Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260203
15.02.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №3124/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивна
жалба на И. А. П. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото
адв. С. М., против
Решение №260926 от 19.10.2020г., постановено по гр.д. №14677/2019г.
по описа на Районен съд- Пловдив, І
гр.с., с което са били
отхвърлени предявените от него против “КЗТ Златанови” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “*** искове за заплащане
на сумата от
1659,83 лв.- неплатено трудово възнаграждение за периода
март 2019г.-юли 2019г.
и сумата от 2661
евро- обезщетение за
командировка за периода 22.03.2019г.-07.07.2019г., ведно
със законната лихва върху
сумите от датата на подаване
на исковата молба
до окончателното им заплащане. В жалбата
се излагат доводи за
неправилност на решението,
като се иска
отмяната му и уважаване на исковете.
Ответната страна
по жалбата- “КЗТ Златанови” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул** чрез пълномощника
си по делото
адв. М. Т., в писмено
становище по делото иска обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с искове с правно
основание чл.128, т.2 и чл..215
от КТ
за заплащане на незаплатени трудови възнаграждения и командировъчни пари.
От фактическа страна
по делото не
се спори между страните, а и
се установява от
приетите писмени доказателства, че между страните е бил сключен трудов договор, по
силата на който
считано от 22.03.2019г. ищецът е заел длъжността „***“ в „КЗТ
Златанови” ООД. Не се
спори и че със заповед
на управителя на
ответното дружество ищецът е бил
командирован в държави
от Европа за
изпълнение на международни превози на стоки
за срок от 105 дни в
периода 22.03.2019г.-05.07.2019г. Няма спор,
а и е видно
от представените с отговора
на исковата молба преводни нареждания, че в
периода на действие на трудовото
правоотношение между страните
ответното дружество е заплатило
по банков път на ищеца
сумата от общо
13245,34 лв. или
6789 евро с основание
за плащане- „запл
командировка“. С обжалваното
решение съдът е
приел, че от
събраните по делото доказателства
се установява, че на ищеца
са били заплатени всички дължими
от работодателя му трудови възнаграждения и
командировъчни за периода
на действие на трудовото правоотношение, поради
което исковете за тях са
неоснователни.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, като
въззивният съд като
инстанция по същество се
произнесе по съществуващия между
страните материалноправен спор.
По иска
за заплащане на неплатени
трудови възнаграждения:
Видно от
сключения между страните
трудов договор, в
същия е било уговорено основно
месечно трудово
възнаграждение в размер
на 560 лв. От
заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-
счетоводна експертиза се установява,
че по счетоводни данни от
ответното дружество дължимите
на ищеца трудови
възнаграждения за периода
на действие на трудовото
правоотношение между
страните са му били
заплатени по банков
път посредством представените
по делото преводни нареждания. От страна на ищеца не
се оспорва факта
на получаване на сумите по
преводните нареждания, като се излагат
твърдения, че същите се
отнасят само за дължимите му
командировъчни пари. Тези твърдения не
могат да бъдат споделени. Действително
посоченото в преводните нареждания основание
за плащане на сумите
„запл командировка“ не
е съвсем ясно,
но от заключението
на вещото лице за
счетоводните записвания в ответното
дружество е видно, че
волята му при извършване на плащанията
е била да
заплаща както дължимите на ищеца трудови възнаграждения /т.нар.
на разговорен език
„заплати“, посочени съкратено
„запл“ в нарежданията/, така и
дължимите му обезщетения
за командировка. Предвид
горното претенцията му за сумата
от 1659,83 лв.- неплатени трудови възнаграждения за периода
март 2019г.-юли 2019г. е
неоснователна и следва
да се отхвърли.
По иска
за заплащане на
обезщетения при командировка:
Съгласно
разпоредбата на чл.215, ал.1
от КТ при командироване на
работник или служител за
изпълнение на трудовите му задължения
извън мястото на постоянната му работа
той има право да получи освен
брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при
условия и в размери, определени от Министерския съвет. В случая спорът между страните по делото
е какъв е
бил определеният размер
на дължимите на ищеца командировъчни пари за срока на командировката му. От
страна на ищеца се твърди,
че същите следва
да са в
размер на 90
евро на ден, като по
делото е представена Заповед
№59/22.03.2019г. на управителя
на ответното дружество, видно
от която той е бил командирован в посочените
в нея европейски държави за
срок от 45 дни-
от 22.03.2019г. до
05.05.2019г. при заплащане за срока
на командировка в
размер на 90
евро на ден. От заключението на приетата
по делото графологична
експертиза се установява,
че посочената заповед е подписана от
управителя на „КЗТ
Златанови“ ООД. Според
изразеното от ответното дружество становище дължимите
на ищеца командировъчни пари
са в размер на
54 евро на ден,
като по делото е
представена Заповед
№59/22.03.2019г. на управителя
на ответното дружество, видно
от която ищецът е бил командирован в посочените
в нея европейски държави за
срок от 105 дни- от
22.03.2019г. до 05.07.2019г.
при заплащане за срока на
командировка в размер
на 54 евро на ден. Тази
заповед не е
подписана от ищеца. Представена
е и друга
заповед на управителя
на ответното дружество,
с която за периода
01.01.2019г.-31.12.2019г. е била определена единна ставка
на дължимите командировъчни пари
на международните шофьори в дружеството
в размер на 54
евро на ден, като
от заключението на приетата
съдебно- счетоводна
експертиза се установява,
че за периода на действие
на трудовото правоотношение на
ищеца всички международни
шофьори в дружеството са получавали
командировъчни пари в размер
на 54 евро
на ден. При така събраните
доказателства по делото
настоящият състав на съда намира,
че за периода 22.03.2019г.-05.05.2019г., т.е. за
45 дни, съгласно представената
от ищеца заповед за командировка му се
дължат командировъчни пари в посочения в
същата размер от
90 евро на ден.
Тази заповед е подписана
от управителя на ответното
дружество и се намира
във владение на
ищеца, поради което следва
да се приеме, че отразява
волята на страните за
финансовите условия на командироването и
по силата на
същата за ищеца е
възникнало правото да получи
за посочения в нея срок
обезщетение за
командироването му в размер
на 90 евро
на ден. Без значение за
действителността на същата
е обстоятелството, че
цифрата „90,00“, която
е изписана саморъчно,
не е написана
от управителката на ответното дружество,
тъй като подписът
под заповедта е
неин, с което
същата е направила
надлежно волеизявление пред
ищеца, което обвързва
дружеството. Представената от
ответника заповед за
командироване на ищеца
със същия номер-
№59 и дата-
22.03.2019г., но с различен период на
командироването и с
различен размер на дневното
обезщетение- 54 евро, не
е подписана от ищеца и няма
данни да е била
доведена до знанието му
преди той да е
изразил съгласие за командироването си,
поради което не може да се приеме,
че урежда финансовите
условия на командировката за периода
22.03.2019г.-05.05.2019г., за който
същите са уредени
с представената от него
заповед. По така изложените съображения
и доколкото по делото не се
спори, а и се установява
от заключението на
вещото лице, че за този
период ответното дружество
му е заплатило командировъчни пари в
размер на 54
евро на ден, то
претенцията на ищеца се
явява частично основателна и ответникът
следва да бъде осъден
да му заплати още по 36
евро на ден за включените
в периода 45 дни или сумата
от общо 1620 евро. Останалата част
от периода на командироването на
ищеца, а именно 06.05.2019г.-05.07.2019г., не
е включена в
обхвата на представената от него заповед,
поради което ищецът няма
основание да претендира
командировъчни пари въз основа
на нея и в
посочения в същата размер. За
тези 60 дни на ищеца
се дължи обезщетение в
определения от управителя
на ищцовото дружество размер,
валиден за всички
международни шофьори в същото,
а именно- по 54
евро на ден. Доколкото
по делото е установено,
а и не се спори, че обезщетение
в посочения размер му е било заплатено,
то за разликата над
1620 евро до
пълния й размер от
2661 евро претенцията за
заплащане на командировъчни пари следва
да бъде отхвърлена.
По така
изложените съображения в частта
му, с която искът
за заплащане на сумата
от 1659,83 лв.- неплатени трудови възнаграждения за периода
март 2019г.-юли 2019г.,
както и искът
за заплащане на обезщетение
за командировка за
разликата над 1620 евро до пълния му предявен
размер от 2661
евро, са били
отхвърлени, обжалваното решение
следва да бъде
потвърдено. В частта
му, с която искът
за заплащане на обезщетение
за командировка в размер
на 1620 евро е бил отхвърлен, обжалваното решение
следва да бъде
отменено, като вместо
него се постанови
уважаване на същия.
С
оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1
от ГПК
в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции, съразмерно на уважената
част от претенциите, в размер
на 461,64 лв.
В
полза на ответното дружество следва
да бъдат присъдени разноски, съразмерно
на отхвърлената част
от иска- 699,87 лв.-
за първата инстанция и
538,36 лв.- за втората инстанция,
поради което обжалваното
решение в частта
му, с която са
били присъдени разноски
в полза на ответника
за разликата над 699,87
лв., следва да бъде отменено.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд- Пловдив дължимата държавна такса за първоинстанционното и
въззивното производство за уважения иск в размер
на 190,11 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260926
от
19.10.2020г., постановено по гр.д. №14677/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, І
гр.с., в частта му,
с която са
били отхвърлени предявените
от И. А. П. ***, ЕГН **********, против
“КЗТ Златанови” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. “***, искове за
заплащане на сумата
от 1659,83 лв.-
неплатено трудово
възнаграждение за периода март
2019г.-юли 2019г. и за
заплащане на разликата над
1620 евро до пълния
предявен размер от
2661 евро- обезщетение
за командировка за периода
22.03.2019г.-07.07.2019г.,
както и в
частта му, с която И. А. П. ***,
ЕГН **********, е
бил осъден да заплати
на “КЗТ Златанови” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ****, сумата от
699,87 лв.- разноски по делото.
ОТМЕНЯ Решение №260926
от
19.10.2020г., постановено по гр.д. №14677/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, І
гр.с., в частта му, с която
е бил отхвърлен
предявения от И. А. П. ***,
ЕГН **********, против
“КЗТ Златанови” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. “***, иск за
заплащане на сумата
от 1620 евро-
обезщетение за командировка
за периода
22.03.2019г.-05.05.2019г.,
както и в
частта му, с която И. А. П. ***,
ЕГН **********, е
бил осъден да заплати
на “КЗТ Златанови” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “****, разликата
над сумата от 699,87 лв. до 1300
лв.- разноски по делото, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “КЗТ
Златанови” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул***, да заплати на И. А. П. ***, ЕГН **********, сумата
от 1620 евро-
незаплатена част от
обезщетение за командировка
за периода
22.03.2019г.-05.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата
молба- 16.09.2019г. до
окончателното й заплащане,
както и сумата
от 461,64 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА “КЗТ
Златанови” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. “****, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив
дължимата държавна такса за
първоинстанционното и въззивното
производство за уважения иск в размер
на 190,11 лв.
В частта
му, с която
е потвърдено първоинстанционното решение по иска за заплащане на
трудови възнаграждения, решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване.
В
частта му по иска
за заплащане на командировъчни пари
решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок
от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.