Номер 23317.09.2020 г.Град ХАСКОВО
Окръжен съд – ХасковоIII-ТИ СЪСТАВ
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20205600600421 по описа за 2020 година
Вчнд №421 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е
по чл.341 и сл. вр. чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура- Харманли против
Определение № 294 от разпоредително заседание от 30.06.2020 год. по Нохд № 129/2020 г. по
описа на РС- Харманли, с което е било прекратено съдебното производство по същото, а делото
върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати на досъдебното производство /ДП/ при изготвяне на обвинителния акт, указани в
мотивите.
Нохд №129/20 год. по описа на Районен съд – Харманли е било образувано по обвинителен
акт на РП – Харманли, с който против подс.М. М. С. от същия град е повдигнато обвинение в
престъпление по чл.210 ал.1 т.1 вр. чл.209 ал.1 и вр. чл.26 ал.1 от НК - квалифициран състав на
измама, осъществена при условията на продължавано престъпление. От обстоятелствената част на
обвинителния акт става ясно, че се отнася за четири случая, при които се поддържа, че са били
измамени различни четири групи лица, като всяка една от четирите измами на свой ред е
осъществявана при условията на продължавано престъпление.
Обвинителен акт за същите деяния е бил внесен веднъж по-рано през 2018 год. и по него е
било образувано Нохд №502/18 год. на РС – Харманли. В проведеното по същото р.з. защитникът
на подсъдимия е обосновал допуснати на ДП отстраними, съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на неговите процесуални права и поискал делото
да се върне на прокурора за отстраняването им. РС – Харманли не е споделил изложените
аргументи, приел е, че такива не са били допуснати и се произнесъл в този смисъл с определението
си по чл.248 ал.6 НПК. По частна жалба от защитника обаче въззивният съд по реда на Вчнд
№297/2019 год. по описа на ОС – Хасково е намерил оплакванията основателни и с Определение
1
№186/17.05.2019 год. по същото дело, като е посочил е какви отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила са били допуснати, е отменил обжалваното определение на
първоинстанционния съд и върнал делото на прокурора за отстраняването им чрез изпълнение на
дадените в мотивите на същото указания.
При настоящото разглеждане на делото в р.з. от 30.06.т.г. защитникът на подсъдимия
отново е релевирал доводи за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила на ДП при изготвянето на обвинителния акт, а така също и други такива, и отново поискал
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Същите могат да се
обобщят така:
По отношение на описаното по пункт 2 по обвинителния акт деяние във връзка с
причиняване на вреди на пострадалите семейство Г. /****, ***** и *******/ - било налице
съществено противоречие в изложението относно предадените от всеки един от тях на подсъдимия
парични суми и нанесената вреда на всеки от тях. Така напр. вреда, посочена като нанесена на
свид.Д.Г. включвала парични суми, за които се твърдяло, че са изпратени на подсъдимия от
свид.Г.Г.. За преведена на 29.09.2015 год. на подсъдимия парична сума от 475 британски лири не
била посочена левовата равностойност. Не ставало ясно какво се поддържа, че се е случило на
24.12.2014 год. Не била посочена дата, на която свид.П.Г. предал на подсъдимия сума в размер на
3 600 лв. Не ставало ясно и защо суми, платени като такси за банков превод се включват в общия
размер на причинени вреди, макар да не са получени от подсъдимия.
По пункт 3 от обвинителния акт относно обвинението в измама по отношение на
свидетелите Б.Й. и И. Т. – било налице разминаване между описаните по обстоятелствената му
част парични суми, които всеки от тях предал, или превел на подсъдимия и общият им размер,
посочен както на следващата страница, така и в неговия диспозитив.
По пункт 4 било описано, че различни парични суми на различни дати предавали на
подсъдимия свидетелите Д.И. и Ц. М., като и у двамата било възбуждано и поддържано
заблуждение, но в диспозитива се приемало, че е нанесена имотна вреда само на свид.И. в размер
на 1 920 лв. – общия размер на суми, предадени му от двамата.
