Решение по дело №10586/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260084
Дата: 30 ноември 2023 г.
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20173110110586
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

… /30.11.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито  съдебно заседание проведено на  тридесет и първи октомври  две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

                                          Районен съдия: Даниела Павлова 

 

          при участието на секретаря Кичка И.  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10586  по описа на ВРС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е за делба във фазата по извършването. 

         С  решение № 260019/27.2.2023 г. съдът е извършил делбата на  недвижим имот, останал в наследство от Веселин И.Т.,***, починал на 08.11.2015 г., представляващ жилищно помещение апартамент № 614 - обособена част от работническо общежитие, находящо се в гр. Варна на ****, на шести етаж, с площ от 27,05 кв.м., състоящо се от входно антре, стая, тераса и сервизни помещения при граници: жилищно помещение № 613, зелени площи, жилищно помещение № 615 и коридор, заедно с 0,0049 кв.м. идеални части от избени помещения в сутерена с обща площ от 453,53 кв.м. и складово помещение на 15-ти терасовиден етаж с площ от 179,71 лв.м., както и 0,0049 идеални части, равняващи се на 13,66 кв.м. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място между съделители и при квоти:  1/6 /една шеста/ идеална част за К.С.И.,  1/6 /една шеста/ идеална част за П.С.И., 1/6 /една шеста/ идеална част за Д.Т.А.  и  3/6 /три шести/ идеални части за А.С.А., както и се е произнесъл по заявените и приети за разглеждане претенции по сметки.

        В производството във втора фаза на делбата съдът е приел   за разглеждане на основание чл.346 от ГПК  претенции  по сметки  на А.С.А. срещу съделителите К.С.И., П.С.И. и Д.Т.А. с искане всяка от съделителките да му заплати  съгласно наследствения й дял  увеличението с което  съделителят А. приживе на наследодателя си е спомогнал да се увеличи наследството, като е заплатил негов дълг, но не е бил възнаграден по друг начин. Съделителят А. моли след  като се пресметне това увеличение в негова полза  да му се заплати  в пари от насрещната страна,  на осн.чл. 12, ал. 2 ЗНасл следните суми по молбата:

1.До смъртта на наследодателя Веселин И.Т. наследникът А.А. е заплатил общо 4316 лв. за погасяване на негово задължение по усвоен и използван от него приживе кредит по Договор за кредит от 03.12.2013 г. сключен с Банка ДСК ЕАД. Претендира 1/6 част от всеки един от останалите съделители от общата сума 4316 лв. или  719, 33 лв. от всяка от съделителките. 

2.След смъртта на наследодателя Веселин И.Т. наследникът А.А. е  заплатил общо 2074,32 лв. за  погасяване на негово задължение по усвоен и използван от него приживе кредит по Договор за кредит от 03.12.2013 г. сключен с Банка ДСК ЕАД. Претендира 1/6 част от всеки един от останалите съделители от общата сума 2074, 32 лв. или  345, 72 лв. от всяка от съделителките. 

3.Претендира 1/6 част, а именно 191, 66 лв. от всеки един от останалите съделители от общата сума от 1150 лв., която сума А.А. е заплатил  във връзка с погребението на наследодателя Веселин И.Т. за поставяне на камък на гроба му;

4.Претендира 1/6 част, а именно 160, 41 лв. от всеки един от останалите съделители от общата сума от 962, 48 лв., която А.А.  е заплатил  за погасяване на непогасено задължение на наследодателя Веселин И.Т. по използвана от него приживе кредитна карта издадена от Пощенска банка, с юридическо име „Юробанк България" АД;

     В евентуалност, ако се приеме, че молбата по чл.12, ал.2 ЗН е неоснователна съделителят А.А. предявява  осъдителни претенции срещу съделителите К.С.И., П.С.И. и Д.Т.А. на осн.чл. 59 ЗЗД за заплащане съразмерно с дяловете им на  необходими разноски след откриване на наследството за посочените по-горе суми по т.1, 2, 3 и 4 на молбата.

      В евентуалност, ако се приеме, че молбата по чл.59 ЗЗД  е неоснователна предявява осъдителна претенция срещу съделителите К.С.И., П.С.И. и Д.Т.А. на осн.чл. чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за заплащане на посочените по-горе суми в т.1, 2, 3 и 4 по молбата.

       Ищците чрез процесуален представител оспорват  така предявените осъдителени претенции.  

       Съдът като взе предвид събраните доказателства, становищата на страните и въз основа на закона на осн.чл.235 ГПК намира за установено от фактическа  страна следното: 

       Между страните няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че  съделителят Антонов не е лице, което е наследник по закон,  тъй като същият е низходящ на  преживялата съпруга на наследодателя Веселин Т..

