№ 128
гр. Варна, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502604 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 296854/25.08.2021 г. от Община
Варна, Булстат *********, с адрес: гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 43,
представлявана от кмета Иван Портних, чрез процесуален представител юрисконсулт М.Б.,
срещу Решение № 262449/09.08.2021 г., постановено по гр.д. № 15735/2020 г. по описа на
РС - Варна, XLIII състав, в частта, с която Община Варна е осъдена да заплати на К. ХР. Б.,
ЕГН **********, с адрес: г***************, сумата от 5500,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
настъпил на дата 01.07.2020 г. инцидент, при който ищцата паднала вследствие стъпване в
неравност на тротоарна настилка пред жилищна сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев“ № 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Жалбоподателят Община Варна счита първоинстанционното решение за неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществено противоречие с процесуалните правила и
необосновано. Изтъква, че в хода на първоинстанционното дело не е установено наличието
на съществени неравности, дупки, пукнатини на процесния участък от пътя към датата на
инцидента, които да са били в отклонение от нормативните изисквания за поддържане на
тротоарното платно в състояние, годно за безопасно придвижване на пешеходци. Поддържа,
че наличието на счупени и/или липсващи плочки представлява обичайна повреда на
тротоарната настилка, която следва да бъде поправена от натоварените с това служители на
Община Варна, но не може да бъде квалифицирана като състояние, опасно за движението на
1
пешеходците, когато се ограничава само до подобни повреди в ограничени участъци, които
не налагат ремонт в спешен порядък или ограничаването на пешеходци в този участък.
Счита, че първоинстанционният съд не е посочил нито една конкретна правна норма,
нарушена от служители на ответника, нито е обосновал конкретни факти, доказващи
необходимост от извършване на текущ ремонт или на действия по поддържане на
тротоарното платно, които не са били осъществени от служителите. Счита, че не е доказана
причинно-следствената връзка между противоправно деяние на Община Варна и всички
настъпили вреди за ищцата. Сочи, че показанията на разпитаните по делото свидетели са
противоречиви и пристрастни. Оспорва твърдението, че към момента на проведеното
съдебно заседание ищцата не е можела да ползва дясната си ръка както преди инцидента,
доколкото от заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ръката е възстановена, а движението и сетивността на увредения пръст са в
границите на нормата. Отделно сочи, че по делото липсват доказателства за извършени
разходи във връзка с проведено лечение, както и медицинска документация за извършени
процедури.
Оспорва присъдения размер на обезщетението, като счита същия за прекомерно
завишен и несъобразен с чл. 52 от ЗЗД.
Настоява за отмяна на решението в обжалваната част. Евентуално иска намаляване
на размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
В законоустановения срок К. ХР. Б., чрез адв. В.З., е депозирала писмен отговор, с
който оспорва жалбата. Излага становище за правилността на първоинстанционното
решение в осъдителната му част. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства в
подкрепа на извода на съда. Настоява за потвърждаване на атакувания съдебен акт в
обажалваната част и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна Община Варна, редовно призована, не
изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна К.Б., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. З., която настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. ХР. Б., ЕГН
**********, с адрес: г***************, с която против Община Варна, Булстат *********, с
адрес: гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 43, представлявана от кмета Иван
Портних, е предявен иск с пр. осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сума в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания от настъпил на дата 01.07.2020 г. г. инцидент,
при който ищцата паднала вследствие спъване в неравност на тротоарната настилка пред
жилищна сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 2, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
В исковата молба се излага, че на 01.07.2020 г. ищцата и съпругът й се отправили към
Колхозния пазар в гр. Варна, където извършвали обичайните си покупки. При пристигане в
близост до пазара двамата съпрузи се разделили, като всеки се отправил да изпълни
предварително разпределените задачи. Ищцата се придвижвала сама, като с оглед
натоварения човекопоток, вниманието й било изострено. В близост до кръстовището на
улиците „Капитан Райчо Николов“, „Д-р Пискючлиев“ и „Ангел Кънчев“, тя се спънала в
неравност на тротоара и паднала на земята. Тротоарната настилка в тази част била
направена от стари плочки и теренът бил труден за преминаване както от възрастни хора,
така и от по-млади. На място видяла шахта, паветата около която били разместени, като
именно спъване в тези разместени павета била причината за падането й. При последното
ищцата изпитала силна болка в коленете и в дланта на едната ръка. На помощ се притекли
минувачи, а скоро след това на място пристигнал и съпругът на пострадалата. Около час
2
след инцидента ищцата потърсила медицинска помощ. В Спешния център на МБАЛ "Св.
Анна - Варна" АД тя била прегледана, като била установена разкъсно-контузна рана в
областта на дясната ръка и счупване на горна фаланга на пети пръст на дясната ръка. Била
извършена първична хирургична обработка на раните, последвани от репозиция и гипсова
имобилизация на дясната ръка. Установени били ожулвания в областта на лявата й мишница
и двете колена.
Ищцата сочи, че от датата на инцидента до настоящия момент търпи ежедневни
силни болки и страдания. За дълъг период от време не можела да си служи с дясната ръка,
като особено силно била засегната хватателната функция на ръката. Освен силната болка,
усещала изтръпване в пръстите и намалена чувствителност на дясната ръка. Нуждаела се от
постоянна помощ в обичайните ежедневни дейности, при които се налагало да повдига
ръката си – къпане, преобличане и т. н. При лечението били извършени разходи, за които се
наложило децата на ищцата да й помагат с финансови средства. Твърди, че оздравителният и
възстановителен процес били бавни и мъчителни. Отказала да контактува с хора, станала
раздразнителна, тъй като във всичко била зависима от помощта на близките си. Сочи, че
претърпените вреди били пряка последица от бездействието на ответника, тъй като
последният отговарял за изправността на пътния участък, в който настъпил инцидентът.
Намира, че на пешеходците не е била осигурена възможност за нормално придвижване.
Настоява искът да бъде уважен.
С депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва
основателността на предявения иск. Намира, че не е било установено неправомерно
бездействие от страна на негови служители; оспорва наличие на причнинно-следствена
връзка с вредоносния резултат. Сочи, че тротоарната настилка е била изправна, като дори
ищцата да е претърпяла вреди, те не се дължали на състоянието на тротоара, а на
поведението на ищцата, нейната възраст, струпването на хора и други фактори,
затрудняващи нормалното придвижване. Оспорва към 01.07.2020 г. на мястото на инцидента
да е съществувала неравност на тротоарната настилка. Тъй като не били посочени очевидци,
намира, че механизмът на настъпване на инцидента не можел да бъде установен. При тези
доводи настоява за отхвърляне на иска, а в условия на евентуалност, отправя искане за
значително намаляване размера на присъденото обезщетение.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното
отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, К. ХР. Б. е посетила същото на 01.07.2020 г.,
като прегледът е започнал в 19:30 ч. и е приключил в 21:25 ч. Установена е рана в областта
на пети пръст на дясната ръка, както и счупване на горната фаланга на пети пръст на
дясната ръка, получени вследствие на травма при падане. Направена е рентгенография,
извършена е гипсова имобилизация за 30 дни.
В Медицинско удостоверение № 581/2020 г., издадено на К. ХР. Б. от отделение
„Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД на 06.07.2020 г., е описано следното
обективно състояние: По предната повърхност на горната фаланга на пети пръст на дясната
ръка се установява вертикално разположена рана с дължина 3 см, неравни ръбове,
обработена хирургически. Раната ангажира и дясната длан към основата на пети пръст.
Гърбът на дясната длан е отекъл, синкаво кръвонаседнал. От направената рентгенография се
установява вклинено счупване на горната фаланга на пети пръст на дясната ръка с косо
направление на фрактурната ивица. По предновътрешната повърхност на лявата мишница, в
средна трета, личи косо разположено, ивицесто, дълбоко ожулване с ширина около 6-7 см,
дължина 10-12 см, ориентирано отгоре надолу и отляво надясно. По предната повърхност на
двете колена се установяват повърхностни ожулвания с червеникав цвят, диаметър по около
2 см. Отразено е, че по предварителни данни травмите са получени на 01.07.2020 г. при
спъване на пациентката в шахта и падане по лице. Посочено е, че описаните увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, и биха могли да бъдат получени по
3
указаните време и начин, като в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Видно от снимков материал (л. 20-23), процесната шахта е издигната над нивото на
околната тротоарна настилка, която също е неравна; в паважа непосредствено около шахтата
липсват няколко павета, а част от останалите са видимо разместени, с големи празни
пространства помежду им, създаващи условия за нестабилното им закрепване.
От заключението на допуснатата пред първа инстанция Съдебно-медицинска
експертиза се установява, че като резултат от удар върху или с твърд предмет, ищцата е
получила следните травматични увреждания: счупване на основната фаланга на пети пръст
на дясната ръка и разкъсно-контузна рана на дясната длан, обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено е, че тези увреждания са в
причинно-следствена връзка с падането след спъване в неравност на пътя. Отразено е, че
към момента на извършения на 31.05.2021 г. преглед лечението е завършило, като
функционалната годност на ръката е възстановена; няма медицински данни за настъпили
усложнения. Поради възрастта, ищцата има промени по ставите на двете ръце, изразяващи
се в стесняване на ставната цепка, образуване на остеофити (шипове), непълно изправяне на
пръстите, като всяка травма в тази възраст ускорява настъпването на горните промени,
клиничното проявление на които е оток, болки и ограничаване на движенията след
физическо натоварване или рязка промяна на времето.
Съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Ив.Т.Ив. и Д.Ст.Др..
В показанията си свид. Ив.Ив. – без родство и дела със страните, излага, че познава
ищцата К.Б. от 01.07.2020 г., когато вървейки по улица „Ангел Кънчев“ в посока към
Колхозния пазар, видял възрастната жена, която вървяла на разстояние около метър, метър и
половина пред него - ищцата, да пада пред жилищната сграда, находяща се на улица „Ангел
Кънчев“ № 2. Сочи, че ищцата се спънала в съществуващия на тротоара обръч на шахта,
около който имало недобре изпълнена тротоарна настилка, тип паваж. Паветата на същата
били недобре закрепени, част от тях липсвали и денивелацията, която се получавала между
паветата и обръча, създавала предпоставки за подобен инцидент. При спъването ищцата
паднала по очи, чул се шум от удара; в същия момент тя започнала да кърви. Свидетелят се
навел към нея и я попитал дали е добре, като според него, ищцата била в шок около 20-30
секунди и не можела да отговори нищо; след около 40 секунди започнала да плаче.
Свидетелят се опитвал да я успокои. Около минута след като била паднала, след като
свидетелят за втори-трети път я питал дали е добре и тя не му отговаряла, а само плачела, Б.
го помолила да я вдигне, тъй като била на земята, паднала по очи. При опита си да я вдигне
свидетелят видял, че дрехите й са в кръв, кръв течала от ръката й, панталонът й бил скъсан,
колената й - много ожулени; тъй като била по потник, видял, че имала и охлузна рана от
едната страна до мишницата. Ищцата казала, че се притеснява, тъй като много хора са
видели как пада и това било страшно унизително за нея. В този момент свидетелят видял
как ръката й започнала да се подува, а кръвта ставала все повече. Свидетелят излага, че
помогнал на ищцата да се обади на съпруга си, както и да се придвижи до близката стена, за
да се подпре на нея, докато го чака, след което записал телефонния си номер в телефона й и
я помолил да му се обади след лекарския преглед, за да го информира за състоянието си. Тя
действително се обадила; от разговора разбрал, че прегледът в Спешното е продължил
повече от два часа.
От показанията на свид. Д.Др. – внучка на ищцата, които съдът цени при условията
на чл.172 от ГПК, като отчита възможната заинтересованост от изхода на спора, се
установява, че свидетелката не е присъствала на инцидента, но е видяла баба си
непосредствено след това, когато с дядо й се прибрали с колата, и останала шокирана от
вида й. Ищцата била в кръв, изцапана, включително имала и скъсани дрехи. Раната на
дясната й ръка била много дълбока, цялото кутре било сцепено – свидетелката не била
виждала такава рана, но не искала да показва на баба си колко е шокирана, за да не я плаши
допълнително, тъй като тя и без това не спирала да плаче. Майката на свидетелката и
4
дъщеря на ищцата също се притеснила много, когато се прибрала. Тъй като раната не
спирала да кърви, а ръката започнала да се подува и посиняла, дъщерята и внучката
настояли да тръгнат веднага към Спешното, но ищцата отказала. Искала първо да се
преоблече и да я измият – чувствала се унизена, защото е паднала, защото е мръсна,
изцапана. Тръгнали за Спешното след около час; свидетелката закарала баба си и майка си
до входа на болницата и ги чакала в колата. След около два часа раните били промити, тази
на пръста – зашита, ръката – гипсирана, но ищцата била разтревожена, че това е активната й
ръка и няма да може да прави нищо с нея. Свидетелката излага, че докато баба й била в гипс
един месец, не можела да прави нищо, дори за къпане се налагало да й помагат, вършели и
домакинската работа. Инцидентът й се отразил много зле и психически, тъй като тя била
много деен човек, с дядо й имали градинка и били постоянно там, а сега била затворена
вкъщи и не можела да прави нищо. Обвинявала се все едно, че е толкова безпомощна и
другите трябва да се грижат за нея; станала по-затворена. Свидетелката сочи, че и досега тя
прави покупките на баба си и излизат заедно; изтъква, че ищцата се страхува да минава в
района на инцидента, както и че все още изпитва болка в ръката, изтръпване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са искове по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие,
изразяващо се в неподдържане на тротоар, представляващ публична инфраструктура,
предназначена за пешеходно движение, публична собственост на Община Варна.
Претърпените от пострадалата вреди подлежат на обезщетяване на основание чл. 49 от ЗЗД,
доколкото вредите са свързани с човешка дейност по обезопасяването и поддържането на
пешеходната инфраструктура в изправност.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД по своята правна същност има обезпечително-
гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице, при или по повод
изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия.
Необходимо е в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат да е
закономерна, естествена, и присъща последица от виновното противоправно поведение); 5)
вина на делинквента, която, съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция, се
предполага; 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на
възложената работа.
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, общинска собственост са имотите и
вещите, предоставени в собственост на Общината със закон.
Според § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, в собственост на общините преминават и
държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (§ 7, т. 4 в
редакцията от ДВ, бр. 26/2000 г.). Няма спор по делото, че процесната територия
представлява публична общинска собственост. Подържането на процесната пешеходна
инфраструктура е задължение на Община Варна, а настъпилите вреди в резултат на
бездействието на Общината относно подръжката на същата ангажират отговорността й по
чл. 49 от ЗЗД. Задължението за поддръжка се извежда от общото задължение да не се вреди
другиму, с оглед предназначението на тротоара, местонахождението, свободния достъп на
хора, осигуряване на безопасни условия, свързани с обичайното преминаване по него.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и
местни, като последните са общински и частни. Общинските пътища са публична общинска
собственост – чл. 8, ал. 3 ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява
от общините съгласно законовата разпоредба на чл. 31 ЗП. Съответната община, като
5
юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. Поддържането на пътищата включва полагането
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият
ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните
принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 от Правилника за
приложение на Закона за пътищата /ППЗП/.
Следователно на общината е вменено задължението да ремонтира и поддържа
общинските пътища, в т.ч. и тази част от повърхността им, върху която са разположени
тротоарите, в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава
незабавно сигнализиране и отстраняване във възможно най-кратък срок на всяка настъпила
неизправност на пътната настилка, която създава опасност за участниците в движението, в
т.ч. пешеходците – чл.167, ал. 1, предл 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
В конкретния случай противоправното бездействие на служители на Община Варна
по ремонта и поддържането на процесния пътен участък е довело до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП, поради което са налице предпоставките по чл. 49, ал. 1 ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени
вреди. Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да
поддържа общинските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е
настъпила частичната им негодност, за осигуряване на безопасно движение по тях.
Основните спорни между страните въпроси във въззивното производство са свързани
с наличието на неравности или дупки на процесния участък към датата на инцидента, както
и с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът намира, че от доказателствата по делото безпротиворечиво се установи
наличието на неравност на тротоарна настилка, както от снимковия материал, така и от
изложеното в показанията на свид. Иванов, които съдът кредитира като логични и
последователни - същият е пряк очевидец на инцидента, движил се е в непосредствена
близост до ищцата, възприел е състоянието на процесната настилка, както и поведението на
ищцата.
Установи се, че именно при падане на необезопасена тротоарна настилка ищцата е
получила фрактура на горната фаланга на пети пръст на дясната си ръка – налице е
причинна връзка между виновното бездействие на Общината и претърпяната травма.
От изслушаната съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, са
установени травматичните физически увреждания, довели до болки и страдания и битови
затруднения за ищцата, каквито тя описва в исковата си молба. Търпяла е неудобства и
страдания в битово и хигиенно отношение, като е имала нужда от чужда помощ. Посочено е,
че към момента на извършения на 31.05.2021 г. преглед функционалната годност на ръката е
възстановена. Едновременно с това е отразено обаче, че поради възрастта, ищцата има
промени по ставите на двете ръце, изразяващи се в стесняване на ставната цепка, образуване
на остеофити (шипове), непълно изправяне на пръстите, като всяка травма в тази възраст
ускорява настъпването на горните промени, клиничното проявление на които е оток, болки
и ограничаване на движенията след физическо натоварване или рязка промяна на времето.
От показанията на свид. Дренска се установяват негативните последици от травмата
върху емоционалното и психическо състояние на ищцата след инцидента – последната
изпитвала чувство на притеснение и безсилие от това, че се налага да стои затворена вкъщи
и да я обслужват, станала по-затворена, тревожна, страхувала се да излиза сама. При
преценката на показанията, включително по реда на чл. 172 ГПК, съдът цени същите като
ясни, убедителни и житейски логични, резултат на преки, непосредствени впечатления и
продължително наблюдение на поведението на ищцата.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита фактическия състав на
деликта за доказан.
6
При доказан фактически състав на деликта, искът за неимуществени вреди следва да
се определи в справедлив размер. При преценка по чл. 52 ЗЗД съдът преценява характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и
физически последици, настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство
при определяне на паричния еквивалент на вредите е и икономическата обстановка в
страната към момента на увреждането.
В настоящия случай следва да се отчетат характерът на телесното увреждане на
ищцата, нейната възраст и настъпилите промени по ръцете й вследствие на травматичното
увреждане - наличието на остатъчни негативни последици от претърпяната травма; видът и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния процес и степента на възстановяване - към настоящия момент
функционалността на ръката е възстановена; засегнатата физическа активност на ищцата;
психичната травма. Всичките тези обстоятелства обосновават като справедлив размер на
обезщетението сумата от 5 500 лева, до който размер съдът намира предявената претенция
за основателена.
Основателна е и предявената претенция по чл. 84, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху главното задължение, считано от датата на
увреждането – 01.07.2020 г. до окончателното плащане. Съобразно Решение
№193/26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г.о., искът за обезщетяване на
неимуществени вреди от непозволено увреждане е паричен по своя характер. Съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Задължението възниква от момента на увреждащото действие - арг. от чл. 69, ал.1
ЗЗД, а ако то продължава през определен период от време - от крайния момент на периода.
Решението на първоинстанционния съд, като правилно, следва да бъде потвърдено в
обжалваната част. Същото, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над 5500 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски в настоящото производство се следват на
въззиваемата страна. Съгласно представения Договор за правна защита и съдействие,
сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, на Адвокатско дружество „Янков и
съдружници“, Булстат *********, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 726,00 лева с вкл. ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262449/09.08.2021 г., постановено по гр.д. № 15735/2020
г. по описа на РС - Варна, XLIII състав, в частта, с която Община Варна е осъдена да
заплати на К. ХР. Б., ЕГН **********, с адрес: г***************, сумата от 5500,00 лева
(Пет хиляди петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпил на дата 01.07.2020 г. инцидент,
при който ищцата паднала вследствие стъпване в неравност на тротоарна настилка пред
жилищна сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 2, ведно със законната лихва
7
върху главницата, считано от 01.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Решението, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 5500,00 лева до пълния претендиран размер от 10 000,00 лева.
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, с адрес: гр. Варна, бул. "Осми
Приморски полк" № 43, представлявана от кмета Иван Портних, да заплати на Адвокатско
дружество „Янков и съдружници“, Булстат *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, бул. „25-и септември“ № 52, ет. 2, офис 10-11, сумата от 726,00 лева
(Седемстотин двадесет и шест лева) с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
въззнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис от него на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8