№ 632
гр. Варна, 03.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:П. Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от П. Ив. Петрова Въззивно гражданско дело №
20223000500459 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 459/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на всяка от страните
срещу различни части от решение № 260046 от 26.05.2022 г., по т.д. №
1962/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, (изменено в частта на
разноските с определение № 260435/09.08.2022 г.), както и по частна жалба
срещу определение № 260435/09.08.2022 г. по т.д. № 1962/2019 г. по описа на
Варненски окръжен съд по чл. 248 ГПК, както следва:
-По въззивна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, подадена чрез адв. С. А., против решението на
окръжния съд (№ 260046 от 26.05.2022 г., по т.д. № 1962/2019 г.на ВОС) в
ЧАСТТА, с която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище гр.София е осъдено ДА
ЗАПЛАТИ: - на М. В. В., В. И. Г. , и Р. В. В., конституирани на основание
чл.227 от ГПК вместо починалата в хода на производството ищца И.Г.П., при
квоти по 1/3 за всеки от тях, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищцата И.П. вследствие на
причинените й увреждания при ПТП на настъпило на 03.07.2015г. в Румъния,
причинено от М.Й.Д. като водач на лек автомобил „Шкода Фелиция“, ДК №
I-С-37509, в размер на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, ведно със
законната лихва върху главницата от 19.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението; - на М. В. В., В. И. Г. и Р. В. В., конституирани
на основание чл.227 от ГПК вместо починалата в хода на производството
ищца И.Г.П., при квоти по 1/3 за всеки от тях, обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи, направени от ищцата И.П. вследствие на
причинените й увреждания при ПТП на настъпило на 03.07.2015г. в Румъния,
причинено от М.Й.Д. като водач на лек автомобил „Шкода Фелиция“, ДК №
1
I-С-37509, в размер на 9586,63 лв. /девет хиляди петстотин осемдесет и шест
лева и 63 ст./, ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; - на адв. П. К. – САК с адрес
гр.София, ул.“Лом“ №1, ап.9 сумата 4721 лв. /четири хиляди седемстотин
двадесет и един лева/, съобразно уважената част от предявените искове, на
основание чл.38, ал.1 от ЗАдв.; - в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВОС, дължимите за производството държавни такси в общ размер
6383,44 лева върху уважената част от исковете за неимуществени и
имуществени вреди и 836,16 лв., представляващи авансирани от бюджета на
съда депозити за изготвяне на експертизите, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е недопустимо (при
липса на надлежно проведено рекламационно производство пред ответника
по чл. 516, ал.1 от КЗ и задължителна процесуална предпоставка за
предявяване на иска срещу НББАЗ; евентуално предвид забраната в чл. 515,
ал.4, т.1 КЗ – при предявена претенция срещу представителя на
чуждестранния застраховат в България и получен отговор в срока; при
нередовна искова молба – непосочена от ответниците част от претендираната
сума) евентуално - неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложени подробни съображения, като е
молил за обезсилване и прекратяване на делото, евентуално – за отмяната му,
за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
Изложил е оплаквания за погрешен извод на окръжния съд за основателност
на иска предвид, че по делото: - не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на компенсациония орган по чл. 515 КЗ респ. чл. 284 КЗ (отм.)
и чл. 516 от КЗ, респ. 285 от КЗ (отм.) и конкретно, че: към датата на ПТП
ищцата не е била лице, пребиваващо в България по см. на чл. 515 от КЗ, респ.
чл. 284,ал.1 от КЗ (отм.) и чл.20-24 от Директива 2009/103/ ЕО и не е
правоимащо лице спрямо българския компенсационен орган; чешкият
застраховател има представител за уреждане на претенции за обезщетение на
процесните вреди в България, който не е бил надлежно сезиран с претенция за
обезщетение, евентуално – дал е мотивиран отговор по чл. 22, абзац 1, б. „б“
от Директивата, на подадената до него молба от 04.05.2018 г.; налице е
хипотезата на чл. 515, ал.4, т.1 пр.2 от КЗ, евентуално чл. 284 ал.4, т.1 пр.2 от
КЗ (отм.); ищецът не изпълнил изискванията на чл. 516, ал. 1 КЗ и липсват
предпоставки по чл. 516, ал.8 КЗ.; Настоявал е, че по делото са останали
недоказани твърденията на ищцата относно настъпването на ПТП и мястото й
в автомобила – представляващо самостоятелно основание за отхвърляне на
иска. Делото останало неизяснено от фактическа и правна страна, тъй като
окръжният съд не събрал исканите доказателства от наказателното дело в
Румъния и останало неизяснено дали делото е трансферирано в България;
Съдът неправилно се позовал на българския закон за движение по пътищата
при положение, че произшествието е станало в Румъния и следвало да се
приложи румънското право. Окръжният съд при доказателствата, че ищцата е
2
била без предпазен колан, неправилно отхвърлил възражението за
съпричиняване на вредите; Съдът не издирил и не приложил чуждото
материално право: – чешкото право по отношение на непозволеното
увреждане, евентуално – румънското; -румънското право и по отношение на
покритието на застраховката; -чешкият застрахователен закон – за
процедурата за разглеждане и произнасяне по предявени претенции за
обезщетение от застрахователя и неговия представител в България; -
румънското право за движението по пътищата за поведението на водача;
Навел е оплаквания, че съдът уважил иска при положение, че не са били
доказани в пълния обем твърдяните вреди и връзката им с произшествието,
както и размера на обезщетението съгласно приложимия чешки, евентуално
румънски закон, както и не били взети предвид доказателствата и не били
приспаднати от обезщетението за имуществените вреди получените от
пострадалата суми за лична пенсия за инвалидност. Изразил е несъгласие с
определената от съда начална дата на дължимост на законната лихва от
19.01.2019 г. предвид липсата на забава на НББАЗ. Съдът неправилно не
уважил и възражението за погасяване на исковете по давност или преклузия
по приложимия чешки, евентуално- румънски закон.
Позовано на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и
съгл. чл. 266, ал.3 ГПК е заявил искания за допускане на доказателства: - за
изпращане на нова съдебна поръчка до Чехия по Регл. (ЕС) 2020/1783 за
установяване на начален и краен момент на регистрираните в Чешката
република адреси на И.П. и на Марин Димов с оглед изясняване на
обичайното пребиваване на лицата – искане отказано от съда в о.с.з
20.04.2022 г.; - за изпращане на нова съдебна поръчка до съда в Костещи,
Р.Румъния по Регл. (ЕС) 2020/1783 с посочване във формуляр А, т. 11.1 на
изисканите документи от наказателното дело № 959/Р/2015 по описа на
прокуратурата при Окръжен съд Костещи: протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколи за разпит на свидетели, съдебно-
автотехническа експертиза, скици на местопроизшествието, фотоалбум,
протокол за оглед на превозното средство, документ за регистрация на
автомобила, застрахователна полица и свидетелство за управление на водача,
както и окончателен съдебен или прокурорски акт, ако такъв има постановен
– искане отказано от съда в о.с.з. 20.04.2022 г.; - да бъде изпратено ново
запитване до Върховна касационна прокуратура дали при тях след 19.07.2021
г. е постъпило предвижданото за прехвърляне в България наказателно дело №
959/Р/2015 на прокуратурата към Съдилище Костещи, водено срещу М.Й.Д.
за причинена на И.Г.П. телесна повреда при ПТП, настъпило в Румъния на
03.07.2015 г. и ако е постъпило под кой номер е заведено в България, на кой
компетентен орган е разпределено и възложено и какъв е неговия предмет ,
страни, етап и резултат до момента – искане оставено от окръжния съд без
уважение в последното съдебно заседание; -евентуално ако делото е в
България документите посочени по –горе да се изискат от съответната
българска прокуратура, като се издаде и удостоверение за запознаване с
3
преписката по наказателното производство и за снабдяване с материали и
документи от него; - за допускане на повторна комплексна медико-
автотехническа експертиза по всички поставени въпроси, след събиране на
доказателствата по предходните две точки; - на осн. чл. 43, ал.1 и чл.44 от
КМЧП да бъде установено съдържанието на чешкото и румънското право по
посочените в искането въпроси и към посочените дати, съответно
03.07.2015 г., както и чешкото право в ред. в периода 04.05.2018 г. – 31.12.20-
18 г.
М. В. В., В. И. Г. и Р. В. В., чрез адв. П.К. са подали писмен отговор, с
който са оспорили въззивната жалба и по съображения за неоснователност на
всяко от оплакванията и за допустимостта и правилността на решението на
окръжния съд в обжалваната от другата страна част, са молили за
потвърждаването му в същата част и за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА. Противопоставили са се на исканията
по доказателствата, но в случай на допускането им са молили за предоставяне
на срок за становище и искания.
-По въззивна жалба на М. В. В., В. И. Г. и Р. В. В., подадена чрез адв.
П.К., срещу решението на окръжния съд (№ 260046 от 26.05.2022 г., по т.д.
№ 1962/2019 г.на ВОС ) В ЧАСТТА , с която са отхвърлени исковете им
срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищцата И.П. вследствие на
причинените й увреждания при ПТП настъпило на 03.07.2015г. в Румъния,
причинено от М.Й.Д. като водач на лек автомобил „Шкода Фелиция“, ДК №
I-С-37509, ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от 150 000 лв. до 500 000 лв.,
претендиран като частичен от 1 000 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на произшествието (03.07.2015 г.) до изплащане на задължението,
на осн. чл.284 КЗ /отм./ и чл.45 и 86 ЗЗД.
Въззивниците – ищци са настоявали за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната отхвърлителна част, поради противоречието му
със закона и необоснованост, като са молили за отмяната му в същата част и
за уважаване на иска в претендирания размер от 500 000 лв.- частичен иск от
1 000 000 лв., ведно със законните лихви от датата на увреждането 03.07.2015
г. до окончателното му изплащане, както и за определяне на адвокатско
възнаграждение за адв. К. по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА с начислен ДДС. Навели
са оплаквания за занижаване размера на обезщетението, определянето му в
разрез с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и неотчитане от съда на всички
обективно съществуващи факти за вида на уврежданията, продължителността
на възстановяването, неудобствата и ограниченията, влошеното качество на
живот, възрастта на пострадалата, отражението върху психиката й,
инвалидизирането й на 100%, необратимостта на уврежданията, както и
несъобразяване от съда на лимита на застрахователните обезщетения и
съдебната практика в подобни случаи.
4
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, чрез адв. Д.Д., е подал писмен отговор на въззивната жалба,
с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на
оплакванията и за недопустимост на решението, евентуално за правилността
на обжалваната отхвърлителна част от решението, е молил за оставянето й без
уважение и за обезсилване като недопустимо на решението на окръжния съд в
отхвърлителната част, евентуално за потвърждаването му в същата част.
-По частна жалба на „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, подадена чрез адв. Д.Д., против
определение № 260435/09.08.2022 г. по т.д. № 1962/2019 г. по описа на
Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата му за
изменение/допълване на решение (№ 260046 от 26.05.2022 г., по т.д. №
1962/2019 г.на ВОС) в частта на разноските над сумата от 11 166,49 лв. до
11 826,19 лв., представляващи разноски в производството дължими от
насрещната страна съобразно отхвърлената част от предявените искове. По
съображения за неправилност – незаконосъобразност (с оглед приетото от
съда, че не се дължат от насрещната страна пътните разноски на адвоката
като разноски в производството), е молил за отмяна на определението в
посочената част и за присъждане допълнително на сумата от 659,70 лв.
Молил е за присъждане на разноски за държавна такса по частното
производство.
Лицата на насрещната страна М. В. В., В. И. Г. и Р. В. В., чрез адв. П.К.,
са подали писмен отговор на частната жалба, с която са оспорили същата и по
съображения за неоснователността й, подкрепени с цитирана съдебна
практика (по въпроса, че не съставляват съдебни разноски пътните разходи на
адвоката), са молили за отхвърлянето й.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта на
отхвърлянето на претенцията за заплащане на законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди от 9586,63 лв. от датата на
произшествието до 19.01.2019г., както и за отхвърляне на претенцията за
законни лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
100 000 лв. за периода от датата на произшествието до 19.01.2019 г.
Въззивните и частната жалби са в срок и са подадени от всяка от
страните, разполагаща с правен интерес от обжалване на неизгодната за нея
част от решението и от определението на окръжния съд, редовни са и
допустими.
По доказателствените искания на въззивника Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“:
Не са налице твърдяните процесуални нарушения на окръжния съд по
чл. 266, ал.3 от ГПК, поради което и исканията за нови съдебни поръчки до
Румъния и Чехия за събиране на сочените доказателства, евентуално за
събирането им от прехвърлената в България наказателна преписка и за
издаване на удостоверения за снабдяване с документи от нея, както и за
5
назначаване на повторна комплексна медико-автотехническа експертиза по
всички поставени въпроси, след събиране на доказателствата по предходните
искания, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Тава е
така, тъй като съдебната поръчка до Чехия е била изпълнена и окръжният съд
е събрал исканите от ответника доказателства. Допълнителна съдебна
поръчка за установяване на начален и краен момент на посочените като
известни на чешката социална служба адреси на И.П. и на Марин Димов с
оглед изясняване на обичайното пребиваване на лицата не е следвало да бъде
допускана, не само защото такова искане не е било заявено от страната
своевременно при първата съдебна поръчка, но и защото и не е била
необходима предвид събраните по делото множество доказателства за
установяване на този факт, поради което липсва процесуално нарушение на
окръжния съд в тази връзка. След изпълнението на съдебната поръчка до
румънския съд, по делото са постъпили постановлението от 23.03.2020г. за
касиране (прекратяване) на Прокуратурата към първоинстанционния съд
Костещи, а след това и решение от 03.02.2021 г. по дело № 2918/214/2020 г.
на съдилище Костещи, с което е потвърдено възобновяването на
наказателното разследване с оглед финализиране на прехвърлянето на
наказателното производство на Българската държава. Впоследствие,
окръжният съд е направил нови съдебни поръчки до Румънския съд за
изискване на посочените от ответника документи от наказателната преписка,
но въпреки многократното подновяване на исканията друг отговор,
включително че се извършва проверка и се очаква отговор, не е постъпил по
делото и затова правилно е бил приложен чл. 158 от ГПК. Окръжният съд е
уважил и искането за изискване на информация от ВКП за евентуалното
прехвърляне на делото в България, като по същото е постъпил отговор от
международния отдел при ВКП за липсата на изпратено такова дело от
Румъния в България. Така, окръжният съд не е допуснал соченото нарушение.
Освен това, исканият от наказателната преписка документ - протокола за
оглед на местопроизшествието и скицата са представени по настоящото дело,
а протоколите за разпит на свидетели, съдебно-автотехническа експертиза и
фотоалбум, не могат да бъдат ценени като доказателства в настоящия процес.
За наличие на другите документи в оригинал по преписката в Румъния, които
да са от значение за настоящото дело, няма данни (така поисканите документ
за регистрация на автомобила, застрахователна полица и свидетелство за
управление на водача), а по искането за изпращане на постановените по
преписката актове, румънският съд е изпратил два акта. Доколкото трите
вещи лица - специалисти са отговорили на всички въпроси по комплексната
медико-автотехническа експертиза пълно, ясно и обосновано, използвайки
събраните по делото доказателства (които са били достатъчни за отговора на
поставените задачи), включително и за механизма на произшествието, за
вредите и връзката с произшествието и по вариантите според евентуалното
местоположение на пострадалата в колата (предвид показанията на свидетеля
М.Димов -деликвентът), включително и за непроменящ се извод при
6
вариантите за наличие и липса на предпазен колан, то повторна експертиза не
следва да се назначава. Искането за издирване на румънското и чешкото
материално право по поставените въпроси не следва да бъде уважавано,
доколкото приложимо съгл. чл.4, пар.2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. на
Европейския парламент и на Съвета е българското право.
Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички искания на въззивника Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ по
доказателствата.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 30.11.2022 г. от 10,15 часа, за която дата да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7