Извън гореизложените оплаквания, систематизирани по отделните пунктове на
обвинението, се излагат и някои генерални, отнасящи се до всички тях, а именно - не било
посочено в обвинителния акт как точно подсъдимият е заблудил пострадалите, че е адвокат, защо
прокурорът приема, че адвокатът е длъжностно лице, а така също и че не са били изпълнени
дадените от ОС – Хасково в мотивите по Определение №186/17.05.2019 год. по Вчнд №297/2019
год. задължителни указания.
Мотивите на първоинстанционния съд за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора са по-различни и не кореспондират изцяло на наведените от
защитника доводи, нито ги изчерпват – някои не са обсъдени.
2
На първо място районният съд е посочил, че по отношение на деянието по пункт 1
обвинението било повдигнато за период на продължавано престъпление м.юли 2010 г. – 30.12.2016
г., но на практика не били описани никакви факти, осъществени след 2013 год. и не ставало ясно
защо периодът е чак до края на 2016 год. По същия пункт било налице разминаване между общия
размер на парична сума, предадена на подсъдимия от свидетелите Т., З. и Н.П., посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт /5 000 лв./ и в неговия диспозитив /5 617 лв./ Макар да
се поддържало предаването на сума на подсъдимия от свид.Н.П., същият не бил посочен като
пострадал. Липсвала конкретика на изложеното твърдение по обвинителния акт, че тези свидетели
предали на подсъдимия „на около 8-9 пъти по около 200-300 лв. – общо 2 250 лв.“
По пункт 2, относно втората извършена измама, липсвало описание на действия, чрез които
бил въведен в заблуждение свид.П.Г.. Не ставало ясно защо се повдигало обвинение за място на
извършване на деянието освен в гр.Х. и в С., А., при положение, че подсъдимият не е бил никога
там. Липсвало изложение кога и при какви обстоятелства свид.П.Г. предал на подсъдимия сумата
от 3 600 лв. В размера на причинената вреда на свид.Д.Г. били включени суми, изпратени на
подсъдимия от свид.Г.Г.. Нямало обяснение защо в размера на причинената вреда били включени
заплатените банкови такси за парични преводи, при положение, че същите не са отишли в полза на
подсъдимия.
По пункт 3, отнасящ се до измама, осъществена спрямо свидетелите Б.Й. и И. Т., били
изложени противоречиви твърдения за общия размер на нанесена имотна вреда – 830 лв. на Й. и
1 203 лв. на Т. / така и в диспозитива/ и същевременно „по документи“ – едва 260 лв. за първия и
5433 лв. за втората.
По пункт четвърти се поддържало, че парични суми на подсъдимия са предавали и двамата
свидетели Д.И. и Ц. М., но било прието, че имотна вреда е настъпила само за първия от тях.
С оглед така изложените аргументи, районният съд е приел, че обвинителният акт страда и
от липса, и от противоречие на изложените по него факти, което затруднява защитата и съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правата на страните, което е
отстранимо. Ето защо е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за
отстраняването им чрез изготвяне на нов обвинителен акт.
По протеста се поддържа, че определението е неправилно. Сочи се, че по обвинителния акт
са достатъчно подробно описани всички съставомерни признаци на престъплението с „възможната
най-голяма яснота“ – както действията по въвеждане в заблуждение и неговото поддържане, така и
по причиняването на имуществена вреда.
По обвинението по пункт 1 се обръща внимание, че посочената крайна дата на
продължавано престъпление е моментът, когато заблуждението е преустановено. Ако съдът не
споделял изводите на прокурора за период на извършване на продължаваното престъпление и общ
размер на причинена вреда, същият можел да оправдае частично подсъдимия и за двете, но това не
съставлявало основание за връщане на обвинителния акт.
