Решение по дело №29/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 111 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по жалбата на С. Г. Р., понастоящем в Затвора – Пазарджик против Заповед № Л 56 от 09.01.2025 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия“.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена, съответно отменено и наложеното наказание „Изолиране в наказателна килия“.

В съдебно заседание лишеният от свобода С. Г. Р., редовно призован, се явява лично като поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваната заповед. Прави искане за разпит на свидетели.

Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Пазарджик, редовно призован, се представлява от инспектор „Режимна дейност“ – В. В., който по изложени съображения моли съда да потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 31.12.2024 г. лишеният от свобода С. Г. Р. е нарушил установения ред като в спалното помещение, в което е настанен, е упражнил физическо насилие – ударил е намиращия се там лишен от свобода М. П. Ш. поради възникнал между тях конфликт. Нарушението е констатирано от постовия надзирател, който чул шум от отделението, незабавно извикал колеги от НОС за съдействие. Служителите влезли в отделението, но разправата е била приключила по това време. Уведомен ДГН и по негово разпореждане е извикана спешна медицинска помощ. Лишеният от свобода Ш. е прегледан от дошлия екип. Снети са писмени обяснения и по случая е изготвена докладна записка. По време на разпределителна комисия, при изслушването, пред началника на затвора, преди определяне на наказанието, лишеният от свобода Р. е заявил, че действително е ударил един път л.св. Ш.. Предвид на това в мотивите на заповедта е посочено, че лишеният от свобода Р. е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 4, чл. 100, ал.1, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС.

Последвало е издаването на обжалваната Заповед № Л-56/09.01.2025 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“, с която на основание чл. 101, т. 7, във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 105, ал. 1 от същия закон е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от пет денонощия на лишения от свобода С. Г. Р..

Заповедта е връчена на лицето лично срещу подпис на 10.01.2025 г., като в законоустановения 3-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, а именно: докладна записка с рег. № ИВ-12/02.01.2025 г. на инспектор Л. А. Г., обяснения от лицата М. П. Ш., Ф. М. С., Б. Р. Н., Г. М. Т., Е. В. К., В. С. Г., С. Г. Р., К. В. Г., Б. Е. П. и др.

По делото е представена и докладна-записка от д-р Б. от 09.01.2025 г., в която е посочено, че лицето С. Г. Р. има глотис. Медицинското лице е заключило, че при изброените лица, между които и жалбоподателят, липсват регистрирани заболявания, противопоказни за изтърпяване на наказанието „Изолиране в наказателна килия“ и извънредни дежурства по хигиена. Представена е и медицинска справка, в която подробно е описано здравословното състояние на жалбоподателя.

Видно от обясненията на жалбоподателя на посочената дата, след множество предупреждения и преглъщане на обиди, същият не е издържал психически и е набил сам М. Ш..

За изясняване на фактическата обстановка, по делото са разпитани свидетелите К. В. Г. и М. П. Ш., чиито показания съдът възприема като достоверни, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

В отговор на поставените му въпроси свидетелят Г. заяви, че на 31.12.2024 г. от лавката е закупил 4 или 5 кутии цигари, които по погрешка е пуснал в чантата на Ш.. Когато се прибрали по килиите видял, че цигарите ги няма. Проверили касовите бележки и установили, че в чатната на Ш. има цигари, но не и на касовата му бележка. Възникнал спор, при който С. Р., с когото са в една стая, му е направил забележка да погледне хубаво за тези цигари. Ш. блъснал Р. и го напсувал на майка. Казал му да се маха и да не му гледа касовата бележка. Р. от своя страна също го бутнал, блъснал го, при което Ш. леко си ударил главата във винкела на леглото. В този момент дошли от надзорния състав. Никой от тях е нямал травми само Ш. имал само малко кръв на устата. В този ден е идвала линейка за друг лишен от свобода, не за Ш..

Според свидетеля местенето от отряд в отряд е наказание, за едно деяние две наказания. Сочи, че това, което е писал в обясненията е така, както го тълкуват, за сбиване.

Свидетелят Ш. посочи пред съда, че на 31.12.2024 г. са правили лавка, при което са объркали чантите. При него се установило, че има цигари. При прибирането в килиите св. Г. го попитал дали има цигари в неговата чанта, а той отговорил, че няма. С. Р. влязъл със св. Г. и повдигнал отново въпроса с цигарите. Свидетелят Ш. му отговорил, че няма и го бутнал и напсувал на майка. От своя страна Р. го бутнал, при което Ш. се ударил във вишката и си прехапал устата. Твърди, че други травми не е имал. Сочи, че линейката, която е била повикана не е била за него, но са го прегледали, защото така или иначе е била там. За този сблъсък е бил наказан два месеца без хранителна пратка.

Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Изпълнено е и задължението, регламентирано в чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно преди налагане на наказанието да бъде изслушан задължително нарушителят. В тази връзка по делото е представен Протокол № Р – 4/09.01.2025 г., в който е отразено, че жалбоподателят С. Г. Р. е изслушан пред началника на затвора.

С оглед на това, съда приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за съответствие на оспорената заповед и с приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

В нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС е дадено легално определение на понятието „дисциплинарно нарушение“, съгласно което, това е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В ал. 2 на чл. 100 е посочено, че за дисциплинарно нарушение се смята – т. 7 физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

В настоящия случай, в представените по делото докладни-записки и писмени обяснения на лишените от свобода, въз основа на които е постановена оспорената заповед, безспорно се съдържат данни това, че лишеният от свобода С. Г. Р. е упражнил физическо насилие като е ударил лишения от свобода М. Ш., поради възникнал между тях конфликт. Това не е спорно по делото. Самият жалбоподател в дадените от него писмени обяснения е посочил, че на посочената дата, след множество предупреждения и преглъщане на обиди, не е издържал психически и е набил сам М. Ш.. Извършените действия се потвърждават и от разпитаните по делото свидетели. Те категорично заявяват, че след пазаруване в лавката между тях е възникнал спор относно закупуването на цигари като М. Ш. е предизвикал С. Р. като пръв го е бутнал и напсувал на майка. От разпита на свидетелите се установи, че конфликтът не е прераснал в бой с травми за участниците в него, но не е спорно, че са осъществили контакт помежду си с бутане, блъскане, при което М. Ш. е политнал, ударил се е във леглото и му е потекла кръв от устата.

Съдът намира, че независимо в какъв мащаб е бил конфликтът, то сблъсък между двамата е имало, което несъмнено представлява нарушение на установения ред. В текста на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС е указано, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. Анализът на събраните доказателства безспорно указва наличието на осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, 5 и 7 – неспазване на реда и дисциплината в помещенията, неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон, физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава, което от своя страна мотивира необходимостта от налагане на административното наказание по чл. 101, т. 7 – изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия.

С оглед на това и предвид събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, правилно, обосновано и в съответствие с разпоредбата на ЗИНЗС, с оспорената заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 – изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия.

По отношение на размера на наложеното дисциплинарно наказание съдът счита, че Началникът на Затвора Пазарджик се е съобразил с разпоредбата на чл. 102 и чл. 105 от ЗИНЗС и като е взел предвид характера и тежестта на нарушението, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние, правилно на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС му е определил дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от пет денонощия. Ето защо, съдът счита, че определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното нарушение от жалбоподателя, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л 56 от 09.01.2025 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на С. Г. Р., понастоящем в Затвора – Пазарджик, е наложено за налагане на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия“, за нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 4, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 , т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно оспорване в 14 – дневен срок от днес пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик.