Номер 13023.10.2020 г.Град Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – АйтосIV състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
Секретар:Яна А. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20202110200301 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано е по жалба на „Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. А.,
ул.“***, чрез управителя С.В.Я. против НП № 499488-F514990/ 13.03.2020г на Началник
отдел „Оперативни дейности“ –Б.,ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2,
вр.ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 500 /петстотин/ лева.
Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.
Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и
процесуален закон при издаване на НП /без да конкретизира точно какви/. Сочи, че
паспортът на касовия апарат се е намирал в съседно помещение и е донесен преди да
приключи проверката.
В с. з. въззивникът- редовно призован се представлява от адв.Д.. Въззиваемата страна,
редовно призована, изпраща представител-ю.к. С.. В о.с.з. оспорва жалбата като
неоснователна, излага подробни доводи за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове,
не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Ha 19.09.2019г., около 10,09ч., свид.В.Х. и С.Х. извършила проверка на търговски обект –
1
магазин „Б.“, находящ се на *** в гр.А., стопанисван от „Б.“ ЕООД, ЕИК: ***. Свидетелите
обърнали внимание, че в магазина има монтиран касов апарат и поискали за проверка
паспорта на този касов апарат. Продавачката им дала паспорт, който се оказал издаден за
друго фискално устройство и свид.Т. забелязал това като поискал да му бъде предоставен
паспорт за конкретното устройство. Продавачката набрала по телефона управителката на
дружеството и дала по телефона да разговаря с проверяващите. В тел.разговор
управителката заявила, че паспорта на касовия апарат е в НАП, където е предаден по друга
проверка. След този разговор свид.Т. започнал да изготвя протокол за извършена проверка
№ 0339597/19.09.2019г. След като изготвили протокола свид.Т. и Х. се подготвили да
напуснат обекта и на вратата били спрени от свид.Д., която твърдяла, че носи паспорта на
фискалното устройство.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН № F 514990/10.10.2019г, в съдържанието
на който подробно било описано установеното нарушение. Деянието било квалифицирано
като такова по чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118,
ал.4 от ЗДДС.
АУАН бил връчен лично на управителя на търговския обект. В графата за възражения
управителката саморъчно вписала, че по време на проверката паспортът е бил в офиса и е
бил представен.
На 13.03.2020 г. въз основа на съставения акт било издадено и НП, видно от съдържанието
на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната фактическа
обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.42, ал.1,т.2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание
санкционната норма на чл. 185, ал.2, изр. 2 от същия закон, на въззивника било наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото -
показанията на свид. Т., Х. и Д.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на
формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др.
доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и
откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на
свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
2
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва
също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните
норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган
не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие
с нормата на чл. 63 ЗАНН).
3
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон . АУАН е редовно връчен лично на
управителя на дружеството на 10.10.2019г (съгласно поместената в текста разписка). НП е
редовно връчено лично на управителката на 07.08.2020г съгласно отбелязването направено
в текста на НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното:
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните
срокове на чл.34 ЗАНН.
Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДДС, като след
задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна
квалификация на извършеното от въззивника.
Относно това има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено
в акта като нарушител, и дали е извършено виновно, настоящият съдебен състав с оглед и на
възприетата от него по-горе фактическа обстановка, събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства счита, че е осъществен състава на
административно нарушение по смисъла на чл.42, ал.1,т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицето по чл. 3 със
стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение
на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6.
Твърдението в жалбата, че паспортът на фискалното устройство се е съхранявал в
търговския обект, но не е бил предоставен на проверяващите, защото се е намирал в
заключен офис част от търговския обект, е необоснована от доказателствата защитна теза.
Безспорно се потвърждава от свид.Т., че когато е напускал обекта в него е влязла жена,
която е казала, че носи паспорта на фискалното устройство. В тази посока са и показанията
на свид.Д.. Следва да се има предвид обаче, че наличието на паспорта в търговския обект се
установява именно чрез представянето му веднага след поискване от съответните контролни
органи. Обстоятелството, че паспортът е представен един час след поискването обосновава
заключението, че същия е бил съхраняван извън търговския обект. Нещо повече в телефонен
разговор управителката на дружеството е казала на свид.Т., че паспорта се намира в НАП и
4
е предаден там по друга проверка, след което той е пристъпил към съставяне на протокола.
Фактът, че паспортът е представен по-късно (след приключване на проверката) е
ирелевантно, тъй като законът изисква този паспорт да се съхранява в търговския обект, в
който се използва фискалното устройство. Дружеството не е санкционирано за това, че не
притежава паспорт на фискалното устройство, а за това, че не го е представил при
проверката, въпреки законовото задължение да го съхранява в търговския обект. В този
смисъл и Решение № 1017 от 31.07.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1010/2020 г.
Нарушението е на простото извършване, няма съставомерни вредни последици, затова
твърденията, че не са застрашени, нито са укрити доходи нямат отношение към
извършването на деянието, за което е наложено наказание.
Същото се отнася и до твърденията за изрядността и техническата изправност на
фискалното устройство. Никъде не е ангажирана отговорността на дружеството за такива
обстоятелства, затова те също нямат отношение.
На последно място никъде в наказателното постановление не се твърди, че
организацията на дейността в проверяваното търговско дружество има една единствена цел
и тя е отклонение от данъчното законодателство. Дружеството е наказано само и
единствено, защото при проверка в конкретен търговски обект, стопанисван от това
дружество, не е представен паспортът на използваното в обекта фискално устройство,
въпреки че нормата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. изисква
съхраняването на паспорта в същия търговски обект. Този факт е доказан, затова всички
възражения, които съдът посочи, са изцяло неотносими към деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност с процесното наказателно постановление.
На второ място, не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят
може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за съхраняване на
идентификационен документ на фискалното устройство, без съмнение нужен при една
проверка на компетентните органи.
Предвид посоченото дотук, настоящия състав намира процесното НП за правилно и
законосъобразно. Правилно АНО е определил и приложил санкционната разпоредба на 185,
ал.2, изр.2 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, приложима в настоящото производство на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.144 АПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В същата насока е чл.63, ал.5 от ЗАНН, според който в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
5
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН и положеният труд от ю.к. на АНО , счита че следва по
справедливост да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лева.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 499488-F514990/ 13.03.2020г на Началник отдел „Оперативни
дейности“ –Б.,ЦУ на НАП, с което на „Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. А., ул.“***,
чл.185, ал.2, изр.2, вр.ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. А., ул.“*** да заплати на ЦУ на НАП
разноски за юрисконсутско възнаграждение в размер на 50лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6