3
По пункт 2 на обвинението се обръща внимание, че гр.С., В. е мястото, където парични
средства са излезли от патримониума на пострадалите и поради това е място на извършване на
деянието. Банковите такси били част от имуществената вреда - основна характеристика на
престъплението и следвало да се включат в неговия предмет, като в този случай било естествено
размерът на имуществена вреда и на имотна облага за извършителя да не съвпадат.
По пункт 3 разминаването на посочените размери на вреда за свидетелите Б.Й. и И. Т. се
дължал на стремежа на прокурора максимално прецизно и подробно да опише всички фактически
обстоятелства и улесни съда, поради което посочил както общия размер на вредите, така и този, за
който съществуват извънсъдебни писмени доказателства.
По пункт 4 становището на прокурора било, че когато парични суми са предавани на
подсъдимия чрез други лица – близки и роднини на действително ощетения, това нито придава на
тях, нито отнема на него качеството на пострадал.
В заключение прокурорът поддържа, че установените от съда непълноти и неясноти по
съдържанието на обвинителния акт не засягат описанието на съществените съставомерни признаци
на престъплението и поради това и не засягат съществено процесуалните права на подсъдимия и
неговия защитник. Отправя искане да се отмени протестираното определение и делото да се върне
на РС – Харманли за разглеждането му.
В законния срок против протеста не са постъпили възражения.
Съдът като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частният протест на прокурор от РП – Харманли е подаден в законния срок, против
подлежащ на протест по настоящия ред съдебен акт и е поради това допустим. Преценен по
същество е неоснователен като краен резултат с известни уточнения, които настоящият съд ще
направи по-долу:
Най-напред въззивната инстанция намира, че следва да отсее някои неоснователни и
необосновани доводи на защитника на подсъдимия, респ. основания на първоинстанционния съд за
връщане на делото на прокурора.
Право на прокурора е да приеме, че краят на периода на продължаваното престъпление е
моментът на преустановяването на заблудата, а не моментът на осъществяване на последния
релевантен за същата факт. Ако съдът е на друго становище, може да внесе корекции в тази насока
с присъдата.
Град С., В. правилно е включен като място на извършване на деянието наред с гр.Х., тъй
като се поддържа по обвинителния акт, че оттам са превеждани от част от пострадалите на
подсъдимия парични суми. Така това е мястото, където с напускането на имущество от
патримониума на пострадалите, е настъпила имотна вреда за тях.
4
Изложени са обстоятелства, при които свид.П.Г. е предал на подсъдимия сума от 3 600
лв. Става ясно, че това действие се отнася към събитията от 22.12.2014 г., които са описани в по-
горния абзац на обвинителния акт.
Размерът на платени от някои от пострадалите банкови такси за превеждане на парични
суми на подсъдимия правилно е включен в размера на имотната вреда, защото съответните суми
също са излезли от техния патримониум и е без значение, че не са отишли в полза на подсъдимия.
В тази насока са основателни доводите на прокурора по протеста, че в контекста на даден,
конкретен казус е възможно причинената имотна вреда да не съответства изцяло на получената
имотна облага.
Настоящата инстанция обаче споделя друга част от доводите на защитата и изложените
от районния съд основания, както и крайния извод, че обвинителния акт страда от недостатъци,
които налагат връщането му за преработка от прокурора.
Преди всичко настоящият казус съдържа характерна специфика: Всяко едно от
инкриминираните деяния, квалифицирано като измама се осъществява по отношение на група
лица, които са близки или роднини. В първия случай това са семейство П. – Т., З. и Н., ****, *****
и ***, във втория семейство Г. – П.р, Д. и Г., ****, ***** и *******, в третия Б.Й. и И. Т., които
съжителствали на съпружески начала и в четвъртия Д.И. и Ц. М., негова приятелка. Характерно е,
че едно лице от всяка от тези групи има нужда от правна помощ и съвети, а деецът, представяйки
се за адвокат, какъвто не е, чрез измамливи действия възбужда и поддържа заблуждение, че оказва
такива, за което получава от тях „адвокатско“ възнаграждение. То е изплащано на многократни
вноски и то не само от лицето, които се „ползва“ от услугата, но и от неговите близки, по
отношение на които не е нужно да са били осъществявани пълноценни действия по въвеждането им
в заблуждение, нито дори да са се срещали с извършителя.
Ето защо е абсолютно наложително прокурорът по обвинителния акт много добре и
прецизно да отсее и опише във всеки един от случаите спрямо кое лице и какви измамливи
действия по въвеждане и поддържане на заблуждение са били извършени, а от друга страна кои
лица са предавали на ръка или превеждали парични суми на подсъдимия в интерес на свой
родственик или близък. При това следва да се има предвид, че пострадало е лицето, претърпяло
имотна вреда, т.е. разпоредило се със свое имущество, което безвъзвратно е напуснало неговия
патримониум, дори същото да не е било пряко измамено, стига лицето, в чиято полза е извършило
плащането, да не му е възстановило сумата /в тази насока напр. прокурорът много уместно е
описал, че въпросната сума от 3 600 лв., за която стана дума по-горе, занесена от свид.П.Г. на
подсъдимия, той взел назаем от ***а си М., но след това му я върнал/.
По този начин ще се отстранят неясноти и противоречия, изтъкнати от защитника и
районния съд, които наистина съществуват, като напр. липсата на съответствие между даденото
описание от кого какви парични суми са заплащани или превеждани и на кого каква имуществена
вреда е причинена, какви измамливи действия са осъществени /ако изобщо са били осъществени
5
такива/ спрямо част от пострадалите и пр.
Становището на настоящия съд е, че без преработването на обвинителния акт в
указаната насока действително се затруднява правото на защита и се засягат съществено
процесуалните права на подсъдимия и защитника.
За пълнота на изложението следва да се изтъкнат още и следните, преценени като
уместни аргументи и основания за връщането на обвинителния акт:
Действително не е посочена левова равностойност на сумата от 475 английски лири, за
която се твърди, че на 29.09.2015 год. е преведена чрез „Western Union“ от свид.Г.Г. на нейната
***** Д., която пък я предала на подсъдимия.
Абсолютно неуместно, недопустимо и неприемливо е да се излагат обстоятелства,
имащи пряко отношение към извършването на деянието и размера на причинената вреда по
начина, по който е сторено това с обвинителния акт, а именно:“За целия период от време
пострадалите П. предавали на обвиняемия … на около 8-9 пъти по 200-300 лв., общо 2 250 лв. …“
Вярно е, че съдът може да оправдае частично подсъдимия за деяния и суми, които намери
недоказани, но не може да стори това напр.“за 3-4 пъти по 200-300 лв.“.
Общият размер на платените от семейство П. суми на подсъдимия, без 617 лв. за
„хонорар“ на адвС. така, както са описани по обвинителния акт възлиза не на 5 000 лв., а на 5 030
лв.
Не става ясно поради липсата на обяснение по обвинителния акт какво означава „по
документи имотните вреди за Б.Й. и И. Т. възлизат на 813 лв.“, която е различна сума от тази, за
която се повдига обвинение.
И на последно място, но не и по важност, повдигнато е обвинение по квалифицирания
състав на престъплението измама в хипотезата по чл.210 ал.1 т.1 от НК на основание осъществен
квалифициращ признак – „деецът се е представял за длъжностно лице – адвокат.“ При това
положение прокурорът дължи излагане на обосновка и аргументи защо приема, че адвокат е
длъжностно лице.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че макар не
всички доводи и оплаквания по протеста на прокурор от РП- Харманли да са необосновани и
лишени от основание, протестираното разпореждане на РС- Харманли като краен резултат ще
следва да с потвърди и делото да се върне на прокурора за изпълнение на дадените по настоящото
определение указания.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Определение без номер от разпоредително заседание от 30.06.2020
год. на РС- Харманли, постановено по Нохд № 129/2020 год. по описа на същия съд, с което по
реда на чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК е върнато делото на прокурора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7