       Фактическия съств  на субективното право по чл. 12, ал.2 ЗН изисква да са налице следните кумулативно необходими елементи  за да се породи субективното право по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, а именно: приелият наследството наследник още приживе на наследодателя да е спомогнал за увеличаване на наследството имущество; увеличението на наследственото имущество трябва да съществува реално и да е налице към момента на откриване на наследството; и претендиращият сънаследник по смисъла на чл.12, ал. 2 ЗН да не е получил възнаграждение за приноса си в увеличаването на имуществото на наследодателя. По отношение на приноса по чл. 12, ал. 2 ЗН ирелевантни за него са направени от сънаследника след откриване на наследството подобрения или спестяване на разходи за наследствената маса, т.е. меродавен за възникването на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН е само вложеният от сънаследника принос приживе на наследодателя. По отношение на подобренията, извършените разходи, респ. спестяването на разходи за наследствената маса, направени след откриване на наследството, приложение намират общите правила за разноските съгласно разясненията, дадени в  ППВС № 6 от 1974 г. Увеличението на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН може да бъде резултат от вложени от наследника в наследственото имущество труд и средства, като увеличението следва да има ясен израз под някаква форма – имот, постройки, насаждения и други. Релевантно за увеличение на наследството е не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено имуществото на наследодателя – в този смисъл Решение № 1233 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4939/2007 г., I г. о. на ВКС, ГК. Законодателят не изброява изрично формите, в които следва да се изразява увеличението на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, но в правната доктрина и съдебната практика се приема, че се има предвид извършване на подобрения в имот на наследодателя посредством влагане на пари, труд, плащане на задължения, във връзка с осъществяването на подобренията и други. В този смисъл е постановено  решение № 237 от 18.02.2008 г. по гр. д. № 613/2007 г. на ВКС.                                           

      Съхраняването на наследственото имущество не може да се квалифицира като увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН, защото липсва нарастване на стойността на имуществото на наследодателя вследствие на вложен от сънаследника принос. В този смисъл решение № 217 от 12.03.2010 г. по гр. д. № 237/2009 г., III г.о. на ВКС.                                                                                                      На следващо място, изисква се увеличението на наследственото имущество да бъде налице към момента на откриване наследството – Решение № 721 от 05.11.2009 г. по гр. д. № 1890/2008 г., ВКС. Направени от сънаследника след откриване на наследството подобрения, извършени разходи, респ. спестяване на разходи за наследствената маса са ирелевантни и по  отношение на тези подобрения  намират приложение общите правила за разноските съгласно  ППВС № 6 от 1974 г.          

      Относно третия изискуем елемент от фактическия състав, обуславящ възникването на субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН е необходимо  претендиращият сънаследник да не е получил възнаграждение за приноса си в увеличаването на имуществото на наследодателя. Налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика, че допринеслият наследник следва да не е бил възнаграден по друг начин, т.е. да не е облагодетелстван от наследодателя посредством дарение, завещание, ползване на имота за определено време или под някаква друга форма /така Решение № 248 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о. на ВКС, ГК; Решение № 70 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 304/2009 г., II г. о. на ВКС, ГК; Решение № 148 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 3243/2008 г., III г. о. на ВКС, ГК./ 

               По иск с пр.осн. чл.61, ал.1 ЗЗД съсобствениците отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им. Следователно отговорността им се ограничава до по – малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. В този смисъл Решение № 487 от 30.11.2011 година на ВКС  по гражданско дело № 1503/2010 година, I г.о., ГК. Под обогатяване се има предвид увеличената стойност на имота. При определяне увеличената стойност на имота следва да се имат предвид разясненията, дадени с т.II, 6 на ППВС № 6/1974 година като има изискване   да се изследва каква е била цената на имота без подобренията и каква е тя след подобренията, към момента на разглеждане на делото.  В този смисъл е постановено Решение на ВКС по гражданско дело № 1072/2010 година, I г.о., съгласно което са допустими само онези искания по сметки, които имат връзка с делбата на наследството. Всички последващи откриването на наследството парични отношения между съделителите нямат връзка с делената съсобственост и подобни претенции подлежат на разглеждане в отделен процес /решение по ч.гр.д. № 2105/2008 г. на ВКС, четвърто ГО.

            Съдът като съобрази твърденията в молбата и искането по заявените осъдителни претенции, намира, че така предявените в условие на евентуално съединяване  осъдителни искови претенции следва да се квалифицират като такива на осн.чл.59 ЗЗД. Същата разпоредба сочи, че  всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

           В случая се претендира от наследниците заплащането на суми, които са заплатени само от един наследник за погасяване на задължения на наследодателя към трето лице - кредитор  за усвоени приживе от наследодателя суми по два договора за банков кредит от 03.12.2013 г. с кредитор Банка ДСК ЕАД и  по договор за кредитна карта с кредитор Юробанк България АД.

         От удостоверение, издадено от Банка ДСК ЕАД, изх.№ 5260/20.11.2017 г. се установява, че за периода от 03.12.2013 г. до 03.12.2016 г. А.А. е внесъл по сметката на Веселин Т. посочени суми, без  да  е посочено основанието на което същите са внесени. В приложените операционни бележки за транзакция е посочен вносител Парашкева Жекова А. и  вносител А.А..

        Исковата претенция обхваща период както преди смъртта, така и след смъртта на наследодателя Веселин Т.. От събраните  доказателства по делото не се установява какъв е произхода на средствата, както и че същите суми са внасяни от А. на лично основание или същите са внасяни  за погасяване на задължение на неговата майка в качеството й на наследник – преживяла съпруга на наследодателя. Съдът приема, че така предявения иск е неоснователен и следва да го отхвърли.

       По отношение на извършените плащания  за  разходи за изработване на надгробен паметник на наследодателя,  съдът намира, че това  плащане представлява изпълнение на нравствен дълг на наследника по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД.

      Съгласно ППВС №1/1979 г. съзнателното изпълнение на един нравствен дълг съставлява основание за това, поради което връщането му не може да се претендира, като нормата не намира приложение когато за едно лице съществува законово задължение да изпълни нещо, а задължението е изпълнено от друго незадължено лице. Разходите за погребение обичайно се поемат от най-близкия по ред роднина. В настоящия  случай същите са заплатени от лице, което няма родствена връзка с наследодателя, доколкото А. е наследник на преживялата съпруга на наследодателя, а ответниците по молбата са  наследници от втора степен по съребрена линия. За съделителя Антонов не е било налице законово задължение, но доколкото неговата майка е била съпруга на наследодателя следва да се приеме, че нейният син е изпълнил един нравствен дълг.  По изложените съображения, съдът намира, че приетата за разглеждане  претенция  е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

           Мотивиран от изложеното,  съдът

 

Р Е Ш И:

   

           ОТХВЪРЛЯ  иска на А.С.  А., ЕГН ********** срещу К.С.И., ЕГН ********** за заплащане на сумата 719,33 лева  за погасяване на задължение в общ размер на 4316.00 лева по усвоен от наследодателя Веселин И.Т. заем по Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД, която сума съответства на притежавания от съделителката  наследствен дял в размер на  1/6 част – иск по чл.12, ал.2 ЗН;     за заплащане на  сумата 345.72 лева за  погасяване на  задължение в общ размер на 2074.32 лева по усвоен от наследодателя Веселин И.Т.  Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД, на сумата  160.41 лева за погасяване на  задължение на наследодателя Веселин И.Т. по Договор за  кредитна карта в размер на 962.48 лева, издадена от Пощенска банка, с юридическо име „Юробанк България" АД и на сумата  191, 66 лева като част от  заплатената от А.А. сума в размер на 1150.00 лева за изработване на надгробен паметник на наследодателя Веселин И.Т., които суми съответстват на притежавания от съделителката  наследствен дял в размер на  1/6 част и с които  ответницата се е  обогатила, а ищецът е обеднял – иск по чл. 59 ЗЗД.

             ОТХВЪРЛЯ  иска на  А.С.  А., ЕГН ********** срещу П.С.И.,  ЕГН **********  за заплащане на сумата 719,33 лева  за погасяване на задължение в общ размер на 4316.00 лева по усвоен от наследодателя Веселин И.Т. заем по Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД, която сума съответства на притежавания от съделителката  наследствен дял в размер на  1/6 част – иск по чл.12, ал.2 ЗН;     за заплащане на  сумата 345.72 лева за  погасяване на  задължение в общ размер на 2074.32 лева по усвоен от наследодателя Веселин И.Т.  Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД,  на сумата  160.41 лева за погасяване на  задължение на наследодателя Веселин И.Т. по Договор за  кредитна карта в размер на 962.48 лева, издадена от Пощенска банка, с юридическо име „Юробанк България" АД и на сумата  191, 66 лева като част от  заплатената от А.А. сума в размер на 1150.00 лева за изработване на надгробен паметник на наследодателя Веселин И.Т., които суми съответстват на притежавания от съделителката  наследствен дял в размер на  1/6 част и с които  ответницата се е  обогатила, а ищецът е обеднял – иск по чл. 59 ЗЗД.

          ОТХВЪРЛЯ  иска на А.С.  А., ЕГН ********** срещу Д.Т.А., ЕГН **********  за заплащане на сумата 719,33 лева  за погасяване на задължение в общ размер на 4316.00 лева по усвоен от наследодателя Веселин И.Т. заем по Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД, която сума съответства на притежавания от съделителката  наследствен дял в размер на  1/6 част – иск по чл.12, ал.2 ЗН;     за заплащане на  сумата  345.72 лева за  погасяване на  задължение в общ размер на 2074.32 лева по усвоен от наследодателя Веселин И.Т.  Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД, на сумата  160.41 лева за погасяване на  задължение на наследодателя Веселин И.Т. по Договор за  кредитна карта в размер на 962.48 лева, издадена от Пощенска банка, с юридическо име „Юробанк България" АД и на сумата  191, 66 лева като част от  заплатената от А.А. сума в размер на 1150.00 лева за изработване на надгробен паметник на наследодателя Веселин И.Т., които суми съответстват на притежавания от съделителката  наследствен дял в размер на  1/6 част и с които  ответницата се е  обогатила, а ищецът е обеднял – иск по чл. 59 ЗЗД.

 

          Решението  подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС  в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

                                                     Районен съдия: