Р Е
Ш Е Н
И Е № 51
гр.Сливен, 18.01.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 2347 по описа за
Предявен е иск с правно основание
чл.200 КТ.
Ищците Д.Й.П., Д.Д.Д. и Р.Д.П.
твърдят, че Ж.И.П.
ЕГН: ********** е била съпруга на първия и
майка на втория и третия от тях. С Разпореждане № 5104-19-4 от 12.01.2018 г.
НОИ, Териториално поделение - Сливен приема за трудова злололуката станала с Ж.И.П
на 22.05.2008 г. по чл. 55, ал.1 от КСО. Твръдят, че едва след влизане в сила на Разпореждането на НОИ и Решението на ТЕЛК
/респ. НЕЛК/ - като цитират решения на ВКС. Сочат, че според практиката на ВКС
установеното в чл.358, ал.2, т.2 КТ правило се основава на общия принцип за
обвързване на началото на давностния срок с момента на изискуемостта на
вземането с оглед неговото естество, т. е. с оглед на всички предпоставки,
които следва да бъдат налице, за да възникне правото на работника да го
претендира. По отношение професионалния характер на заболяването, когато съдът
е сезиран със спор относно прилагането на отговорността на работодателя по чл.
200 от Кодекса на труда, съдът правораздава при условията на обвързана
компетентност. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт
относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.
200. ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Експертното
решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява
индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена
работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен
документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна
връзка, като положителен юридически факт. който е елемент от фактическия състав
на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването
на правото. При липсата на такова решение за наличие на професионално
заболяване или влошаване на здравето във връзка с професионално заболяване е
недоказано, което обуславя отхвърляне на иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Ищците
твърдят, че на 22.05.2008 г. в гр. Сливен Ж.И.П,
почива в дома си, като с експертно решение на НЕЛК № 0064 от 11.02.2015 г.,
потвърдено с Решение № 12 от 20.01.2017 г. на Административен съд - Ямбол по
адм. дело 258 по описа за
Поискано е от съда да осъди „ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР
В срока по чл.131 ГПК са
депозирани два отговора от ответника.
В отговорите на исковата молба
ответната страна я оспорва като недопустима, неоснователна и недоказана.
Твърди се, че не е налице трудова
злополука, въпреки че е налице официален документ - разпореждане № 5104-19-4 от 12.01.2018 год. на ТП на НОИ гр. Сливен .както и че пострадалата сама е
причинила злополуката, като е сложила край на живота си. Посочено е, че от
представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин
наличието на трудово правоотношение межу пострадалата и ответното дружество,
което е първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по чл.
200 от КТ., че по делото няма доказателства за деклариране злополуката пред НОИ
от работодателя. Прави възражение за изтекла давност, като сочи, че вземанията
са погасени породи изтекла давност в полза на ответника, като срокът е три
години по КТ и пет години по ЗЗД. Сочи че трудовата злополука е настъпила на
22.05.2011 год. , а исковете са предявени през 2018 год., а с подаване на
заявлението от наследниците на пострадалата за установяване трудовия характер
на злополуката развилото се производство по реда на КСО не настъпва спиране на
давността по чл. 115б. "ж" от ЗЗД, тъй като административното
производство не представлява исков процес относно спорното вземане за
обезщетения за вреди по чл. 200 от КТ. Сочи, че трудовата злополука може да се
установя и в исковия процес.Твърди се, че срокът за вземане на обезщетение за
вреди по чл. 200 от КТ започва да тече от деня, в който правото предмет на иска
е станало изискуемо, а това е датата на злополуката и три годишния годишния
срок започва да тече от тази дата. Посочва се, че пострадалата е починала в дома
си и след като не е била в трудовоправни отношения с ответника и това е
достатъчно основание да се приеме, че злополуката не е трудова, независимо
наличието на административен акт, установяващ противното. Сочи се, че с
разпореждането на длъжностното лице по чл. 60 от КСО се признава определен факт
с правно значение - трудова злополука, но само като осигурен социален риск, а
не признава наличие на трудово правоотношение между пострадалата и ответното
дружество. Оспорват се представените лист 1 към ЕР № 64 от 11.02.2015 год. и
разпореждане от 12.01.2018 год. представени по делото. В молба от вх.
№15423/23.07.2018 год. е посочено, че направените доказателствени искания са с
оглед установяване изключване на наличието на трудова злополука.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание,
ищците, редовно призовани се представляват от пълномощник, който поддържа
претенцията и моли за уважаването й в пълен размер.
Ответното дружество се
представлява от пълномощник, който пледира за отхвърляне на претенцията, евентуално
за намаляване на нейния размер предвид съпричиняване от страна на пострадалата.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на
производството доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
Ищците
са наследници на починалата на 22.05.2008 год Ж.И.П,
видно от удостоверение за наследници изх. № 9400-2812 от 06.02.2018 год. Ищецът
Д.Й.П. е нейн съпруг, а Д.Д.Д. и Р.Д.П. са нейни деца, съответно дъщеря и син.
С решение по адм.дело 112/2009 год.
по описа на АС Сливен, потвърдено с решение по адм. дело № 5405/2010 год. на
ВАС, е отменено решението на Директора на РУСО
с което е отхвърлена жалбата на Д.П. против разпореждане на длъжностното
лице по чл. 60, ал.1 от КСО, с което злополуката, станала на 22.05.2008 год. с Ж.И.П не е призната за трудова, а с решение по адм.
дело № 83/2014 год. на АС Сливен, е отменено експертно решение от 12.04.2013
год. на специалицирания състав на НЕЛК като незаконосъобразно, като преписката
е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно с дадените
указания.
С влязло в сила експертно решение №
0064 от зас. № 013 от 11.02.2015 год. на НЕЛК 22.05.2008 год. е отменено
експертно решение на ТЕЛК, издадено е ново, като с експертното решение на
специализирания състав на НЕЛК от 11.02.2015 год. смъртта на П. е приета за
трудова злополука, поради наличието на причинна връзка между условията на труд
и настъпилата тежка реактивна депресия, довела до смъртта на Павлова. С
разпореждане № 5104-19-4 от 12.01.2018 год. на ТП на НОИ Сливен, влязло в сила
на 08.03.2018 год. е прието, че декларираната на 21.01.2009 год. от наследника
на Павлова – Д.П. злополука е трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
От приетата като писмено
доказателство трудова книжка на починалата Павлова се установява, че трудовото
праоотношение с работодателя „Дентален център
От уведомление от
11.12.2018 год. от ответното дружество, приложено по делото, е установено, че
не може да се представи трудовия договор, тъй като трудовото досие на
починалата е представя на различни органи и вероятно трудовия договор се намира
в кориците на досъдебните преписки, образувани в МВР или по водените
административни дела. От
събраните в хода на процеса гласни доказателствени средства чрез показанията на
свидетелите Т., Т. и Г. се установява, че семейството на ищците е било
сплотено, с децата си не е живеели заедно, но били в добри отношения, винаги
били заедно по празници. Починалата се е грижила за всички, била е всеотдайна
към тях, всичко в семейството минавало през нея. Полагала грижи освен да
съпруга и децата си, но и за внуците си- След смъртта й съпругът й се променил,
поболял се, трудно понасял смъртта на съпругата си, особено начина по който се
случило, затворил се в себе си, станал мрачен, спрял да се усмихва, не можел да
спи вечер, станал притеснителен. Децата на починалата също скърбяли за нея,
живота им се променил, били съсипани от факта, че не могли да помогнат по
някакъв начин на майка си.
Исковата молба е
подадена на 26.04.2018 год.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които съдът
кредитира изцяло.
Приетото за установено от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищците, в резултат на
настъпила трудова злополука - смърт на техния наследодател Ж.И.П. Ищецът Д.П. претендира обезщетение в размер на
80 000 лева, ищцата Д.Д. - сумата от 60 000 лева, ищецът Р.П. - сумата от 60
000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.200,
ал.1 КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили смърт, какъвто е
настоящия случай, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването й.
Разпоредбата на чл.200 КТ регламентира гаранционно-обезпечителната безвиновна
отговорност на работодателя при осъществяване на професионалните рискове
трудова злополука и професионална болест. Тази отговорност включва репарирането
на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от реализацията на тези рискове. За възникването на отговорността е
необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно наличие на внезапно
увреждане здравето на работника/ служителя, причиняването на неработоспособност
или смърт, като последица от увреждането, увреждането да е станало по време,
във връзка или по повод на извършената работа.
В конкретната правна хипотеза съдът
счита, че тези предпоставки са налице.
Безспорно се установи в процеса,
че злополуката с ищцата е трудова по смисъла на чл.55 КСО, установена по
специалния предвиден за това административен ред, съгласно Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и е
довела до смърт на служителя. Настъпилата злополука е призната за трудова с
разпореждане на ТП на НОИ - Сливен №5104-19-4 ОТ 12.01.2018 год., влязло в
законна сила на 08.03.2018 год. Злополуката е призната за трудова по специално установения за
това административен ред - единствено възможен и задължителен по
българското законодателство. Ако трудовата злополука не е установена по този
специален административен ред, е недопустимо констатирането, разследването и
квалифицирането й в рамките на исковото производство по обезщетяване на вредите
от нея /в тази насока решение №109/12.03.2012 г. по гр.д.№622/2011 г.,IV
г.о.,ГК на ВКС;решение
№410/29.06.2010 г. по гр.д.№599/2009 г.,III г.о.,ГК на ВКС;решение №1247/09.12.2008 г.
по гр.д.№4465/2007 г.,III г.о.,ГК на ВКС;решение №374/23.07.2014 г. по
гр.д.№3766/2013 г.,IV г.о.,ГК на ВКС/. Поради това е безпредметно да се
разглеждат възраженията на ответника в отговора на исковата молба доколко злополуката е
трудова.
Ответникът е направил с отговора на исковата молба възражение за умишлено причиняване на
увреждането от пострадалата Това възражение следва да бъде отхвърлено, тъй като умишленото
причиняване на увреждането изключва възможността злополуката да бъде определена
като трудова, а въпросът за характера й е разрешен с влязъл в сила индивидуален
административен акт. /в този смисъл Решение № 218 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 845/2014 г.
на Върховен касационен съд, постановено по реда наотм. чл. 290
ГПК./.
Следващото възражение - за съпричиняване на вредите
при условията на груба небрежност също е неоснователно. За да е налице съпричиняване на трудовата
злополука при допусната от страна на работника груба небрежност следва да бъде
установено липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност от страна на пострадалия работник. Въпреки
разпределената доказателствена тежест от ответника не се представиха и по делото не се събраха доказателства за това какво нарушение на
трудовата дисциплина и правилата за безопасност на труда е извършила починалата
и как това нейно поведение /действие или бездействие/ е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. Едва в представените по делото, след
приключване на съдебното дирене и поради това ирелевантни за правния спор,
писмени бележки, са наведени твърдения и е посочено, че съпричиняващото
поведение на пострадалата се състои в това, че нарушила Кодекса на труда, като
е напуснала работното си място и нарушила работното време без разрешение от работодателя.
Възможността
за въвеждането на тези твърдения в процеса е преклудирана след изготвянето
на доклад по делото. Нито в отговора на исковата молба, нито в първото съдебно
заседание ответникът е въвел като част от предмета на доказване по делото тези твърденията. Ето защо същите не подлежат на
обсъждане. За пълнота следва да се отбележи, че твърдението за напускане на
работното място и нарушаване на работното време без разрешение от работодателя е
взаимноизключващо се с другото твърдение на ответника, че между страните не е
налице трудово правоотношение. Логически и житейски е невъзможно да си напуснал
работното си място и да си нарушил работно време при работодател, при който не
престираш работна сила и с който не си в трудови правоотношения.
Възражението на
ответнато дружество за липса на трудово правоотношение между него и починалата
съм момента на настъпване смъртта на последната също не се споделя от съда. В
хода на процеса, предвид разпределената доказателствена тежест за установяване
наличие на трудово правоотношение на починалата с ответното дружество към
момента на настъпване на трудовата злополука, по искане на ищцовата страна,
ответникът е задължен на основание чл. 190 от ГПК да представи трудовия договор
на пострадалата, като е предупреден за неблагоприятните за него последици
визирани в разпоредбата на чл. 161 от ГПК. В уведомление от ответното
дружество, приложено по делото, е посочено, че най - вероятно трудовия договор
се намира в кориците на досъдебните преписки, образувани в МВР или по водените
административни дела. Съдът счита, че посоченото не освобождава ответника от
задължението му да представи трудовия договор на починалата - оригинал или
заверено копие, още повече че не се твърди, че такъв не съществува, като така
се създават пречки за установяване на факта на сключването и периода на
действието на трудовия договор между Павлова и ответното дружество. Ето защо,
съгласно нормата на чл. 161 от ГПК съдът приема за доказани фактите за които
страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства, тоест съдът
приема за установено, че към момента на настъпване на трудовата злополука –
22.05.2008 год. починалата Павлова е била в трудови правоотношения с ответника.
Този извод се подкрепя и от останалите събрани по делото писмени доказателства.
Наведено е от ответното
дружество и възражение за погасяване на исковите претенции по давност, което е неоснователно и не
следва да бъде уважено. По правило искът по чл.200 ал.1
от КТ следва да се
предяви в тригодишен срок, съгласно чл.358 ал.1
т.3 от КТ, като според разпоредбата на чл.358 ал.2
т.2 от КТ
горният срок започва да тече "от деня, в който правото - предмет на иска, е станало изискуемо или е
могло да бъде упражнено". Поставя се въпросът кога тримата ищци са могли да предявят
основателни искове за обезщетяване от работодателя на вредите от процесната
трудова злополука. В случая правото да се претендира
обезщетение от работодателя за вредите от трудовата злополука възниква и може
да бъде упражнено едва след приключване на специалната административна процедура
по КСО
по установяване на трудовата злополука с окончателен административен акт по чл.60 ал.1
от КСО. Исковите претенции
са предявени на 26.04.2018 год. Както вече бе посочено разпореждане на ТП на НОИ Сливен № 5104-19-4 от 12.01.2018 год. е влязло в
законна сила на 08.03.2018 год Именно от последната дата възниква
за ищците възможността да упражнят правото си да претендират успешно по исков
ред обезщетение по чл.200 ал.1
от КТ, защото от 08.03.2018 г. те разполагат със
задължителен за гражданския съд административен акт, констатиращ трудовата
злополука ,представляващ основен елемент от ФС на отговорността
на работодателя,без който исковете не могат да бъдат уважени. / В този смисъл Решение №336/23.11.2012 г. по
гр.дело №303/2012
год ,III
г.о.,ГК на ВКС, Определение № 763 от 05.07.2017 г. по гр. д. № 303 /
С оглед на
изложеното съдът счита предявения иск за основателен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Безспорно
смъртта на близък родственик и в частност съпруг и майка житейски логично води до
тежки негативни изживявания за членовете на семейството му - стрес от внезапната загуба
на любим човек, от загубата на подкрепа и опора в живота от гръбнака на семейството, душевни страдания и мъка - неимуществени вреди от процесната трудова
злополука, подлежащи на обезщетяване от
работодателя на пострадалия, чиято отговорност е обективна и безвиновна
и се носи независимо дали орган или работник/служител на работодателя има вина
за настъпването на вредите. Касае се за настъпили в случая най-тежки по
своя резултат неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване в
значителен размер. От разпита на свидетелите Тенев и Гоцева
близки приятели на семейството и колегата на ищеца св. Тане - лица с преки впечатления за живота на ищците и
техния наследодател, става ясно, че отношенията в семейството
на пострадалия са били изключително добри, като пострадалата Павлова е била добър човек, в работоспособна
възраст, опора за съпруга и децата си, двигателя на семейството. .Внезапната й смърт и особено начинът
по който е настъпила, изпитаният шок и стрес, трудно се преживяват от наследниците на пострадалата и до настоящия момент. Съпругът й загубил основната опора в
живота си, смъртта се отразила на психоемоционалното му състояние и социален
живот, опора загубили и децата й, които макар и пълнолетни са разчитали на
помощта и моралната и емоционална подкрепата на майка си. Съдът счита, че неимуществените вреди от
загубата на най-близките хора, в случая съпруг и майка, са неизмерими с пари -
какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, то няма да компенсира
вредата. Като отчита всичко това и характера на преживените болки,
страдания и душевни терзания на всеки един от ищците, съдът намира, че размерът
претендираното обезщетение от всеки един от тях - 80000 лева
от ищеца П., съпруг на починалата и по 60 000 лева от нейните деца, е справедлив и исковете следва да бъде уважени изцяло в пълен размер.
Относно
предявената претенция за заплащане на лихва, съдът счита същата за основателна,
тъй като е акцесорна претенция следваща главния иск. Относно началния момент на
дължимата лихва, т тя се дължи от момента на настъпване на вредата - от 22.05.2008
год., когато е починала Павлова /в този смисъл решение № 578 от 19.10.2010 г.
по гр.д. № 603/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о/
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищците деловодни разноски в
размер на 5000.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Освен това той
дължи и държавна такса в размер на общо 8 000 лева, платими в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС Сливен, от които 3200.00 лева за иска с цена
80 000 лева, и по 2400.00 лева за всеки един от другите два иска с цена от по
60 000 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.200 КТ, „ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР
ОСЪЖДА, на основание чл.200 КТ,
„ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР
ОСЪЖДА, на
основание чл.200 КТ, „ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК „ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: