Решение по дело №2662/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 335
Дата: 30 март 2022 г.
Съдия: Цветанка Бенина
Дело: 20211100902662
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20211100902662 по описа за 2021 година
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

В молбата си „К.**“ЕООД излага доводи, че се намира в състояние на
неплатежоспособност и свръхзадълженост, като в изпълнение на задължението си
съобразно нормата на чл. 626 ТЗ, моли по отношение на него да бъде открито
производство по несъстоятелност. В тази връзка сочи, че от отразеното в ГФО за 2020
г., междинния баланс и отчет за приходите и разходите към 31.10.2021г. е видно, че
липсват средства за издръжка, като дружеството не е в състояние да извършва
нормална икономическа дейност, да погасява своевременно задълженията към
кредиторите си, като не разполага със средства, с имоти или други активи с тази цел.
Сочи, че общият размер на задълженията към кредиторите му по търговски сделки
възлиза на 109 213.06 лв., а публичните му задължения към НАП възлизат общо на
503 003.39 лв., като последните са изискуеми и не са обезпечени с имущество на
длъжника. Сочи като начална дата на състоянието си на неплатежоспособност –
25.11.2021 г., на която едноличният собственик на капитала е взел решение за
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Излага доводи,
че по отношение на дружеството е налице и състояние на свръхзадълженост,
доколкото притежаваното от него имущество не е достатъчно да покрие паричните му
задължения, като сочи за начална дата – 25.11.2021 г. Моли да бъде обявена неговата
неплатежоспособност и при условията на евентуалност – неговата свръхзадълженост.
Моли на основание чл. 630 ТЗ спрямо него да бъде открито производство по
несъстоятелност при постановяване на решение с последиците от това.
Предявена е молба с правно основание чл. 625 ТЗ от длъжника „К.**“ЕООД.
Съдът, като взе предвид изложеното от молителя и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представената по делото справка за задълженията на „К.**“ЕООД към
1
20.12.2020 г., налице са начислени и непогасени такива дължими в полза на НАП в общ
размер на 507 135.75 лв. с включени главници – общо 400 253.55 лв и лихви – общо
106882.20 лв. за непогасени задължения за наложени санкции с наказателни
постановления, здравно-осигурителни и пенсионни вноски и данъчни задължения, като
за принудителното им събиране е образувано изп.д.№ *********/2019г. С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200022-022-
0002797/22.01.2020г. е наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банкови
сметки на дружеството – длъжник.
Приета като доказателство е и Справка с натрупване за периода м. 01 – м.
11.2021г., изготвена от лицензирано „Л.К.“ЕООД и в която са отразени непогасените
задължения на „К.**“ЕООД към доставчици по сметка 401 в общ размер на 109 213.06
лв. Приложени са и фактури за установяване възникване на вземанията с доставчици
по тях – кредиторите по справката.
По делото са постъпили справки от МВР, СДВР Отдел „Пътна полиция“ и от
Имотния регистър, от които е видно, че не е налице вписано имущество – собственост
на дружеството молител.
По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/,
заключението по която не е било оспорено и съдът кредитира като пълно и
компетентно, в отговор по поставените задачи. При изготвяне на заключението си
вещото лице е ползвало счетоводния баланс на „К.**“ЕООД за отчетните 2019г., 2020
г. и междинен такъв за 2021г., съставен към 31.10.2021г. Направен е анализ на
притежаваните от дружеството активи и пасиви, както и приложимите финансови
коефициенти. Така според изложеното в заключението на вещото лице притежаваните
от дружеството активи през периода са предимно краткотрайни, като според баланса
към 31 декември на съответната година, за периода 2019 – 31.10.2021г., тази група
активи съставляват съответно: 98,14%, 98,01% и 97,89% от общо активите, от които
по-голямата част са вземания 129 хил.лв., и по-малката част са парични средства – 8
хил.лв. При отчитане съотношението на активите спрямо пасивите на дружеството е
отчетено, че собственият капитал е отрицателна величина, при което се счита,
предприятието е декапитализирано. Според отразеното в заключението на
експертизата, коефициентът на обща ликвидност през анализирания период е със
следните стойности: 0.3135 за 2019г., 0.2891 за 2020 г. и 0.2694 към края на м.10.2021г.
Според вещото лице, доколкото показателят е със стойности под 1 /единица/, за този
период молителят не е в състояние да посрещне краткосрочните си задължения с
наличните краткотрайни активи. Според стойностите на коефициента за бърза
ликвидност, съответно 0.3095 за 2019г., 0.2852 за 2020 г. и 0.2655 към края на
м.10.2021г. /при препоръчителни стойности в границите 0.5-1.0/, които са извън
рамките на общоприетите, за процесния период молителят не е в състояние да погаси
бързо своите текущи задължения. При прилагане на този коефициент се изключва
влиянието на по-бавно ликвидните активи, които могат да се използват по-късно във
времето за разплащане. Според отразените стойности за периода на коефициента на
незабавна ликвидност, отразяващ способността на дружеството да покрие своите
краткосрочни задължения, при необходимост дружеството не е било в състояние да
погаси незабавно своите текущи задължения с наличните си финансови средства. В
заключението са отразени съответно следните стойности: 0.0238 за 2019г., 0.0215 за
2
2020 г. и 0.0155 към края на м.10.2021г. /при препоръчителни стойности в границите
0.5-0.7/. Идентични са стойностите и изводите относно коефициента на абсолютна
ликвидност, отразяващ способността на дружеството да уреди веднага текущите си
задължения. Според стойностите на коефициента за финансова автономност през
анализирания период, вещото лице е направило извод, че съществуващите задължения
на длъжника не са обезпечени с имущество. Стойностите са отразени с отрицателни
величини /при референтна стойност над 0.33/, което е показателно, че дружеството е в
пълна зависимост от кредиторите си. Според експертизата, това се дължи на
прекомерно нарасналите задължения, влошеният финансов резултат, който към края на
периода е загуба в размер на 556 000 лв. Отразените стойности на коефициента на
задлъжнялост също при отрицателни величини /при референтни стойности между
0.25 и 0.5/, сочат на извода, че молителят е в пълна зависимост от кредиторите си и
съответно в състояние на свръхзадълженост, като за целия период дружеството е
декапитализирано. Според експертизата, общият размер на отразените в
счетоводството на дружеството задължения към доставчици възлиза на 109 213.06 лв.
към края на 2020г. и към края на м.10.2021г., а публичните задължения към НАП
възлизат на 403 000 лв. към края на 2020 г. и 407 000 лв. към края на м. 10.2021г. С
оглед разминаване в отчетената стойност на публичните задължения и тази по
приложената по делото справка от 503 003.39 лв. е представен алтернативен вариант на
експертизата, при отразяване на публичните задължения в размера според справката от
НАП, т.е. при завишаване задълженията с 96 000 лв. С оглед достигнатата по този
начин стойност на финансово-икономическите показатели коефициентите, вещото лице
е достигнало до идентични изводи относно състоянието на дружеството, а именно
лоша ликвидност, лоша финансова автономност и състояние на свръхзадълженост.
Според вещото лице, датата от която длъжникът е изпаднал в това състояние, а именно
в невъзможност да обслужва изискуемите си парични задължения, е 31.12.2019г. През
анализирания период не се установява извършено от дружеството плащане за
погасяване на задълженията. Притежаваните от молителя бързи ликвидни активи /в
това число налични парични средства и вземания/ възлизат общо на 137 000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен субект,
доколкото според твърденията на молителя, същият се явява длъжник по търговски
сделки. В този смисъл са индивидуализирани и вземанията на кредиторите според
представения списък, а именно начислени и непогасени задължения към доставчици на
стоки и услуги във връзка с упражняваната от него търговска дейност.
Безспорно е качеството му на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ като
юридическо лице, извършващо по занятие търговска дейност и възникване на
задълженията му във връзка с упражняваната от него търговска дейност. Съобразно
разпоредбата на чл. 626 ТЗ, в задължение на длъжника е вменено да поиска от съда
откриване на производство по несъстоятелност, което следва да бъде сторено в 30-
дневен срок от изпадането му в неплатежоспособност. За да бъде признато от съда
това състояние, следва да бъде установено, че то е трайно, касаещо системно
задлъжняване към кредитор/и на търговеца – длъжник, т.е. че не се касае за изпадането
му в забава при единично неплащане на задължение при настъпване на неговата
изискуемост. В този смисъл, от приетото по делото заключение по СФИЕ съдът
приема за установено, че по отношение на дружеството – молител е налице такова
състояние. От заключението на вещото лице се установи, че стойностите на
3
финансово-икономическите показатели, отразяващи състоянието на дружеството, са с
величини извън границите на референтните такива за целия анализиран период от
2019г. до края на м. 10.2021г. В заключението по експертизата вещото лице е
направило извод, че при така отчетените активи и пасиви в счетоводния баланс на
дружеството, същото не е в състояние да покрие текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи, като не е в състояние да погаси задълженията си при
необходимост. Не се установява търговецът да извършва дейност по занятие през
периода, като според експертизата същият не реализира печалба. Значителен е
размерът на начислените му задължения през анализирания период с настъпил падеж,
като не се установява да е извършвал плащане за погасяването им. Действително
притежаваните от дружеството - молител активи в по-голямата си част са краткотрайни
такива, но същите не са достатъчни да покрият задълженията му. Показателни в този
смисъл са и стойностите през периода на коефициента на абсолютна ликвидност и на
коефициента на задлъжнялост, които сочат на пълна зависимост на търговеца от
кредиторите му и поради това на състоянието му на свръхзадълженост.
Основният финансов показател за установяване състоянието на
неплатежоспособност е показателят на обща ликвидност. Същият представлява
стойността в съотношението между краткосрочните активи и краткосрочните
задължения, респ. текущи пасиви/задължения. В този показател са обединени
стойностите и на останалите показатели – за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност.
Установи се, че стойностите на показателя са далеч извън референтните граници,
каквито са и стойностите на останалите коефициенти.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по
несъстоятелност, е неплатежоспособността, като на изследване подлежат
предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо състояние. В
този смисъл, установи се, че молителят не разполага с краткотрайни активи, които да
са съответни на стойност на краткосрочните му задължения. Краткосрочните
задължения са тези с настъпила изискуемост към момента на завеждане на молбата,
като следва да бъдат свързани с търговската му дейност и длъжникът да е спрял
плащанията им. От значение е актуалното към момента икономическо състояние на
дружеството, съобразно което съдът намира, че длъжникът не е в състояние да изпълни
задълженията си към кредиторите. В този смисъл установеното финансово-
икономическо състояние на молителя е съответно на дадената дефиниция за
неплатежоспособност в чл. 608, ал. 1 ТЗ.


При това положение упражняването на търговска дейност от дружеството
длъжник би се оказало застрашаващо интересите на неговите кредитори, с оглед
невъзможността му да погаси текущите си задължения към тях. В подкрепа на това е и
установеното състояние на дружеството при приложение на показателя - коефициент
на финансовата автономност – възможността на дружеството да посреща
дългосрочните си задължения и да предоставя сигурни гаранции на кредиторите си,
който като стойност представляват съотношение между собствения и привлечения
капитал /задълженията/ по данни на баланса за съответната година.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал.
1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да плати изискуеми парични задължения по
4
търговски сделки и възникнали във връзка с упражняване на търговската му дейност,
установени като дължими такива, включително и към молителя.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи, като се съобрази
общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и
момента на спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не само най-
старото непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника и
момента, когато е спрял плащанията си към кредиторите си, а не към отделен
кредитор. В случая, показателите за икономическото състояние на дружеството и
отчетените загуби при дейността и ръст в непогасените задължения /включително и в
съотношение към активите/, са в значителен размер към 31.12.2019г. /първата
финансова година от анализирания период/, която дата съдът приема за начална
неплатежоспособността му.
Доколкото основанието за откриване на производство по несъстоятелност по чл.
742 ТЗ е заявено при условията на евентуалност, при установено състояние на
неплатежоспособност, съдът намира, че не дължи произнасяне по същото.
С оглед гореизложеното, налице са в тяхното кумулативно единство
предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ, като бъде
назначен временен синдик на дружеството и свикано Първо събрание на кредиторите.
Водим от горното и на основание чл.630, ал.1 ТЗ, СГС

РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА
на „К.**“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.
******* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание
чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение „К.**“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ул. „*******
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „К.**“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул. „*******
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „К.**“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ул. *******, Г.М., с адрес: гр. София, ул.
*******, при месечно възнаграждение в размер на 900 лева, считано от датата на
встъпването му в изпълнение на задълженията, като определя 1-седмичен срок за
встъпването му от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „К.**“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ул. *******, което ще се проведе на
19.05.2022 г. от 15:30 часа в гр. София, бул. „Витоша” № 2, в съдебната зала,
определена за открити съдебни заседания на VІ-5 състав на Търговско отделение, на
Софийски градски съд, при дневен ред: изслушване на доклада на временния синдик;
избор на постоянен синдик, евентуално избор на комитет на кредиторите.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен
5
съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6