Решение по дело №223/2020 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260014
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20205550100223
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                              30.03.2021 г.                               гр.Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО                            I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на осемнадесети март                             две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: АНТОАНЕТА ДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 223 по описа  на съда за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 7, ал. 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

В исковата си молба ищецът твърди, че притежава бордна карта, даваща му право на превоз с полет номер FB467/18.06.2019 г. от летище София (SOF), България до летище Палма де Майорка (PMI), Испания с въздушния превозвач „Б.Е.“ АД. Запазеното му място за полета било 26А. Полет FB467 бил осъществен от авиокомпанията, но със закъснение повече от три часа при крайната дестинация. Вследствие на голямото закъснение на полета си ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи в сериозно безпокойство и неудобство, както и необратима загуба на време в размер на три или повече часа спрямо първоначалния пътен план. За процесния полет първоначален пункт на излитане било летище София, а краен пункт на пристигане - летище Палма де Майорка, Испания, като разстоянието между тези две летища било над 1 500 километра. В опит да реализира правото си ищецът упълномощил трето лице да му съдейства за разрешаване на случая по съдебен или извънсъдебен ред. На 04.07.2019 г. от името на ищеца била предявена извънсъдебна претенция до въздушния превозвач „Б.Е.“ по повод закъснението на процесния полет, но до настоящия момент авиокомпанията не била заплатила дължимото парично обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 400 евро, представляващо обезщетение за закъснял полет на основание чл. 7, § 1, буква „б” на Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител по делото депозира становище, с което заявява, че на 23.02.2021 г. ответното дружество е заплатило претендираното в настоящото производство обезщетение, затова моли съда да осъди ответника да му заплати законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба – 25.09.2019г. до датата на плащане – 23.02.2021г. и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира молба, в която изразява становище делото да бъде гледано в отсъствие на неговия представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че разстоянието между летище София и летище Палма де Майорка е над 1 500 километра.

От събраните писмени доказателства (бордна карта на ищеца за полет FB 467/18.06.2019г. и справка за история на полетен статус на полет FB 467/18.06.2019г. на „Б.Е.“ АД) се установява, че процесният полет е бил осъществен със закъснение от 4ч. и 44 мин.

Представена е извънсъдебна претенция от 04.07.2019г., отправена от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение съгласно Регламент (ЕО) 261/2004 г. в 14 – дневен срок от получаването й.

Ищецът признава факта, че му е изплатено претендираното от него обезщетение за закъснението на полета в хода на настоящото производство на 23.02.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 7, ал. 1, буква „б“ във връзка с чл. 6, т.1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, въздушният превозвач дължи обезщетение на пътника в размер на 400 евро при закъснение на 3 или повече часа на полет на територията на Общността над 1 500 км.

В случая предявеният от ищеца иск за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро за закъснелия полет следва да бъде отхвърлен като погасен поради плащане. Фактът на плащане е настъпил след завеждане на исковата молба и следва бъде взет предвид с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата от 400 евро, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2019г. до датата на извършеното плащане – 23.02.2021 г., поради това, че искът за заплащането на главницата се отхвърля поради погасяването й чрез плащане в хода на процеса (в този смисъл решение №216 от 06.03.2013 година по т. дело № 882 по описа за 2011 г., II отделение, ТК на ВКС, решение № 238 от 27.10.2017г. по въззивно търговско дело № 493/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и др.). Доколкото се касае за присъждане на законна лихва след завеждане на исковата молба, съдът не определя нейния размер съгласно горепосочената съдебна практика.

 Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските за настоящото производство, тъй като с поведението си – неплащайки дължимата сума, е дал повод за завеждането му. Предвид това и по аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, следва че ответникът дължи на ищеца сумата от 50 лева за държавна такса и 360 лева  – възнаграждение за адвокат или общо за разноски 410 лева – в този смисъл Р № 124-1957г.-IV г.о. на ВС, Опр. № 605-2002 г. – II г.о. на ВКС, Опр. № 475-2005 г. – II о., ТК на ВКС. Разходи, направени извън настоящото производство, не подлежат на възстановяване, като такива за изпращане на покани, такси за куриерски услуги и други.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Х.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** Варненчик 4, ет.7, против “Б.Е.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, област София, община Столична, район Слатина, Аерогара София, иск за заплащане на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет, на основание чл. 7, § 1, буква „б” на Регламент (ЕО) 261/2004, КАТО ПОГАСЕН ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ, извършено в хода на настоящото дело.

 

ОСЪЖДА “Б.Е.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, област София, община Столична, район Слатина, Аерогара София, да заплати на Т.Х.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** Варненчик 4, ет.7, законната лихва върху платената в хода на настоящото дело главница от 400 евро за периода, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2019г. до датата на плащането й – 23.02.2021 г.

 

ОСЪЖДА “Б.Е.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, област София, община Столична, район Слатина, Аерогара София, да заплати на Т.Х.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** Варненчик 4, ет.7, сумата в размер на 410 лева, представляваща направените от него разноски по делото.

 

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банковата сметка, посочена в исковата молба: IBAN *** „Прокредит Банк“ ЕАД.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен  срок от връчването  му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: