РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. П., 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230100829 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „И.Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Б.“ №
*, ап. 1* ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и ответницата (в
качеството й на кредитополучател) е бил сключен Договор за предоставяне на кредит
от разстояние с № *** от 26.05.2020 г. Поддържа, че по силата на тази сделка е
предоставил на ответната страна сумата от 700 лв., която е следвало да бъде върната,
ведно с уговорена възнаградителна лихва. Заявява, че крайният падеж на договора е
настъпил на 25.07.2020 г., но кредитополучателят не е погасил дължимите суми, а е
извършил само частично плащане от 50 лв. Изтъква, че по този начин е била погасена
част от главницата. Счита, че понастоящем дългът, произтичащ от описаното кредитно
правоотношение, възлиза на: 650 лв. – неплатена главница; 34,65 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва, отнасяща се за периода от 26.05.2020 г. до 25.07.2020 г., и
44,60 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата, за времевия отрязък от
25.07.2020 г. до 28.03.2021 г. Сочи, че за визираните вземания е била издадена заповед
по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение. Затова иска постановяване на
съдебно решение, с което тяхното съществуване да бъде признато за установено.
Претендира и съдебни разноски.
Ответницата М. Д. Т., с адрес в гр. П., ул. „П.Д.“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН
**********, оспорва ищцовите претенции, релевирайки доводи, че: условията по
кредитния договор, касаещи възнаградителната лихва, били различни от онези,
твърдени от ищеца; кредитодателят не я е уведомил, че е допуснала нарушение по
сделката; сумата, която е платила доброволно, е трябвало да бъде отнесена за
погасяване не само на главното задължение, но и на лихвеното такова.
1
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
1.1.) Предмет на разглеждане са обективно (кумулативно) съединени
установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 6 ЗПФУР – за сумата от 650 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние с № *** от 26.05.2020 г., сключен между ищеца (като кредитодател) и
ответницата (като кредитополучател), ведно със законната лихва, считано от
06.04.2021 г. до погасяването;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 6 ЗПФУР – за сумата от 34,65 лв.,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за периода от
26.05.2020 г. до 25.07.2020 г., и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
– за сумата от 44,60 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата, за времевия диапазон от 25.07.2020 г. до 28.03.2021 г.
1.2.) Тези вземания попадат в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 8799 от 06.04.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 509/21 г. на Районен съд – гр. П..
1.3.) Срещу цитираната заповед, в рамките на 1-месечния срок по чл. 414 ГПК, е
депозирано възражение от страна на настоящата ответница, имаща качеството на
длъжник. По тази причина ищецът (като заявител в заповедната процедура) е предявил
разглежданите установителни претенции относно съществуването в нейната правна
сфера на оспорените вземания.
1.4.) Ето защо и обсегът на сегашното дело включва проверка на предпоставките
от фактическите състави, пораждащи търсените задължения, и съобразяването им на
фона на установените обстоятелства и приложимия закон.
2. Фактически и правни изводи по съществото на спора:
2.1.) Уважаването на исковите претенции, поставени за решаване, е
детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки:
- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено
между ищеца и ответницата по силата на процесния договор за кредит от разстояние,
по силата на който първият има качеството на кредитодател, а втората – на
кредитополучател; 2/ реално предоставяне на кредитната сума от кредитодателя в
полза на кредитополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане и 4/
непогасяване на задължението.
- За договорната лихва – 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и
кредитополучателя, в рамките на кредитния договор, за дължимост на възнаградителна
лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на задължението за изплащането й
3/ неизпълнение на последното.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
задължение.
2.2.) С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест
в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът следва да установи
положителните предпоставки по всеки от исковете, а ако това бъде сторено,
ответницата трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.
2
2.3.) Тъй като разглежданият казус се отнася до кредитен договор, сключен от
разстояние, съгласно ЗПФУР, е нужно да се отчете, че:
- За изявленията по сключването на такъв вид кредитен договор, по
аргумент от чл. 18, ал. 2 ЗПФУР, се прилагат правилата на ЗЕДЕУУ (чл. 2 и сл. от с. з.).
- Ищецът, по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, е ангажирал доказателства
за кредитния договор, сключен с ответницата, на който се позовава, представяйки
копие от него и от общите му условия.
- Релевантна доказателствена информация за обсъжданото обстоятелство се
съдържа и в приложената към исковата молба разпечатка от електронна
кореспонденция между страните, свързана с постигането на сделката, която не е
оспорена от ответницата.
- От значение в коментирания аспект е и справката, ведно с копие на
разписка, постъпили при условията на чл. 192 ГПК от третото за делото лице „Изипей“
АД (доставчик на платежни услуги за парични преводи). Видно е от тези документи, че
на 26.05.2020 г. ответницата е получила от ищеца паричен превод от 700 лв., за който е
упоменато, че е по процесния договор. Същевременно самата разписка е подписана за
ответната страна, а тя не е оспорила подписа си в нея.
- Ето защо и трябва да се приемат за доказани фактите по сключването на
сделката и изпълнението на задължението на ищцовото дружество (кредитодател) за
реалното предоставяне на кредитната сума в полза на ответницата (кредитополучател).
2.4.) От съдържанието на договора и на общите му условия се изясняват и
неговите базови параметри, а именно:
- главница – 700 лв.;
- фиксиран годишен лихвен процент – 40,15 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 734,65 лв., от което следва, че размерът на последната е бил уговорен на 34,65
лв.;
- срок – 60 дни;
- погасяване – чрез 2 броя месечни погасителни вноски, едната от които е
на стойност 373,10 лв. и е платима на 25.06.2020 г., а другата – на стойност 361,55 лв.,
платима на 25.07.2020 г., когато настъпва и крайният падеж на кредита.
2.5.) Между страните няма спор, че единственото плащане, което ответницата е
направила по договора, възлиза на 50 лв., с която сума ищецът е прихванал част от
главницата.
2.6.) Липсват данни за съществуването на други юридически факти с
правопогасителен ефект досежно претендираните вземания.
2.7.) В контекста на горното се налагат финалните констатации, че:
- Сключването на сделката и реалното усвояване на кредита от
кредитополучателя насочват към доказаност на основанието на исковете за главницата
и за договорната лихва. Оплакването на ответницата, че уговорените условия на
възнаградителната лихва били други е лишено от конкретика, поради което и няма как
да получи нарочен отговор. Не е основателно и възражението й за нуждата да бъде
уведомена от кредитодателя, че нарушава договорните си задължения, доколкото
възникването на търсените вземания не е в зависимост от такова обстоятелство.
- По повод прихващането на доброволното изпълнение от 50 лв., което
ищецът е приспаднал само от главното задължение, е необходимо да се подчертае, че
тук приложима е разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според която при недостатъчност
на изпълнението за покриване на целия дълг, редът на погасяването е: разноски, лихви
и главница. Този нормативен регламент е ориентиран към интереса на кредитора –
3
главницата да се погаси последна, за да продължи да се олихвява, както и заради по-
кратка погасителна давност за лихвите по чл. 111, б. „в“, предл. 2 ЗЗД (вж. мотивите
към т. 1 от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/17 г., ОСГТК на
ВКС). Щом като в случая кредиторът се е отказал от тази му привилегия, длъжникът
не може да иска обратното, а и няма интерес от подобно нещо.
- Поради допуснатата забава в изплащането на задължението по
главницата, се дължи и мораторната лихва. Нейният размер за търсения период се
равнява на претендирания такъв. Той е проверен от съда, при условията на чл. 162
ГПК, посредством изчислителен софтуер, достъпен в интернет, на адрес www.nra.bg.
- Така и трите предявени иска подлежат на уважаване.
3. Относно съдебните разноски:
3.1.) Изходът от делото дава право на съдебни разноски само на ищцовата
страна (чл. 78, ал. 1 ГПК).
3.2.) Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
3.3.) Конкретните разноски, полагащи се на ищцовото дружество, са:
- 62,44 лв. – общ размер за заповедната процедура, определен при отчитане
на обстоятелството, че там е било заявено и вземане за неустойка (от 146,64 лв.), за
което не е бил предявен установителен иск, както и на основата на: 25 лв. – заплатена
държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, и
- 225 лв. – общ размер за исковото производство, формиран на база: 125 лв.
– заплатена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от посочената наредба.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че М. Д. Т., с
адрес в гр. П., ул. „П.Д.“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН **********, дължи на „И.Ф.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Б.“ № *, ап. *, ЕИК ***, следните
суми, включени в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
8799 от 06.04.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 509/21 г. на Районен съд – гр. П., а
именно:
- 650 лв., представляваща неплатена главница по Договор за предоставяне
на кредит от разстояние с № *** от 26.05.2020 г., сключен между „И.Ф.“ ЕООД (като
кредитодател) и М. Д. Т. (като кредитополучател), ведно със законната лихва,
считано от 06.04.2021 г. до погасяването;
- 34,65 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва по кредита,
дължима за периода от 26.05.2020 г. до 25.07.2020 г., и
- 44,60 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата,
за времевия отрязък от 25.07.2020 г. до 28.03.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Д. Т., с адрес в гр. П., ул. „П.Д.“
№ *, ет. *, ап. *, ЕГН **********, да заплати на „И.Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес
4
на управление в гр. С., ул. „Б.“ № *, ап. *, ЕИК ***, съдебни разноски, както следва:
- 62,44 лв., представляваща общ размер на разноските, дължими за
заповедното производство (ч. гр. д. № 509/21 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 225 лв., представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото
производство (гр. д. № 829/21 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5