О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………/…...02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 133 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №85107/27.12.2018г. по описа на ВРС на „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, срещу Разпореждане №47123/29.11.2018г.,
постановено по гр.д. №15957/2018г.
по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление с
вх. № 69033/23.10.2018г. за издаване на заповед за изпълнение срещу И.И.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, за сумата от 365,27 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги,
от които 25.00 лв. такса за оценка на досие и 340.27 лв. такса за услуга
„Кредит у дома“.
В частната жалба
се твърди, че разпореждането е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че предвид
характера на заповедното производство като факултативно, едностепенно и строго
формално, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите
реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него
материални субективни права, като този относно претендираното вземане, следва
да се решат по исков ред, в случай че длъжникът възрази по реда на чл. 414 ГПК.
В този смисъл инвокира оплакване, че заповедният съд е превишил своите
правомощия като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета
на проверка в настоящото производство и не може да бъде повод за отказ за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. При служебна констатация за
неравноправен характер на договорна клауза, съдът следва да даде възможност на
страните да обсъдят този въпрос при условията на състезателност, какъвто ред в
заповедното производство не е предвиден. Моли за отмяна на разпореждането и
присъждане на разноски.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Производството по
ч.гр.д. №15957/2018г. на Районен съд
Варна е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника И.И.И., ЕГН **********, за
следните суми: 421.42 лв. - главница по договор за кредит от 06.03.17г.; 67.43
лв. – договорна лихва, 365,27 лв. - такси и комисионни за допълнителни услуги, 90.35 лв. –
законна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на вземането,
придобити от него по силата на Приложение №1 от 03.07.2018г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен с
предходния кредитор – цедент „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********.
Спорните пред настоящата инстанция вземания с индивидуализирани в
заявлението по следния начин: 365,27 лв. - такси и комисионни за допълнителни услуги.
В уточнителна молба от 20.11.2018 г. заявителят е конкретизирал, че сумата
от 365,27 лева включва сума в размер на 25 лева – такса за оценка на досие, а остатъкът
представлява такса за услуга „Кредит у дома” с първоначален размер от 426.49
лева, която е разсрочена и включена в седмичните погасителни вноски и се формира
от компоненти както следва: 30% за предоставяне на заемната сума по адрес на
кредитополучателя и 70% разходи за събиране на седмични вноски от дома на
клиента.
За да откаже
издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че
заявлението противоречи на закона в частта относно таксата за оценка на
кредитно досие и на добрите нрави досежно вземането за такса за услуга Кредит у
дома.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация само на
правнозащитими права.
В разглеждания случай договорната клауза на
буква „Б“, стр.1 от Договора за потребителски кредит, от която произтича
задължението за такса за оценка на досие, противоречи на императивната правна
норма на чл.16 от ЗПК, предвиждаща задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Предвидената в буква Д, стр.1 от договора
такса за услуга „Кредит у дома“ е уговорена в противоречие с друга норма от
императивен порядък - чл. 10а от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Констатира се
несъответствие на първия компонент от таксата - 30%
за предоставяне на заемната сума по адрес, с твърденията в т.12 на заявлението,
че сумата по кредита е преведена по банков път, от което следва извода, че
претендираната такса има за цел оскъпяване на кредита с разходи, които реално
дори не са извършени и няма да се извършат, което противоречи на добрите нрави,
доколкото води до нееквивалентност на престациите. От друга страна в частта
относно „събиране на вноските” разходът е с хипотетичен характер, тъй като е
свързан с текущата платежоспособност на кредитополучателя. Следва да бъде
съобразно на следващо място и обстоятелството, че предварително уговореният
размер на таксата (426.49 лева) е приблизително равен на заемната сума (500
лева), което е в очевидно противоречие с добрите нрави и не отговаря на
изискванията за добросъвестно кредитиране – чл. 26 ал.1 ЗЗД, доколкото генерира
само допълнителен пасив за получателя на услугата.
С оглед изложеното
и предвид вмененото с чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК задължение съдът в
заповедното производство да следи за противоречие на искането със закона и
добрите нрави, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на спорните пред настоящата инстанция вземания заявлението по чл.410 от ГПК се
явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Поради идентичност
на крайните изводи на двете инстанции, обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Въз
основа на изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №47123/29.11.2018г., постановено по
гр.д. №15957/2018г. по описа на
Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, ул. "Панайот Волов" No 29, ет.
3, с вх. №
69033/23.10.2018г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, за сумата от 365,27
лева - такси и комисионни за допълнителни услуги,
от които 25.00 лв. такса за оценка на досие и 340.27 лв. такса за услуга
„Кредит у дома“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.