РЕШЕНИЕ
№ 3370
гр. Варна, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110101375 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК * срещу Т. Т. Д.,
ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва:
1./ сумата от 101.31 лева /сто и един лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 31.12.2019 г. с
предпочетен номер *, за периода 25.05.2020 г. – 24.07.2020 г.;
2./ сумата от 29.90 лева /двадесет и девет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по Приложение от 31.12.2019 г. с предпочетен номер * към
Договор за мобилни услуги от 31.12.2019 г., за периода 25.06.2020 г. – 24.07.2020 г.;
3./ сумата от 97.09 лева /деветдесет и седем лева и девет стотинки/ – неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги от 31.12.2019 г. с
предпочетен номер *, представляваща три стандартни месечни такси;
4./ сумата от 97.09 лева /деветдесет и седем лева и девет стотинки/ – неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по Приложение с предпочетен номер * от 31.12.2019 г.
към Договор за мобилни услуги от 31.12.2019 г., представляваща три стандартни месечни
такси;
5./ сумата от 178.31 лева /сто седемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ –
неустойка, представляваща разликата между цената на предоставено мобилно устройство *
1
без абонамент и преференциалната цена по Приложение с предпочетен номер * от
31.12.2019 г. към Договор за мобилни услуги от 31.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 25.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение №
5675/26.08.2022 г., по ч. гр. д. № 11537 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски. В условията на евентуалност обективира искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, препис от която му е връчен лично на 30.03.2023 г.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява. С молба от 20.09.2023 г. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди, че е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, която била връчена на ответника-длъжник при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у него се породил правният интерес да
предяви установителните искове.
Сочи се, че между страните на 31.12.2019 г. е сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер * за срок от две години. На 31.12.2019 г. било подписано и приложение
към договора за мобилни услуги с предпочетен номер * за срок отново за две години, като
длъжникът е закупил и мобилно устройство * на преференциална цена. Сочи се, че
ответникът не е изпълнявал задълженията си по горепосочените договори да заплати
договорената цена срещу предоставяните мобилни услуги. Между страните била договорена
и неустоична клауза при неточно изпълнение от страна на ответника-потребител на мобилни
услуги.
В заключение се моли предявените искове да бъдат уважени както по основание, така
и по размер.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1
от ЗЗД, по делото е приобщено ч. гр. д. № 11537 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав, към което са приложени договор за мобилни услуги от 31.12.2019 г.; ОУ към
договора; приложение ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти; фактура от 25.06.2020 г.; фактура от 25.07.2020 г.; фактура от 25.09.2020 г., които
съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
2
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, чийто общ размер възлиза на 1 090.00 лева, от които: 385.00 лева – разноски по ч.
гр. д. № 11537 по описа за 2022 г. на РС-Варна, а именно 25.00 лева държавна такса и 360.00
лева възнаграждение за един адвокат и 705.00 лева – разноски сторени в настоящото
произовдство, а именно 225.00 лева държавна такса и 480.00 лева адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Т. Т. Д., ЕГН
********** дължи на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, сумите,
както следва:
1./ сумата от 101.31 лева /сто и един лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 31.12.2019 г. с
предпочетен номер *, за периода 25.05.2020 г. – 24.07.2020 г.;
2./ сумата от 29.90 лева /двадесет и девет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по Приложение от 31.12.2019 г. с предпочетен номер * към
Договор за мобилни услуги от 31.12.2019 г., за периода 25.06.2020 г. – 24.07.2020 г.;
3./ сумата от 97.09 лева /деветдесет и седем лева и девет стотинки/ – неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги от 31.12.2019 г. с
предпочетен номер *, представляваща три стандартни месечни такси;
4./ сумата от 97.09 лева /деветдесет и седем лева и девет стотинки/ – неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по Приложение с предпочетен номер * от 31.12.2019 г.
към Договор за мобилни услуги от 31.12.2019 г., представляваща три стандартни месечни
такси;
5./ сумата от 178.31 лева /сто седемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/ –
неустойка, представляваща разликата между цената на предоставено мобилно устройство *
без абонамент и преференциалната цена по Приложение с предпочетен номер * от
31.12.2019 г. към Договор за мобилни услуги от 31.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 25.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение №
5675/26.08.2022 г., по ч. гр. д. № 11537 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т. Т. Д., ЕГН ********** да заплати
на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * сумата в общ размер от
1090.00 лева /хиляда и деветдесет лева/, от които:
- 385.00 лева – разноски по ч. гр. д. № 11537 по описа за 2022 г. на РС-Варна, а
именно 25.00 лева държавна такса и 360.00 лева възнаграждение за един адовкат и
- 705.00 лева – разноски сторени в настоящото исково производство, а именно 225.00
лева за държавна такса и 480.00 лева за адвокатско възнаграждение.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4