло в сила, съгласно Констативен акт от 21.03.2014 г. на служители от
община Велинград.
Съгласно приложимата редакция на Закона за
устройство на територията към 21.03.2014 г., /ДВ бр. 27 от 15.03.2013 г., и ДВ
бр. 28 от 19.03.2013 г./, § 22, т. 1 от ЗР на ЗУТ, подробният устройствен план
се считал за приложен: по отношение на регулацията: а) с влизането в сила на
административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16; б)
със сключването на окончателни договори за подхвърляне право на собственост,
когато такива се предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията по
отчуждителните производства;
Следователно с влизането в сила на
21.03.2014г. на решението на Общински съвет- Велинград бил приложен и приетият
с процесното решение ПУП-ПР. Така приетият ПУП представлява ПУП по смисъла на
чл. 16 ЗУТ, тъй като преди неговото приемане и прилагане, за кв. „***“ не бил
приеман, одобряван и прилаган цялостен ПУП за този квартал, поради което било
налице прилагане на първа регулация в това отношение.
Съгласно чл. 14, ал.1 ЗУТ с подробните устройствени
планове се урегулирали улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване
и за други нужди без застрояване. В ал.2 на чл. 14 ЗУТ било предвидено, че
поземлените имоти се урегулират с улични регулационни линии, които определяли
границата с прилежащата улица (лице на имота) и с вътрешни регулационни линии,
които определяли границите със съседните имоти (странични и към дъното на
имота), при условията на чл. 16 или 17. В настоящия случай процесната улица и
имотът ПИ 82 били регулирани през 2014 г. с влизането в сила на Решението на
ОбС-Велинград.
Настоява се на това, че действията по
прилагане на приетия ПУП през 2014г. имат правен, а не фактически характер. В
случая решението на ОбС-Велинград от 2014 г. представлявало влязъл в сила
административен акт по отношение на ПИ 82, и частта от улицата находяща се
между ПИ 82 и ПИ 78, ПИ 123. Поради което приетият ПУП-ПР през 2014 г се считал
за приложен, тъй като процесният ПУП бил такъв по чл. 16 ЗУТ, и актът с който
бил одобрен бил влязъл в сила. В случая не е било необходимо провеждането на
отчуждителни производства, съответно не било необходимо и изплащане на
обезщетения, тъй като видно от представените документи по делото, имотът 82 бил
с по-малка площ от твърдяното от насрещната страна, а границата му винаги била
улица, каквато била и обозначена в многобройни документи. Също така от
представените документи - решението на ОбС- Велинград и др. се установявало, че
от ПИ 82 откъм граничната улица с ПИ 78 и ПИ 123 не се налагало отнемане на
площ за да се провежда и отчуждително производство, респективно не се дължало и
обезщетение на собствениците. Освен това имотните и регулационните граници на
ПИ 82 съвпадали съгласно ПУП-ПР от 2014 г.
Затова, въпреки че приетият ПУП имал
отчуждително действие съгласно чл. 16 ЗУТ /в приложимата редакция/, такава
процедура не била необходимо да бъде предприемана, тъй като имотните и
регулационните граници на ПИ 82 /за което ответниците твърдели да заемало и
част от улицата/, спрямо границата с улицата, предмет на спора, съвпадали.
Освен това отстъпените части от неурегулираните
поземлени имоти се придобивали от общината с влизане в сила на плана и за тях не
се налагало провеждането на отчуждителни процедури по реда на чл. 205 и сл. от ЗУТ.
Процесната улица била общинска собственост и
на ДРУГО основание - тъй като Община Велинград е придобила собствеността върху
него по силата на закона - ЗМСМА и ЗОС и др.
В тази връзка твърди следното: Днешният гр.Сърница
възникнал като селище през 1860г. От 1950-те години до 1987г. Сърница била
самостоятелна община за почти 40 години, включваща и сърнишките села Медени
поляни и Побит камък. До м. септември 2003 г. статутът на селището било село,
като от 16.09.2003 г. Сърница била обявена за град.
Територията на днешният град Сърница била
част от О.С. в горепосоченият период до 1987г., след което станала част от
Община Велинград до момента на отделянето й като самостоятелна община от
01.01.2015 г.
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОС /във вр. с чл.
2а ЗОС/, общинска собственост били имоти и вещите, предоставени в собственост
на общината със закон. Това било така, тъй като община Велинград била придобила
собствеността върху процесната улица по силата на законно правоприемство от
бившия Общински народен съвет Велинград през 90-те години на миналия век.
А и процесната улица и съгласно сега
действащото законодателство била имот - публична общинска собственост, тъй като
съгласно чл. 3, ал.2, т. . т. 3 от ЗОС, този имот бил определен като такъв по
силата на закон и служел за трайно задоволяване на обществените потребности от
местно значение.
Имотите и вещите публична собственост имали
специален режим на управление и разпореждане, като не можели да се отчуждават и
прехвърлят в собственост на трети лица, да се придобиват по давност, а
обременяването им с ограничени вещни права ставало само в случаите, определени
със закон - чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОбС.
До началото на 90-те години собствеността
върху земята и др. недвижими имоти като процесната част от улица, предмет на
спора по настоящото дело били собственост на държавата.
Съгласно чл. 4 от Закона за собствеността в
редакциите му към и преди 1990г. ,,Народът в лицето на своята социалистическа
държава е единствен собственик I в общонародните имоти, като според чл. 6 от
закона, държавни стават и имотите, конта държавата придобива съгласно законите,
а така също и имотите, които нямат друг собственик ,.
Следователно до началото на демократичните
промени в страната ни стартирали през есента на 1989 г. и предприетата в
следващите години промяна на нормативната уредба, собствеността върху земята
вкл. и улиците и пътищата е била държавна.
Съгласно чл. 6 от ЗС /ДВ, бр. 31/1990 г./,
държавна, съответно общинска собственост били вещите, обявени от Конституцията
и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата
или общините придобиват.
В ДВ, бр. 77/17.09.1991 г., в сила от същата
дата бил обнародван Закон за местното самоуправление и местната администрация.
През периода от приемането на ЗМСМА през 1991г.
до приемането на Закона за общинската собственост през 1996г. законовата уредба
на общинската собственост съдържала само в чл. 140 от Конституцията и чл. 51 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, според които
общината имала право на своя собственост, която използва в интерес на
териториалната общност. Съгласно параграф 6 от ПЗР на ЗМСМА, изменен в чл. 6 от
Закона за собствеността, като чл. 6 ЗС се изменя както следва:
"6. Държавна собственост е имуществото,
обявено от Конституцията и законите са изключителна нейна собственост, както и
имуществото, което тя придобива. А Общинска собственост било имуществото,
определено изрично в точки от 1 до 8.
Съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, „С
влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и посочените
в този параграф държавни имоти, в това число: локалната
пътна мрежа от IV клас, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги
в селищата и зелените площи за обществено ползване; обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, както и за образователно, културно, търговско, битово,
спортно или комунално обслужване; мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват
само територаторията на съответната
община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества“.
Следователно общината - Община Велинград към
датата на влизане в сила на закона - 7.09.1991г., била станала собственик на
процесната улица с оглед нормите на параграф 6, т. 1, т. 8 и параграф 7, т. 3,
т.4, т. 6 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 6, т. 1 и т. 8 от Закона за
собствеността.
Нормата на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА дава
определение на обектите общинска собственост, затова следвало да се приеме, че
тя се отнасяла за всички имоти, които имат посочената характеристика, без оглед
на това, кога се е осъществило придобивното основание, а не само за тези, които
общината ще придобие в бъдеще, и която норма имала конститутивно действие.
С параграф 5, т. 1 от ПЗР на ЗМСМА се отменял
Законът за народните съвети, правоприемник на същите се явявали общините в
лицето на съответните общински съвети, в настоящият случай правоприемник на
предходния общински народен съвет се явявал Същински съвет-Велинград, съответно
Община Велинград.
В ДВ, бр. 44/21.05.1996 г. в сила от
01.06.1996 г. бил обнародван Закона за общинската собственост.
В периода след 1996 г. режимът на вещите -
общинска собственост, се уреждал вече от този приет Закон за общинската
собственост. С приемането на този закон било извършено окончателното
обособяване на общинската собственост от държавната. Според този закон,
общинската собственост била публична и частна.
Съгласно § 4 от ПЗР на ЗОС, физическите и
юридическите лица, които ползвали общински имот, били длъжни в срок шест месеца
от влизането в сила на закона да уведомя- писмено съответната служба
"Общинска собственост" по местонахождението на имота. Очевидно
предходният собственик на ПИ 82 след като се бил снабдил с констативен нот. акт
пред 1992 г. не е ползвал тази част от улицата, тъй като данни за такова уведмоление
липсвали и през 1996 г. и през 1997 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от така приетият ЗОС,
общинска собственост били: т. 5. местни- с пътища, улиците, които не са част от
републиканската пътна мрежа, площади, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване; общинските жилища, обектите на
общинската инфраструктура с местно значение в предназначени за
административните потребности на общините, както и за здравини, образователно,
културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на
съответната община; т. 7. мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура
на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната,
съобщителната и инженерно-защитните системи в частта им, обслужваща територията
г а съответната община, които не са включени в имуществото на търговски
дружества.
Според ал. 2 на същият член, общинска
собственост били и т. 1. имотите и вещите, предоставени на общината със закон
или преотстъпени безвъзмездно от държавата, недвижимите имоти на територията на
общината, чийто собственик не можел да бъде установен.
При което Община Велинград към 1996 г. била
станала собственик на улицата по силата на горецитираните норми от ЗОС от
датата на влизане в сила на закона.
Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОС, за временните
постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на
техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост,
освен ако в специален закон е предвидено друго. Към този момент улиците и
пътищата също не се актували подобно и на сега действащото законодателство, тъй
като през 1996г. ЗОС предвиждал актуване единствено на изрично посочените
недвижими имоти в чл.56 и 57 ЗОС.
Следователно към 1991г., респективно към
1996г. Община Велинград била придобила правото на собственост по силата на
закона, върху процесната улица, предмет на спора.
Собствеността на общината върху улицата се
основавала и на друго правно основание, а именно: Процесната част от улица, представлявала имот
- общинска собственост, придобита от О.С. от Община Велинград, като неин
правоприемник, тъй като Община Велинград е придобила собствеността върху него
недвижим поземлен имот поради изтекла придобивна давност.
Предвид изложеното в началото на настоящата
искова молба, О.С. придобила правото на собственост от праводателя Община
Велинград.
Към настоящият момент считано от 1991 г.
досега, а и преди това в полза на Община Велинград, съответно на О.С. като
правоприемник е изтекла кратката 5-годишна давност и по-дългата 10-годишна, с
която общината била придобила правото на собственост върху процесиите 263 кв.м.
Горецитираните норми на ЗМСМА и ЗОС били
приложими към датата на приемането на закона - 17.09.1991г., поради което
кратката 5-годишна давност била изтекла на 17.09.1996 г. Съответно по-дългата
придобивна давност от 10 години била изтекла на 17.09.2001 г.
Горецитираните норми на ЗОС били приложими
към датата на влизане в сила на закона - 01.06.1996г., при което кратката
придобивна давност изтекла на 01.06.2001г., а дългата 10-годишна придобивна
давност е изтекла на 01.06.2006г.
Владеенето на имота като собственост на
общината било афиширано от същата посредством различни правни и фактически
действия през годините, като например: 1. През целия период от края и началото
на 90-те години на миналия век до настоящият момент улицата била почиствана
целогодишно, тъй като се е ползвана не само като улица, но и служила за
задоволяване на обществените потребности на населението на общината, извършвани
били различни благоустройствени дейности и т.н., които били в прерогативите
единствено на нейният законен собственик - община Велинград, а към настоящият
момент като нейн правоприемник - О.С..
По този начин общината се афиширала като
собственик и владелец на имота още от 1991 г., съответно и от 1996 г., поради
което към настоящият момент била изтекла както 5 годишната така и 10 годишната
придобивна давност и О.С. като правоприемник на община Велинград се явявал
пълноправен и законен собственик на процесната част от улица.
Съответно към настоящият момент, с изключение
на подадената от тримата ответници искова молба, не били налице данни от страна
на техните праводатели да са заявявали претенции към Община Велинград и/или О.С.
за право на собственост върху улицата.
Правото на собственост било упражнявано
необезпокоявано от Община Велинград върху процесната улица в продължение на
десетки години, считано още от края на 1987г., когато населените места от
територията на тогавашната О.С. били присъединени към територията на Община
Велинград, така че 10-годишната придобивна давност била изтекла още към
31.12.1997 г.
От изложеното ставало ясно, че Община
Велинград необезпокоявано както от настоящите, така и от предходните
собственици на ПИ 82 е владяла имота за себе си.
За това свидетелствало и решението на
ОбС-Велинград да приеме ПУП-ПР през 2014 г., като собственик на улиците
находящи се на територията на гр. Сърница. Между другото, срещу процесния
ПУП-ПР, настоящите ответници не били възразили в законовите срокове, и влезлият
в сила административен акт се ползва и спрямо тях вкл. и за техния имот ПИ 82.
Настоява се на това, че ответниците не са
собственици на процесната част от улица, в кв. ***, по плана на гр. Сърница,
поради следното:
Първият документ, който изобщо по някакъв
начин удостоверявал правото на собственост на дадено лице на ПИ 82 е
нотариалният акт от 1992 г. По делото не били представени други документи в
тази насока. За това общината счита, че нито ответниците, нито предходните
собственици на ПИ 82 са имали право на собственост на земята от ПИ 82 преди
1992г.
Твърди, че процесиите 263 кв.м., описани в
исковата молба и двете уточняващи молби, никога не са били част от дворното
място на ищците, никога не са били част от ПИ 82, нито предходните собственици
на ПИ 82 са владели и ползвали като своя тази част от земната площ,
представляваща част от улица - публична общинска собственост в който и да било
времеви период.
Първият документ, относим за процесният имот
бил представеният по делото нотариален акт за ПИ 82, издаден през 1992 г. на
името на М.С. А., пъвият собственик на ПИ 82, в който официален удостоверителен
документ имотът бил посочен с площ от 1030кв.м. с описаните в акта граници.
Това били границите на имота и площта му към 1992г. В акта било посочено, че се
изготвя въз основа на давностно владение. Т.е. имотът е придобит с описаните в
акта граници и площ, въз основа на давностно владение от М.А., а не въз основа
на наследствено правоприемство, реституция, възстановено право на собственост
или по друг начин.
От представените официални удостоверителни
документи - разписен лист, касателно ПИ 82 се установявало, че като първи
собственик на ПИ 82 е записан именно М.А. с горецитирания нот. акт от 1992 г.,
като последващо изменение в данните за собствеността се сочели двама от ищците
и нот. им акт от 2010 г.
През 2008 г., с приключилото и влязло в сила
решение на РС-Велинград по гр.д.№ 1/2008 г. двама от ищците придобили правото
на собственост върху ПИ 82 с площ от 879 кв.м. при граници на имота - от две
страни улици и от юг - А.К.А.. Описаните в това решение граници и площ на имота
съществено се различавали със сочените от ответниците в подадените от тях
искова молба и уточняващите молби граници на ПИ. Процесното решение замествало
сключения през 2007г. предварителен договор за покупко- продажба на имота между
двама от ответниците и предходните собственици на земята и сградите.
Следователно ответниците придобили право на собственост върху описания в
решението имот в резултат на покупко-продажба на имот, при която съдебното
решение е заместило окончателния договор във вид на нотариален акт. Решението
на РС-Велинград било влязло в сила и относно ответниците ползващи със сила на
присъдено нещо.
През 2010 г. двама от ответниците се снабдили
с констативен нотариален акт, от който също се установявало площ на имота да е
в размер на 979 кв.м. по скица и в размер на 879 кв.м, съгласно горецитираното
съдебно решение. За граници на земята, съставляваща имот с пл. № 82 били
посочени от двете страни улици и от юг - А.К.А.. Този нотариален акт също
представлявал официален удостоверителен документ, издаден на името на
ответниците и ги ползвал с обвързваща доказателствена сила досежно обстоятелствата
отразени в него вкл. и границите и площта на ПИ 82.
При което от съдържанието на тези официални
удостоверителни документи се установявало, че ответниците не са собственици на
имота, предмет на спора по настоящото дело.
Цитираният ПИ 82 бил нанесен в кадастралната
карта през 2007 г. по реда на ЗКИР, като административно производство по
нанасянето му започнало по заявление на тогавашния собственик на имота. По
време на производството ПИ 82 бил посетен от служители на общината, извършено
било на място геодезическо заснемане на имота като площ и граници и същият бил
нанесен в кадастралната карта на гр. Сърница. От съставения акт за непълноти и
грешки от 20.04.2007г., представляващ официален удостоверителен документ се
установявало, че заснетият на място ПИ 82 е с граници, които са материализирани
с огради. Т.е. границата на имота била очертана с огради от всички страни.
Промените в кадастралния план за верни имотни граници на ПИ 82 бил одобрени със
Заповед № 1548/04.10.2007 г. на Кмета на Общи в Велинград, който
административен акт бил влязъл в сила и представлявал официален удостоверителен
документ. Съобразно приложената към акта и преписката скица, ПИ 82 бил с площ
от 979 кв.м., като на имота от две страни граничел с улици, а от юг с ПИ 81. Не
била налице обща граница с ПИ 78 и ПИ 123. Не била налице и улица тупик между
ПИ 82 и другите съседни имоти.
Ето защо и счита, че ответниците нямат право
на собственост върху описаният в петитума на настоящата искова молба, и
описаният в петитума на тяхната искова и уточняващи молби недвижим имот от 263
кв.м., представляващ част от улица - публична общинска собственост.
Настоява се и на това, че според
представените от ответниците два нотариални акта, за периода от времето от
2007г. до 2010г. същите били знаели, че имотът им ПИ 82 е с площ, както е
посочена в нот. актове, и че между ПИ 82 и ПИ 78 ,ПИ 123 винаги е била ситуирана
улица. Това тяхно знание било удостоверено и от съдебното решение, по което
дело двама от ответниците са били страна. През 2010г. при снабдяване с
нотариалния акт, същите са се снабдили със скица на имота, на която също било
отбелязано имота им ПИ 82 да е с граници и площ различни от тези, сочени в
подадената от тях искова молба и уточняващи молби.
Въпреки това тяхно знание, с молба от м. януари
2016г. подадена до общината, същите поискали промяна на границите и площта на
ПИ 82, отразени в кадастъра, като по този начин повдигнали и спор за
собственост над улицата с О.С., тъй като поискали част от имот - улица -
публична общинска собственост да бъде нанесена на кадастралната карта като част
от техен имот ПИ 82. Последвал отказ от страна на Кмета на О.С., съгласно
заповед № 372/14.05.2016 г. След това същите са оспорили заповедта по съдебен
ред пред Административен съд-Пазарджик, като в същото време подали и искова
молба по настоящото дело, в която същите излагат пространни твърдения за
правото си на собственост върху част от имот, който представлява част от улица
- публична общинска собственост.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение, с
което да приемете за установено по отношение на ответниците по НИ –ищците по
делото Р., Ф. и И. А., не са собственици на недвижим имот с площ от
263кв.м.,част от улица тупик с осови точки 25-108-109-27а по плана на
гр.Сърница, кв.***, при граници и съседи: улица, улица-тупик, им.№82; им.№78 и им.№123, който имот е описан в
искова молба като част от Дворно място, намиращо се източно от собствения на
ищците имот с пл.№82 по плана на гр.Сърница, квартал ***, с площ от 263 м2, при
граници и съседи: от север - път, отделен с дървена ограда; от юг-път „тупик”,
отделен с дървена ограда с врата; от запад: собствения им имот №82, без реална
граница между процесния имот и останалата част от дворното им застроено и
незастроено място, попълнена като имот 82-ри; от изток - подпорен зид на имоти
№78-ми и №123-ти, собственост на Н. А., съгласно „кафявия цвят” в
геодезическото заснемане от ЕТ”Б.-91- В.Б.” и заключена между точките 1,2,3,4,5,6,8,1
на заснемането.
В срока
по чл.131 ГПГ е постъпил отговор на НИМ от ответниците по насрещния иск А.. В
него намират този отрицателен установителен иск за недопустим, тъй като те
първи са предявили такъв иск срещу О.С.. По същество го оспорват, като
неоснователен по следните съображения: Приетата през 2014г. улична регулация
нямала вещно прехвърлително действие. Дори и да се приемело, че уличната
регулация е приета по надлежен ред и плана е породил правни последици, то включените
частите от имоти на трети лица в терен за улица, не ставали автоматично
публична общинска собственост, докато не се проведе отчуждително мероприятие.
Освен това към момента на обнародване на Заповед за одобряване на улична
регулация нямало одобрен кадастрален план на м.*** за който да се отнася тази
регулация. При което и въпросната заповед на кмета на общ.Велинград била
нищожна, като издадена в противоречие със закона. Неоснователни намира и
съображенията на ищеца, че общ.Велинград е придобила по давност частта от
техния имот, попаднала в улична регулация, тъй като никога не го била владяла.
А всъщност тази част винаги била представлявала част от техния имот, който бил
и ограден до миналата година, когато по административен ред били принудени да
премахнат оградата си. Поради това и счита, че О.С. не може да се позовава на
придобивна давност, като правоприемник на Община Велинград.
Съдът,
като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, прие за
установена следната фактическа обстановка :
Видно
от НА № 77/12.06.1992г. за признаване право на собственост по обстоятелствена
проверка, с него е признат за собственик по давност М.С. А. на следния имот: Дворно място в кв.***, цялото
застроено и незастроено с площ от 1030 кв.м., съставляващо им.пл.№82 по плана
на този квартал, с.Сърница, при съседи от две страни път и З.Т., ведно с
построените в него жилищна сграда на 80 кв.м и плевня на 63кв.м.
От
констативен НА № 6/13.01.2010г. се установява, че по силата на съдебно решение
№41/27.02.2008г. влязло в сила на 25.03.2008г., въз основа на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, ищецът И.Р.А. е признат за
собственик на ½ ид. част от имот пл.№82 от кв.10 по плана на Сърница,
кв.***, целия с площ от 979 кв.м. по скица, а с площ от 879 кв.м. по
съд.решение, ведно с първи етаж от построената в този имот жил.сграда и гараж
на 36кв.м.
Видно
от представеното в тази връзка съдебно решение №41/27.02.2008г. по гр.д.№
1/2008г. на ВлРС, И.Р.А. е закупил с предварителен договор от 28.11.2007г.
описания в НА №6 недвижим имот от собствениците М.С.А. и А.А.А.. А ищеца Р.М.А.
по силата на същия Предварителен договор е закупил от собствениците М.С.А. и А.А.А.
следния имот: ½ ид.част от имот пл.№82 от кв.10 по плана на Сърница, кв.***,
целия с площ от 979 кв.м. по скица, а с площ от 879 кв.м. по съд.решение, ведно
с приземен етаж от построената в този имот жил.сграда и плевня на 99кв.м.
Границите на въпросния имот №82 са описани като/ от две страни улица и от юг
Атанас Атанасов.
Така
въз основа на посоченото съдебно решение ищците И.Р.А. и Р.М.А. се легитимират като собственици от
влизането му в сила на 25.03.2008г. на по ½ ид част от процесния
им.пл№82, с площ от 979 кв.м., находящ се в кв. *** по плана на гр.Сърница.
По
делото няма доказателства за това въз основа на какъв документ за собственост
ищеца Ф.А.А. се легитимира като собственик на същия имот. Данни в тази насока
са от Удостоверение за данъчна оценка на този имот, според което и Ф.А. заедно
с Р.А. са собственици на по ¼ от
имота /виж справка за данъчна оценка л.168/. Представено е и Удостоверение за
сключен граждански брак №0028/30.01.1980 между И.Р.А.
и Ф.А.А., при което всъщност двамата са придобили ½ ид.част от
имота в режим на СИО.
Ето
защо и напълно неоснователни са възраженията на ответника досежно липсата на
материално правна лигитимация на ищеца ф.А. да предявява отрицателен
установителн иск по чл.124 ГПК.
За
доказване на твърдението си, че ищците са собственици на дворно място от с площ
от 1242 m2, което да предсавлява поземлен имот с пл. №82 по плана на кв.***,
общ.Сърница, от тях не са ангажирани доказателства в смисъл на документ за
собственост. А според представения НА № 77/12.06.1992г., техния праводател М.С. А. е признат за собственик на същия
им.пл.№82 но за 1030 кв.м.
От
преписка за попълване на кадастрална основа за им.№82, образувана по искане на праводателя
на ищците - М.С. А., е видно да е извършено и одобрено със Заповед №
1584/04.10.2007г. на кмета на Велинград, попълване на верни имотни граници на
ПИ №82 в кв. ***, въз основа на геодезическо заснемане, която е влязла в сила.
Видно от самата скица на новозаснетия ПИ №82 /л.116/, подписана от собственика М.А.
и съседа А.А., този имот граничи от две страни с улица и ПИ 81, като специално
от изток е улица отделяща го от ПИ №№78 и 123.
А от геодезическо заснемане, послужило за основа на тази заповед
/л.390-395/ е видно, че ПИ №82 в кв. *** е с площ от 979кв.м.
Следва
да се отбележи, че в двата НА от 1992г. и от 2010г. въпросния ПИ №82 е описан
като граничещ от две страни с улица, в пълно съответствие с направеното
попълване на кадастрална карта с верни имотни граници. Освен това и площта му е
установена да е 979кв.м., толкова колкото е посочена да е в Предварителния
договор за продажба и в НА от 2010г.
По
делото е приета и СТЕ изготвена от в.л.Б., неоспорена от страните, която съдът
кредитира, като компетентна
безпристрастна. Видо от
заключение по СТЕ границите и площта на ПИ №82 в кв. *** от изработването на
неодобрения кадастрален план през 1980г., към моментите на издаване на двата НА
от 1992г. и 2008г., както и към влизане в сила на съдебното решение от 2008г.
на РС-Велинград, а и до момента не са променяни и са едни и същи. През цялото
време и от 1980г. и до момента ПИ №82 в кв. *** е бил обграден от изток, запад
и север с улици, а от юг с ПИ №81. Специално от североизточната граница на ПИ
№82 винаги е била отразена, като улица/път, която в момента с приемането на
през 2014г. на плана за улична регулация е улица с осови точки 25, 108, 109 и
27а. В заключението се сочи, че въпросната улица е с площ от 263 кв.м. Ако тази
площ се присъедини към ПИ №82, то той ще стане с площ от 1242 кв.м., каквато
площ този имот никога не е имал, до колкото първоначалния констативен НА от 1992г.
сочи той да е с площ от 1030кв.м. В заключението се сочи, че от източна страна
и до имотите с №№ 78, 123 и 124 има съществуващи дървени ел.стълбове, които в
момента не се ползват, без да известно от кога не се ползват за ел.захранване.
Според
разясненият дадени от в.л. заключението и в съдебно заседание, разликата в
квадратурата е в резултата на измерване по графични данни през 1992г. и е в
рамките на допустимата грешка при такова измерване, а действителната площ е
установена едва при попълване на кадастъра въз основа на направеното описано
по9горе геодизическо заснемана за тази цел.
По
делото са представени от ответната община и множество издавани през годините
скици на ПИ № 82 и съседния му ПИ №78, както и издадено строително разрешение
за построяване на гараж в ПИ № 82, видно от които в тях е отразено, че между
тези два имота има улица. Тези документи представляват потвърждение на изводите
направени в СТЕ. Представени са и декларации от съседи на въпросния имот, в
които се сочи че на това място винаги е имало улица с дължина около 70 м.
От
показанията на свидетелите С.А. – брат на ищеца, Н.А. и Н.А. – трета
братовчедка се установява следното: Свидетеля А. е роден в къщата построена в
ПИ №82 и е живял там до 2000г. Свидетелят сочи, че от източна страна и между
техния имоти тези на съседите им винаги е съществувал черен път. Преди 2000г.
имота им бил ограден с ограда, която не включвала черния път, а била до него.
После тази ограда била премахната и на нейно място не била поставена друга. Св.А.
и св.А. твърдят да живеят в съседния имот № 78 от 1983г. Още тогава е имало
между двата имота път, който си седял и в момента. И двамата свидетели твърдят,
че по въпросния черен път винаги са минавали превозни средства, включително и
такива на съседите. Те специално минавали редовно по този път. По него им бил
докарван строителен материал когато строили през 1985г. своята къща, като
камионите минавали по тази улица. Дори си били складирали тухли на улицата до
тяхната ограда. Пътя бил стопанисван от съвета, който сега вече е община.
Зимата бил почистван и поддържан, като се почиствал от сняг и снегорина минавал
от там – през черната уличка. На въпросната черна уличка имало от край време и
поставени ел.стълбове. Св.А. и А. освен това твърдят, че многократно са
подавани жалби до общината за това, че ищците са затваряли тази черна уличка,
като поставяли дървени преместваеми прегради, или просто поставяли колата си
напречно.
Съдът
кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като се подкрепят и от
писмените доказателства и от заключение по СТЕ. Специално показанията на св.С.А.
в частта имота да е бил ограден от ограда по нанесените имотни граници, която е
била до терена отреден за улица, се подкрепят от Акт за непълноти и грешки от
20.04.2007г, в който се сочи, че границите на ПИ №82 са материализирани с огради.
По
делото е разпитан и свидетел на ищците – св.А. С.- без родство със страните.
Този свидетел твърди, че живее в кв.*** от както се е родил и познава имота на
ищците. Твърди, че неговия баща имал имот с форма на трапец, а до тях имал имот
и съседите им от около 500кв.м. Съседите искали да си построят къща, но неим
стигал имота. Тогава неговия баща им дал около 500 -600 кв.м от собствения си
имот. Съседите били роднини на ищците. Така техния имот станала един декар. В
него си построили къща, който бела първата на това място. Семейството на
свидетеля си сложило ограда на техния имот, а и съседите оградили имота си с
огради 9 плет и дървена такава. Това
станало 1958г. После станало ККЗС –то. До 1980г. оградата от саръци стояла. Сега
до имота на ищците съседите си построили нова ограда. Свидетелят сочи, че не
виждал други хора освен собствениците да минаван по пътя от къщата на ищците до
плевнята, но той е минавал от там.
От
показанията на този свидетел става ясно само, че имота на праводателя на ищците
е бил с площ от около 1 дка или най-много 1,1 дка. Което кореспондира с
издадения през 1992 г- констативен НА. Дори и имота да е бил с граница до
съседните имоти, напълно е възможно това да се променило с образуването на ТКЗС
и около този имот да е се минавало от източната му страна. Съдът не кредитира с
доверие показанията на този свидетел в частта отнасяща се до ограждане на
имота, тъй като показанията му в тази насока са не само неясни, но и датират от
преди 1980г.
Напълно
необяснимо е как точно са определени граници на спорната част и те у с
квадратура от 263 кв.м. в представеното от ищците Геодезично заснемане, след
като никога не имало данни за това имотните граници да са били разположени по посочения в заснемането начин върху частта
за преминаване, представляваща по плана улица. Необяснимо е как и въз основа на
какви данни изготвилия геодезическото заснемане В.Б. е поставил тези граници,
още повече, че същото лице и изготвило заснемането на верните имотни граници на
този имот от 2007г., а също така и плана за улична регулация, според които
спорната площ представлява и е отредена за улица. Най малкото тези нови имотни
граници са нелогично поставени и не обвързани с никакви теренни или други
данни.
По
делото са представени и Проект за застроителен план на гр.Сърница, проект за
кадастрален план на Сърница и на кв.***, както ПУП ПР – нова улична регулация
на кв.*** от гр.Сърница и решение №
28/30.01.2014г. на ОС-Велинград за
приемате му, влязло в сила, съгласно Констативен акт от 21.03.2014 г., както и
приемо-предавателен протокол за предаване на ПР на ответната О.С.. Видно от тях
е, че между имот № 82 и ПИ №№ 78,123 и 124 е отразено да е налице улица,
съобразно нея е предвидено застрояване на имотите. Именно тъщата улица е
предвидена за такава в ПУП ПР – нова улична регулация на кв.*** от гр.Сърница.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи:
Безспорно
се установява по делото, че имота на ищците
е дворно място с площ от 979кв.м., представляващо ПИ №82 в
квартал №10 – *** по
кадастралния план на град Сърница. С
тази площ е придобита от тях собствеността върху този имот. Никога имот №82 не
имал площ от 1242 кв.м. Площта от 263 кв.м. находяща се непосредствено до ПИ
№82 винаги е представлявала черен път и е била извън него. Това е било така още
преди 1980г., тоест преди 1992г., когато за първи път праводателя на ищците се
е снабдил с Констативен НА за собственост върху този имот. Действително във
въпросния НА от 1992г. имота е посочен да е д площ от 1030 кв.м., но
действителната му квадратура е била 979кв.м., каквато е установена при
попълване на кадастралната основа с верни имотни граници въз основа на
геодезично заснемане с координати. Разликата в квадратурата се дължи на начина
на измерването й по графични данни към 1992г., тъй като имотните граници не са
променяни никога, съгласно чл. 18, ал.
4, т. 2 и чл. 20, ал. От Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта.
И
тъй като не се установява нито ищците, нито техния праводател някога са били
собственици на спорната площ от 263 кв.м. находяща се непосредствено до ПИ №82,
а и се установява тя винаги да е изпълнявала функция на черен път /улица/, и
като такава де фигурирала в всички изработени застроителен план и кадастрални
карти, то и предвид функционалното й предназначение, правилно е била отразена в
кадастъра и в приетия през 2014г. ПУП-ПР
на нова улична мрежа.
Напълно
неоснователни съдът намира твърденията на ищците, че е налице грешка в
кадастъра, изразяваща се в поставяне на имотна граница на ПИ №82, с която
площта от 263 кв.м. е отделена от този имот. Точно обратното се установи по
делото, а именно: При направеното за първи път попълване на кадастрална карта с
верни имотни граници на ПИ №82, имота е нанесен точно в същите граници, в които
е нанесен и в кадастралната карта, независимо същата да не одобрена все още.
Това да няма одобрена кадастрална карта в случая е без каквото и да било правно
значение, тъй като има одобрено попълване на кадастър за този имот – т.е.
одобрен кадастър за ПИ № 82 от кв.*** по плана на гр.Сърница. За същия имот има създадени
кадастрална карта и кадастрални регистри, при условията на чл. 35а и чл. 35б от ЗКИР, съгласно които
имотът е заснет, като поземления имот №82 с площ от 979 кв.м. и с имотни
граници съвпадащи с тези по неодобрената кадастрална карта на кв.***, общ застроителен
план и План за първа улична регулация. Това е така, тъй като именно по
инициатива на собственика –М.А. е проведена през 2007г. процедура по чл.35а от ЗКИР, направено е попълване на неговия имот 82, с границите и площта на който
той се съгласил. Не се установява да е налице допусната някога грешка в
кадастрален плана, която да пренесена в последващ такъв, както твърдят ищците,
и която да налага изменение на кадастъра по отношение на ПИ №82.
Писмени
доказателства за твърдението си, че спорната площ е била някога собственост на
праводателя на ищците от тях не са ангажирани. Опита им да докажат това със
свидетелските показания на св.С. е неуспешен, поради неяснота на същите. Дори обаче да е мислимо в някаква
степен, че имота на проводателите на ищците някога е граничел със съседни
имоти, то това е било до образуване на ТКЗС през 1958г. Във всеки случай се
установява по безспорен начин, че имота на праводателите на ищците е бил с площ
от около 1,000 дка, но не и с площ от 1242 кв.м., като се твърди.
Обстоятелството,
че съседните имоти с №№ 78,123 и 124 са оградени с подпорен зид и ограда, а
дори и на тях да няма към момента изходи към същата площ, отредена с ПР за
улица, нямат отношение към това дали въпросната площ от 263 кв.м. е била към имота
на ищците или е била улица. Това е така, тъй като според ССЕ не само е налице
денивилация в терена, която да изисква подпорен зид, който може да представлява
и основа за ограда, но и самата денивилация е проблем за оформяне на изходи от
прилежащите имоти №№ 123 и 124, които към монета не са дори и застроени.
На
следващо място се установява, че спорната площ от 263 кв.м. винаги е имала предназначение да изпълнява функцията
на улица в кв.*** по плана на гр.Сърница. Не се установява тя да е собственост
на ищците или техния праводател, нито на други физически лица /имотите на
съседите са с кадастрални граници и площ до нея/, при което и безспорно според
своето предназначение „улица- път“ е част от транспортна мрежа на населеното
място и като такава се явява публична общинска собственост.
При така установеното от фактическа
страна и по изложените съображения,
съдът намира, че предявеният от
ищците Р.М.А., Ф.А.А. и И.Р.А.,***, иск по чл.124, ал.1 от ГПК –
отрицателен установителен иск за
собственост, е допустим, но
неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен. Същевременно предявения
от О.С. срещу ищците- ответници по Насрещен иск по чл.124, ал.1 от ГПК –
отрицателен установителен иск за
собственост, е основателен и като такъв ще се уважи, като се ПРИЕМЕ ЗА
УСТАНОВЕНО ,че Р., Ф. и М.А. не са собственици на следният недвижим имот -
публична общиниска собственост, а именно: част от улица - публична общинска
собственост по плана на град Сърница, с площ от 263 кв.м., разположена между
ос.т. 25-108-109-27а, в кв. *** по плана на Сърница, с граници на улицата:
изток ПИ 123 и 79, от север ПИ 78, от запад ПИ 82, и улица с о.т. 27-27а,
съгласно скица № 325/07.12.2016 г. на О.С., който недвижим имот представлява
северната част от гореописаната улица.
На
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответниците по НИ следва да бъдат осъдени да
заплатят разноски на ищеца в размер на 1100 лева, съобразно списък по чл.80 ГПК. Не са налице предпоставките по чл. 78,ал.3 от ГПК за присъждане разноски в
полза на ищците,тъй като предявения от тях иск се отхвърля, а насрещния иск е
уважен изцяло.
Водим от горното и на
основание чл. 124,ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.М.А., ЕГН **********; Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-**********
***, срещу „О.С.“ – гр.Сърница, по чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен
установителе иск за собственост, за признаване на установено по отношение на О.С.,
че ответникът не е собственик на част от дворно място, намиращо се източно от
собствения на ищците имот с пл.№82 по плана на гр.Сърница, квартал ***, с площ
от 263 м2, при граници и съседи: от север - път, отделен с дървена ограда; от
юг-път „тупик”, отделен с дървена ограда с врата; от запад: собствения им имот
№82, без реална граница между процесния имот и останалата част от дворното им
застроено и незастроено място, попълнена като имот 82-ри; от изток - подпорен
зид на имоти №78-ми и №123-ти, собственост на Н. А., съгласно „кафявия цвят” в
геодезическото заснемане от ЕТ ”Б.-91- В.Б.”, заключена между точките
1,2,3,4,5,6,8,1, тъй като не представлява общински път, а е част от техния имот
82-ри , който целият е с площ от 1242 m2.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р.М.А.,
ЕГН **********; Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-********** *** от една
страна и „О.С.“ – гр.Сърница от друга, ЧЕ
Р.М.А., ЕГН **********; Ф.А.А., ЕГН-********** и И.Р.А., ЕГН-**********, не са собственици на на следният недвижим
имот - публична общиниска собственост, а именно: част от улица - публична
общинска собственост по плана на град Сърница, с площ от 263 кв.м., разположена
между ос.т. 25-108-109-27а, в кв. *** по плана на Сърница, с граници на
улицата: изток ПИ 123 и 79, от север ПИ 78, от запад ПИ 82, и улица с о.т.
27-27а, съгласно скица № 325/07.12.2016 г. на О.С., който недвижим имот
представлява северната част от гореописаната улица.
ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН **********; Ф.А.А., ЕГН-**********
и И.Р.А., ЕГН-********** ***, да заплатят на „О.С.“ – гр.Сърница, СУМАТА от 1100 лева / хиляда и сто лева/ - разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а препис от него да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
………………………