Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 487/28.11.2022
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове:
Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор
Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното
от съдия Соня Камарашка касационно административно дело № 454 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 111, ал. 7 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по повод подадена касационна
жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, чрез
надлежно упълномощения процесуален представител ст. юрисконсулт Г. Х. против
Решение №373/03.10.2022г. постановено по Адм. дело №264/2022г. по описа на АС –
Монтана. С решението са отменени по жалба на Ц.Ч.Е., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в ЗОЗТ гр.Бойчиновци към Затвора гр.Враца Заповед
№Л-1360/27.05.2022г. на Началник Затвора гр.Враца, потвърдена със Заповед
№Л-2504/20.06.2022г. на Главен директор на ГДИН, с която на основание чл.104,
ал.1 във вр. с чл.101, т.1 от ЗИНЗС на Ц.Ч.Е. е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“.
Касационният жалбоподател навежда доводи
за неправилност, постановяване в нарушение на материалния закон и
необоснованост на съдебното решение постановено по адм. дело № 264/2022 г. по описа на АС
– Монтана, като твърди, че във връзка с докладни записки е изготвено
предложение от ИСДВР от 26.05.2022г., като върху него е налице резолюция, че
„..днес 26.05.2022г. лично изслушах Ц.Е.“…“за Началник на Затвора гр.Враца
гл.инспектор Р*** В*** , поради което отрича наличие на допуснато нарушение по
чл.105, ал.1 от ЗИНЗС. Моли за отмяна на постановеното съдебно решение.
В съдебно заседание касатора не се явява,
не се явява и надлежно упълномощения процесуален представител ст. юрисконсулт
Г. Х..
Ответника по касационната жалба Ц.Ч.Е. изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода“ се явява лично, доведен от органите
на ОЗ „Съдебна охрана“ гр.Монтана. Оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на
обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава
заключение за неоснователност на жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", като излага доводи в подкрепа на постановеното решение и
моли жалбата да бъде отхвърлена.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима.
За прецизност досежно доводите на
пълномощника на касационния жалбоподател по отношение на въпроса дали
заповедите за налагане на дисциплинарно наказание, извън изрично посочените в чл. 111 ЗИНЗС
могат да се обжалват по съдебен ред, настоящата касационна инстанция, счита
следното:
Съгласно чл. 120, ал. 2 от
КРБ, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички
административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.
Конституционната норма е била предмет на тълкуване и приложение от страна на
Конституционния съд многократно, като ясно и непротиворечиво е следвано
разбирането, че изключването на съдебния контрол за законосъобразност на дадена
категория административни актове може да става, на първо място, само чрез
изрична законова разпоредба и на второ място – само по изключение. В тази
връзка е достатъчно да се посочи, че с конституционно решение № 14 от
4.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г. е дадено задължително
тълкуване на чл. 120, ал. 2 от
КРБ, според което: "Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България дава правото на законодателя по
изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително
задължителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита,
със закон да предвиди необжалваемост пред съд на изрично посочена категория
административни актове само когато това е необходимо за опазване на основите на
конституционния ред или на други особено важни обществени интереси, като
осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването
на принципите и целите на нейната външна политика. "
При горните съображения и доколкото ЗИНЗС не съдържа изрична
норма, с която да се ограничава съдебният контрол върху актовете по чл.104 от ЗИНЗС,
с които се налага дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, касационният съд намира, че законодателят не е въвел
изключение от правилото на чл. 120, ал. 2 от
КРБ.
Изрично предвиденият едноинстанционен
съдебен контрол по реда на чл. 111 от ЗИНЗС
по отношение на актовете по чл. 104 от ЗИНЗС
във вр. с чл. 101, т. 7
и 8 от ЗИНЗС,
както и предвиденият в чл. 110 от ЗИНЗС
ред за административен контрол на заповедите за налагане на дисциплинарни
наказания, не могат да бъдат аргумент за "изрично" изключване на
общия съдебен контрол спрямо процесната заповед. Както се посочва в
конституционно решение № 14 от
4.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г., така и в практиката на
Конституционния съд от преди това, изключението от общата клауза по чл. 120, ал. 2 от
КРБ следва да се прилага при стриктно и тясно тълкуване на
възможностите за ограничаване на съдебния контрол.
Следва да се посочи, че разбирането за
неадминистративния характер на заповедите по чл. 104 от ЗИНЗС
в практиката на ВАС е била повод за създаването на противоречива съдебна
практика по този въпрос между административните и гражданските съдилища, който
е решен с т. 8 от тълк. п. №
2/19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първи и
Втора колегия на ВАС. В приетите мотиви към т. 8 изрично е посочено, че
"... в случаите, когато органите по изпълнение на наказанията упражняват
дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те извършват
административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ.
Тази дейност е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с
изпълнение на наказанията. Специализираните органи по изпълнение на
наказанията, каквито са главният директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", началниците на затвори и поправителни домове, началниците
на Областните служби "Изпълнение на наказанията", началниците на
пробационните служби и арестите, по своя характер са административни органи. Те
функционално принадлежат към системата на изпълнителната власт и ЗИНЗС им възлага
правоприлагащи, контролни и санкционни в определени случаи правомощия във
връзка с изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила
съдебни актове.“ При така изложеното следва да се приеме, че актът за налагане
на дисциплинарно наказание е индивидуален административен акт, издаден в кръга
на правомощията на органите по управление на местата за лишаване от свобода
(поддържането на дисциплината е част от управлението) и като такива на общо
основание по силата на чл. 120, ал. 2 от
КРБ подлежат на съдебен контрол. От друга страна, съгласно
разпоредбата на чл.110, ал.1
и ал.2 ЗИНЗС,
заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически
общежития и на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на
затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване
пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",
а в случаите по чл. 104, ал. 3 –
пред министъра на правосъдието. Жалбата се подава чрез органа, наложил
дисциплинарното наказание.
Правомощието на компетентния орган е да се
произнесе по жалбата с мотивирано решение, с което да отмени заповедта, да
отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед или да отмени заповедта и върне
преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни указания.
С оглед на доказателствата по делото, в
настоящия случай този ред и изчерпан, като по жалба на Ц.Е. против заповедта,
началникът на Затвора - Враца се е произнесъл, като я е потвърдил със Заповед №
№Л-2504/20.06.2022г.
на Главен директор на ГДИН.
По изложените доводи правилно и законосъобразно съдът
е приел жалбата на Е. за допустима, като я е разгледал по същество.
Мотивите изложени от първоинстанционния съдебен състав
се споделят и от касационния състав, тъй като оспорената Заповед
№Л-1360/27.05.2022г. на Началник Затвора гр.Враца, потвърдена със Заповед
№Л-2504/20.06.2022г. на Главен директор на ГДИН, с която на основание чл.104,
ал.1 във вр. с чл.101, т.1 от ЗИНЗС на Ц.Ч.Е. е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ е издадена при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, явяващо се самостоятелно
основание за отмяната й. Съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, както
правилно е отбелязал и първоинстанционния съд в решението си, преди налагане на
наказанието задължително се изслушва нарушителят. Както в представената
административна преписка, така и с касационната жалба доказателство за
наличието на писмена резолюция „..днес 26.05.2022г. лично изслушах Ц.Е.“…“за
Началник на Затвора гр.Враца гл.инспектор Р*** В*** ..“, не съдържа достатъчно
обоснованост, че процесуалното действие въведено от законодателя е реално
извършено от дисциплинарно наказаващия орган. Тези доводи се подкрепят от
факта, че липсва съставен протокол за това изслушване, както и обсъждане на
същото в това число и депозирани възражения в мотивите на постановената
заповед, с оглед твърденията в депозираната жалба. Отделно от това оспорената
заповед Заповед
№Л-1360 на Началник Затвора гр.Враца, с която е наложено дисциплинарно
наказание е издадена на 27.05.2022г., а предложението за налагане на наказание
и твърдяното изслушване е от дата 26.05.2022г. без да е посочено дали това
изслушване касае воденото дисциплинарно производство или е свързано с други
факти и обстоятелства извън приложените по делото докладни записки.
Именно при наличието на този съществен
порок първоинстанционния съд е отменил административния акт, поради което
постановеното решение по адм. дело 264/2022г. по описа на АС – Монтана е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон и неговата цел и като такова следва да бъде оставено в
сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, касационния състав на Административен съд - Монтана
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №373/03.10.2022г. постановено по Адм. дело №264/2022г. по
описа на АС – Монтана, с което по жалба на Ц.Ч.Е., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ гр.Бойчиновци към Затвора гр.Враца е
отменена Заповед №Л-1360/27.05.2022г. на Началник Затвора гр.Враца, потвърдена
със Заповед №Л-2504/20.06.2022г. на Главен директор на ГДИН, с която на
основание чл.104, ал.1 във вр. с чл.101, т.1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: