Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2999/2021година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени от К.А.С., ЕГН ********** с адрес *** срещу А.Ж.Ж., ЕГН ********** с адрес *** искове
с правно основание чл. 232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД за осъждане ответникът да му заплати сумите, както следва: 1500лева, представляваща неплатена
наемна цена за периода м. 10.2020г.- м. 02.2021г. по сключен между страните на
01.08.2018г. договор за наем на недвижим имот, представляващ апартамент № 8 в ****,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 26.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 24,68лева, представляваща разходи за
изразходвана ел.енергия в периода 19.11.2020г. до 10.12.2020г.; 191,86лева, представляваща разходи за
изразходвана вода за периода 26.03.2020г. до 26.10.2020г. и 32,92лева, представляваща такса- вход
за м.10, м.11 и м.12.2020г., дължими по сключен между страните на 01.08.2018г.
договор за наем на недвижим имот, представляващ апартамент № 8 в ****, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
26.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: На 01.08.2018г. ищецът, като
наемодател и ответникът, като наемател сключили договор за наем на недвижим
имот, представляващ- апартамент № 8 в ****. Съгласно уговорките, ответникът
следвало да заплаща всеки месец до пето число на текущия месец дължимата наемна
цена от 300лева, както и консумативни разходи за ток, вода и вход. От м.
октомври ответникът преустановил да изпълнява задълженията си по договора.
М.ноември поради финансови затруднения поискал отсрочване на задължението, но
въпреки поетите ангажименти напуснал имота, за което ищецът узнал от съседи.
След като узнал, че ответникът е напуснал имота, с писмена покана го уведомил, че
прекратява договора по негова вина и в 10дневен срок следва да изпълни
задълженията си. Поканата останала непотърсена от ответника. Твърди, че за
периода м.10.2020г. -м.02.2021г. ответникът има неплатени задължения за плащане
на дължимата наемна цена, консумирани ток, вода и такси за вход. Неизпълнението
на тези му задължения обосновава искането за съдебното им присъждане. Искането
е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Не
се оспорва възникването на соченото облигационно правоотношение между страните.
Претенцията за м. януари и февруари 2021г. се оспорва като неоснователна, с
аргументи, че самият ищецът сочи, че след като е узнал, че ответникът е
напуснал имота, с покана от 18.12.2020г. е искал да го уведоми за прекратяване
на договора и за изпълнение задълженията му. След като тези месеци имотът не е
ползван от ответника, то твърди да няма основание за дължимост на наемна цена.
Претенцията за такси за вход се оспорва като неоснователна, доколкото в
представения документ за плащането й липсвали период и лице, което я е платило.
Оспорват се и претенциите за неплатени ток и вода. Искането е за отхвърляне на
исковите претенции.
В съдебно заседание ищецът
поддържат исковата молба. Ответникът поддържа депозирания писмен отговор и
насрещната искова молба.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на осъдителните
претенции е дължима наемна цена за периода м. 10.2020г.- м. 02.2021г., дължими консумативни разходи- за изразходвана
ел.енергия в периода 19.11.2020г. до 10.12.2020г., за изразходвана вода за
периода 26.03.2020г. до 26.10.2020г. и за такси- вход за м.10, м.11 и
м.12.2020г. по съществувало между страните безсрочно наемно
правоотношение. Основателността им предполага успешно проведено от ищеца
доказване на следните правнорелевантни факти,
относими към възникване на соченото право, а именно наличие на валидно сключен с ответника на 01.08.2018г. договор за наем на
недвижим имот, представляващ апартамент № 8 в ****; че имотът предмет на
договора е предаден на ответника за ползване; размер на уговорената месечна
наемна цена; направата на твърдяните разходи по повод ползването на вещта и
техния размер. Ответникът дължи доказване на наведените
от него правоизключващи възражения и в частност изправността си по
облигационното правоотношение, в т.ч. предаване имота през м.12.2020г.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: На 01.08.2018г.
между страните е бил сключен безсрочен договор за наем на собствен на ищеца
недвижим имот представляващ ап.8 на адрес **** /чл.1, раздел II/ при уговорена наемна цена от 300лева,
платима от първо до пето число на месеца, за който се отнася /чл.3/. Съгласно
чл. 1, раздел IV наемателят е длъжен да плаща
всички консумативни разходи, свързани с нормалното ползване на имота: електричество,
вода, телефон, такси за обслужване на общите части и др. Спор между страните
относно сключване на договора при сочените параметри и изпълнение задължението
на наемодателя по предоставяне ползването на имота е нямало, а и принципно от
ангажираните от ищеца гласни доказателства /показанията на св.Стефан ****/,
категорично се установява този факт.
Спорното между страните е дали за целия период, за който ищецът претендира
плащане на наемната цена, такава е дължима от ответника. Ответникът е оспорвал дължимостта на наемна цена за м.01 и м.02.21г.,
доколкото самият ищец е признал факта, че м.12.2020г. имотът е напуснат от
ответника.
По този въпрос
становището на настоящия състав е следното: Формираната съдебна практика
приема, че наемателят дължи плащане на наемна цена за наетия имот, ако и
фактически да не го е ползвал, след като наемният договор не е бил прекратен на
основания посочени в него или уредени в закона. Затова и ако и наемателят да не
е ползвал или да е преустановил ползването на имота, това само по себе си не
прекратява действието на договора, доколкото договорът за наем е консенсуален и ако страните са постигнали съгласие за
неговото действие за определен период, независимо от това дали имотът реално се
ползва или не, страните остават обвързани от създадената между тях облигационна
връзка /така решение по т.д. № 73/2012г. на ВКС Първо ТО и др./. В случая,
сключеният между страните договор е безсрочен. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Страните са
уговорили в чл. 1, раздел V хипотези на прекратяване на договора- при неплащане на
наемни вноски в срок от 10дена след определения за това срок, както и при
неплащане на текущи разходи от страна на наемателя в срок от пет дена след
законоустановения срок; с писмено споразумение между двете страни и с
едномесечно предизвестие от една от страните. Първата от уговорените хипотези на
прекратяване на договора реално предвижда автоматичното му прекратяване, поради
неизпълнение задълженията на наемателя за плащане на наемна цена и консумативни
разходи. Очевидно е, че тази клауза е разписана в полза на наемодателя,
предвиждайки улеснен ред по освобождаване от облигационната връзка поради
неизправност на наемателя. С оглед твърденията на ищеца, че въпреки забавата на
ответника е бил уверен от него, че има финансови затруднения и ще покрие
задълженията си, очевидно е, че ищецът не се е ползвал от тази клауза на
договора за прекратяване на договора. За това свидетелства и фактът, че през
м.12.2020г. той е изпратил покана до ответника за прекратяване на договорните
отношения по негова вина, поради неизпълнение на поетите по договора задължения-
неплащане на дължимия месечен наем за повече от месец, и че следва в срок от
10дни да плати задълженията си, която покана е останала непотърсена, т.е не е
стигнало до знанието на ответника. Това изявление явства,
че ищецът е приемал договорната връзка за съществуваща. В тази насока са и
показанията на св. ****, който сочи, че до към края на м.февруари 2021г.
наемателят е ползвал имота и е изнасял мебели от него. Ето защо, следва да се
приеме, че договорното правоотношение не е било надлежно прекратено между
страните и най- късно това е станало с
исковата молба съдържаща и изявление за предаване държането на имота, което
вече е стигнало до знанието на ответника. С оглед уговореният падеж на
задължението за плащане на наемната цена- пето число на месеца, за който се отнася, следва че вземането за наемна
цена за всички претендирани месеци е изискуемо. Доказателства за неговото погасяване ответникът не е ангажирал. Възможността
наемателят да не дължи наемна цена, би съществувала само, ако е отправил
изявление за прекратяване на договора и за връщане на вещта и при положение, че
наемодателят изрично или с конклудентни действия се е
съгласил с прекратяването на облигационната връзка между страните, каквото по
делото не се установява /така решение по т.д. № 3389/2015г. на ВКС, Първо ТО/. В
заключение, исковата претенция е доказана в своето основание, а и по размер.
От ангажираните от ищеца
по делото писмени доказателства се установява още, че: На 25.01.2021г. е
извършено плащане на сумата от 191,86лева, като задължение консумирана вода за
периода 23.03.-26.10.2020г. за клиент с № 1283535 К.С., адрес ***. На
16.12.2020г. е извършено плащане на консумирана ел.енергия за периода
03.10-02.11.2020г. за обект № **********, адрес ****. Представена е вносна
бележка от 17.12.2020г. платени такси- вход на вх.1, бл.61, кв. Възраждане в
размер на общо 32,92лева. Ангажирани са по делото гласни доказателства чрез
разпит на св. Стефан ****. Свидетелят разказва, че живее на ет.5 във вх.1 на жк Възраждане № 61 от 2019г. Познава ищеца и знае, че
имотът му се отдава под наем. Познава и наемателя му А., който към 2019г. вече живеел
в имота. А. бил в имота до към края на февруари 2021г., когато свидетелят го е видял,
че изнася мебели. Предполага, че е ползвал имота и тогава, след като е имал
ключ за него. М. декември имали събрание на входа. А. бил закъснял с няколко
вноски, опитали се да го намерят, но не можали. Свързали се с Коста и след като
и той не можал да намери наемателя си, Коста платил натрупаните задължения.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно релевантните за спора факти,
като непредубедени, кореспондиращи на писмени доказателства /вносна бележка към
ЕС/ и отразяващи негови преки впечатления. При липса на доказателства поставящи
под съмнение тяхната достоверност ги възприема в цялост.
Съгласно
уговореното между страните в чл. 1,
раздел IV, а и в чл. 232, ал.2 ЗЗД, наемателят е
длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването
на вещта- вода, ел.енергия, такси за
обслужване на общите части. Безспорно е, че
консумираната вода и ел.енергия имат характеристики на консумативни разходи.
По отношение на
претенцията за консумирана вода: Тя е заявена за сумата от 191,86лева за периода 26.03.2020г. до
26.10.2020г. Ангажирани са доказателства, от които се установява
действително задължение за неплатена консумирана вода за периода 26.03.2020г. до 26.10.2020г. в размер на
191,86лева. То касае период, в който облигационното правоотношение е
съществувало. Това задължение е погасено на 25.01.2021г. чрез плащането му през
Изи пей в брой. Изпълнението
на парични задължения поначало се доказва с разписка, банков документ за
плащане /платежно нареждане/, фискална касова бележка. След като документът удостоверяващ извършеното плащане е в държане на ищеца, при липса на
възражения това държане да е установено недобросъвестно, то следва да се
приеме, че плащането е извършено от него. Принципът е, че при
погасяване на вземането, документът, който го материализира няма основание да
се държи от кредитора, а държането му от длъжника, когато е придобит
добросъвестно от него е доказателство за погасяване на задължението. Затова и
възраженията на ответника за недоказаност на претенцията поради неяснота в
лицето извършило плащането се явяват неоснователни. Претенцията е доказана по
основание и размер.
По отношение на
претенцията за консумирана ел. енергия: Тя е заявена за периода 19.11.2020г. до 10.12.2020г. в размер на 24,68лева. От ангажираните по делото доказателства се
установява задължение за неплатена ел. енергия на стойност 24,68лева, която
обаче е консумирана в периода 03.10-02.11.2020г. Въпреки дадените указания по
реда на чл. 146, ал.2 ГПК, ищецът не е представил доказателства, от които да
следва извод, първо, че за периода 03.10- 02.11.2020г. е налична консумация на
ел.енергия и то на сочената цена, и второ, че тази цена е платена.
Представените доказателства касаят период на потребление различен от исковия,
поради което претенцията се явява недоказана по основание и размер.
По отношение на
претенцията за разходи за етажната собственост: Съгласно
чл. 51 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от
етажа, на който живеят. Легалното определение на понятието „обитател“ е дадено
в пар.1, т. 5 ДР на ЗУЕС и това са лица, които не са
собственици или ползватели на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост, но пребивават в тях на друго правно основание. Ответникът попада в
категорията обитател на процесното жилище, поради което и същият дължи
покриване разходи по чл. 51, ал.1 ЗУЕС. От ангажираните по делото
доказателства- вносна бележка от 17.12.2020г., както и от показанията на св. ****
категорично се установява, че ищецът е извършил плащане на натрупани задължения
към етажната собственост в размер на 32,92лева. Действително, както отбелязва
процесуалният представител на ответника в представената вносна бележка няма
отразяване на периода, за който се отнася плащането и лицето, което е
извършило. Независимо от това обаче, предвид че договорното правоотношение е от
2018г. и с оглед показанията на св. ****, няма съмнение, че това задължение е
платено от ищеца, както и че то касае няколко, т.е поне три, неплатени към
17.12.2020г. вноски за етажната собственост. След като задължен за тях е
държателят на имота, то претенцията на ищеца се явява доказана, както по
основание, така и по размер.
Както е поискано и като
законова последица от упражнено право на иск, главниците следва да се присъдят
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 26.02.2021г.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът имат право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК. Реализираните разноски в настоящото производство са: 110лева платена
държавна такса, 303лева платен депозит на особен представител и 400лева адв.
възнаграждение по договор за правна защита от 26.02.21г. Или общият размер на
сторените разноски е 813лева, от които съобразно изхода на спора следва да
бъдат възложени в тежест на ответника в размер на 801,53лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Ж.Ж.,
ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на К.А.С., ЕГН ********** с адрес *** сумите, както следва: 1500лева, представляваща неплатена наемна цена за периода
м. 10.2020г.- м. 02.2021г. по сключен между страните на 01.08.2018г. договор за
наем на недвижим имот, представляващ апартамент № 8 в ****, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 26.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; 191,86лева,
представляваща разходи за изразходвана вода за периода 26.03.2020г. до 26.10.2020г.
и 32,92лева, представляваща такса-
вход за м.10, м.11 и м.12.2020г., дължими по сключен между страните на
01.08.2018г. договор за наем на недвижим имот, представляващ апартамент № 8 в ****,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 26.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
24,68лева, представляваща разходи за
изразходвана ел.енергия в периода 19.11.2020г. до 10.12.2020г., на основание чл. 79 вр. чл. 232, ал.2, пр.1 и пр.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Ж.Ж., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на К.А.С., ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 801,53лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция
съразмерно уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ при РС Варна: