№ 212
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502638 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 264432/05.07.2021 г., постановено по гр. д. № 16884/2019 г. по описа на
СГС, І ГО, 23 състав, частично е уважен предявеният от С. С. Р. срещу ЗК „Лев Инс” АД иск
с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
50000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 150000 лв.,
след допуснатото на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 09.10.2020 г. изменение на
иска чрез увеличение на неговия размер от 80000 лв. на 150000 лв.), представляваща
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 23.08.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
27.12.2019 г., до окончателното й заплащане (тази акцесорна претенция е уточнена в
проведеното на 09.10.2020 г. о. с. з.).
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 50000 лв., като е съобразен и приносът на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат (не е уточнен обаче нито глобалният размер на справедливото
заместващо обезщетение, нито степента на съпричиняването), тъй като релевираното
частично правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от противоправното поведение на пострадалата (пресичане на булевард с
натоварено движение на място, което не е обозначено с пешеходна пътека, без да съобрази
разстоянието на мотоциклета) е основателно.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищцата в
частта, в която е отхвърлен осъдителният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
1
чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на С. С. Р. на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди над присъдената сума от 50000 лв. до пълния му предявен размер от
150000 лв., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 27.12.2019 г.
до окончателното му заплащане. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е
необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че
пострадалият е претърпял изключително тежки травматични увреждания, които са трайни и
със значителни усложнения, поради което определеният размер на заместващото
обезщетение не отговаря на обществените критерии за справедливост, установени в нормата
на чл. 52 ЗЗД, т.е. той не съответства на действително претърпените болки и страдания от
ищеца. Навежда довод за неправилност на обжалваното решение в частта, в която
първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че чрез своето противоправно
поведение (пресичане на булевард с натоварено движение на място, което не е обозначено с
пешеходна пътека, без да съобрази разстоянието на мотоциклета) пострадалата е допринесла
в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на процесния вредоносен
резултат.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба, в която излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение е
уважен за сумата от 50000 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима, а разгледана
по същество, е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 23 състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като
дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
2
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 23.08.2019 г. – за сумата от 50000
лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения
осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело
се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали пострадалата е допринесла
чрез своето противоправно поведение (пресичане на булевард с натоварено движение на
място, което не е обозначено с пешеходна пътека, без да съобрази разстоянието на
мотоциклета) в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на вредоносните
последици.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - средата на 2019 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в размер
до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в
релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца С. С. Р. е причинена контузия на в
челната област на главата; контузия на мозъка; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки; контузионно огнище на левия теменен дял на мозъка; фрактура на черепната
основа в областта на дясната средна черепна ямка; травматично разкъсване на тъпанчевата
мембрана на дясното ухо; кръвоизлив в средното ухо вдясно и контузия на дясно рамо и на
дясно ходило; контузия на дясното рамо и на дясното ходило. Проведено е 7-дневно
болнично лечение, след което ищцата е била изписана с подобрение и указание за спазване
на лечебно-охранителен режим, и наблюдение от личния лекар. При извършения на
17.09.2020 г. личен преглед от вещото лице неврохирург пострадалата изяснява, че до м.
12.2019 г. е ползвала отпуск при временна неработоспособност, след което се е върнала
3
отново на работа, но изпитвала затруднения и напуснала след 2 месеца. Периодично се
появявало главоболие, продължаващо понякога до 10 дни. Тази СМЕ изяснява, че доколкото
съществуващото главоболие се дължи основно на развилите се вестибуларни увреждания с
централен отоневрологичен синдром, най-често имащи хронично-рецидивиращ характер,
пълно и окончателно отшумяване на главоболието, а и на другите, свързани с този синдром,
оплаквания, е малко вероятно да настъпи. Фрактурата на черепа при пострадалата е
локализирана в дясната средна черепна ямка на черепната основа, като в резултат на
получения кръвоизлив са увредени анатомично и функционално структурите на средното
ухо. Вследствие на това счупване в средното ухо се е развила Адхезивна болест на средното
ухо, изразяваща се в тежко звуковопроводно намаление на слуха на дясното ухо,
вестибуларна дисфункция, централен отоневрологичен синдром в субкомпенсация.
Въз основа на така изяснените правнорелевантни факти вещото лице установява, че в
резултат на процесната черепно-мозъчна травма ищцата е претърпяла интензивни болки и
страдания за срок от 3 месеца, умерени до 6 месеца и продължаващи в по-лека степен до
момента, изразяващи се в периодично главоболие, шум в ушите, замаяност, намален
слух на дясното ухо, световъртеж, нарушено равновесие, болки в тилната област.
Развилата се в резултат на черепно-мозъчната травма вестибуларна дисфункция с централен
отоневрологичен синдром най-често приема хронично-рецидивиращ характер, с периоди на
компенсация и декомпенсация, поради което се налага системно медикаментозно лечение,
спазване на охранителен режим, а при изостряне на състоянието - болнично лечение.
Вещото лице - специалист по ушно-носно-гърлени болести и отоневрология,
изяснява, че в момента проблемът с намалението на слуха на ищцата не е преодолян, тъй
като липсва научен метод за лечение на тези състояния (оперативното лечение и
слухопротезирането не винаги са ефективни). За възстановяване на мембраната и
премахването на срастването (адхезиите) трябва да се извърши медицинска операция, която
обаче не винаги се явява успешна. Установява правнорелевантното обстоятелство, че при
това увреждане на структурите на средното ухо е налице практическа глухота с дясното
ухо, като прогнозата е неблагоприятна („Настъпилите нарушения в резултат на ПТП са
тежки и невъзвратими. Ищцата е претърпяла до момента страдания от главоболие,
замаяност, световъртеж, нестабилност, намаление на слуха и шум в ушите, като е
затруднена комуникацията в трудовата и битовата дейност”).
При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
доказателствени (фактически) изводи, тъй като те са изготвени след преценка на всички
събрани по делото доказателства - медицинска документация и личен преглед на
пострадалата, като вещите лица са отговорили подробно на всички поставени релевантни
въпроси.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди е в размер на 120000 лв. Законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10,400 млн. лева при причиняване
на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие – арг. чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение
представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
4
като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие –
средата на 2019 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (контузия на в челната област на главата; контузия на мозъка;
травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; контузионно огнище на левия теменен
дял на мозъка; фрактура на черепната основа в областта на дясната средна черепна ямка;
травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо; кръвоизлив в средното
ухо вдясно и контузия на дясно рамо и на дясно ходило; контузия на дясното рамо и на
дясното ходило, довели да трайни и необратими анатомични и функционални увреждания -
на вестибуларния апарат с централен отоневрологичен синдром, най-често имащи
хронично-рецидивиращ характер, почти пълна загуба на слуха с дясното ухо, което
създава затруднение в комуникацията в трудовата и битовата среда на пострадалата;
продължаващи и до настоящия момент, макар и спорадични, страдания от главоболие,
замаяност, световъртеж, нестабилност, намаление на слуха и шум в ушите, като лечебният и
възстановителният период на травмите е протекъл в един продължителен период - от 3 до 6
месеца) на пострадал в млада възраст (на 22 години при настъпване на злополуката),
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 120000
лв.
Основателно е релевираното в отговора на исковата молба възражение от ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата (т. нар. „компенсация на вини”,
уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносните
последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е
необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП. Процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт
принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като
доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в
правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ, извършила
анализ на всички събрани по делото доказателства, вкл. и след разпита на допуснатите
свидетели-очевидци, се установява по несъмнен начин, че пострадалата пешеходка е
предприела пресичане на пътното платно на място, където не е разрешено за движение на
пешеходци и е изключително рисковано и опасно - пешеходецът е започнал преминаване
на пътното платно извън обособена пешеходна пътека на булеварда, като е преминал през
двете ленти за насрещното движение на процесния мотоциклет; преминал е впоследствие и
върху лявата пътна лента за посоката на мотоциклета и е навлязъл върху дясната пътна
лента, по която се е движел делинквентът. Водачът на мотоциклета се е движел не само с
неразрешена, но и несъобразена с конкретната пътна обстановка скоростта (66 км./ч. - при
разрешена скорост от 50 км./ч.) и не е променил посоката си на движение, вследствие на
което е настъпило релевантното ПТП. Когато пострадалата е била на осевата линия на
пътното платно водачът на л. а. „БМВ” я е забелязал, като е намалил скоростта си на
5
движение, за да я пропусне. В този момент тя се е намирала на разстояние 46 м. от
движещия се в дясната пътна лента мотоциклет, чийто водач, макар и да е намалил
скоростта, е ударил ищцата със скорост от 46 км./ч. Вещото лице изяснява
правнорелевантното обстоятелство, че в случай че водачът на мотоциклета би се движел с
разрешената скорост (50 км./ч.), той би могъл да предотврати произшествието чрез спиране.
Следователно, макар и ищцата да е пресичала на необозначено за това място на
оживен столичен булевард, делинквентът е бил длъжен и е могъл да предвиди, че пред
спиращия пред него л. а. „БМВ” е налице опасност, поради което е следвало да намали
скоростта с готовност да спре, както предписва правната норма, уредена в чл. 20, ал. 2
ЗДвП. А в чл. 5, ал. 2 ЗДвП е уредено правното задължение на водач на пътно превозно
средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците.
Делинквентът, който е забелязал, че движещият се пред него лек автомобил е намалил
скоростта, е подценил предвидимата (очевидната, разумно обоснованата) опасност, поради
което се е достигнало до съприкосновение с пешеходеца и до настъпване на тежките
вредоносни последици. Именно това правно задължение за водачите на МПС е уредено в чл.
116 ЗДВП, в чиято диспозиция е предписано нормативното изискване да бъдат внимателни
и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
Но в случай че ищцата не бе преминала по пътното платно на необозначено за това
място, не би настъпило процесното застрахователно събитие, поради което по несъмнен,
безспорен, категоричен начин бе установено в процеса на доказване от ответника, комуто
принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), че при настъпване на
процесното застрахователно събитие пострадалият пешеходец чрез своето противоправно
поведение е допринесъл във висока степен за настъпване на вредоносния резултат. Неговата
поява на оживено пътно платно, по което не се очаква да преминават пешеходци (при
предприетото пресичане на несигнализирано за това място), е довело в значителна степен
до невъзможността делинквентът да предприеме в по-ранен момент действия за
предотвратяване настъпването на процесното ПТП (не е доказано, че преди да предприеме
действия за спиране на мотоциклета той забелязал тази опасност). Но и делинквентът е
могъл и е бил длъжен своевременно да възприеме пресичащия на непозволено за това място
на пътното платно пешеходец (арг. чл. 113, ал. 1 ЗДвП), като намали високата скорост (66
км./ч.) с готовност да спре пред предвидимото препятствие (арг. чл. 20, ал. 2 ЗДвП).
При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с казуалния принос
на всички участници в процесното ПТП, настоящият съдебен състав достига до правния
извод, че пострадалата чрез своето противоправно поведение е допринесла в съвкупния
съпричинителен процес с 40% за настъпване на процесното застрахователно събитие,
поради което определеното застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 120000 лв. следва да бъде намалено с 48000 лв., т.е. то възлиза на сумата
от 72000 лв. (120000 лв. х 60%).
Следователно, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД трябва да бъде уважен до този размер, като в тази част бъде отменено
първоинстанционното решение и се присъди допълнително застрахователно обезщетение в
размер на 22000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 22.08.2017
6
г., до окончателното й заплащане.
При този изход на спора, съобразно уважената и отхвърлена част от предявени иск,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца адв. С. К. Н.
от САК трябва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС в размер на сумата от 144,40 лв. (над сумата от 2030 лв. до
дължимия размер от 2174,40 лв.), а за безплатното процесуални представителство пред САС
сумата от 995,64 лв. - на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата трябва за се присъди допълнително
сумата от 178,93 лв. (над 406,67 лв. до дължимия размер от 585,60 лв.) - съдебни разноски.
Тъй като ищецът е бил освободен от процесуалното задължение за заплащане на
държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът трябва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати допълнително държавна
такса за разглеждане на иска пред СГС в размер на 880 лв., а в полза на бюджета на САС
сумата от 440 лв., представляваща дължимата държава такса за разглеждане на въззивната
жалба.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 264432/05.07.2021 г., постановено по гр. д. № 16884/2019 г. по
описа на СГС, І ГО, 23 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. С. Р. срещу
ЗК „ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над
50000 лв. до сумата от 72000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпило на 23.08.2019 г. застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 27.12.2019 г., до окончателното й заплащане, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А да заплати на С. С. Р., ЕГН **********, с
адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. ***, вх. „Б”, ет. 7, ап. 32 по иска с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 22000 лв. (общо за сумата от
72000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпило на 23.08.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 27.12.2019 г., до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на адв. С. К.
Н. от САК, с адрес гр. ***, бул. „***” № 12, ет. 3 допълнително сумата от 144,40 лв.,
представляващо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство
пред СГС, както и сумата от 995,64 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатно
7
процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
да заплати сумата от 880 лв. държавна такса – в полза на бюджета на СГС, а на основание
чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 273 ГПК сумата от 440 лв. държавна такса – в
полза на бюджета на САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8