РЕШЕНИЕ
Номер 260141 25.11 Година 2020
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, ХVIIІ състав
На десети ноември,
2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Милена Левашка
като разгледа докладваното от Съдия Стойчев т. дело номер
347 по описа за 2019 година намери за установено следното:
Предявените
първоначални искове са с правна квалификация по чл.92,ал.1 от ЗЗД,а предявените
насрещни искове са с правна квалификация по чл.79,ал.1 във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Булфарма“ООД твърди,че
между него и ответника „Термосист“ЕООД е сключен договор за строителство от
03.04.2018 г.,съгласно който ищецът в качеството си на главен изпълнител
възложил на ответника в качеството му на изпълнител,а последния от своя страна
е приело срещу заплащане и в срок да изпълни СМР и доставки по част
ОВиК,съгласно чл.1-ви от договора,упоменати подробно по вид,количество и
единични цени в Приложение №1 и Оферта,неразделна част от договора,свързани с
изпълнението на описания в ИМ обект.Твърди,че според чл.4 от договора,крайният
срок за изпълнение на договорените СМР бил най-късно до 20.07.2018 г.С анекс №1
от 30.04.2018 г. били извършени някои изменения,след което и съгласно чл.7 от
анекса,стойността на договора възлиза на 467 880,18 лв. без ДДС,като бил
променен и начина на плащане в чл.9,който придобил описаното в ИМ съдържание.
В
исковата молба се описват още и плащанията,които ищецът твърди,че е извършил в
полза на ответника в изпълнение на процесния договор и които са станали
изискуеми.Твърди,че е изпълнил всички задължения по договора,но
ответникът,въпреки че крайния срок за изпълнение на договора-20.07.2018 г., е
изтекъл,не е изпълнил своите задължения,като към момента на подаване на ИМ няма
подписан нито един протокол обр.19 за
изпълнена и предадена работа и такава не била извършена и предадена от
ответника.
В
продължение на гореизложеното,ищецът твърди,че чл.69 от договора предвижда в
случаите,когато подизпълнителят не спази срока за изпълнение,съобразно
изискванията на чл.3 и чл.4 от договора,да заплати неустойка на гл. изпълнител
в размер на 9,35 % от стойността на забавения етап за всеки календарен ден от
забавата.И още било уговорено в чл.72 от договора,че ако подизпълнителят забави
изпълнението с повече от 15 календарни дни от съответен етап,съгласно чл.4 от
договора,същият дължи освен посочените по-горе и неустойка в размер на 5 % от
стойността на договора.
Предвид
горните твърдения,ищецът поддържа,че ответникът му дължи следните
неустойки,като заявява,че ги претендира до 26.12.2018 г.,а именно:
-По
чл.69 от договора-сумата от 312 450,39 лв. неустойка върху цялата стойност
на договора,тъй като той не е изпълнен и приет в нито един етап;
По
чл.72 от договора-сумата от 28 072,81 лв. неустойка.
И
като твърди,че ответникът не му е заплатил дължимите неустойки до момента на
подаване на ИМ пред съда,ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
горните суми,представляващи дължими неустойки по чл.69 и чл.72 от сключения
между страните договор за строителство.
Ответникът
е подал в законния срок отговор на ИМ,с който оспорва иска изцяло.Оспорва
твърдението в ИМ,че не е изпълнил задълженията си по договора за строителство
от 03.04.2018 г.Твърди обратното-че е изпълнил изцяло задълженията си и че това
е станало преди датата на предявяване на иска.Оспорва и твърдението на ищеца,че
е налице виновна забава за изпълнение по договора от страна на
„Термосист“ЕООД,като заявява,че забавата в изпълнението на договора се дължи
изцяло на поведението на ищеца-липса на съдействие от негова страна,без което
изпълнението на СМР от страна на ответника не е било възможно /неосигуряване на
условия за работа,на график за извършване на дейностите,на постоянно
електрическо захранване на обекта и т.н.,а също и многократно извършване на
промени по проекта от страна на ищеца,вкл. и след договорения краен срок за
изпълнение.
Позовава
се и на нищожност на клаузите за неустойка поради противоречието им с добрите
нрави.Наред с това счита,че неустойките по чл.69 и чл.72 от договора не могат
да бъдат кумулирани.Подробни обстоятелства и аргументи във връзка с тези
възражения ответникът излага в отговора на исковата молба.
Ищецът
е подал допълнителна ИМ,с която потвърждава заявеното в ИМ,че ответното
дружество не е изпълнило задълженията си по договора за строителство и описва
конкретните задължения на ответника,които са останали неизпълнени в уговорените
срокове.Заявява наред с това,че винаги е съдействал на ответника,за да може той
да изпълни задълженията си в срок.В тази връзка ищецът оспорва като неверни
твърденията,направени в отговора на ИМ,че е била налице липса на съдействие от
страна на ищеца за изпълнение на СМР,изразяваща се в неосигуряване на условия
за работа,график за извършване на дейностите и т.н.Оспорва и твърдението,че в
обекта са липсвали стени,на които да бъдат монтирани климатичните тела,ката
заявява,че ответникът през целия срок на договора не го е уведомявал за наличие
на такова обстоятелство.Излага доводи и срещу другите поддържани от ответника
твърдения за неоказано от ищеца съдействие за изпълнението на работата.Счита за
неоснователно твърдението на ответника,че забавата се дължи на правени от ищеца
изменения в първоначалния проект.Оспорва и твърдението,че срокът за изпълнение
на договора е удължен по съгласие на страните до края на м. ноември 2018 г,като
поддържа,че такива договорки между страните не са постигани,нито подписвани.
Оспорва
и твърдението,че „Булфарма“ООД не е изпълнило задължението си по чл.50 от
договора да посочи лице,което да бъде обучено и на което да бъде предадено
управлението на системите.Твърди,че до крайния срок за изпълнение ответното
дружество не е било доставило и монтирало системите на обекта,поради което обучение
и предаване е било невъзможно по негова вина.Наред с това твърди,че ответника
дори не е поискал посочване на такова лице.
В
отговора на допълнителната ИМ ответникът заявява,че поддържа всички твърдения и
възражения,както и доказателствени искания,направени с отговора на ИМ.Излага и
становище по твърденията и възраженията,направени от ищеца в допълнителната
ИМ.Твърди,че срокът за доставяне на машините е спазен от него страна,въпреки
закъснението и уточненията от страна на ищеца,за което е подписан анекс №1 към
договора.Излага конкретни обстоятелства в тази насока.
Поддържа
и довода,че актове обр.19 и актове за скрити работи не се съставят за
дейностите,възложени с процесния договор,както и че за съставянето на
предавателни протоколи е било необходимо съдействието на ищеца,а същият не
уведомил ответното дружество нито за съставяне на акт обр.19,нито за
назначаване на комисия за провеждане на 72-часови проби.Излага в допълнителния
си отговор и съображения по отношение на необходимостта от съобразяване на инструкциите
за монтаж на производителя.Счита за неоснователно твърдението на ищеца за
осигурено електрическо захранване,както и възражението му за липса на изменения
на първоначалния проект.По отношение на твърдението на ищеца,че на ответника е
била предадена проектната документация,последният поддържа,че му е предадена
само техническа фаза на проекта,но не и работна фаза,в която се съдържали
работни детайли и чертежи,необходими за изпълнението.Намира за неоснователно и
възражението на дружеството-ищец за липса на уговорки за удължаване срока на
изпълнение на договора.Твърди,че този срок е удължен по реда,предвиден в чл.85
от договора и че е постигнато съгласие между страните за продължаване на срока
поне до края на м. ноември 2018 г.
От
своя страна ответникът е подал насрещна искова молба от 11.09.2019 г.,с която
предявява насрещен осъдителен иск срещу „Булфарма“ООД.
Твърди
се,че съгласно чл.9.2.б „б“ от договора
за строителство,“Булфарма“ООД дължи на „Термосист“ЕООД плащане на 30 % от
сумата по чл.9.2. /в общ размер на 136 265,03 лв. без ДДС/,представляваща 40
879,51 лв. бе ДДС или 49 055,41 лв. с ДДС,в -дневен срок след успeшно провеждане на 72-масови проби на инсталациите и
подписан приемо-предавателен протокол между страните.Твърди,че такива проби
били проведени и инсталациите били предадени на дружеството-ищец /и ответник по
насрещния иск/,но същото не извършил плащане на горното основание,нито уведомил
ищеца по насрещния иск за съставянето на акт обр.15 и за издаването на
разрешение за ползване на обекта.Последното обаче не изключвало задължението за
плащане на сумата от 40 879,51 лв. без ДДС,дължима съгласно чл.9.2.,б.“в“ от
договора,а това задължение останало неизпълнено.
Твърди
се още в насрещната ИМ,че в хода на изпълнение на договора,“Булфарма“ООД
неколкократно изменяло първоначалния проект,подлежащ на изпълнение от ищеца по
насрещния иск.Описва фактически обстоятелства във връзка с така твърдяното
изменение на проекта и в частност-имейлите,с които ищецът /ответник по
насрещния иск/ е правил искане за изменение на проекта,а твърди още,че с имейл
от 14.11.2018 г. същият чрез г-н Н.М.възложил на „Термосист“ЕООД допълнителен
монтаж на противопожарни клапи на въздухоотводите в коридора на болничния етаж
кота +6,5 м. при ос 10 на фугата между двете сгради.За допълнително възложените
работи ответникът по насрещния иск изпратил на ищеца по същия иск оферти и
количествено-стойностни сметки.“Термосист“ЕООД изпълнило така възложените му
допълнителни работи и твърди,че за тях възложителят „Булфарма“ООД му дължи
сумата от общо 17 683,76 лв. над първоначално уговорената цена по
договора,която не била платена и за която ищецът по насрещния иск твърди,че се
формира от стойността на описаните в
насрещната ИМ изпълнени допълнителен доставки и работи,които били приети от
„Булфарма“ООД с акт 15 за обекта.
При
горните твърдения ищецът по насрещния иск „Термосист“ЕООД /ответник по делото/
моли ответника по този иск „Булфарма“ООД /ищец по първоначалните искове/ да му
заплати сумата от общо 66 739,17 лв.,от които 49 055,41 лв.,дължими суми
съгласно чл.9.2.,б.“в“ от договор за строителство от 03.04.2018 г. и 17 683,76
лв.,представляваща допълнително възложени и изпълнени от „Термосист“ЕООД
доставки и работи по същия договор за строителство,ведно със законната лихва
върху посочените суми от 03.01.2019 г. до 09.09.2019 г. в общ размер на 4
634,66 лв.,както и законна лихва върху тези суми,считано от датата на
предявяване на иска до окончателното им плащане.
От
„Булфарма“ООД в качеството му на ответник по насрещния иск е подаден отговор на
насрещната ИМ,с който заявява,че насрещните искове са неоснователни.Относно
иска за заплащане на 49 055,41 лв.
ответникът по насрещния иск поддържа,че тази сума не е изискуема,защото за
заплащането й е необходимо да са се осъществили две кумулативни предпоставки-да
са проведени 72-часови проби и да е подписан окончателен приемо-предавателен
протокол между страните,съгласно чл.5 от договора,а в случая такъв протокол не
е подписан и това било по вина на ищеца по насрещния иск.
Относно
иска за заплащане на сумата от 17 683,76 лв. ответникът по насрещната ИМ
заявява,че от негова страна е била потвърдена и приета само оферта №016 от
29.08.2018 г. за сумата от 10 366,97 лв. с ДДС,а офертите за останалите
претендирани СМР не са били приети.Наред с това заявява,че оспорва изпълнението
на СМР и по приетата оферта в посочените от ищеца по насрещния иск количества.
В
случай,че съдът приеме насрещните искови претенции за основателни,ответникът по
насрещния иск „Булфарма“ООД заявява,че прави възражение за прихващане на тези
суми със задължението на „Термосист“ЕООД към „Булфарма“ООД за дължима договорна
неустойка в размер на 340 523,20 лв. по договора за строителство от 03.04.2018
г. /предмет на основния иск/ до размера на по-малката от двете суми.
От
„Термосист“ЕООД е депозирана допълнителна насрещна ИМ,в която излага
контрааргументи на поддържаните възражения в отговора на насрещната ИМ,като
счита същите възражения за неоснователни.
И най-накрая,от „Булфарма“ООД е
подаден отговор на допълнителната насрещна ИМ,в който се поддържат заявените в
първия отговор възражения срещу насрещните искови претенции и същите отново се
оспорват от ответника по тези искове.
Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 с., като обсъди обстоятелствата по делото
и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Установява
се, че между страните е възникнало правоотношение на
03.04.2018 г., съгласно което ищецът, в качеството си на главен изпълнител,
възложил на ответника, в качеството му на подизпълнител, а последният от своя
страна е приел срещу заплащане и в срок да изпълни СМР и доставки по част ОВиК,
съгласно чл.1 от договора, упоменати подробно по вид, количество и единични
цени в Приложение №1 и Оферта, неразделна част от договора, свързани с
изпълнението на описания в ИМ обект. В договорът, според съдържанието на чл.4, крайният
срок за изпълнение на договорените СМР бил най-късно до 20.07.2018 г. С анекс
№1 от 30.04.2018 г. са извършени някои изменения, след което и съгласно чл.7 от
анекса, стойността на договора възлиза на 467 880,18 лв. без ДДС, като е
променен и начина на плащане в чл.9.
Съдът намира, че съобразно
становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства, е очевидно
установено по делото, че поетите от ответника за извършване СМР не са били
осъществени до посочения като краен срок в сделката ден, а именно 20.07.2018г.
По делото е спорно дали ответникът е в забава или е налице забава на кредитора,
освобождаваща длъжника от собствената му
забава, каквито са твърденията на подизпълнителя.
По делото ответникът в подкрепа
на своята теза е представил разменена електронна кореспонденция, която не е
оспорена от ищеца, като изрично в ДИМ главният изпълнител се е позовал на нея.
Т.е. за съда е несъмнено установено по делото, че представените от
подизпълнителят електронни писма касаят процесното правоотношение и са изходящи
от лица оторизирани да волеизявяват от името и за сметка на дружествата. И най-
беглият прочит на кореспонденцията несъмнено установява, че по делото се
доказва от ответника обстоятелството, че са налице обективни предпоставки,
които са препятствали завършването от него в сроковете визирани в сделката на
поетите с договора СМР. Това е така, тъй като с писмо от 14 юни ищецът е
уведомил ответника, че поради промяна в предназначението в строящия се обект се
налагат посочени в писмото промени. Инициира се от главният изпълнител промяна,
която има за последица изготвяне на нова оферта и промяна цената на договора. В
същия дух е и писмото от 31.07.2018г., както и това от 17.08.2018г. и от
29.08.2018г. Т.е. очевидно се установява, че по почин на ищеца е настъпило
изменение на предназначенията на някои помещения, което ще доведе до корекции
на предвидените СМР, както и до извършването на нови такива. Т.е. по делото се
изяснява, че на практика ищецът е имал поведение, което е препятствало
окончателното изпълнение на обекта от
страна на ответника. Дори да се
вземе предвид само елекронното писмо от 26.10.2018г. се установява, че е налице
изменение на първичното правоотношение по почин на ищеца.
На следващо място следва да се
уточни и обстоятелството, че голямата част от разменената кореспонденция касае
период след изтичане на окончателния срок на договора. Въпреки това във
волеизявленията на ищеца няма и намек за обстоятелството, че ответникът е в
забава. Изрично в писмото на подизпълнителя от 02.11.2018г. се твърди, че на
проведена среща е удължен срока за изпълнение до ноември 2018г. Действително
това е волеизявление на длъжника, което е едностранно, но съдът го тълкува в
унисон с цялата развила се кореспонденция между страните. Очевидно е, че
нейното съдържание обосновават извода на мълчаливо приемане от страна на
главния изпълнител на продължаване на сроковете, при липсата на някакви изрични
възражения от страна на ищеца в изпратените писма към момента когато
подизпълнителят е бил в забава. Т.е. съдът намира, че съдържанието на писмата
от ищеца, обективира едно неглижиране забавата на ответника. Вярно е, както
сочи ищеца в ДИМ, че в чл.84 от сделката е обективирано правило, че изменението
на правоотношението става само писмено, но съдът тълкува волеизявленията и
доказателствата в аспекта на приемане от страна на ищеца на обстоятелството, че
е налице забава на подизпълнителя. По повод на съдържанието на писмото на
ТЕРМОСИСТ ЕООД от 02.11.2018г. ищецът не представи по делото никакви
доказателства, че се е противопоставил на твърденията на длъжника и счита, че
същият е в забава. Ако ищецът е считал, че след 20.07.2018г. ще приема
изпълнението за забавено, то това би следвало да бъде обективирано по някакъв
начин, или най – малкото преди исковата молба, не би следвало да има
волеизявления, които очевидно неглижират забавата. Напротив, по делото няма
никакви данни, че ищецът е считал, че ответникът е в забава, като такива
твърдения се появяват за първи път в исковата молба, както и в писма от април
2019г., когато очевидно вече обекта е завършен. Дотогава в разменената
кореспонденция БУЛФАРМА ООД очевидно се
съгласява със сложилото се статукво на отлагане на окончателното изпълнение във
времето. Това поведение на главния изпълнител, според настоящият състав на
съда, неглижира забавата на ответника и дори и да е било налице закъснение
кредиторът се е съгласил с него и по – късно не може да се позове на наличното
забавяне.
На следващо място разменената
кореспонденция между страните прави възможен извода за приложение на чл.81,
ал.1 от ЗЗД, тъй като съдът намира, че невъзможността за изпълнението не е
изцяло по негова вина, поради факта че е налице изменение на част от
предвидените за изпълнение СМР. По почин на кредитора правоотношението е било
изменено, както и допълнено с допълнителни СМР, което очевидно е препятствало
спазването на сроковете от ТЕРМОСИСТ ЕООД. Аналогични данни се съдържат и в
показанията на разпитания по делото свидетел на ответника П.Б.. Независимо, че
се установява, че свидетелят работи при ответното дружество съдът счита, че
следва да кредитира показанията му относно посочените обстоятелства, тъй като
същите се подкрепят и от събрания по делото писмен доказателствен материал.
На следващо място ответникът е
възразил по повод на факти изпълващи съдържанието на чл.95 от ЗЗД, които съдът
също намира за основателни. Счита се от ответника, че е налице забава на
кредитора поради липса на осигурени условия на обекта, а именно липсата на постоянно
елктрозахранване, което е възпрепятствало пускането на системата и извършването
на проби. По този повод в първото
заключение на вещо лице Ш., което съдът изцяло кредитира , посочено, че при поискана справка от
представител на Инвеститора, беше установено, че електрозахранването на
сградата е прието и въведено в експлоатация, чрез самостоятелен трафопост с
разрешение за въвеждане в експлоатация №1509/11.12.2018г., следователно протоколът за извършена 72-часова проба на отоплителната,
вентилационна и климатични системи в обекта трябва да бъде съставен след тази
дата. Съобразно изискванията на производителя на климатичните
системи ДАЙКНИН, както и множество други, пускането в действие на системите
трябва да се извършва след осигуряване на постоянно електрозахранване,
придружено с необходимите протоколи от независима лаборатория. В противен
случай производителите не се обвързват с гаранционни условия.
Съобразно
изискванията на НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. - протокол за проведена 72- часова
проба при експлоатационни
условия се
съставя от комисия, назначена със заповед на възложителя; протоколът се съставя
в случаите, когато се изисква съгласно действащата нормативна уредба. Изрично е
упоменато, че акта се съставя при експлоатационни
условия, съответно при наличие на постоянно електрозахранване на
обекта. Видно от разрешението за
въвеждане в експлоатация, 72- часовите проби, както и протоколът не могат да
бъдат изготвени преди дата 11.12.2018г. Дори наличието само на това
обстоятелство по делото прави възможен еднозначния извод, че ответникът, по
независещи от него причини, не е могъл да предаде обекта в завършен вид готов
за експлоатация на главния изпълнител съобразно съдържанието на договора.
Очевидно е налице забава на кредитора, а именно не е осигурено на обекта
постоянно електрозахранване, като поради това и следва да се счита, че
длъжникът е освободен от собствената си забава. Ищецът дори и не твърди, че е
било налице постоянно електрозахранване към момента на изтичане на договора,
като се посочва, че е имало на обекта трифазен ток. Това изявление направено от
главния изпълнител в ДИМ се тълкува от съда, като признание, че е налице
временно захранване. При това положение и дори ТЕРМОСИСТ ЕООД да е извършвало
СМР в унисон с договора все пак същият е нямало как да бъде изпълнен в срок по
вина на БУЛФАРМА ООД. По повод твърденията
на ищеца следва да се уточни, че дори и да е било възможно да се монтират
вътрешни тела и при наличие на временно електрозахранване, това по същество не
прави възможен извода, че ответникът е бил във възможност да извърши
изпълнението във визирания в сделката срок за това. По отношение на възражението
по чл.95 от ЗЗД относно състоянието на обекта следва да се посочи, че същото е
недоказано от ответника. По делото няма доказателства за това, че са липсвали
стени и мазилки, за да се монтират вътрешните тела на климатичните системи.
Вещото лице е облегнало своите изводи на представения снимков материал, като
поради това и съдът не счита, че следва да се кредитира заключението в тази му
част. Снимковият материал не е част от доказателствата по делото, а дори и да
беше приет не е обективирано по никакъв начин, че снимките касаят процесния
обект. Непредставянето на линеен график на обекта не се счита от съда за
обстоятелство, което несъмнено препятства работата по изпълнение на договора и
това възражение също е неоснователно. Също така съдът намира за неоснователно и
възражението за липсата на посочено лице от страна на ищеца, съобразно чл.50 от
договора, за да се предаде управлението на системите. При твърдението на
ответника на отрицателен факт, че нещо не се е случило, би следвало ищецът да
докаже позитивния факт, че такова лице е било посочено. Въпреки липсата на
доказване в тази посока съдът не счита, че това е факт с правно значение, който
препятства изпълнението на поетите от ответника договорни задължения, а по
скоро касае експлоатацията впоследствие. Т.е. неглижирането от страна на ищеца
на задължението по чл.50 от договора може да се отрази на рекламационните и
гаранционните му права, но това не влияе на правното положение на
подизпълнителя по повод завършване на работата.
На следващо място ответникът възразява
по повод действителността на уговорката за неустойка по чл.69 от договора и
кумулирането на два вида неустойка за едни и същи вреди. По повод на второто възражение
следва да се посочи, че съдържанието на договора обективира обстоятелството, че
се касае за мораторна /чл.69/ и наказателна /чл. 72/ неустойка, поради което и
няма пречка да се осъществи посочената в исковата молба кумулация на
обезщетенията.
Съобразно ТР № 1/2009г. на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване
на договора, а не към последващ момент.При конкретната преценка за
нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат
предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Т.е.
очевидно следва да се прецени наличието на накърняване на добрите нрави към
момента на сключване на сделката, а не към момента на реалната забава или на
реално натрупаната сума поради тази забава. Тълкувайки разпоредбите на договора
съдът не ги намира за нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения не е накърнен, към момента на подписване на договора.
В случая не може да се приеме, че неустойката е нищожна, тъй като съдът не
счита, че единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Напротив прочита на текста на договора сочат именно, че страните са се
опитали да обезпечат качественото и своевременно изпълнение на задълженията,
както и да обезщетят всяка от страните за евентуални вреди, като както се
посочи и по – горе е налице и наказателна неустойка. Не е нищожна неустойка, която е уговорена без
краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като
преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да
се направи към момента на сключване на договора. Т.е. тези обективни факти не могат
да послужат за самостоятелен критерий обосноваващ недействителност на клаузата
за неустойка.
На следващо
следва да се посочи, че прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Т.е.
това е нов и самостоятелен критерий за нищожност поради свръхпрекомерност,
който обаче се съобразява, като се изследват отношенията към момента на
неизпълнение на договора, а не към момента на сключването му. По този повод
следва да се обърне внимание на заключението на вещото лице, което установява,
че в обект „Поликлиника с подземен гараж в УПИ II /-773, кв.13, м-ст.
"Люлин-6", гр. София“ се ситуира подземен паркинг, кухненски блок и
медицински кабинети. В сградата има изградена климатична инсталация посредством
термопомпени агрегати на директно изпарение марка ДАЙКИН, захранващи
вентилаторни конвектори за високостенен монтаж в помещенията, за покриване на
топлоприходите и топлозагубите съответно през зимния и летния период.
Контрол на
температурата се осигурява от жични дистанционни управления монтирани във всяка
една стая. За постигане на икономия на енергия са монтирани управляващи платки
във вентилаторните конвектори, свързани жично с магнитен датчик на прозорците,
осигуряващи спиране (пускане) на вентилаторния конвектор, при отваряне
(затваряне) на прозореца в всяко едно помещение. При огледа бяха посетени
произволно избрани помещения в сградата от представител на инвеститора и
поддръжката и бе установено, че съоръженията
и системите работят без забележки.
За
осигуряване необходимите санитарно-хигиенни изисквания в сградата има изградена
общообменна вентилационна инсталация с въздуховоди от минерална вата, каширани
с алуминиево фолио. Към момента
климатичните и вентилационни инсталации в обекта работят безпроблемно.
Обектът е
приет и въведен в експлоатация с разрешение за ползване № 1624/28.12.2018г.
Съответно може да се счита, че всички единични изпитания на съоръженията
монтирани на територията на здравното заведение, както и извършените 72-часови
проби на инсталациите са преминали успешно.За постигане на оптимално
енергоспестяване във фоайетата и коридорите има монтирани рекуперативни
блокове.
В светлината на изложението на вещото
лице съдът намира, че уговорката за мораторна неустойка, съпоставена с
неизпълнението е дотолкова прекомерна, че е нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Сумата от 312 450. 39 лева, съпоставена с неизпълнението на
ответника и цената на самия договор не дава възможност да се приеме, че са
налице толкова сериозни вреди за ищеца, които да се нуждаят от репарация в
такива размери, поради което и би се стигнало до неоснователно обогатяване.
Действително е налице забава, но неточното изпълнение от страна на ответника
няма как да се съпостави с исковата сума, при обективните данни по делото. Т.е.
тук мярата за справедливост в търговските отношения следва да се счете, че е
нарушена. Наказателната неустойка принципно е действителна, но същата е
недължима поради изложените по – горе причини. С оглед на което и съвкупния
анализ на доказателствата води на извод за неоснователност на исковете.
Същият
окончателен извод следва са направи и по повод на предявения насрещен иск от
страна на ответника. Твърди се от ТЕРМОСИСТ ЕООД, че съгласно чл. 9. 2. б „б“ от договора за строителство, БУЛФАРМА
ООД дължи плащане на 30 % от сумата по чл.9.2. /в общ размер на 136 265,03 лв.
без ДДС/,представляваща 40 879,51 лв. бе ДДС или 49 055,41 лв. с ДДС след успeшно провеждане на 72-масови
проби на инсталациите и подписан приемо-предавателен протокол между страните. Твърди,
че такива проби били проведени и инсталациите били предадени на дружеството- ищец
/и ответник по насрещния иск/, но същото не извършил плащане на горното
основание,н ито уведомил ищеца по насрещния иск за съставянето на акт обр.15 и
за издаването на разрешение за ползване на обекта. Последното обаче не
изключвало задължението за плащане на сумата от 40 879,51 лв. без ДДС, дължима
съгласно чл.9.2.,б.“в“ от договора, а това задължение останало неизпълнено.
Поради това ищецът по насрещния иск ТЕРМОСИСТ ЕООД моли БУЛФАРМА ООД да му
заплати сумата от общо 66 739,17 лв.,от които 49 055,41 лв.,дължими суми
съгласно чл.9.2.,б.“в“ от договор за строителство от 03.04.2018 г. и 17 683,76
лв.,представляваща допълнително възложени и изпълнени от доставки и работи по
същия договор за строителство, ведно със законната лихва върху посочените суми
от 03.01.2019 г. до 09.09.2019 г. в общ размер на 4 634,66 лв., както и законна
лихва върху тези суми,считано от датата на предявяване на иска до окончателното
им плащане.
Вещото лице Ш.
установява обаче, че по време на огледа, както и запитване при Инвеститора БУЛФАРМА
ООД и Изпълнителя - ТЕРМОСИСТ ЕООД не са открити протоколи по време на
строителството, съобразно изискванията на НАРЕДБА N 3 от 31.07.2003 г., в т. ч.
„Протоколи за единични изпитания на съоръженията“, „Протоколи за хидравлична
проба“, „Протоколи за изпитване на плътност и якост“, „Протоколи за извършена
72-часова проба“, „Заповед за назначаване на 72-часова проба“, „Акт Обр. 12 за
извършени СМР подлежащи на закриване“.
При това
положение съдът не намира, че следва главният изпълнител да заплаща сумите
предмет на насрещният иск на подизпълнителя. Действително по делото, от
събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява, че
са налице допълнително възложени работи на обекта, които и са изпълнени, както
и сградата функционира, т.е. очевидно и работите по процесната сделка са
извършени. Липсата на документация обаче прави невъзможно да се прецени, че
ответникът дължи някакво плащане на ищеца в посочените в НИМ размери.
Поведението на страните е меко казано своеобразно, при липсата на представени
от тяхна страна по делото и на вещото лице някакви документи по Наредба № 3.
Принципно по този повод следва да се посочи, че съобразно цитираната наредба и
нормите касаещи строителните дейности задължение на главния изпълнител е
съставянето констативни протоколи и актове свързани с изпълнението на
дейността. Действително по уговорка между възложителя, главния изпълнител и
подизпълнителя, би могло на последния да му бъде вменено задължение за
съставянето на протоколите и актовете. Това обаче в процесния случай не е
сторено и видно от съдържанието на чл.31 от договора е, че подизпълнителят има
вторични задължения изразяващи се в своевременно съдействие за съставянето на констативните протоколи и актовете.
Т.е. очевидно следва същите да се съставят от главния изпълнител, но със
съдействието на подизпълнителя. И това е съвсем естествено, тъй като би
следвало първо подизпълнителят да представи на изпълнителя количествено –
стойностни сметки за извършени СМР, сертификати за вложени материали и т.н.,
които документи биха направили възможно и съставянето от страна на главния
изпълнител на посочените в Наредба № 3 актове, които да се представят на
възложителя. Какво точно е станало в процесния случай не е ясно, както и защо
няма никакви актове и протоколи, но това с оглед рамките на настоящата проверка
и не е толкова важно. Важното е, че ищецът по насрещния иск не е представил
нито едно писмено доказателство, като КСС за извършени СМР, някакви сертификати
за вложени материали и др., които да обективират по някакъв начин, че са
извършени от него качествено някакви конкретни работи, за да се счита, че се
дължи заплащане от ответника по НИ. Обстоятелството, че обектът понастоящем
функционира безпроблемно не е достатъчен за позитивен за ТЕРМОСИСТ ЕООД извод.
Принципното положение, за да се приеме претенцията му за основателна е да са
приложени нарочни документи обосноваващи извършената работа с качествени
материали, която работа да е приета от ответника. Според настоящият състав на
съда не би следвало ТЕРМОСИСТ ЕООД да черпи благоприятни последици от
собственото си нарушение на договора и нормативните правила касаещи съставянето
на документи за извършената работа. Т.е. при лежаща върху ищеца по НИ тежест за
пълно и главно доказване на фактите касаещи дължимостта на исковите суми това
не бе сторено с конкретни и преки доказателства, като твърденията почиват на
алюзии.
При така очертания изход от настоящия
правен спор следва ищецът по основния иск да понесе сторените от ответника
разноски. В случая обаче се претендира адвокатско възнаграждение от страна на
ТЕРМОСИСТ ЕООД в размер на 13 200 лева, без да е конкретизирано от дружеството,
нито е посочено във фактурата представена на съда, какво е възнаграждението по
осъществявана защита по основния иск и какво е възнаграждението по отношение на
предявения насрещен иск. Съдът не би могъл да присъди възнаграждение и за
насрещния иск, тъй като същият се отхвърля с настоящия акт. При това положение
и следва да се съобрази цената на всеки един от исковете, като се приеме, че
посоченото общо адвокатско възнаграждение следва да се раздели пропорционално
на стойността на отделните претенции. Цената на основния иск е 340 523.20
лева, а на насрещния е 71 328.83 лева. С оглед на посочения критерий
следва да се приеме, че от общото възнаграждение от 13 200 лева, съобразено с
цената на отделните искове на ответника следва да се присъди сумата от 10913
лева съобразно цената на основния иск. Общата сума на дължимите разноски е в
размер на 11763 лева, включително с направените разноски за допуснатите
експертизи.
Принципно на ответника по насрещния
иск също следва да се дължат разноски, ако са направени такива. От списъка с
разноски на БУЛФАРМА ООД се установява, че се претендира само ДТ по основния
иск, разноски за в.л. и по изп. дело. Т.е
искането на ищеца не инкорпорира направени разноски по насрещния иск, поради
което и на същият не следва да му бъдат присъждани такива.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от БУЛФАРМА ООД с ЕИК ********* против
ТЕРМОСИСТ ЕООД с ЕИК ********* искове за заплащане на сумата от 312 450.39
лева представляваща дължима мораторна неустойка по чл.69 от сключения между
страните договор за строителство от 03.04.2018г., както и за заплащане на
сумата от 28 072.81 лева, представляваща дължима наказателна неустойка по чл.72
от сключения между страните договор за строителство от 03.04.2018г, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТЕРМОСИСТ ЕООД с ЕИК *********
против БУЛФАРМА ООД с ЕИК ********* искове с правна квалификация по
чл.79,ал.1 във вр. с чл.266,ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане сумата от 49
055,41 лв., представляваща дължима цена на изпълнителя съгласно чл.9.2.,б.“в“
от договор за строителство от 03.04.2018 г. и 17 683,76 лв., представляваща
стойността на допълнително възложени и изпълнени от ТЕРМОСИСТ ЕООД доставки и работи по същия договор за
строителство, както и иска за заплащане на мораторна лихва върху посочените
суми за периода от 03.01.2019 г. до 09.09.2019 г. в общ размер на 4 634,66 лв.,
като неоснователни
ОСЪЖДА БУЛФАРМА ООД с ЕИК ********* да заплати на ТЕРМОСИСТ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 11763 лева представляваща направени деловодни разноски по основния иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :