Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 731 по описа на съда за 2018
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано с искова молба вх. №
3604/13.11.2018 г. по описа на РС- Сливница, подадена от
П.Д.Б. срещу Р.А.Г.,
Е.Г.Х. и Б.Д.К., с която се
иска съдът на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД да прогласи
нищожността на нотариален
акт за замяна на недвижим имот № 26, том II, рег. № 2007, дело № 204/2018 г. на
нотариус Георги Чинов, рег. № 634 на НК, вписан в СВ с вх. № 1393 от 27.06.2018
г., акт № 133, том 5, дело № 984/18 г., на основание заобикаляне на закона поради сключването
му с цел да се избегне приложението на чл. 33, ал.1 ЗС, да обезсили посочения нотариален акт и да постанови на
основание чл. 33, ал. 2 ЗС ищецът да изкупи при същите условия прехвърлените с
договора дялове от съсобствените между страните недвижими имоти,
както следва: 3/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор 00223.72.11, находящ се
в с. Алдомировци, общ. Сливница, обл. София, с площ от 49695 кв.м. по
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-47/03.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, в местност „Росул“, с
трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване-
нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план 072011, при съседи: имоти № 00233.72.17, №
00223.72.10, № 00223.72.7, № 00223.72.6, № 00223.72.5, № 00223.72.4 и №
00223.72.12 и 3/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор
00223.239.93, находящ се в с. Алдомировци, общ. Сливница, обл. София, с
площ от 2469 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, в местност
„Гробища“, с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на
трайно ползване- Нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета),
стар идентификатор: няма, номер по предходен план 239093, при съседи: имоти №
00233.239.120, № 00233.239.92, № 00233.239.89, № 00233.239.88, № 00233.239.87,
№ 00233.239.185 и № 00233.239.86.
В исковата молба се твърди, че на 14.09.2018 г. по време на
разговор с ответницата Г.- негова братовчедка, ищецът е разбрал, че тя и
братовчед му- ответникът Е.Г.Х., са продали чрез фиктивна сделка- замяна,
притежаваните от тях идеални части от съсобствените им наследствени имоти в с.
Алдомировци на трето лице с име Б.Д.К. срещу стоки, при прикрито заплащане по
сметка в брой. Сочи се, че ответницата Г. е отказала на ищеца да му предостави
договора, тъй като не знаела къде е. В исковата молба е инкорпорирана справка
по лице в СВ за Р.Г. от електронната система на имотния регистър за периода от 01.01.1992 г.
до 18.09.2018 г., от която ищецът счита, че се установява, че имотите са били
вписани за пръв път в регистъра на 22.06.2018 г., а сделката е станала на
27.06.2018 г. Сочи се, че договорите за замяна са фиктивни и са извършени с цел
заобикаляне на чл. 33 ЗС и превръщане на лицето Б.Д.К. в съсобственик с цел
последващо изкупуване на отделни дялове по реда на чл. 33 ЗС.
В изпълнение на дадените от съда указания по делото е
постъпила молба вх. № 345/01.02.2019 г. по описа на РС- Сливница, с която
ищецът е отстранил част от констатираните нередовности, като насочил исковите
си претенции и по отношение на задължителния необходим другар- приобретател по
атакуваната сделка- Б.Д.К., ЕГН **********, посочил е, че съсобствеността върху
имотите, предмет на сделката е възникнала вследствие наследствено
правоприемство, след смъртта на наследодателя Владимир Иванов Х. и че имотите
са прехвърлени на приобретателя чрез фиктивен договор за замяна, доколкото
замяна не е извършена, а прехвърлителите са получили плащане на парични суми
съответно в брой и по банкова сметка. ***, че за сделката е разбрал в разговор
между него и ответницата Г., проведен на 14.09.2018 г., с оглед което счита, че
за него срокът за предявяване на иска по чл.33, ал. 2 ЗС е започнал да тече
именно от тази дата.
В изпълнение на допълнително дадените от съда указания по
делото са постъпили и молба вх. № 2840/09.09.2019 г. и вх. № 2839/09.09.2019 г.
по описа на РС- Сливница, с които ищецът е отстранил констатираните от съда
нередовности, превел е петитума на исковата си молба в съответствие с
въведените от него твърдения, като е заявил, че страните
са собственици на процесните имоти по силата на успешно проведена земеделска
реституция, приключила с Решение № А0075 от 21.04.1999 г. на ПК- Сливница, с
което на наследниците на Владимир Иванов Х. е възстановено правото на
собственост върху процесните два имота. Оттеглил е иска си с правно основание
чл. 29 от ЗЗД и е конкретизирал, че счита договора за замяна за нищожен на основание: заобикаляне на закона поради
сключването му с цел да се избегне приложението на чл. 33, ал.1 ЗС и с цел неплащане на пълния размер
на данъците (л. 77 от делото).
Ответницата Р.А.Г., в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в
който оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че ищецът не е научил на 14.09.2018 г., от нея за
извършената замяна, обективирана в нотариален акт № 26, том II, рег. № 2007,
дело № 204/2018 г. на нотариус Георги Чинов, рег. № 634 на НК, вписан в СВ с
вх. № 1393 от 27.06.2018 г., акт № 133, том 5, дело № 984/18 г., а
непосредствено след изповядване на сделката на 27.06.2018 г. Излага доводи, че
сключената сделка не е фиктивна. Поддържа тезата, че вписването на сключения
договор в Агенцията по вписванията има оповестителен характер и че ищецът е
узнал за сделката непосредствено след нея.
Ответникът Е.Г.Х., в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва изцяло предявените искове с идентични доводи като тези на ответницата Г..
Ответникът Б.Д.К. (приобретател), в законоустановения срок
по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло
предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не е
изяснено какво озн. „фиктивна сделка“. Поддържа, от приложените към исковата
молба писмени доказателства не се установява, че сключеният договор за замяна е
привиден, нито, че заобикаля закона. Счита, че искът е подаден след изтичане на
преклузивния двумесечен срок.
В о.с.з. пред РС-Сливница ищецът поддържа тезата, че сключения между
ответниците договор за замяна е фиктивен, привиден, тъй като с него се прикрива договор
за покупко-продажба сключен при цена 630 лв. на декар.
В о.с.з. процесуални представител по
пълномощие на ответниците – адв. В. излага доводи
аргументиращи тезата, че съединяването на иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и иска
по чл. 33, ал. 2 от ЗС е недопустимо, тъй като двата иска взаимно се
изключват. Поддържа, че ако се твърди от ищеца, че процесната сделка е нищожна,
респективно изначално няма валидна сделка, а щом няма валидна сделка не може да
се предяви иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е
спорно, а се установява и от приложени писмени доказателства – решение № АОО75
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село Алдомировци,
удостоверение за наследници с изх. № 119/21.01.2019 г., че ищецът и ответниците Г. и Х. са собственици на процесните имоти по
силата на успешно проведена земеделска реституция, приключила с решение № А0075
от 21.04.1999 г. на ПК- Сливница, с което на наследниците на Владимир Иванов Х.
е възстановено правото на собственост върху процесните два имота.
С определение в съдебното заседание,
проведено на 21.07.2020 г., съдът прие за безспорно между страните, че
ответниците Г. и Х. не са направили писмено предложение-покана до ищцата,
като съсобственик на процесните имотите, по смисъла на на чл. 30,
ал. 1 от ЗС.
От приложен по делото официален
документи – нотариален акт за замяна на недвижим
имот № 26, том II, рег. № 2007, дело № 204/2018 г. на нотариус Георги Чинов,
рег. № 634 на НК, вписан в СВ с вх. № 1393 от 27.06.2018 г., акт № 133, том 5,
дело № 984/18 г., се
установява, че е сключен договор за замяна
на недвижим имот с движими вещи, по силата на който ответниците Г. и Х. са прехвърлили на ответника Б.Д.К.
правото на собственост върху притежаваните от тях общо 3/8 ид. части от правото
на собственост на поземлен имот с идентификатор
00223.72.11, находящ се в с. Алдомировци, общ. Сливница, обл. София, с площ
от 49695 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, в местност
„Росул“, с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно
ползване- нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 072011, при съседи: имоти №
00233.72.17, № 00223.72.10, № 00223.72.7, № 00223.72.6, № 00223.72.5, №
00223.72.4 и № 00223.72.12 и 3/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор
00223.239.93, находящ се в с. Алдомировци, общ. Сливница, обл. София, с
площ от 2469 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, в местност
„Гробища“, с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на
трайно ползване- Нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета),
стар идентификатор: няма, номер по предходен план 239093, при съседи: имоти №
00233.239.120, № 00233.239.92, № 00233.239.89, № 00233.239.88, № 00233.239.87,
№ 00233.239.185 и № 00233.239.86.
В акта е посочено, че данъчната
оценка на описаните идеални части от имотите е в размер на 2 204,59 лева. В замяна на
прехвърленото му право на собственост върху посочените ид. части от недвижими
имоти ответника Б.Д.К. е прехвърлил на ответниците Г. и Х. правото на собственост върху движими вещи,
представляващи строителни материали на обща стойност
2 660,00 лева, съгласно фактура с №
0883/21.06.2018 г. издадена от „Просрой 1“ ООД.
В точка III от нотариалния акт е отразено, че
владението на описаните идеални части от недвижими имоти и на описани движими
вещи се предава с подписването на договора (л. 48 от делото).
По делото са приобщени частни
документи - фактура с № 0883/21.06.2018 г. издадена от „Просрой 1“ ООД с
отразени закупени строителни материали на обща стойност 2 660,00 лева и
фискален бон (л. 63-64 от делото).
От приложено извлечение за периода
от 22.06.2018 г. до 28.06 2018 г., издадена от „Банка ДСК“ ЕАД от сметка на
ответницата Г. се установява, че на дата 27.06.2018 г. ответникът Б.Д.К. е
захранил сметката ѝ със сумата от 8 200 лева (л. 143-145).
По делото са приобщени частни
документи - запис на заповед с отразена дата 27.06.2018 г. с издател
ответницата Р.Г. и поемател ответника Б.Д., с отразена сума в размер на 8200
лева. Отразен е падеж с дата 08.11.2019 г., като място на плащане е посочено
гр. София, по банков път (л. 147) и разписка отразяваща, че получената сума по
записа на заповед е върната на поемателя на падежа (л. 146).
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Мартин Бориславов Кантарев. Свидетелят
твърди, че на датата на изповядване на сделката между ответниците, той е
натоварил движимите вещи предмет на замяната в моторно превозно средство - бус
марка „Ивеко“, модел „Дейли“ и ги е транспортирал до дома на Р.Г. в с.
Панчарево.
С оглед така приетото за установено
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
РС- гр. Сливница, III състав, е
сезиран с установителен иск за прогласяване нищожността
на договора за замяна, инкорпориран в нотариален
акт за замяна на недвижим имот № 26, том II, рег. № 2007, дело № 204/2018 г. на
нотариус Георги Чинов, рег. № 634 на НК, вписан в СВ с вх. № 1393 от 27.06.2018
г., акт № 133, том 5, дело № 984/18 г., на основание:
заобикаляне на закона поради сключването му с цел да се избегне приложението на
чл. 33, ал.1 ЗС и
с конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС ищецът да изкупи при
същите условия прехвърлените с договора дялове от съсобствените между страните
недвижими имоти.
Неоснователно е възражението на процесуални представител по
пълномощие на ответниците – адв. В., че съединяването на иска по чл. 26, ал. 1
от ЗЗД и иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС е недопустимо. Съгласно трайната практика
на Върховния касационен съд на Р. България, обективирана в решение № 54 от
18.03.2013 г. по гр. д. № 627/2012 г. на ВКС, четвърто г. о., решение
96/15.07.2011 г. по гр. д. № 179/2010 г., четвърто г. о., решение №
302/28.11.2012 г. по гр. д. № 1597/2011 г., трето г. о., постановени по реда на
чл.
290 ГПК, като основание за осъществяване на
правото по чл. 33, ал.2 ЗС може да се посочи друго основание
за нищожност на договора за замяна
с нарочен установителен иск, като преюдициален, съединен с иска за изкупуване,
например че той е нищожен като привиден и прикрива договор за покупко-продажба.
При уважаване на този установителен иск ще може да се упражни правото на
изкупуване. Ищецът, в качеството си на съсобственик, има правен интерес да
оспорва придобивната сделка, тъй като е предявил срещу прехвърлителите, бивши
съсобственици, иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване. Интересът да оспори
с иск сделката, в която не е участвал, произтича от правото му на изкупуване.
По иска с правно основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят,
както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства.
Сделката е сключена при заобикаляне
на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства,
когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея
да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при
заобикаляне на закона сделка е поначало позволена - недопустима е нейната
по-далечна цел. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, пр. пето ЗЗД, нищожни са и
привидните сделки. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация -
когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви
правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго
съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. Явната
сделка е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва
страните и от нея се поражда право на изкупуване от съсобственика, ако са
налице останалите предпоставки на закона. Ако страните имат воля да бъдат
обвързани по различен начин, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение
ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата валидност.
При сключване между съсобственик и
трето лице на договор за замяна на недвижим
имот с цел да се избегне приложението на чл. 33, ал.1 ЗС не е налице заобикаляне на закона и
нищожност на договора за замяна на това
основание. Макар и целяща осуетяване правото на изкупуване на съсобственик чрез
прикриване на продажба, замяната не е в
заобикаляне на закона, тъй като чрез нея не се постига забранен от закона
резултат. В резултат на замяната се прехвърля
право на собственост, за което не съществува законова забрана. С цитираната
разпоредба не е предвидена забрана за разпореждане с притежаваната от
съсобственика част от недвижим имот в полза на трето лице, а е въведено
ограничение, чието нарушаване води до възникване на преобразуващо право на
останалите съсобственици за изкупуване при същите условия. Горното принципно
разрешение е обосновано и в тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. по т. д. №
5/2012 г. на ОСГК. В този смисъл са решение № 475 от 14.07.2010 г. на ВКС по
гр.дело № 621/09г. на IV г.о. на ВКС, решение от 09.05.2011г. по гр.д.
№1207/2010 г. IV г.о. на ВКС и решение от 10.11.2011г. по гр.д. №111/2011г. III
г.о. на ВКС.
Поради
гореизложеното искът за прогласяване нищожност на замяната на основание чл. 26,
ал.1 ЗЗД, извършена в нотариален акт за замяна на недвижим имот № 26, том II,
рег. № 2007, дело № 204/2018 г. на нотариус Георги Чинов, рег. № 634 на НК,
вписан в СВ с вх. № 1393 от 27.06.2018 г., акт № 133, том 5, дело № 984/18 г.,
е неоснователен, тъй като дори и целяща да осуети правото на изкупуване на съсобственик
замяната не е нищожна като сключена в заобикаляне на закона, тъй като чрез нея
не се постига забранен от закона резултат. Резултата от замяната е прехвърляне
на собственост, който резултат не е забранен от закона. За тези случаи законът
създава право на защита на съсобственика с разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС,
според която, ако съсобственикът не е поканен да купи частта на продаващия
своята част или са уговорени привидни условия във вреда на другия съсобственик,
той може да изкупи частта на продаващия при действителните уговорени условия с
купувача.
На следващо
място, твърдяната симулация при извършване на замяната, като прикриваща продажба, не е
установена по несъмнен начин. Не е доказано, че договорът е симулативен и не е
доказано да прикрива съглашение, с което страните желаят да се прехвърли
правото на собственост вместо срещу прехвърляне собственост върху вещи, срещу
заплащане на цена.
Неоснователно е твърдението ищеца,
че прикритостта на сделката замяна произтича от обстоятелството, че по делото
не е доказано реалното предаване на движимите вещи като насрещна престация по
договора за замяна от страна на ответника Б.К.. В случая сделката замяна има
характер на консенсуална, а не реална такава, поради което с постигането на
съгласие между страните се счита сключена, а предаването на вещите, предмет на
замяната е действие по изпълнение на договора. Ако така поето задължение не
бъде изпълнено, това би било основание за разваляне на договора, а не за обявяване
на неговата нищожност като прикриващ друг вид сделка. В тази връзка са
ирелеванти за предмета на спора изложените от ищеца противоречия в
свидетелските показания на разпитания по делото свидетел.
Нотариалният
акт за правна сделка представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК в
частта, с която нотариусът удостоверява, че изявленията на участниците в
нотариалното производство и извършените действия са осъществени пред него или
лично от длъжностното лице. В тези предели нотариалният акт, съдържащ изявления
на граждани, се ползва с материална доказателствена сила досежно изразената
воля по клаузите на договора и изявленията за изпълнение на задължения към момента
на сключване на сделката, както и относно дейността на нотариуса - напр.
прочитането на акта.
Отразяването
в нотариалния акт съгласие, че в замяна на прехвърленото му право на
собственост върху посочените ид. части от недвижими имоти ответникът Б.Д.К. прехвърля
на ответниците Г. и Х. правото на собственост върху движими вещи,
представляващи строителни материали на обща стойност 2 660,00 лева,
съгласно фактура с № 0883/21.06.2018 г. издадена от „Просрой 1“ ООД, е
изявление на участниците в нотариалното производство, което е възприето от
нотариуса, и в тази част нотариалният акт се ползва с доказателствена сила на
официален свидетелстващ документ.
По тези
съображения опровергаването на съдържанието на нотариалния акт чрез разкриване
на симулативност на изявлението, че продажната цена е платена изцяло в брой при
подписването на договора по отношение на ответника Х. и преведена по банков път
по отношение на ответника Г. не е доказано. Нотариалният акт се ползва с
материална доказателствена сила за направеното изявление, която следва да бъде
зачетена от съда.
Твърдението на ищеца, че в процесния
нотариален акт е посочена по-ниска цената от действително платената, с цел да се
намалят таксите и данъците при прехвърлянето, дори да бъде установено, каквото
не е направено в конкретния случай, не представлява основание за прогласяване
на нищожност на замяната. Сделката е валидна, тъй като симулацията е насочена
срещу фиска или има други – често, но не непременно противоправни цели.
Обстоятелството, че укриването на действителната цена може да е престъпление,
не прави сделката нищожна.
Поради гореизложеното искът за
прогласяване нищожност на замяната на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, извършена в
нотариален акт за замяна на недвижим имот № 26, том II, рег. № 2007, дело №
204/2018 г. на нотариус Георги Чинов, рег. № 634 на НК, вписан в СВ с вх. №
1393 от 27.06.2018 г., акт № 133, том 5, дело № 984/18 г., е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.
1 от ЗС съсобственикът може да
продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи
пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици
да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой
от тях не е приел това предложение.
Изкупуване е допустимо само при
определени видове правни сделки – при които продавачът няма правно оправдан
интерес да получи насрещната престация от точно определен приобретател. Такива
са договорите за покупко-продажба, към които се приравняват и договорите за
замяна, към които съгласно чл. 233 от ЗЗД се прилагат правилата за продажбата,
когато насрещната престация е в родово определени вещи. В настоящият случай,
предмет на замяната са родово определени вещи – строителни материали, от които:
латекс, грунд за латекс, цимент и др., респективно ищецът може да предложи
„същите условия” на съсобствениците-прехвърлители.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС изисква от съсобственика на
даден имот, при продажбата на неговата част на трето лице, да представи пред
нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици за
купят тази част при същите условия и да декларира писмено пред него, че същият
не е приел това предложение. По делото е обявено за безспорно, че такова
писмено предложение-покана до ищеца, като съсобственик на
имота, по смисъла на горепосочената разпоредба от ЗС, не е отправяно от останалите съсобственици на имота, при
извършване на замяната на тази част от съсобствения имот. Ако беше отправена предложение
за изкупуване на имота до ищеца преклузивния срок за предявяване на
иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС щеше да започне да тече от замяната.
В тази връзка е неоснователно възражението на ответницата Г., че след като
сделката е вписана в Агенция по вписванията с оглед оповестителното действие на
вписването на сключения договор, ищецът е разбрал за сключването му
непосредствено след 27.06.2018 г. Когато собственикът изобщо не е поканен да изкупи
имота, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС не може да започне да тече от
извършване на замяната, тъй като този съсобственик не е страна по договора и не
е длъжен сам да следи дали някой от другите съсобствениците не се е разпоредил
със своята идеална част в полза на трето лице (в този смисъл решение № 153 от
18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2017 г., I г. о., ГК).
Според константната съдебна практика, посочена
и в писмената защита на ищеца, при липса на покана отправена
до съсобственика, каквато хипотеза е налице в настоящия случай, този срок
тече от момента на узнаването от страна на съсобственика-ищец.
Ищецът твърди, че е узнал за замяната на 14.09.2018 г., за което обстоятелство
обаче освен така направеното твърдение не е посочил и не са събрани никакви
доказателства по делото, които е следвало да посочи, тъй като той носи
доказателствената тежест за направеното от него твърдение в исковата молба (в
този смисъл решение № 47 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 690/2008
г., II г. о., ГК, решение № 423 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2008
г., III г. о., ГК, решение № 209 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6472/2007
г., II г. о., ГК, определение № 24 от 15.01.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
475/2009 г., II г. о., ГК и др.). В съдебно заседание проведено на 21.07.2020
г. съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за посоченото
обстоятелство, но отново не са направени доказателствени искания от него. В
случая, ищецът не е проявил процесуална активност да ангажира убедителни
доказателства във връзка с установяване на тези положителни факти, от които
черпи изгодните за себе си правни последици. Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест
в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо
твърдение, което той може да приеме за безспорно установено въз основа на
събраните по делото доказателства. Ако страната не се справи с доказателствената
тежест, дори да съществува вероятнтост, но не и несъмненост, то в резултат на
последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския
процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да
се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се
установи липсата му. Тежестта на доказване не е задължение да се представят
доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването. Поради изложеното,
съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС е не е предявен в преклузивния
срок, предвиден в закона.
По разноските.
По делото е направено искане от
процесуалните представител на ответниците за присъждане на направените по
делото разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска.
По
делото е представен договор за правна защита и съдействие № 889041 с дата
25.10.2019 г., сключен между
Р.А.Г., Е.Г.Х.
и Б.Д.К., от една страна и адв. Я.В. (л. 102 от делото). В така приложения
договор не е отразено договорено и/или заплатено възнаграждение от ответниците.
До приключване на последното по
делото съдебно заседание пред съда не са представени доказателства за платено
адвокатско възнаграждение от ответниците, до който момент страните следва да
представят списък на разноските по чл. 80 ГПК и да ангажират доказателства за
извършването на същите.
Едва
като приложение към писмената защита с вх. № 260306/31.07.2020 г. е приложена
разписка с отразена дата 17.07.2020 г., в която е посочено, че за тримата
ответници е заплатена сумата от 1000 лева на адвокат В. от отв. К.. Приложен и
е списък по чл. 80 от ГПК. Така посочените документи (разписка и списък по чл.
80 от ГПК) са представени по делото след изтичане на предвидения в закона срок,
поради което искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева следва да бъде оставено без уважение. Следва да се отбележи, че
представената разписка не е подписана от ответника К., а единствено от адв. В..
Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, предявен от П.Д.Б., ЕГН: **********, адрес ***, срещу Р.А.Г., ЕГН: **********, Е.Г.Х., ЕГН: ********** и Б.Д.К.,
ЕГН: **********, за
прогласяване нищожността, на основание заобикаляне на закона, поради
сключването му с цел да се избегне приложението на чл.
33, ал. 1 ЗС,
на договор за замяна, обективиран в нотариален акт за
замяна на недвижим имот № 26, том II, рег. № 2007, дело № 204/2018 г. на
нотариус Георги Чинов, рег. № 634 на НК, вписан в СВ с вх. № 1393 от 27.06.2018
г., акт № 133, том 5, дело № 984/18 г., с който Р.А.Г., ЕГН: ********** и Е.Г.Х.,
ЕГН: ********** са прехвърлили на Б.Д.К., ЕГН: **********, собствеността на общо на 3/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор
00223.72.11, находящ се в с. Алдомировци, общ. Сливница, обл. София, с площ
от 49695 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, в местност
„Росул“, с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно
ползване- нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 072011, при съседи: имоти №
00233.72.17, № 00223.72.10, № 00223.72.7, № 00223.72.6, № 00223.72.5, №
00223.72.4 и № 00223.72.12 и 3/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор
00223.239.93, находящ се в с. Алдомировци, общ. Сливница, обл. София, с
площ от 2469 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, в местност
„Гробища“, с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на
трайно ползване- Нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета),
стар идентификатор: няма, номер по предходен план 239093, при съседи: имоти №
00233.239.120, № 00233.239.92, № 00233.239.89, № 00233.239.88, № 00233.239.87,
№ 00233.239.185 и № 00233.239.86.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
33, ал. 2 от ЗС, предявен от П.Д.Б., ЕГН: **********, адрес ***, срещу Р.А.Г.,
ЕГН: **********, Е.Г.Х., ЕГН: ********** и Б.Д.К., ЕГН: **********, за признаване на право на изкупуване
на П.Д.Б. на общо на 3/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор
00223.72.11, находящ се в с. Алдомировци, общ. Сливница, обл. София, с площ
от 49695 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, в местност
„Росул“, с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно
ползване- нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план 072011, при съседи: имоти № 00233.72.17, №
00223.72.10, № 00223.72.7, № 00223.72.6, № 00223.72.5, № 00223.72.4 и №
00223.72.12 и на 3/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор
00223.239.93, находящ се в с. Алдомировци, общ. Сливница, обл. София, с
площ от 2469 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, в местност
„Гробища“, с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на
трайно ползване- Нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета),
стар идентификатор: няма, номер по предходен план 239093, при съседи: имоти №
00233.239.120, № 00233.239.92, № 00233.239.89, № 00233.239.88, № 00233.239.87,
№ 00233.239.185 и № 00233.239.86., при уговорени условия за замяна на посочените идеални
части от описаните имоти, съгласно нотариален акт за замяна на недвижим имот №
26, том II, рег. № 2007, дело № 204/2018 г. на нотариус Георги Чинов, рег. №
634 на НК, както и за отмяна на посочения нотариален акт.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд-София в 2-седмичен срок, считано от връчването
му на страните.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: